Аби Глайнс – Морски бриз – Зле за теб – Книга 7 – част 21

Глава 19

БЛАЙТ

Това беше… Не знаех, че това е нещо, което … О, Боже! Не можех да се хвана за нищо, което да ме предпази от спиралата. Падах и това беше вълнуващо. Ръцете ми се хванаха за косата на Крит, а стонът от устата му само увеличи удоволствието, което устата му вече причиняваше.
Когато ме докосна там долу за първи път, бях сигурна, че никога няма да се почувствам толкова добре, но свято уау, толкова много грешах. Това… беше… уау. Нямам думи. Дърпах го за косата и не исках да го правя. Опитах се да я пусна, но устата му се преместваше над мен и правеше нещо друго, а ръцете ми отново се вкопчваха в меките му коси. Всеки път, когато дръпвах, той изръмжаваше, така че реших, че е добре, че вероятно му дърпам косата. Изглежда, че това му харесваше.
Ако беше оплешивял, когато това свърши, не ме интересуваше. Щях да го обичам плешив.
– О, Боже! – Изкрещях, когато той плъзна езика си в тясната дупка, за която знаех, че е предназначена за нещо друго. Хората правеха ли това? Извиването на езика му, когато беше заровен в мен, ме разтърси и реших, че ми е все едно какво правят хората. Ако не правеха това, те пропускаха.
После устата му изчезна, а аз се хванах за него и започнах да хленча. Бях близо. Беше толкова хубаво. Погледнах в очите на Крит и видях чиста, сурова похот, а тялото ми потрепери от възбуда. Той не беше свършил.
Боксерките му бяха изчезнали, когато той се изправи и ги дръпна. Преди да успея да го разгледам изцяло, той се премести до нощното ми шкафче. Отвори чекмеджето и извади малко квадратче от фолио. Знаех какво е това. Не бях пълен идиот, когато ставаше дума за секс. Но как се беше озовало в нощното ми шкафче?
– Днес сложих една кутия там. Не исках това да се случи и аз да не съм подготвен – каза той, докато навиваше презерватива върху себе си, а аз го гледах там за първи път.
О, не… Това беше… Нямаше да влезе. Не знаех, че стават толкова големи. Искам да кажа, че не можеше да ги видиш в панталоните. Ако бяха с този размер през цялото време, определено щяха да се виждат. Нямаше да можеш да не ги гледаш. И видях нещо сребристо близо до главичката, точно преди презервативът да се плъзне надолу върху нея. Той имаше ли…? Не… Може ли да има пиърсинг там?
Твърдата му топлина ме обгърна, а устата му започна да целува по ключицата ми, после нагоре по шията, преди да спре и да захапе ухото ми.
– Вярваш ли ми? – Попита нежно той.
Да, доверявах му се за всичко. Той беше единственото ми сигурно място. Единственият човек, който се грижеше за мен. Кимнах и обърнах глава, за да видя сините му очи.
– Винаги – отговорих.
Той затвори плътно очи за миг, после ги отвори отново и се наведе да ме целуне. Ръката му се плъзна по корема ми и тези талантливи пръсти започнаха да ме дразнят. Краката ми се разтвориха и аз изстенах. Той винаги караше всичко да се чувства толкова добре. Исках да му кажа, че го обичам. Исках да го изкрещя, но знаех, че не става дума за любов към него. Той искаше мен. Това беше всичко.
В гърдите ми се съсредоточи болка и аз я отблъснах. Отказах да позволя това да разруши всичко. Отказах да позволя на каквото и да било да разруши това. Исках първият ми път да е с Крит. Исках всеки път да съм с Крит, но щях да приема всичко, което той беше готов да ми даде. Той беше отворил един свят за мен, който не исках да пусна, докато той не си тръгне.
– Толкова е влажно – промърмори той, докато плъзгаше пръста си в мен. – И имаш вкус на най-сладкия мед, кълна се. Всичко в теб ме подлудява, Блайт. Всичко.
Гласът му беше станал дълбок и дрезгав. От него ме полазиха студени тръпки, а горещият му дъх гъделичкаше кожата ми.
– Имам нужда да бъда в теб. Трябва да бъда погребан в теб. Не мога да чакам, любов. Не мога да чакам повече.
Той се премести и постави ръцете си на леглото до раменете ми, докато ме гледаше надолу. Повдигнах поглед, за да го срещна, точно когато върхът на члена му докосна входа ми. Разтягането, докато се спускаше и потъваше все по-навътре в мен, изгаряше, но вместо да е неприятно, от него имаше само удоволствие.
Бавното му влизане спря, когато той се наведе да ме целуне отново. Този път с нежно погалване на езика си. Отворих се за него, но точно когато езикът му се плъзна в устата ми, остра болка ме проряза и аз извиках, като се хванах за ръцете му. Знаех, че трябваше да боли. Бях прочела достатъчно, за да знам какво се е случило току-що, но за миг забравих. Крит отмести устата си от моята и я зарови във врата ми, като държеше тялото си застинало над мен. Той не помръдна повече.
– Кажи ми – каза той със стегнат глас, сякаш и него го болеше. Не бях прочела къде го боли момчето. Дали съм пропуснала тази част? Дали аз го бях наранила? Трябваше ли да направя нещо?
– Боли ли те? – Попитах, като плъзнах ръка в косата му и се опитах да го успокоя.
Той помръдна главата си и я вдигна, за да ме погледне надолу. Не каза нищо, затова се протегнах нагоре, за да обгърна лицето му с ръце. Не исках да го наранявам. Ако само ми кажеше какво да направя, за да облекча болката му, щях да го направя.
– Блайт – каза той с тих шепот и вдиша рязко през носа си. – Ти – каза той, после спря и се разсмя леко. – Никога няма да бъдеш същата – каза той, след което спусна устата си към моята. Притиснах се до него, целувайки го с цялата любов, която не можех да изрека на глас.
Бедрата му се спуснаха още повече и тогава бях пълна. Напълно. Бяхме се съединили и нищо досега не беше било толкова правилно. Той започна да се отдалечава и аз прекъснах целувката, за да му попреча да ме напусне. Исках да остане в мен по-дълго.
– Не си тръгвай – помолих го.
Крит разклати бедрата си, докато отново се върна в мен.
– Нищо. Нищо не може да ме накара да отида където и да било. – Гласът му прозвуча дрезгаво, когато започна да се движи отново.
Удоволствието бавно се увеличаваше, когато бедрата му започнаха равномерен ритъм. Повдигнах краката си и ги обвих около гърба му, като исках да се държа за него, в случай че приключи с това, преди да съм готова. Очите му пламнаха и той премести ръка, за да хване едно от бедрата ми и да го стисне.
– Никога не съм – започна да казва той, после спря.
Никога не е имал какво?
– Толкова си стегната, любов. Нищо подобно. – Той вече се задъхваше.
Мускулите на ръцете му се огъваха при всяко движение на бедрата му. Триенето докосна чувствителното място точно над мястото, където беше свързан с мен, и тялото ми започна да бръмчи. То отново се засилваше. Освобождението, което почти бях получила по-рано, когато той ме целуваше между краката ми, се връщаше, но този път нещо беше различно. Когато беше напълно вътре в мен, той удари едно място, което предизвика малък шок в организма ми.
Колкото повече удряше това място, толкова повече неистовата нужда ме изтръгваше. Исках да го наблюдавам, докато се движи в мен, но фокусът ми се разсея. Тръпката се блъскаше в слепоочието ми и не можех да го държа достатъчно здраво. Драскане. О, не, драсках го, но не можех да го спра. Драскането беше вътре в мен, а аз исках това.
– Това е, бебе, ела за мен. – Думите му нагорещиха кожата ми, докато устата му се придържаше към зърното ми. Светът се разкъса и някъде в далечината чух писъци, но единственото, което можех да направя, беше да се държа, докато тялото ми се издигаше и се носеше в небето.
Крит извика името ми и аз се държах за него по най-добрия възможен начин, докато тялото ми се носеше обратно надолу от облака. Тежестта на твърдото тяло на Крит върху мен, приковаващо ме към леглото, беше съвършена. Обгърнах тялото си около неговото и отново вдишах кислород, докато умът ми отново започна да функционира.
Лежахме така в продължение на няколко прекрасни минути. Крит ме целуваше по врата, където главата му все още беше прибрана. Дъхът му, успокояващ разгорещеното ми чувствително тяло, беше допълнителен бонус. Чувствах се така, сякаш всяка част от мен беше под напрежение. Само едно докосване ме пронизваше.
– Блайт – каза Крит, когато вдигна глава.
– Да – отвърнах аз и посегнах да отметна от челото му косата, която беше паднала в очите му.
– Трябва да знаеш нещо.
Не. Още не. Не исках да ми казва, че това е било еднократно или за това какво е правил с други момичета. Знаех това. Просто… Още не.
– Нека не го правим. Добре? Знам, че това е просто нещо. Не очаквам нищо повече. Просто не още – казах, като исках да се попека още няколко минути в ръцете му.
Веждите му се спуснаха и на лицето му, което някога беше добре отпуснато, се появи бръчка. Глупости. Отново бях казала нещо погрешно.
– Това – каза той, притискайки се отново в мен, – не е просто нещо. Ебаси. – Той се наведе, докато устата му се озова на челото ми. – Това е моя грешка, нали? Ти току-що ми даде най-ценния подарък на света, а си мислиш, че това е просто нещо за мен.
Не отговорих, защото не бях сигурна какво да кажа.
– Блайт, любов, това, което исках да кажа, това, което трябва да знаеш – каза той, като се премести така, че отново ме гледаше в очите. – Не споделям. Ти си моя. Никой няма да те докосне освен мен. Имам пристрастяваща личност. Винаги съм бил такъв. И ти току-що се превърна в моя пристрастеност номер едно. Ще искам това. Много. Имам нужда и съм взискателен, а сега ти си единствената, която може да задоволи тази нужда.

КРИТ

Тя ми позволи да се грижа за нея. Бях я занесъл в банята и я бях поставил под душа под топлата струя вода и почиствах нежната и кожа. Беше се държала за мен и през цялото време една нежна усмивка беше докоснала устните и. Тя не спореше, че е добре. Не се смееше и не ме отблъскваше. Позволи ми.
Никога не съм имал за кого да се грижа. Бях опитал веднъж преди, но Джес не искаше да се грижа за нея. Беше ме отблъснала и ми беше дала да разбера, че не съм този, когото иска или от когото има нужда. Беше ме наранило и беше само поредният шамар в лицето. Жените искаха да ме чукат. Те не искаха нищо повече.
Но Блайт, моята Блайт, тя ми позволи да се грижа за нея. Тя сякаш сияеше под моето внимание. Това беше онова, което бях чакал. Мислех, че Джес е моят отговор. Но тя беше опитала от това с някой друг и знаеше, че не съм за нея. Искаше ми се да и изпратя шибана благодарствена картичка. Ами ако Джейсън Стоун не се беше появил и не беше откраднал сърцето и? Щях ли да пропусна това заради Джес? Дали Блайт никога нямаше да се появи в живота ми? Идеята, че няма да я имам, ме разтърси.
След като я почистих, я увих в кърпа и я пренесох обратно до леглото. На чаршафите имаше малко червено петно от кръв и отново притежателното чудовище в мен отметна глава назад и изрева удоволствието си. Стоях там, държейки я и оставяйки доказателството, че съм единственият мъж, който е бил в нея, да ме залее.
Блайт обърна глава и усетих как се сковава в ръцете ми.
– О, мога да изчистя това – каза тя и започна да се мята.
Придърпах я по-силно към гърдите си.
– Не, ще те подсуша и ще те държа още малко. Харесва ми да виждам тази кръв.
Направих го. – Удоволствието в гласа ми накара Блайт да се усмихне.
– Добре – отвърна тя. – Но тази вечер трябва да пееш. Колко е часът?
По дяволите. Отново бях забравил за това. Погледнах часовника и разбрах, че ми остават трийсет минути, преди да бъда в Лайв Бей.
– Ще отидеш – каза тя с решително изражение на лицето.
Не възнамерявах да споря с нея. Тя щеше да се разстрои, ако отново пропуснех представление заради нея, а Грийн щеше да бъде кралски ядосан.
– Тогава ти ще дойдеш с мен. Аз ще отида да се облека, а ти приготви секси задника си – казах и, докато я настанявах на ръба на леглото.
Тя кимна, после прехапа устна и погледна назад към кръвта.
– Продължавай да гледаш тези чаршафи, бейби, и няма да напуснем този апартамент – предупредих я. Нуждата ми да я прегърна, да я докосна и да се уверя, че знае колко много я ценя, ме убиваше.
Тя тръсна глава назад и очите и се разшириха.
– Съжалявам. Върви! Аз ще се приготвя.
Наведох се и я целунах по главата, преди да тръгна към вратата.
– О, Боже мой! О, Крит! Толкова съжалявам!
Спрях и се обърнах назад. Блайт беше покрила лицето си, а то беше изписано от ужас. Мразех да я виждам разстроена. Две крачки и отново бях пред лицето и, издърпвайки ръцете и.
– Любов, какво става?
– Защо не ми каза – изстена тя жално.
– Какво не ти казах? – Попитах, докато погледът ми бързо я обхождаше, търсейки нещо, което би могло да я разстрои.
– Гърбът ти – каза тя, като ме погледна нагоре. – Надрасках го. Не исках да го правя. Наистина не исках. Мога да ти го измия и да ти дам някакъв мехлем. – Тя започна да се изправя, но аз я хванах за краката и я бутнах обратно на леглото.
Фактът, че имах драскотини по гърба си, които Блайт беше поставила там, ме направи безумно щастлив.
– Белязан съм – казах ѝ и натиснах целувка в ъгълчето на устата и, което в момента се мръщеше. – От теб. Обичам да съм белязан от теб. Секси е и е горещо, а ти ми ги даде, докато ми доставяше удоволствие, което не знаех, че съществува. Така че не се извинявай за драскотините ми. Обичам ги.
Целунах я нежно по устата и се изправих, преди да я бутна обратно на леглото и да забравя, че имам концерт тази вечер.

* * *

Беше трудно да задържа фокуса си върху тълпата. Непрекъснато поглеждах назад, за да видя дали Блайт е там. Този път с Грийн щяхме да стигнем до истинска кавга, ако не спра, но нуждата ми да я имам близо до себе си ми бъркаше в главата.
Познатата руса глава на Триша се движеше през тълпата към вратата на сцената. Майната му. Тя знаеше какъв е проблемът ми и щеше да ми отнеме разсейването. Обърнах се, за да погледна обратно към Блайт, и се замислих дали да не напусна песента и да отида да попреча на Триша да я вземе, когато на лицето и грейна усмивка. Тя харесваше сестра ми.
Триша говореше с нея, а доволният поглед на Блайт ми попречи да отида при нея и да поискам да остане до мен. Тя щеше да се чувства добре със сестра ми. След това вниманието ми щеше да бъде насочено към тълпата, особено към тази, в която щеше да седи Блайт. Блайт ме погледна и аз кимнах веднъж, за да и кажа, че всичко е наред.
Тя излъчи ярка усмивка, която стисна сърцето ми, след което тръгна с Триша. Свършихме песента и Грийн се приближи до мен.
– Благодаря на малките чудеса – промълви той, преди да отпие от водата си. – А гърбът ти изглежда така, сякаш обладаното чудовище сигурно току-що е достигнало ново ниво на лудост. Ако тези следи от нокти са това, което си мисля, че са.
Дори не го погледнах. Държах погледа си прикован върху Блайт, която вървеше през тълпата с Триша. Тя я водеше обратно към масата, където бяха Рок и Дуейн. Четвъртък вечер Рок и Триша имаха среща. През повечето време те идваха тук, а Престън и Аманда държаха децата. Единственият друг път, когато Триша и Рок можеха да дойдат, беше когато децата оставаха да нощуват при приятели.
Блайт зае един стол до някаква брюнетка, която не познавах, момиче, което много се навеждаше към Дуейн. Той не ходеше на срещи, така че тя вероятно беше поредната жена, която се опитваше да омотае вечно недостижимия Дуейн Фалко. Но тогава не всеки знаеше историята му. Ако знаеха, дори нямаше да си губят времето.

Назад към част 20                                                          Напред към част 22

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!