Глава 16
Маркъс
Седнах на ръба на леглото и притиснах глава в ръцете си. Какво, по дяволите, се беше случило току-що? И защо не бях успял да се свържа с нея? Да я гледам как се заравя в прегръдките на Кейдж беше повече, отколкото можех да понеса. Ревността, че той е единственият, при когото е отишла, ме изяде жив. Аз бях вторият най-добър. Отново. Но този път това ме разкъсваше на парчета. Сейди не ме беше поглъщала по този начин. Тя не ме беше притежавала.
Уилоу беше.
Вратата се отвори бавно и аз извърнах глава, за да видя Уилоу да влиза в стаята. Гледах как затваря вратата след себе си. Притеснението и страхът в очите и ме убиваха, но не отидох при нея. Тя не ме беше искала. Тя искаше Кейдж.
– Съжалявам, че си ме видял така – каза тя с тих глас.
Ето защо съжаляваше?
– Ти се обърна към него. Не към мен.
Очите и се разшириха от изненада.
– Бях получила пристъп на тревожност. Бях се съсредоточила върху дишането. Когато чух гласа на Кейдж, разбрах, че той ми помага да се справя с него. Той е трябвало да ми помогне в много от тях.
– Можех да ти помогна.
Очите и блестяха от неизплакани сълзи и тя направи несигурна крачка към мен, след което спря.
– Имах нужда от Кейдж, защото нападението беше свързано с Кейдж. Нуждаех се от увереност от него.
Какво?
– Не разбирам – казах аз, седейки и наблюдавайки я как прави още една крачка в моя посока.
– Виждаш ли, Кейдж никога не ме е напускал. Баща ми ме е напуснал. Майка ми ме напусна. Сестра ми ме напусна. Кейдж никога не ме е напускал. Когато хората ме напускаха, той винаги беше до мен. Той е единственият човек, на когото винаги съм разчитала. Винаги съм знаела, че независимо от всичко, той ще бъде там. – Тя спря и си пое дълбоко дъх. – Когато отворих хладилника и напитките ми ги нямаше, ами това никога не се е случвало. Помислих си, че ме е оставил да си тръгна. Мислех, че и той ме изоставя.
Ах, по дяволите.
Изправяйки се, преодолях разстоянието, което тя се страхуваше да преодолее.
– Аз съм тук. Имаш ме.
Тя ме дари с тъжна усмивка.
– Един ден, каквото и да е това, ще свърши. Връзките винаги свършват. Тогава и ти ще ме напуснеш.
Беше наранявана толкова много.
Взех лицето и в ръцете си и задържах погледа и.
– Слушай ме. Аз съм влюбен в теб. Безумно влюбен в теб. Никъде няма да отида. Никога. Не можеш да се отървеш от мен.
Една сълза се търкулна по лицето ѝ и аз я изтрих с палеца си, след което целунах върха на носа и.
– Наистина искам да ти повярвам и мисля, че ти наистина вярваш в това, но Маркъс, откъдето идвам, хората си отиват.
Ако трябваше да ми отнеме остатъка от живота, щях да и докажа, че не тръгвам никъде. Тя просто се нуждаеше от действия, а не от думи. Думи, които беше чувала и преди.
– Ще прекарам остатъка от живота си, за да ти го докажа.
Тя затвори очи:
– Надявам се да е така – прошепна тя.
Посегнах надолу, хванах ръката ѝ и я издърпах към леглото. Бях дошъл тук с мисълта да направя още малко от това, което бяхме правили тази сутрин, но нещата се бяха променили. Сега просто исках да бъда този, който я държи. Исках всичко да се оправи.
Отворих очи и стаята беше тъмна, а аз бях сам в леглото. Седнах, прокарах ръце през косата си и се изправих, за да отида да намеря Уилоу. Когато отворих вратата на спалнята, Лариса ми се усмихна:
– Мартус – обяви тя гръмко.
– Принцесо – отвърнах аз и ѝ се усмихнах. Двете малки ръчички се вдигнаха във въздуха и аз посегнах да я вдигна. Вече бях научил това безсловесно искане.
– Не знаех, че ще ми дойдеш на гости.
Тя запляска:
– Мартус плати.
– Той току-що се събуди, Лариса, дай му една минута – укори я Уилоу, докато излизаше от кухнята.
– Направих пилешки фетучини алфредо, ако искаш. Тауни се отби неочаквано преди около час и остави Лариса. Тази вечер трябва да работя, но ако не я пазех, тя щеше да я остави при тази ужасна дама надолу по улицата цяла нощ. Не можех да я оставя да направи това, така че – сви рамене тя.
– Ще я пазя.
Уилоу замръзна и се вгледа в мен.
– Ще го направиш? – От шокът на лицето и малко ме заболя.
– Да, разбира се. Така или иначе щях да остана тук тази вечер. Тя и аз ще строим блокчета и ще ги събаряме, ще си играем с лъжици, ще се забавляваме.
По лицето на Уилоу избухна усмивка, която ме накара да се почувствам на десет метра височина.
– Добре, хм, благодаря, искам да кажа, уау, сигурен ли си?
Приближих се до нея и се наведох, за да целуна бързо изненаданата и малка уста.
– Много сигурен.
– Мартус тис – каза Лариса щастливо, след което се наведе и сложи много влажна целувка на бузата ми.
Уилоу се захили:
– Добре, недей да ми крадеш мъжа.
Нейният мъж. Това много ми хареса. Много.
– Невъзможно. Дори за очарователни къдрокоси блондинки – уверих я и разроших косата на Лариса.
– Мартус плаща – обяви отново Лариса.
– Да, чух те красавице. Хайде да си играем – отвърнах аз.
– Чакай, не си ли гладен?
Бях забравил, че тя е сготвила. Стомахът ми се сви и погледнах към Лариса.
– Може ли първо да хапна, а после да играем. Ти можеш да седнеш до мен и също да ядеш.
– Хапва – отвърна Лариса.
Обърнах се към Уилоу за превод, Лариса продължи да пее: – Мартус хапе хапки.
– Хапки хапки – е това, което тя обича да нарича ядене – обясни Уилоу.
– За мен това е напълно логично – отвърнах аз и двете момичета се захилиха.
Уилоу
Телевизорът освети тъмния апартамент, когато влязох вътре. От телевизора не се чуваше никакъв звук, но на екрана се показваше „Вечерното шоу“. Когато очите ми се приспособиха, открих Маркъс да спи на дивана, а Лариса беше сгушена на гърдите му и също спеше. По пода бяха разпръснати блокчета и нещо, което приличаше на трохи от бисквити, правеше пътека от хола до кухнята. Сърцето ми се разтуптя. Обичах го. Никога не съм мислила, че това ще се случи. Никога не съм очаквала да обичам някой друг. Не и по този начин. Събрах блокчетата и ги подредих обратно в кошницата, която държах тук за случаите, когато Лариса идваше. След това се наведох, за да прошепна в ухото на Маркъс:
– Прибрах се у дома.
Очите му се отвориха, а после ме посрещна сънлива усмивка.
– Здравей – промълви той.
– Просто ще я взема и ще я сложа в леглото при мен. Ще ти донеса одеяло и възглавница.
– Мога да я взема – каза той и започна да сяда. Поставих ръката си на рамото му и го бутнах обратно надолу.
– Не, ти остани на мястото си. Аз ще го направя. – Целунах малката бръчка между веждите му и взех Лариса от ръцете му.
След като я прибрах и закрепих с възглавници, се върнах на дивана с възглавница и одеяло за Маркъс. Той не беше помръднал. Без съмнение беше изтощен. Да пазиш Лариса не беше за хора със слаби сърца. Очите му бяха затворени. Дългите руси мигли се спускаха по скулите му. Наведох се над него, за да сложа възглавницата под главата му, когато две ръце ме хванаха за кръста и ме придърпаха върху него.
– Мммм, така е по-добре – прошепна той, преди да си присвои устата ми. Отначало устата му беше сладка и нежна, но колкото повече местех тялото си, толкова по-агресивна ставаше целувката. Топлината на устата му имаше вкус на шоколадови бисквити и не можех да му се наситя. Хванах предната част на ризата му, като го придърпах по-близо. Ръцете му се придвижиха нагоре по бедрата ми и обхванаха дупето ми, като ме стискаха и стенеха, докато се притисках към него. Отново щяхме да отидем там. Преди да стигнем по-далеч, се отдръпнах и го погледнах надолу. Желанието в очите му ме развърза.
– Аз също те обичам – прошепнах аз.
Очите му се разшириха, след което устата му се върна върху моята. Този път будна и решителна. Исках всичко от него. Нямаше съмнение в съзнанието ми. Ръцете му бяха навсякъде, а аз цялата треперех от възбуда. Прекъсвайки целувката, ръцете му започнаха да дърпат късите ми панталони.
– Сваляй ги – поиска той.
Изправих се нервна, но толкова невероятно развълнувана, че не можех да се сдържа да не треперя. Не бях сигурна дали той искаше да свали всичко. Вдигнах очи и го погледнах, а той поклати глава.
– Запази бикините си. Не искам първият ни път да е на този диван и ако ги свалиш, съм на косъм.
Усмихвайки се, аз изпълзях обратно върху него и го разпънах, след което отново се изгубих в Маркъс Харди.