Глава двадесет и трета
ДЖЕС
Понеделниците никога не са били любимите ми дни от седмицата, но сега ги мразех. След като бях прекарала уикенда с Джейсън, понеделникът беше труден за посрещане. Особено като знаех, че той се е върнал в свят, в който има Йохана. Не исках да ревнувам от нея, но не можех да си помогна. Джейсън Стоун ме беше завързал на възел.
След сутрешния урок имах време да се прибера вкъщи и да обядвам, а след това да поработя върху нещата, които не успях да довърша този уикенд за магазина. Нуждаех се от тази работа, но не исках да се отказвам от времето си с Джейсън, за да работя. Не и когато разполагах с цяла седмица без него, за да работя върху нея.
Седнах на шевната машина, изтласках всички мисли за Джейсън от главата си и се опитах да се концентрирам върху други неща. Това обаче беше за кратко, защото на вратата се позвъни. Мама беше отишла да свърши някакви задачи, за които се измъкваше, което ме наведе на мисълта, че се забърква с някакъв мъж и не иска да знам за това.
Отидох до вратата и я отворих. Студеният, изпълнен с омраза поглед, който бях сигурна, че госпожа Стоун е запазила само за мен, срещна погледа ми и ми се прииска първо да погледна през прозореца. Наистина трябваше да започна да го правя, преди да отворя вратата.
– Мога ли да вляза? – Попита тя, повдигайки едната си вежда, сякаш ме предизвикваше.
Искаше ми се да откажа и да затръшна вратата пред лицето и. Но тя беше майка на Джейсън. Не можех да направя точно това. Освен това трябваше да спечеля тази жена. Ако това изобщо беше възможно.
– Е, добре, да. – Препънах се в думите си и се отдръпнах, за да я пусна вътре.
От входа се виждаха всекидневната, моята спалня, спалнята на майка ми и банята. Единствената стая, към която не се виждаше вратата, беше кухнята, но това беше, защото трябваше да минеш през дневната, за да стигнеш до нея. Благодарение на навика на майка ми да пуши мястото миришеше на застоял дим, но беше чисто. Мама не си падаше по мръсотията.
Носът на госпожа Стоун видимо се намръщи, сякаш усещаше нещо лошо. Аз не забелязвах много миризмата, тъй като живеех с нея, но знаех, че за тези, които не са наоколо, тя миришеше лошо. Изведнъж ми се прииска да я накарам да остане навън и просто да изляза навън, за да поговоря с нея.
– Не съм тук, за да си губя времето. Самолетът ме чака на летището, така че нека премина към същността на въпроса – каза тя, като се обърна, за да насочи надменния си поглед към мен. – Ти няма да се хванеш за Джейсън. Осъзнавам, че Джакс в крайна сметка ще се ожени под него, но той е знаменитост и ще бъде легенда. Може да прави колкото си иска грешки, а успехът му е непокътнат. Джейсън обаче е различен. Той не може да се обвърже с човек като теб. – Тя остави погледа си да се прехвърли към синия диван, за който знаех, че е износен и стар – но отново беше чист.
– Джейсън има светло бъдеще. Той е блестящ и има връзки. В света на политиката Джейсън не може да има скелети като теб в гардероба си. Няма да му помогнеш да постигне целта си. Само ще го сринеш. Той е влюбен в Йохана още от детството си. Йохана е била подготвяна да стане съпруга на сенатор. Тя е израснала в дома на един от най-добрите. Знам, че тя ще бъде готова да пренебрегне низките пориви на Джейсън, които го доведоха до теб. Но това трябва да спре, преди да повлияеш повече на живота му. Оценките му не могат да пострадат, а и той ще присъства на онзи котилион този уикенд като неин ескорт. Това е твърде важно за него. Ако го възпираш, по-късно ще те намрази за това. Справяла съм се с такива като теб и знам, че не си отиваш лесно. В рамките на деня ще преведа сто хиляди долара по сметката ти. В замяна трябва да приключиш с него и да изчезнеш от живота му. Направете всичко, което трябва да направите, за да го отпратите, ако се върне.
Веднъж бях виждала това в един филм. Но да ти се случи в действителност беше различно. Мръсният начин, по който те караше да се чувстваш, беше неописуем. Мисълта, че някой очаква от теб да вземеш парите и да се съгласиш на подобно нещо, беше като шамар в лицето. Няколко шамара в лицето.
Тя беше видяла дома ми и предположи, че съм се захванал с това заради парите, защото някой като нея не можеше да си представи, че бих имала способността да обичам някого повече от парите. Това, че съм бедна, не означаваше, че съм бездушна. Успях да поклатя глава с „не“. Думите ме бяха напуснали, докато гледах с ужас тази жена, която беше родила най-красивия, мил, даряващ, безкористен човек, когото познавах. Как е възможно това?
– Ще промениш решението си. – Тя ми подаде малка картичка. – Обади ми се, когато осъзнаеш глупостта на решението си. Освен ако дотогава не му е омръзнало от теб. Може да не се наложи да ти дам и стотинка. Сега, когато Йохана знае, че има конкуренция, ще работи допълнително, за да го направи щастлив – каза госпожа Стоун със злобна усмивка.
Тя се обърна и излезе през вратата, без да каже нито дума повече. Взирах се в гърба и, докато тя не се качи в лимузината и не отпътува. Протегнах ръка към дръжката и затворих вратата, след което погледнах картата в ръката си. Беше ми оставила данните си за контакт. Исках да я изгоря, но не го направих. Колкото и да не ми се искаше да кажа на Джейсън за това, се страхувах, че трябва да го направя. Не и се доверявах. Исках той да знае, че никога не съм приемала това от нея, ако то се върне при него.
Исках да чуя гласа му, отидох в стаята си и пуснах картата на бюрото си, преди да вдигна телефона си. Не бях сигурна дали ще е в клас точно сега, но поне можех да чуя гласовата му поща.
Телефонът иззвъня три пъти и след това отговори жена. Тя се кикотеше и казваше на някого „не“. Аз просто седях и я слушах. Тя отново каза „здравей“, но аз все още бях твърде объркана, за да говоря.
– В момента Джейсън е неразположен. Ще трябва да се обадите по-късно – каза тя, преди да затвори слушалката.
Нямаше нужда някой да ми казва кой е бил това. Просто имах нужда Джейсън да ми го обясни. Очевидно Йохана беше повече, отколкото той си беше признал. Трябваше да има някаква истина в думите на майка му. Вече знаех това. Той имаше чувства към Йохана. Вече се бях примирила с това.
Дали беше влюбен в нея? Това ли беше? Не можеше да ме обича, защото обичаше нея, а той първо си бе посял дивия овес. От идеята да съм му див овес ми се искаше да се свия на кълбо и да умра.
ДЖЕЙСЪН
– Дай ми проклетия телефон, Йохана – изисках аз, изтръгнах го от ръцете ѝ и го пъхнах в джоба си. Имах нужда от още една учебна група. Да видя Йохана ме вбесяваше след двуличието и с майка ми. Тя знаеше, че ако се обади на майка ми, ще изпрати любопитната ми майка в Алабама да ме търси.
– Престани да си толкова гаден с мен. – Тя се нацупи и забърса мигли. С Йохана бяхме израснали заедно, а миналата пролет, след като бях прекалил с алкохола, тя се беше съблякла гола и беше изпълзяла отгоре ми, а аз бях направил грешката да я чукам. Оттогава тя се държеше различно. Никога не съм харесвал Хемптън. Подобно на Джакс, винаги съм предпочитал къщата в Морски бриз. Но мястото в Хемптън ни беше предадено от дядо ми. Всъщност щеше да стане мое след няколко години. Това беше ваканционното жилище, което майка използваше, когато искаше да бъде видяна. Морски бриз беше мястото, където винаги отивахме, когато Джакс трябваше да се скрие за известно време.
Йохана беше част от живота в Хемптън, който винаги бяхме познавали. Фактът, че беше попаднала в същия университет като мен, беше мой лош късмет. Беше трудно да се отървеш от нея. Най-малкото хубаво.
Беше очевидно, че Йохана се е влюбила в тази идея, че трябва да се оженим и аз да стана политик. Това не се случваше. Като за начало, тя ме дразнеше. Кикотенето и ми лазеше по нервите. Целуваше като риба и беше разглезена.
Грабнах книгите си и се отправих към вратата.
– Чакай, ами събота вечер? Кога ще ме вземеш? – Попита тя, като плъзна ръката си в моята.
– Вече ти казах, че не мога да го направя. Престани да се държиш така, сякаш не си ме чула – казах аз.
Тя сви рамене.
– Знам, че ще дойдеш. Няма да ме излъжеш. – Веселието в гласа и я караше да звучи също толкова лудо, колкото и кикотенето.
Когато излязох пред библиотеката, един глас се обади от другата страна на моравата.
– Джейсън.
Разклатих хватката на Йохана върху ръката си и тръгнах към Морис.
– Къде намери момичето с теб на снимката, която пусна в Туитър този уикенд, и откъде мога да си взема едно? Защото, пич – каза Морис, – тя е димяща. – Той ми кимна, а очите му бяха широко отворени от признателност. Джес правеше това с всички мъже.
Не можех да се сдържа да не се усмихна. Тя беше моя, и проклет да съм, ако не се чувствах добре. Никой не познаваше Джес така, както аз я познавах, и това беше още по-хубаво.
– Да, тя е – съгласих се аз. – Тя е шибано перфектна.
Морис ме последва в следващия клас и аз заговорих за Джес. Едва по-късно вечерта, когато Джекс се обади, си спомних за обаждането, на което Йохана беше отговорила. Проверявайки последните си обаждания, видях името на Джес в момента, в който Йохана беше отговорила на телефона ми.
– ЕБАСИ! – Изръмжах, игнорирайки хората около мен, и набрах номера на Джес. Трябваше да намеря малко уединение. Имах да обяснявам.
Обадих се три пъти, а той продължаваше да отива на гласова поща. Проверих часа. Тя все още беше на работа. Имаше вероятност да не е взела телефона си със себе си. Оставих и съобщение, в което и казах да ми се обади, след което изпратих текстово съобщение, в което се извинявах за по-рано. Ако не се беше обадила до два часа, щях да се обадя отново.
Назад към част 23 Напред към част 25