Аби Глайнс – Морски бриз – Лошо поведение – книга 6 – част 11

Десета глава

ДЖЕС

Поставих куфара си до вратата и погледнах към мама. Тя седеше на дивана с кръстосани крака и ме изучаваше намръщено. Цигарата в ръката и беше забравена, както и кафето в другата и ръка. Тя не беше доволна, че съм на път да замина с Джейсън Стоун със самолет.
– Какво? Просто го кажи и приключи с това. Така или иначе ще го направиш – казах аз и ми се искаше тя вече да е приключила с това. Знаех какво щеше да каже. Просто ми се искаше да не се чувстваше така, сякаш трябва да го каже.
Мама дръпна дълго от цигарата си и я загаси в чинията до себе си. Времето и изтичаше, защото нямах намерение да позволя на Джейсън да дойде до вратата. Не вярвах на мама. Тя щеше да го изпита, а аз не бях сигурна, че той щеше да издържи теста.
– Той е твоят Логан. Момичетата не се омъжват за своите Логани.
Тя отново се върна към думите, че той е моят Логан. Това нямаше абсолютно никакъв смисъл. Аз дори не познавах Логан. Скръстих ръце на гърдите си и я погледнах.
– За какво говориш?
Мама повдигна вежди към мен.
– Джейсън Стоун е твоят Логан. Той е богат, впечатляващ и красив. Той е като от приказките. Но не се отнасяй сериозно. Пази сърцето си.
Изпуснах разочарована въздишка и отпуснах ръце.
– Защо го наричаш моя Логан? – Попитах.
– Момичетата от Гилмор, скъпа. „Момичетата Гилмор“. Ако си беше направила труда да го гледаш с мен, както те помолих няколко пъти, щеше да знаеш какво имам предвид. Ханк е твоят Дийн. Той също не е бил предназначен за теб. Той беше просто първото разбито сърце, към което продължаваш да се връщаш. Сега си срещнала своя Логан. Това обаче е срамно. Бих искал да срещнеш своя Джес.
Главата започна да ме боли. Майка ми понякога можеше да бъде луда. Това беше един от тези моменти. Тя беше обсебена от няколко стари телевизионни сериали. „Момичетата от Гилмор“ беше един от тях. Очевидно смяташе, че в него има всички отговори за любовния ми живот.
– Аз съм Джес, мамо. Защо трябва да се представям? – Попитах, като извъртях очи.
Тя ми махна с ръка, сякаш се държах нелепо.
– Не ти. Рори е Джес. Все още не си се запознала с твоята Джес.
Бях приключила с този разговор. Дори не знаех коя, по дяволите, е Рори, а и кой кръщава детето си Рори? Как изобщо беше популярен този сериал? Обърнах се, за да отворя вратата.
– Логан не е сродната душа на Рори. Той е заможното богато момче, което тя наистина обича, но когато се стигне до истината, той не е единственият. Сериалът свърши, но всички знаехме, че това е Джес, към когото тя ще се върне. Той беше нейната сродна душа. Веднъж той разби сърцето и, но и той трябваше да порасне и се промени. Просто не искам да се вкопчвате в това момче. Искам да стигнеш по-високо и да се измъкнеш от този живот, но братът на рок звездата не е начинът да го направиш. Наслаждавай му се и се забавлявай, но не забравяй, че той е само твоят Логан.
Той е просто моят Логан. Мъдри думи от майка ми. Поклатих глава, отворих вратата и взех куфара си точно когато лимузината спря на алеята. Погледнах назад към нея, която седеше там с чашата си кафе и гледаше през прозореца към моето пътуване. Тя беше права. Може би не за философията на „Момичетата от Гилмор“, а за това да се наслаждавам и да пазя сърцето си. Бях се наранила, когато Джейсън не се обади на следващия ден, но го бях приела като неизбежно. Той беше приказка. А аз не живеех в приказка.
Пикапът, който спря веднага след лимузината, ме накара да спра крачките си. Това не се случваше на мен. Не и точно сега. Не исках да се занимавам с лудост. Исках просто да си тръгна, да се кача на частния самолет и да изживея нещо, което се случва веднъж в живота.
– По дяволите – измърморих, докато пусках куфара си на верандата.
– Какво става? – Попита мама, стана и отиде до вратата. – Ами, по дяволите. Току-що му нагазих в задника онази вечер. Беше припаднал на верандата. Казах му да не се връща тук.
– Имаш ли някаква мъдрост от „Момичетата от Гилмор“ за тази дилема? – Попитах.
Мама само изхърка.
Джейсън излезе от лимузината точно когато Ханк дръпна вратата на пикапа си. Джейсън погледна към Ханк, после към мен. Трябваше да се намеся и да оправя положението, преди Ханк да е изплашил Джейсън.
Вдигнах куфара си и тръгнах надолу по стълбите.
– Рори ще изпрати Дийн у дома – извика мама зад мен.
Аз само извъртях очи и продължих да вървя. Не бях идиотка.
– Тя ми го отнема – каза Ханк с панически тон, докато се запъваше към мен, напълно игнорирайки присъствието на Джейсън. – Тя не може да ми отнеме момчето, Джес. Тя не може. Той е и мой. Трябва да поговориш с нея. Кажи и, че не може да направи това.
Спрях да вървя и погледнах към Ханк. Лицето му изглеждаше поразено. Пияният задник не присъстваше точно сега. Той беше момчето, което се нуждаеше от мен. Не можех просто да го игнорирам. Това не беше първият път, когато Кери заплашваше да му отнеме сина. Правеше го, за да окаже натиск.
– Какво направи този път? – Попитах го, знаейки, че всичко се свежда до това. Обърнах се към Джейсън и се намръщих. – Съжалявам. Ще направя това бързо.
Той кимна и застана на мястото си, наблюдавайки ни с отегчено изражение. Искаше ми се да хвърля куфара си през двора заради несправедливостта на това.
– Тя знае, че идвам тук, когато съм прекалил с алкохола. Знае, че те обичам, че винаги ще обичам само теб. Не мога да я обичам, Джес. Тя не е ти. Но той е моето момче. Тя не може да направи това, нали? Иди и ѝ кажи да не го прави. Тя няма да ме послуша. – Той ме умоляваше. Исках да пренебрегна всичко това.
– Заминавам. Ще се върна утре следобяд и тогава ще поговоря с нея – казах му.
– Не ме оставяй – каза Ханк, дойде до мен и грабна куфара, който държах. Видях как Джейсън направи крачка напред и спря. Той ме чакаше да реша какво да правя. Бях благодарна, че той все още не се намесваше в това.
– Омъжи се за мен, Джес. Обичам те и просто те искам. Ще спра да се чукам. Кълна се в това.
Поклатих глава. Вече бяхме минали през това. Същият спор.
– Не. Няма да се оженя за теб. Сега си върви вкъщи, а аз ще отида да видя Кери, когато се върна.
– Моля те, бебе?
– Тя каза, че ще помогне, когато се върне. – Джейсън тръгна напред и взе куфара от ръката ми, след което го подаде на шофьора, който беше зад него.
Ханк хвърли гневен поглед към Джейсън и аз видях как ръката му се сви в юмрук. Направих крачка към Ханк и го хванах за ръката.
– Недей да правиш това. Трябва да ме пуснеш – казах му.
– Той те използва. Когато приключи с теб, аз все още ще съм тук. Той няма да бъде – изръмжа Ханк, като все още гледаше Джейсън.
– Върви, Ханк – казах аз, пуснах ръката му и се придвижих към Джейсън.
Всичко стана бързо. Ханк протегна ръка, за да хване Джейсън, но едрият шофьор беше там мигновено. Мъжът беше хванал ръката на Ханк и се извисяваше над него.
– Какво, по дяволите! – Изръмжа Ханк, опитвайки се да се освободи от шофьора, който го държеше неподвижно с някакво малко усилие. Шофьорът погледна към Джейсън за инструкции.
– Пусни го, щом я кача безопасно в лимузината – каза Джейсън с равен тон. Тялото му беше напрегнато. Усещах как напрежението се търкаля от него, но той не се държеше така, сякаш е напрегнат.
Джейсън постави ръка на долната част на гърба ми и ме поведе към лимузината. Преборих се с желанието да погледна назад към шофьора и Ханк, преди да се кача вътре. Джейсън се обърна назад, за да ги погледне.
– Увери се, че е преместил пикапа си – каза Джейсън, преди да ме последва вътре в лимузината и да затвори вратата.
Аз просто го гледах. Трябваше да кажа нещо на Ханк, за да го накарам да си тръгне, преди да съм се качила в лимузината. Просто бях оставила шофьора на Джейсън да се справи с него, сякаш това беше нещо, с което беше свикнал.
– Все пак искаше да отидеш, нали? – Попита Джейсън.
– Да, разбира се, но не исках… Искам да кажа, че шофьорът ти не би трябвало да се занимава с лудия ми бивш. Можех да го накарам да си тръгне.
Джейсън се облегна назад и изпъна крака пред себе си.
– Твоят луд бивш е нищо в сравнение с лудите фенове, които Кейн е свикнал да отблъсква заради брат ми. Това му е работата.
Намръщена, се обърнах да погледна навън, тъй като пикапа на Ханк действително се движеше и Кейн се връщаше към лимузината.
– Мислех, че работата му е да шофира.
Джейсън се ухили.
– Той е и бодигард. Той е този, който Джакс използва, когато е тук или пътува на юг. Жадна ли си?
Жадна ли бях? Взирах се в него, докато той се излежаваше удобно, сякаш не му пукаше за нищо на света. Наистина ли Ханк не го беше притеснил?
– Какво причинява това мръщене? – Попита с усмивка на устните Джейсън.
– Това дори не те притеснява ли? Искам да кажа, че все още искаш да ме вземеш със себе си, след като си видял тази част от живота ми?
Джейсън се пресегна да вземе едната ми ръка и прокара пръсти през моите.
– Помогнах ти да избягаш, след като разби с бухалка пикапа на бившия си, разбих басейн и те гледах как флиртуваш, за да се измъкнеш от неприятностите с полицията, и видях как бившият ти се изпокара точно пред детето си, защото беше с друг. Наистина ли мислиш, че в този момент нещо подобно ще ме изненада?
Не отговорих. Той беше прав.
– Ти си приятна промяна. Правиш живота ми интересен. Дойдох тук, за да си почина от нещата, и ти ми помагаш. Когато дойде време да се върна към натиска на реалността, ще имам тези моменти с теб, за които да мисля и да се усмихвам. – Той каза това с усмивка, преди да посегне към пълната с лед сребърна кофа в стъкления бар. – Вода? – Попита той.
Кимнах и приех бутилката с вода, докато думите му потъваха в съзнанието ми. За момента аз бях неговото разсейване. Той не виждаше бъдеще с мен. Вече знаех това, но като го чух да го казва, ме заболя. Фактът, че ме заболя, ми напомни, че ме е грижа за него повече, отколкото трябва. Това трябваше да бъде забавно и за мен. Трябваше да помня това. Ако не внимавах, той щеше да разбие сърцето ми.

ДЖЕЙСЪН

Почти я бях изоставил. Не исках да и позволя да разбере това, но тя беше права. Нейният живот беше малко повече, отколкото се бях надявал. Идеята да отида на онова парти без нея обаче не ми се струваше привлекателна. Не можех да понеса и идеята да я оставя тук с този идиот. Не вярвах на този човек, а начинът, по който си играеше с емоциите на Джес, ме вбесяваше.
– Малко се притеснявам за полета. Никога преди не съм се качвала на самолет. Не съм сигурна дали ще се паникьосам или не, но реших, че трябва да те предупредя – каза тя и нервно завъртя бутилката с вода в ръцете си.
Не можех да не я погледна. Тя наистина никога не беше летяла преди? Уау. Срещал ли съм някога човек, който никога не е летял преди?
– Това означава ли, че ще си за първи път в Ню Йорк? – Попитах, като предположих, че няма да кара толкова далеч.
Тя се усмихна и едното ъгълче на сладко пухкавите и устни се повдигна.
– Флорида, Мисисипи и Луизиана са краят на пътуванията ми. Ако не мога да стигна дотам с кола за около три часа, значи никога не съм била.
Защо толкова ми харесваше, че я водя някъде, където никога не е била? Сега изкусителната и уста се беше разтворила в пълна усмивка и вече не можех да я игнорирам. Протегнах ръка към лицето ѝ и си припомних колко добре се чувстват устните на Джес, притиснати към моите.
Ръцете и моментално се насочиха към косата ми и тя отвори уста под моята, позволявайки ми да опитам, без дори да поискам. Ментовият вкус на пастата и за зъби се срещна с езика ми, а тя притисна гърдите си към моите. Предстоеше ни двайсетминутно пътуване до частната аерогара и изведнъж разбрах как точно искам да го прекарам.
– Обкрачи ме – казах и, когато прекъснах целувката и посегнах към кръста и, за да преместя горещото и малко тяло върху моето.
Тя преметна крака през моя и направи прехода толкова плавно и с такава лекота, че изтласках всички мисли за това защо е толкова добра в това. Не ми харесваше да мисля за нея с други момчета, въпреки че знаех, че трябва да е имало много такива. Джес беше флиртаджийка, а аз не познавах момче, което да и откаже. Престанах да целувам врата ѝ и си поех дълбоко дъх. Сиреч.
Момчетата на това парти щяха да се нахвърлят върху нея. Не бях помислил за това. Тя беше различна от същата група, в която винаги се движехме. Тя щеше да накара всички останали момичета да изглеждат по-малко интересни. Не исках да я споделям. Просто исках да е с мен.
Джес се отдръпна и започна да се отдалечава от скута ми. Задържах я там и тя се успокои.
– На партито ще бъдеш с мен – казах и, докато вдигах глава, за да я погледна.
Тя се намръщи, после кимна.
– Добре – отговори тя. Можех да видя несигурността в лицето и. Тя не разбираше какво казвам.
– Той е различен от твоя свят. Партитата може да са на по-хубави места, но тълпата не е по-изтънчена. Те не се справят добре с границите. Момчетата ще се нахвърлят върху теб. Много. Адски много.
Очите на Джес се разшириха и тя седна обратно в скута ми, докато погледът и се втвърдяваше.
– И какво? Няма да мога да устоя да не се хвърля в прегръдките на всяко момче, което ме повика? Наистина? Това ли си мислиш? – Тя отново започна да се движи, а аз я хванах за кръста, за да направя невъзможно да се отдалечи.
– Не. Не мисля така. Исках да си наясно, че те ще бъдат заинтригувани от теб. Ти не си като момичетата от нашия кръг. Аз просто… Няма да се справя добре, ако обърнеш прекалено много внимание на някой друг.
Тялото на Джес се отпусна малко, докато ме изучаваше. Задържах погледа ѝ и гневът сякаш се стопи. Накрая тя постави ръка на гърдите ми.
– Защо да искам да обръщам внимание на някой друг, когато съм с теб?
Този отговор ми хареса, но тя все още не разбираше света, в който щеше да навлезе.
– Ще разпознаеш някои лица. Не всички са известни, но всички те са част от света, в който са свързани със знаменитости.
Тя се наведе напред и притисна целувка до ухото ми.
– Не казвам, че няма да съм мълчаливо издухана от това, че ще се срещна с известни хора или такива, свързани с известни хора. Но аз съм с теб, защото те харесвам – прошепна тя в ухото ми, след което обви ръце около врата ми. – А сега ме целуни отново, моля те.
Погледнах надолу, без да мога да пренебрегна блузата с дълбоко деколте, която носеше, и бях дяволски сигурен, че е без сутиен. Въздъхнах, когато тя разклати бедрата си и потъна в скута ми, наведе се напред, придърпа долната ми устна в устата си и я захапа, преди да я засмуче. Проклетите и устни ме побъркваха.

Назад към част 10                                                                   Напред към част 12

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!