Амара
– Какво си направил! – Крещя, събуждайки се.
В момента, в който очите ми се отварят, знам, че съм се върнала. Всичко е изчезнало. Корабът, домът, вече го няма. Моят изтребител го няма. Загубих всичко, което някога е имало значение, и съм тук, в ада, без да ми е останало нищо.
Отново.
Живеех живота си чрез този изтребител. Бях най-добрата. Никой не можеше да го отрече, колкото и да се опитваше. Тук съм нещо като инженер, защото съм най-доброто, с което разполагаме. Няма значение, че незнам всичко за инженерството. Знам как да сглобя изтребител, което означава, че не знам нищо, що се отнася до това, от което се нуждаем тук. Няма изтребители за летене или поддръжка. Тук няма нищо друго освен една голяма, празна, адска пустиня. Майната му на Татуин, майната му на Вулкан, майната му на това място!
– Лютик, успокой се…
– Не! – Крещя, като го прекъсвам. – И престани да ме наричаш така!
Шидан вдига ръце.
Вината е негова, трябва да е така. Всичко беше наред, бях се върнала на кораба и бях щастлива, но той не можеше да се примири с това. Той ме издърпа обратно тук.
– Проклет да си Змей и твоите съкровища. Аз не съм ничие съкровище! Нямам нужда от помощ, нямам нужда от теб!
– Амара – казва той и се отдръпва от мен.
Търся нещо, което да хвърля по него.
– Това е твоя грешка!
– Кое?
– Това, че съм тук! Върнах се тук, бях там и всичко се върна към нормалното. Щях да смажа онзи кучи син Дрейкър. Щях да го победя с две ръце! Тогава всички щяха да ме уважават. Щяха да знаят, че не съм имала помощ. Работих здраво, заслужих тези проклети крила!
– Да, Амара, но ти не разбираш. Това не беше истинско, беше просто…
– Беше! По дяволите, беше истинско!
Шидан поклаща глава.
Втурвам се напред, а яростта пулсира във всеки мускул на тялото ми. Бях щастлива. Нещата бяха такива, каквито трябва да бъдат. Животът ми имаше смисъл.
Той отстъпва, докато не се изправя до стената.
В яростта си се притискам толкова близо, че се налага да изпъна глава назад, за да го погледна.
– Амара, растението йоза, то те кара да виждаш халюцинации, за да не се бориш с него, то…
Зашлевявам го. Всичко, което имам, отива в удара. Ръката ми боде, а след това изгаря като огън, когато се свързва с лицето му. Главата му се задвижва на една страна, след което се се разбива в стената. Очите му се свиват, докато обръща глава.
– Замълчи – нареждам.
Той примигва и изглежда мрачен, но на мен не ми пука. Вината е негова. Вдигам ръка с намерението да го ударя отново. Докато замахвам, той ме хваща за китката. Взираме се в очите. Замахвам със свободната си ръка и той хваща и нея. Държи ме за китките и се завърта, като ме увлича със себе си и ме притиска към стената. Устните ни се срещат със съкрушителна сила. В сърцевината ми бушува огън. Желанието се събужда в пламък, който не мога да контролирам.
Той държи китките ми със сила. Устните му са срещу моите, движат се, но аз се съпротивлявам… в началото. Борейки се в хватката му, се бутам срещу него, но той е голям, силен и контролира ситуацията. Искам да избягам, но не го правя. Устните му са екзотични, с вкус на подправки. Езикът му си проправя път в устата ми, натрапник, и въпреки всичко се отварям. Езикът ми се издига, за да срещне неговия, сякаш има собствена воля.
Огромното му тяло се притиска, ерекцията му се впива в корема ми. Между краката ми пламват топлина, стискаща нужда и влага. Изгубвам се в целувката му, в натиска на твърдото му тяло срещу моето. Чувствителните ми зърна са смазани между нас, докато се борим за контрол.
Той променя хватката си, хваща двете ми китки в една ръка и ги вдига над главата ми. Раменете ми крещят от неудобство, но това само подклажда огъня на желанието ми. С едната си свободна ръка той хваща дупето ми и спуска бедрата си, като притиска това, което усещам като невъзможно голяма твърдост, върху клитора ми през дрехите и аз се вкопчвам в него. Езиците ни работят един срещу друг, борейки се за надмощие над целувката. Устните му ме завладяват и в този момент аз съм негова. Безпомощна, той има контрол. Той събужда нещо дълбоко в мен. Не мога да му позволя да има контрол.
– Не – отвръщам аз.
Той прекъсва целувката и ние се вглеждаме в очите си. Объркването му е очевидно и аз искам да го придърпам към себе си, но не мога. Няма да го направя. Не се нуждая от неговата помощ.
– Амара? – пита той.
– Излез – казвам аз, гласът ми е дрезгав.
Вътрешният ми конфликт бушува, но не мога. Той пуска китките ми, но остава близо до мен. Главата му се накланя на една страна и почти всяка част от мен иска да го вземе, но не мога.
– ИЗЛИЗАЙ! – изкрещявам.
Той се отдръпва и аз виждам болката в очите му. Той е объркан, наранен и за всичко това съм виновна аз и, по дяволите, не мога да направя нищо по въпроса.
Гневът избликва от изгарящите огньове на желанието и аз го губя. Удрям го в гърдите и свързването с твърдата му мускулеста маса ми е приятно, затова го правя отново. Крещя му, а той отстъпва назад, като се отдалечава с всеки удар на юмрука ми. Той се отдалечава от вратата, а аз я затръшвам в лицето му. Обръщам се, опирам се в нея и се свличам на пода.
– Нямам нужда от никого – прошепвам, опитвайки се да убедя себе си. – Нямам нужда от помощ. Достатъчно добра съм, достатъчно добра съм.
Моята мантра. Колко нощи съм лежала на койката си и съм си повтаряла това отново и отново. Всички си мислеха, че имам нужда от помощ. Не мислеха, че бих могла да се справя сама. Показах им тогава и ще покажа и на него и на всички останали сега. Нямам нужда от помощ.
Изправяйки се на крака, изплаквам лицето си в купа с вода, след което отивам до койката. Измъквам се от дрехите си, после под одеялото и се взирам в тавана. Устните му бяха меки. Толкова по-меки, отколкото очаквах. И този аромат, екзотичен, съблазнителен. Отдавна погребана и забравена нужда. Сърбеж, който не бях докосвала отдавна, дори преди разрухата и унищожението на целия ми свят.
Зърната ми се сковават при спомена за силните му ръце, които ме държат. В този миг разбрах, че съм безпомощна. Мразех го, но тогава нещо в мен реагира по различен начин. Част от мен го харесваше. Можех да му позволя да го вземе. Да го оставя да контролира, но трябваше да се боря с това. Той можеше да се справи с това. Грубият плат на одеялото се плъзна по диамантените точки на зърната ми, предизвиквайки тръпка по гръбнака ми.
Покривам лявото с ръка, за да го предпазя, а в гърдите ми пламва топлина от собственото ми докосване. Споменът за тялото му, което се притиска силно към моето, поглъща мислите ми. Начинът, по който се чувстваше, ерекцията му, която се впиваше в стомаха ми. Чувстваше се огромен, масивен, а сега се чудя как ли изглежда пенисът му. Какво ли би било усещането, ако му позволя да го плъзне в мен?
Другата ми ръка се спуска между бедрата ми. Мокра съм от желание. С лек натиск правя бавно кръгче върху клитора си, докато другата ми ръка щипе зърното ми, което го прави още по-твърдо.
Той е силен. Това ми харесва. Той пое контрола и взе това, което искаше, а усещането беше толкова проклето добро. Пръстите ми се плъзгат навътре. Гърбът ми се извива, докато влизам в себе си. Представям си, че това е той. Притискайки ме, той се плъзга в мен. Изпълва ме с масивния си член. Вагината ми се разширява, за да го поеме.
Вкарвам и изкарвам пръстите си, докато си мисля, че той влиза в мен, а сърцевината ми се стяга. Пръстите ми докосват клитора ми. Гърбът ми се извива, а мускулите се стягат. Пикантните му, екзотични устни се домогват до моите. Синините по китките ми, болката в раменете ми, когато той държи ръцете ми над главата ми. Начинът, по който ще ме вземе, ще ме направи своя.
Чукам се по-бързо. Пръстите ми влизат и излизат, докато влажността ми ги покрива. Три пръста се плъзгат навътре.
Въображението ми взема връх. Той ме вдига за китките и ме пренася до леглото, като закача ръка под дупето ми. Стиска бузите ми, дърпайки дупето ми отворено, докато един от грубите му пръсти гали мокротата ми. Деликатните ми устни се разтварят пред докосването му.
По тялото ми преминава тръпка. Разтварям пръстите си, изпълвам се с тях и ги изтеглям навън и нагоре по клитора си. Стискам зърното си със свободната си ръка и го дърпам, докато пръстите ми се движат по-бързо. Натискът в сърцевината ми се засилва. Задъхвам се, докато желанието ми се нагнетява все повече.
Хвърляйки ме на леглото, той се навежда. По-големият му размер ме поглъща, докато се спуска между краката ми. Езикът му е груб, докато се движи по отвора ми, опитвайки сладката ми влага. Той прокарва езика си през копринените ми гънки и аз се пренасям на ново място.
Пръстите ми изследват, докато мечтая за езика му. Той е доминиращ, но внимателен, знам, че ще бъде такъв. Вниманието към детайлите, което проявява, когато си мисли, че се грижи за мен, го прави невероятен любовник. Докато сърцевината ми се стяга, не мога да чакам повече.
Масивният му член се вмъква в отвора ми. Той е голям, по-голям от всичко, което някога съм поемала. Той се плъзга бавно, като ме оставя да свикна с обиколката му. Нервите ми се разпалват, всичко е в пламъци. Съзнанието ми се взривява, когато се озовавам на ръба. Всеки мускул се стяга и заплита, пръстите на краката ми се свиват и не мога да дишам. Съзнанието се връща бавно към реалността, когато се свличам на леглото и ме връхлита изтощение.
Не трябваше да го изгонвам.
Не, постъпих правилно. Не се нуждая от неговата помощ.
Измивам се, след това лягам и сънят ме завладява.
Назад към част 6 Напред към част 8