Глава 18
БЛАЙТ
Въпреки че бях закъсняла за първия си час, не бях пропуснала много. Професорът също беше закъснял. Във втория ми час, „Принципи на макроикономиката“, трябваше да слушаме лекция за фискалната политика. Почти бях заспала.
Грабнах раницата си, преметнах я през рамо и тръгнах към вратата, щом професорът ни освободи.
– Блайт. Нали?
Направих пауза. Някой беше казал името ми. Не бях говорила с никого в нито един от класовете си. Обърнах се, за да видя, че притежателката на женственото южняшко наречие е поразителна червенокоска със спиращи дъха зелени очи. Косата и беше дълга, но я беше прибрала през рамо в ниска конска опашка. Тениската на „Бон Джоуви“, която носеше, изглеждаше като старинна.
– Е, да – отвърнах аз.
Усмивката и беше от онези, които не би трябвало да са привлекателни, защото са толкова големи, но някак си и прилягаше и я правеше още по-привлекателна. Всъщност две момчета току-що бяха минали покрай нея и я бяха погледнали. Тя обаче изглеждаше забравила за това.
Протегна ръка, за да я стисна.
– Аз съм Лоу Харди. Триша и Рок са ми много добри приятели. А Аманда е моя снаха. Видях те на партито на Дейзи Мей, но тъкмо бях влязла вътре, когато защитаваше Крит и после си тръгна.
Стиснах ръката ѝ и усетих малък мехур от вълнение, че някой ме познава. Дали бях създала достатъчно връзки в града, че хората да започнат да знаят кой съм? Идеята, че се вписвам в обществото за първи път в живота си, беше вълнуваща.
– Приятно ми е да се запозная с теб, Лоу. Съжалявам, че не успях да се запозная с теб на партито. Не бях… ами, учех. Приятелството с Крит е нещо, което се учи в движение – обясних.
Тя ме изучаваше за миг с доволна усмивка на лицето си.
– Мога само да си представя – отвърна тя.
В мен отново се надигна желанието да го защитя и трябваше да го потисна. Тя се съгласяваше с мен, а не го нападаше.
– Ще обядваш ли? – Попита тя. – Обикновено се прибирам вкъщи веднага след часовете, защото мразя да оставям Ел с детегледачка твърде дълго, но днес баща му е вкъщи с него, така че имам малко време.
Излязохме заедно и аз погледнах телефона си.
– Трябва да съм на работа след двайсет минути. Тя е на десет минути път с кола, така че днес не мога. Бих искала някой път обаче – казах и. Тя ми напомни за Триша. В очите и нямаше осъждане и не ме преценяваше. Просто ме приемаше и искаше да ме опознае.
– Ще видя дали Маркъс може да остане вкъщи един ден следващата седмица. Или още по-добре, можеш да се върнеш при мен след часовете и да хапнеш сирена на скара с мен и Ел – каза тя и се усмихна.
Илай трябваше да е нейният син. Тя не изглеждаше достатъчно възрастна, за да бъде майка. Започнах да отговарям, но думите се отрониха, когато очите ми се спряха на високия красив мъж, облегнат на колата ми със скръстени на гърдите ръце и слънчеви очила, които закриваха сините му очи.
– О, изглежда, че имаш посетител – каза Лоу.
Крит пусна ръцете си, а аз стоях и гледах как той си проправя път към мен. Дългите му крака бяха обути в чифт избледнели дънки, но мускулестите му бедра можеха да се видят през прилепналите крачоли, докато вървеше. Ето как изглеждаше един самоуверен мъж. Това беше нещо, което не много мъже можеха да правят, но когато Крит вървеше, момичетата се спираха и гледаха. Дори не можех да им се разсърдя. Беше невъзможно да не го погледнеш.
Очите на Крит останаха върху мен, докато той обвиваше ръка около кръста ми, което ме накара да се разтопя след това изпълнение.
– Здравей, Лоу – каза той, като я погледна с усмивка. После се обърна към мен. – Здравей, любов.
Той нарича жените любов. Бях го чувала да го прави и преди, а той ме беше наричал така още преди да ме познава. Но нещо в начина, по който ми го каза сега, в начина, по който гласът му се сниши, когато се завъртя около думата, означаваше повече. Или може би това беше моето желание.
– Здравей – отвърнах аз, знаейки, че го гледам като напълно хипнотизирана. Но не можех да си помогна за това. Бях.
– Беше ми приятно да се запознаем, Блайт. Ще направим този обяд следващата седмица. Ще се видим по-късно – каза Лоу, напомняйки ми, че все още е там.
Изтръгнах се от критската мъгла, в която бях попаднала, и се обърнах към нея.
– О, да, очаквам го с нетърпение. И ми беше приятно да се запозная с теб.
Усмивката на Лоу беше едновременно доволна и знаеща. Тя не ми се подиграваше за това, че съм толкова очевидна в чувствата си към Крит. Това ме накара да я харесам още повече.
– До нови срещи, Крит – извика Лоу.
Той и кимна за кратко, след което погледна към мен.
– Лоу е в твоя клас?
– Да – отвърнах малко прекалено задъхано.
– Тя би била добра приятелка – каза ми той, после се наведе и притисна устни към моите. С готовност се оформих в него, като му позволих да опита и да захапе устните ми, преди да се насладя на усещането на езика му и на бара в него, който ме възбуждаше.
Когато се отдръпна, исках да го хвана за главата и да го принудя да слезе обратно.
– Липсваше ми, когато се събудих. Трябваше да ме събудиш. Щях да ти помогна да се облечеш – каза той с палава усмивка.
Стиснах ръката, за която се държах.
– Ти спеше толкова сладко. Не ми се искаше да го развалям.
Той сбърчи пробитата си вежда.
– Сладко?
Той не обичаше да го наричат сладък. Е, твърде жалко. Той беше сладък. Особено сега, когато дойде да ме види, защото не беше се събудил тази сутрин.
– Да, много мило.
– Мисля, че губя точки за лошотия, ако спя сладко. Трябва да поправя това – каза той, след което се наведе и ме целуна отново. – Но първо искам да те взема у дома и да те държа затворена в прегръдките си цял ден.
Вкъщи. Сега той често наричаше апартамента ми дом. Не моя дом, а просто дом. И искаше да прекара целия ден с мен. И беше на паркинга на колежа ми. Какво се случваше?
– Крит? Защо си тук? – Попитах го.
Той се намръщи за някаква си минута, след което прокара палеца си по устните ми с нежна ласка.
– Защото ми липсваш.
Разбрах това. Той ми беше казал това. Но защо му липсвах сега?
– Никога преди не съм ти липсвала?
Нещо проблесна в сините му очи. Бяха по-изразителни, отколкото осъзнаваше.
– Винаги си ми липсвала. Не си мисли, че не си го правила. Просто не съм си позволявал да действам в тази посока.
Винаги съм му липсвала. Дали все още просто се „примирявахме“, както беше казал, когато го попитах за нас?
Кимнах, без да искам да го карам да отговаря на повече въпроси. Когато Крит трябваше да каже твърде много или го притискаха твърде силно, той бягаше. Харесваше ми, че беше дошъл да ме види днес. Не исках да развалям това. Затова запазих въпросите си за себе си.
– Радвам се, че дойде – казах вместо това.
Той пъхна ръцете си в задните джобове на дънките ми, притискайки ме по-близо до себе си.
– Аз също – отвърна той.
Щях да съм щастлива да стоя така с него цяла вечност. Обаче имах работа, за която трябваше да отида.
– Имам десет минути, за да отида на работа – казах му с въздишка.
На лицето му се появи гримаса. Но той знаеше, че днес трябва да работя. Бях му оставила бележка. Освен това той знаеше, че работя от понеделник до петък.
– Ще дойде ли Линк? – Попита той с дълбок грапав глас.
Линк. О. Пеперудите се раздвижиха в стомаха ми и се опитаха да си пробият път нагоре в гърдите ми. Крит ревнуваше от Линк. Не биваше да се вълнувам от това, но фактът, че бях способна да накарам Крит да ревнува, ме накара да се замайвам. Не бях искала да го накарам да ревнува. Просто не мислех, че някога ще мога. Това означаваше, че го е грижа – достатъчно.
– Обикновено той не идва в офиса. Понякога ми носи бонбони от пекарната, но не всеки ден. И никога не остава. Просто ги донася и казва „здрасти“. Но се съмнявам, че вече ще го прави… след като му казах… – измърморих аз. Не можех да кажа на Крит, че почти съм казала на Линк, че съм го целунала. Това щеше да прозвучи така, сякаш се опитвам да накарам Линк да ревнува.
– Довърши тази мисъл, любов – каза той, като затегна хватката си върху мен, стискайки ме за дупето.
Глупости, глупости, глупости. Не исках да довършвам тази мисъл. Но той нямаше да остави това да се случи.
– Обясних му, че си ми приятел, а той може да го е приел като нещо повече от това, затова си тръгна и не се е връщал, не се е обаждал или нещо подобно.
Доволна усмивка бавно преобрази лицето на Крит.
– Какво точно му каза?
О, не. Не бих признала всичко това.
– Ще закъснея. Трябва да отида. Ще поговорим за това по-късно.
Устата на Крит покри моята още веднъж в по-силна, по-интензивна целувка. Нищо подобно на това, което ми беше давал преди, а аз исках още от това. Но той се отдръпна твърде скоро.
– Върви на работа. Ще се видим, когато се прибереш. И, да, любов, искам да си с мен тази вечер. Ти ще пътуваш с мен.
Успях да кимна и да не припадна в купчина на пода. Нещо беше много различно и ако той продължаваше така, вече нямаше да мога да си спомням тази приятелска реплика.
КРИТ
Следващата седмица беше баланс между съвършенство и контрол. Бях се зарекъл да не харесвам никоя друга жена освен Блайт, а не можех да и се наситя. Самото присъствие около нея ми беше достатъчно. През по-голямата част от времето. Друг път трябваше да гледам как тя идва за мен. Опитвах се адски много да не бързам с нея, но бях достигнал точката на пречупване. Исках да вляза в нея.
През последните няколко вечери тя не беше ходила да ме слуша как свиря, защото трябваше да учи. Да не се държа като егоистично хлапе и да я съблазня да дойде с мен беше трудно. Тази вечер тя каза, че може да дойде, и въпреки че присъствието и зад кулисите ми обърка главата, защото исках само да я гледам, бях развълнуван. Мразех да я оставям вкъщи вечер, докато аз отивам да свиря. Тя винаги спеше, когато се връщах.
Не беше лесно и да измислям глупости, които да правя, докато чакам Блайт да си тръгне от работа. Чувствах се като в клетка. Искаше ми се да седя с нея в офиса по цял ден, но знаех, че не мога да отида на работа при нея. Това, че не можех да се доближа до нея, ме изяждаше.
Когато вратата на апартамента и най-сетне се отвори, спрях да крача по пода пред прозореца и отидох директно при нея. Не отделих време, за да я поздравя. Исках устата и да е върху моята. Този сладък език да изследва устата ми и да ме накара отново да се чувствам добре.
Ръката на Блайт веднага се насочи към раменете ми, докато тя се държеше и ме целуваше обратно със същия ентусиазъм. Хванах я за кръста и я вдигнах.
– Крака около мен – казах срещу устата и, преди да се потопя обратно в топлината и. Слънчева светлина и шибани ябълки. Не можех да се наситя.
Блайт обви краката си плътно около мен и аз я отнесох до леглото и. Бях си го измислил днес, докато се опитвах да убия времето, докато тя се прибере. Преди не ми беше толкова трудно да намирам начини да прекарвам дните си. Но сега всичко, което исках, беше тя, така че всичко останало ми се струваше безсмислено.
Спуснах се на леглото, като я държах в скута си, после се облегнах назад, а тя премести краката си, за да ме обхване, и устата и отново беше върху моята. Ебаси, от това имах нужда през целия ден. Не исках да си тръгвам тази вечер. Исках само това.
Ръцете на Блайт дърпаха тениската ми. Повдигнах гърба си от леглото и с едната си ръка дръпнах тениската над главата си. И двете и ръце веднага се озоваха върху коремната ми преса. Късите и перфектно поддържани нокти предизвикаха тръпки в мен, когато докоснаха кожата там. Когато палците и започнаха да търкат зърната ми, изстенах и сдържаността ми се наруши. Исках да я оставя да си играе, но, по дяволите, имах нужда да сваля ризата и.
Започнах да разкопчавам ризата и, като правех всичко възможно да не я скъсам. Гърдите и се повдигаха и спускаха бързо под допира ми и аз се усмихнах срещу устата и, като си спомних колко чувствителни бяха гърдите и. Няколко пъти беше получавала оргазъм само от устата ми върху зърната. Исках да го направя отново, но не и днес. Снощи бях опитал от сърцевината и, като облизвах пръстите си, а сега исках цялото ястие. През изминалата седмица я бях въвел в сексуалната игра. Но беше време да вкарам главата си между краката и.
Когато последното копче се освободи, запратих ризата по ръцете ѝ и започнах да се отървавам от сутиена. Блайт се отърси и от двете, докато аз откъснах устата си от нейната, хванах двете и гърди в ръцете си и ги загледах с удивление.
– Наистина ги обичам – казах и аз.
Очите и блеснаха от удоволствие, както винаги, когато я допълвах по някакъв начин. Сякаш имаше нужда от това, но не го очакваше. Което ме накара да го направя още по-силно.
Тя се спусна, докато циците и се притиснаха към мен, а устата и отново беше върху моята.
– Харесва ми пиърсингът на езика ти – прошепна тя срещу устните ми.
– Знам – отвърнах, без да мога да се сдържа да не се усмихна. Тя даде да се разбере, че пиърсингът на езика ми и харесва. Накара ме да съжалявам, че съм оставил пиърсинга на зърната си да се затвори. Щеше да и хареса, а на мен щеше да ми хареса да я оставя да си играе. Но имах още един пиърсинг, който тя не беше видяла. Тръпката от това, че тя е също толкова очарована от този пиърсинг, накара кръвта ми да пулсира и търпението ми да се скъса.
Хванах я за кръста, обърнах я по гръб и започнах да разкопчавам дънките и.
– Искам да ги сваля – казах и, почти се страхувах да и дам време да откаже. Когато тя повдигна бедрата си, за да мога да сваля панталоните и, почти се разплаках от облекчение.
Обикновените бели сатенени бикини никога не бяха изглеждали толкова секси. Прокарах ръце по краката ѝ и се поклоних за момент на сладкото и недокоснато тяло. Само аз. Никой друг не я беше виждал такава. Само аз. Ебаси, искаше ми се да се бия в гърдите и да рева. Никога не съм бил с девственица и съм сигурен, че никога не съм бил с някой толкова чист.
– Свали си – прошепна тя. Очите и бяха насочени към копчето на дънките ми. Всеки кратък бърз възбуден дъх, който поемаше, правеше невероятни неща с гърдите и. Разкъсвах се между това да не бързам да се събличам, за да мога да я гледам така, и това да покривам с уста малките и твърди зърна.
Започнах бавно, но горещината в очите и провали добрите ми намерения. Дънките ми се смъкнаха с едно бързо движение, а после отново бях върху нея. Поглъщах усещането за сатенено гладката и кожа срещу моята. Целувах я по шията и вдишвах аромата и. От него главата ми стана по-лека.
– Любов, ако искаш да спра, трябва да ми кажеш сега. – Гласът ми звучеше като ръмжене. Вместо да се уплаши, тя се размърда и се притисна по-силно към мен.
– Не спирай. Моля те, Крит, не спирай – умоляваше тя.
Това беше всичко, което трябваше да чуя. Придвижвах се надолу по корема и с една целувка наведнъж. Облизах кожата, стегната върху ребрата и, после обходих с език морския и пъп, преди да проследя с целувки дантеления ръб на бикините и. Тя раздвижи неспокойно бедрата си, а миризмата на възбудата и срещна носа ми.
Не можех да мисля достатъчно ясно, за да сваля бикините ѝ и да се насладя на това как се плъзгат надолу по краката и. Разкъсах гащите като животно и ги хвърлих на пода. Имах една единствена цел и като притисках краката и разтворени с двете си ръце върху вътрешната страна на бедрата и, си присвоявах онзи вкус, от който само се дразнех.
Първият удар на езика ми право в центъра се стрелна към входа и, след което обиколи набъбналото и зърно. Блайт изкрещя името ми, а тялото и така силно се отлепи от леглото, че се наложи да я притисна с ръцете си и да я хвана за кръста, за да я задържа. Майната му, не бях просто обсебен. Бях влюбен.