Глава 26
Маркъс
Искам да говоря с теб. Можеш ли да дойдеш в апартамента?
Загледах се в текста от Уилоу. Заставайки отново пред вратата на апартамента, имах ужасен случай на дежавю. Последния път, когато бях дошъл тук, тя напълно беше разбила всяка моя мечта. Сега се върнах. Вдигнах ръка, за да почукам, и замръзнах. Исках ли да го направя? Можех ли да издържам още много? Ако беше решила, че изобщо не трябва да сме един до друг, докато не се науча да контролирам нуждата си да изповядвам любовта си, можех да отида да скоча от някой проклет мост. Не. Тя не би го направила. Бях драматичен като проклето момиче. Кокалчетата ми се удариха в гладката дървесина и беше свършено. Бях тук.
Вратата се отвори почти веднага и Уилоу стоеше там и се усмихваше нервно.
– Ти дойде – каза тя. Можех да чуя облекчението в гласа и. Наистина ли си беше помислила, че ще и откажа?
– Ти питаш. Аз идвам.
Тя сдъвка долната си устна и аз погледнах встрани. Не можех да мисля за устните и.
– Влез. Искаш ли да пиеш нещо?
Тя кършеше ръце и хапеше устните си, Уилоу беше нервна.
– Не. Добре съм.
Исках да продължа с това. Комбинираната ни нервна енергия ме побъркваше. Исках да я хвана и да я успокоя. Но не можех. Не вече.
– О. – Тя се огледа наоколо и после се върна при мен.
– Добре, тогава би ли имала нещо против да седнеш?
Това ставаше все по-завладяващо с всяка секунда. Отидох и се свлякох на износения диван, където се бяха случили толкова много от любимите ми моменти с Уилоу.
– Ще седнеш ли? – Попитах я, докато тя се разхождаше няколко пъти и хвърляше нервни погледи към мен.
– Не, не мисля, че мога.
Добре.
– Уилоу, за какво става дума?
Тя спря и застана точно пред мен, а масичката за кафе беше между нас.
– Обичам те. – Сърцето ми почти спря да бие в гърдите ми. Тя не беше изричала тези думи от последния път, когато я държах в прегръдките си.
– И ти ме остави. Но… но ти се върна. Никой никога не се е връщал. Напускат ме и това е всичко. Искат да ме напуснат. Ти не го направи. И ти се върна.
Исках да се изправя, да се протегна през масата и да я дръпна в прегръдките си, но все още не бях сигурен, че мога да се изправя. Трябваше да чуя всичко, което тя искаше да каже.
– Да, върнах се. Сърцето ми никога не те е напускало.
– Липсваш ми.
Този път се изправих и заобиколих масата.
– Липсваш ми. Всяка секунда от всеки ден – прошепнах аз. Очите и ме проследиха, докато не се озовах на сантиметри от нея.
– Вярвам ти.
Имах нужда от повече от това.
– Доверяваш ми се – повторих аз.
Тя кимна, а ръката и се вдигна и погали ръката ми.
– Искам да опитаме отново.
Това бяха думите, които трябваше да чуя.
Уилоу
Устата му беше върху моята, преди да успея да отговоря. Задъхах се от изненада, а езикът му се възползва от това и се преплете с моя. Опитваше навсякъде. Хванах се за косата на тила му, докато той ме придърпваше нагоре, силно притискайки ме към себе си. След това бяхме на дивана. Устата му напусна моята и той започна да ме целува по цялото лице и по шията ми. Казваше ми колко много ме обича отново и отново, докато спускаше ръце по гърба ми, галеше дупето ми и ме притискаше към себе си.
Стенех в устата му, хапех и опитвах всеки гладък сантиметър от устата му. Усетих как блузата ми започва да се повдига, когато пръстите на Маркъс се допряха до кожата ми.
– Вдигни ръцете си – искането му беше нежно. Не възразих. Повдигнах ръцете си и блузата ми се откъсна от тялото ми, а след това ръцете на Маркъс отново бяха върху лицето ми и ме целуваше. Ръцете му бавно се спуснаха по шията ми и проследиха ключицата ми. Изстенах от неудовлетвореност. После ръцете му покриха сутиена ми. Изкрещях от това усещане. Предната закопчалка се разкопча и сутиенът ми падна, плъзгайки се надолу по ръцете ми. Маркъс спря да ме целува и седна, докато бавно сваляше сутиена от китката ми и го захвърляше настрани.
– Обичам те – издиша той, като вдигна поглед от голата ми гръд към очите ми.
– Аз също те обичам – отвърнах задъхано.
– Искам те, Лоу.
Кимнах. Не можех да формулирам думи.
Придърпвайки ме към себе си, той ме целуна, а аз се заиграх с подгъва на тениската му.
– Свали, -прошепнах срещу устата му. С едно бързо движение той я смъкна и аз се притиснах към него, въздишайки при усещането за топлата му кожа, оголена срещу моята.
– Уилоу – изстена той в ухото ми, докато проследяваше целувките си по шията ми.
Спрях да дишам, наблюдавайки как той спря да целува в горната част на гърдите ми. Топлият му дъх гъделичкаше зърната ми и ги правеше още по-твърди.
Когато устата му най-накрая прибра едно в устата си. Изкрещях името му и се отпуснах. Бях готова да се доверя на Маркъс. Напълно.
Когато отворих очи, се взирах в гладко очертаните гърди на Маркъс. Вдишах го. Обгърната в ръцете му, краката ни бяха преплетени един в друг. Което ми се стори доста вкусно. Не бях сигурна колко дрехи имам на себе си и дали изобщо имам такива. Определено бях без горнище. Това можех да кажа.
Зарових лицето си в гърдите му, за да заглуша кикота си.
– Какво е толкова смешно – попита Маркъс със сънлив глас развеселено.
– Гола съм – казах аз срещу гърдите му.
Гърдите му вибрираха от кикота му.
– Да, и е невероятно – отговори той.
Той посегна надолу и повдигна одеялото над нас.
– Не мога да повярвам, че и двамата успяхме да спим на този диван – прошепнах аз и се зачудих дали Кейдж се е прибрал и ни е видял в този вид.
– Трябва да поговоря с Кейдж да купим този диван. Сега той пази някои доста силни спомени за мен. Искам го.
Без да мога да сдържа усмивката си, наклоних глава назад и се вгледах в него. Обожавах сънливата му рошава коса.
– Как се чувстваш? – Попита той, изучавайки ме внимателно.
– Чудесно – отвърнах честно.
На устните му се появи секси усмивка:
– И аз.
Топлата му ръка се спусна по гърба ми и започна да гали бедрото ми.
– Толкова си мека – промърмори той. Очите му с тежки клепачи накараха вътрешностите ми да правят всякакви смешни неща.
– Кейдж може да е тук – напомних му, като плъзнах крака си между краката му.
– Хммм… той е.
Очите ми се отвориха широко.
Маркъс се ухили:
– Спокойно, той не е видял нищо. Бях те покрил цялата, когато той влезе.
– Какво каза?
Смятам, че точните му думи бяха:
– Ами, крайно време е да се шибаш.
Хихикайки се, аз се надигнах и го целунах по брадичката.
– Какво каза ти?
Маркъс ме целуна по главата:
– Съгласих се, от все сърце.
Назад кум част 25 Напред към част 27