Глава двадесет и пета
ДЖЕС
Държах се за дървото пред мен, докато пресъхвах отново и отново, след като стомахът ми беше напълно празен. Лицето ми беше мокро от сълзи, а гърлото ми гореше. Нищо от това нямаше значение. Всеки път, когато си възпроизвеждах лъжата, която бях казала на Джейсън, повръщах отново. Планът ми да сложа край на нещата с него се беше развил по много по-различен начин в главата ми. Бях работила върху това какво ще му кажа в продължение на два дни, докато игнорирах обажданията му.
Когато беше дошъл моментът наистина да му кажа нещо, което знаех, че ще го отблъсне, не бях осъзнала как това ще ме унищожи напълно. Беше крайна мярка, но решителността в гласа му беше по-силна, отколкото очаквах. Той нямаше да си тръгне лесно. Това само ме беше накарало да го обичам още повече.
Тогава му бях казала лъжа, която разкъса сърцето ми. Той не беше казал и дума. Дори за довиждане. Мълчанието му беше достатъчно. Тогава разбрах, че с него е свършено. Бях предположила правилно. Той нямаше да ми прости за подобно нещо.
Крит дори не знаеше, че съм го използвала. Не го бях виждала от две седмици. А след като се преместя, вече нямаше да го виждам изобщо.
Когато се прибрах вътре, не казах на мама за телефонното си обаждане. Просто влязох под душа и оставих сълзите да падат тихо. Това беше моята участ в живота и след тази вечер нямаше да се самосъжалявам повече. Нямаше време за това. Това не ни доведе до никъде, а аз не бях възпитана да бъда слаба.
Останалата част от седмицата мина бързо. След като се отказах от всички курсове, напуснах работа и уведомих наемодателя ни, че ще се изнесем до края на месеца, който беше понеделник.
Мама искаше да кажа на Рок, но аз нямаше да го направя. Не и сега. Той имаше семейство, за което да се грижи. Това беше наша битка, не на никой друг. В крайна сметка щях да кажа на Рок, но не и докато не се преместим и не започна работа. Той щеше да се опита да спре това. Нямаше да му позволя. Това беше единственият начин. В петък заведох мама на лекар, след което шофирах още петнайсет минути до големия град Мобил. Беше толкова различно от Морски бриз, но имах чувството, че съм се скрила от всички. Никой не ме познаваше. Така беше по-лесно.
Отидох при Делила в най-тясната рокля, която имах, и на токчета. Това не беше като при Джъгс. Клиентите бяха от по-висока класа и имаха повече пари за харчене. Което означаваше, че имат високи стандарти за момичетата си. Започвах от върха, но осъзнавах, че може да не успея да се справя, затова имах списък с други клубове, в които да отида да пробвам, ако този не проработи.
Заведението беше двайсет и четири часово, тъй като много бизнесмени идваха тук през работния ден, за да си починат, затова дамата, с която говорих по телефона, ме инструктира да дойда до задната врата и да почукам.
Направих, както ми беше казано, и вратата се отвори. Един едър мъж, който несъмнено беше охранител, ме изгледа нагоре-надолу и след това се отдръпна.
– Ди ви очаква – каза той, без да ме пита за името. Сигурно бях единствената следобедна среща. Това беше добър знак.
– Благодаря – отвърнах аз.
– Натам – каза той и се обърна, за да тръгне по коридора. Аз го последвах бързо. Тук се чуваше музика от клуба. Секси ритъмът и ме изнервяше. Никога не съм си представяла, че ще правя това. Мама винаги беше казвала, че иска нещо по-добро за мен, така че и аз очаквах повече. Животът имаше забавен начин да ти докаже, че не си прав.
– Влез тук – каза той, отвори друга врата и се отдръпна, за да ме остави да вляза. – Дий ще бъде при теб след малко. Можеш да седнеш – каза ми той, преди да затвори вратата.
Огледах стаята и разбрах, че е солидна бяла стая с един червен кожен стол с права облегалка. Нямаше прозорци и нищо по стените. Забелязах една тонколона на тавана. Всичко изглеждаше като странна стая за задържане.
Вратата се отвори и вътре влезе жена, която беше по-възрастна от майка ми, но изглеждаше добре запазена. Беше облечена в тясна рокля в кралско синьо, от която деколтето ми изглеждаше жалко. Токчетата и бяха покрити с шипове. Дългата и червена коса беше прибрана настрани, а очите и бяха поразително зелени. Ако очакваха това, значи не бях в моята лига.
– Ти си Джес? – Попита тя, като гледаше тялото ми по начин, по който никоя друга жена не го беше правила. Тя буквално ме изучаваше.
– Да – отговорих, благодарна, че не бях заекнала.
– И имаш ли документ за самоличност, за да докажеш, че си на двайсет? – Попита тя, като вдигна поглед към моя.
Кимнах и започнах да отварям чантата си.
– Не сега. Просто искам да се уверя, че ги имаш – каза тя и протегна ръка. – Аз съм Делила. Или по-известна тук като Ди. – Тя сведе поглед към циците ми. – Имаш тялото. Ще направиш шибано убийство. Мъжете тук ще те изядат. Лице като на ангел с това тяло са всичките им фантазии. Но трябва да минеш теста. Не може да ги възбудиш, а после да се издъниш в това – каза тя с усмивка.
Тя се обърна и отвори вратата. Вътре влезе висок, привлекателен по-възрастен мъж. Косата му беше доста отличаваща се сива и макар да носеше риза, беше очевидно, че тялото му е добре сложено. Добрите кафяви очи срещнаха моите и аз успях да му върна усмивката.
– Това е Гарисън. Той е собственик на половината място. Някога бяхме женени, но сега сме по-добри бизнес партньори. Аз намирам жените, а той ги тества. Впечатлила си ме. Сега трябва да впечатлиш него.
Гарисън отиде до червения стол и седна.
– Приятно ми е да се запозная с теб, Джес – каза той с дълбок, гладък глас.
Исках да отговоря, но бях толкова несигурна какъв тест има предвид, че не можех да намеря думи. Погледнах назад към Делила. Тя махна с ръка на Гарисън.
– Музиката ще започне след малко, а ти трябва да му танцуваш в скута. Гарисън няма да те докосва, точно както на гостите не им е позволено да те докосват. Освен ако, разбира се, някой не поиска разрешение и не ти плати за това – завърши тя с намигване.
Нямаше да позволя на никого да ме докосва. Това не беше част от описанието на работата. Също така не бях подготвена за танци в скута. Това беше отблизо и лично.
– Не се притеснявай. Това сме само ние. С това лице и тяло няма да ти се наложи да правиш много, за да ги направиш щастливи. Слушай музиката и забрави за мъжа. Движи се според музиката и се наслаждавай на начина, по който се чувстваш. Прави го, защото танцуването ти е приятно, а не защото някой те гледа. Не става въпрос за тях.
Но то беше за тях и аз щях да го правя в скута им. Щях да се хипервентилирам.
– Дишай, скъпа. Не се паникьосвай заради мен. Можеш да се справиш – каза той окуражително.
– Не бях осъзнала, че трябва да го направя… Искам да кажа, да танцувам толкова близо – казах накрая.
– Ако си променила решението си, ще бъда разочарована, защото мисля, че ще станеш любимка тук, но ще те оставя да си тръгнеш. Няма страшно, ако смяташ, че това не е за теб.
Майка ми имаше нужда от мен. Трябваше да изкарам достатъчно пари, за да се справим с това. Тогава можех да напусна. Можех да си намеря друга работа. Това не беше завинаги. Никой нямаше да ме докосне. Просто трябваше да забравя, че ме гледат гола. Можех да се съсредоточа върху това.
– Мога да го направя – казах повече за себе си, отколкото за него.
Той кимна.
– Добре, тогава. Нека започнем със събличането. Трябва да видя какво имаме под това малко парче плат, което те покрива.
О, дяволите. Той искаше да се съблека за него и да танцувам гола в скута му? Сърцето ми отново се ускори и аз нервно завъртях ръце пред себе си. Нямаше друг начин. Това беше единствената работа, която можех да върша и да изкарвам такива пари. Майка ми беше правила много по-лоши неща за мен.
Не установих контакт с очите му. Вместо това слушах ритъма на песента и се съсредоточих върху това да движа тялото си по начин, който знаех, че се харесва на мъжете. Това беше нещо, което умеех да правя. Бавно разкопчах ципа на роклята, след което я оставих да падне напред точно толкова, колкото да го дразня с падането и. Той виждаше голи жени през цялото време. Можех да направя това. Това бяха само гърдите ми.
Вдигнах ръце във въздуха и се размърдах, докато роклята не си проправи път надолу по тялото ми и не падна около глезените ми на пода. Не носех сутиен, а малките черни бикини, които бях облякла, нямаше да отидат никъде. Гарисън се облегна назад на стола си и очите му огледаха оценяващо тялото ми. Забравих това.
Бях виждала танц в скута само веднъж по телевизията, така че не бях сигурна, че знам какво точно да правя. Реших, че ще танцувам над него, без да го докосвам.
Затворих очи и отпуснах глава назад, докато се движех между краката му и танцувах. Не мислех за факта, че бях топлес с непознат мъж в една стая и се опитвах да го възбудя. Просто правех това, което ми беше приятно.
– Сложи ръцете си на облегалката на стола и се наведе близо до него, без да го докосваш – каза Гарисън с дрезгав шепот.
Отворих очи и направих каквото ми каза. Гърдите ми бяха близо до лицето му, но не погледнах към това. Продължих да танцувам.
– Сложи крака си върху коляното ми – каза той.
Направих пауза.
– Това е докосване – отвърнах аз.
– Долната част на обувката ти върху коляното ми не е действително докосване – отвърна той и ми се усмихна.
Направих каквото ми беше казано, а ноздрите му се разшириха, докато си поемаше дълбоко дъх.
– Добре, това е добре – каза той стегнато.
От напрегнатия поглед на лицето му се уплаших, че съм направила нещо нередно.
– Ако съм объркала нещо, мога да опитам отново. Това е първият ми път – започнах да обяснявам, а той поклати глава и изпусна облекчен кикот.
– Ти си наета, Джес. Това беше перфектно. Ще накараш това място да се напълни толкова, че няма да ни остане нито едно проклето място.
Гарисън се изправи, прекоси бързо стаята и дръпна вратата. – Можеш да се облечеш. Ще изпратя Ди обратно. – Той побърза да излезе, а аз посегнах към роклята си и я нахлузих обратно. Когато започнах да закопчавам ципа, Ди отвори вратата.
Тя се усмихваше триумфално.
– Впечатлена съм. От години не е имало момиче, което да е повлияло на Гарисън на изпитанието си. Браво. Хайде да отидем в кабинета ми и да попълним документите ти и работния ти график.
Последвах я навън в коридора.
Силни стенания и блъскане изпълниха коридора, докато вървяхме по него. Погледнах към вратата, покрай която минахме, и не се съмнявах, че някой прави секс. Дали някои от момичетата също правеха това? Не бях съгласна с това. Бях само за гледане, без докосване. Трябваше да се уверя, че разбират това.
– Казах ти, че си го накарала да се разгорещи. Добре, че Фара беше тук, за да му помогне да изпусне парата – каза Ди и отвори вратата, за да я последвам.
Погледнах назад към стаята, когато силен мъжки стон отекна от стените.
– Това е Гарисън? – Попитах, като се уверих, че съм я чула правилно.
– Да. Накара го да се поти и да трепери, когато излезе от тази стая. Грабна първото момиче, за което знаеше, че ще го чука, и я завлече в кабинета си. Не се притеснявай – той чука само тези, които го искат. Той няма да те докосне.
Болезненият възел, с който живеех тези дни, се беше върнал. Това беше ужасяващо. Светът ми се променяше и аз осъзнах, че желанието ми да се чувствам в безопасност е било детска фантазия. Това беше моят живот.
ДЖЕЙСЪН
Дори и никога повече да не разговарях с Джес, трябваше да си отмъстя. Исках да я нараня толкова, колкото тя беше наранила мен. Колкото повече си мислех за това, че тя отхвърля това върху мен, сякаш го заслужавам, толкова повече се ядосвах. Сякаш беше поставила шибан ултиматум, който аз не изпълних, като казах, че ще заведа Йохана на този глупав котилион. Не обичах да ме контролират. Родителите ми се опитваха да ме контролират през целия ми живот. Единственото, което правех, беше да се боря, за да бъда свободен. Джес беше още един човек, който искаше да ме контролира.
И аз бях толкова готов да и го дам. В известен смисъл го направих. Позволих и да ме пречупи. Влюбването не беше нещо, което някога съм искал. Единственото нещо, което беше на моя страна, беше фактът, че никога не и бях казвал, че я обичам. Тя не знаеше, че ме е наранила толкова силно, колкото беше. Гордостта ми все още беше донякъде непокътната. Не че ми вършеше много работа.
След като планирах да заведа Йохана при мен за секс, след като котилионът приключи, се провалих с гръм и трясък, когато моментът дойде. Не можех да издържа да я докосна. Целувката и беше лоша. Липсваше и повече, отколкото можех да обознача. Тя се чувстваше неправилно в ръцете ми. Не беше паснала добре. Извивките и не караха сърцето ми да изпадне в дива лудост, а идеята да я вкарам под себе си не ми допадаше.
Бях я завел до вкъщи и се върнах в апартамента си, за да се напия до припадък. Йохана се обади на следващия и на по-следващия ден. Целувайки я, я бях накарал да повярва, че съм привлечен от нея. Как, по дяволите, си е помислила това след целувката, която споделихме, не бях сигурен. Нима тя не беше там за тази целувка? Беше безвкусна и скучна. Съсредоточих се върху това да я игнорирам в училище и да изпращам обажданията и на гласова поща, но тя не се отказваше толкова лесно.
Две седмици по-късно Уинстън стоеше пред вратата на апартамента ми, когато се прибрах от училище. Уинстън беше един от бодигардовете на Джакс и беше с него от самото начало на славата му. Дори не го погледнах, когато отидох до вратата.
– Добър ден, господин Джейсън – каза Уинстън учтиво. Не беше негова вина, че брат ми е там, нито пък беше негова вина, че брат ми е платил за апартамента. Кимнах. – Здравей, Уинстън – отвърнах аз и влязох вътре.
Джакс стоеше до високите прозорци с изглед към малкия град с газирана напитка в ръка. Той се обърна да ме погледне и се усмихна.
– Ти не отговаряш на обажданията ми. Какво очакваше? – Каза той.
Хвърлих книгите си на масата.
– Не знам, може би малко шибано уединение – отговорих раздразнено.
Джакс изпусна ниско свиркане.
– Езикът ти е тръгнал надолу.
Остроумните коментари на брат ми само ме караха да се ядосвам още повече, че е тук, без да искам.
– Не съм в настроение да говоря. На никого – отвърнах.
Джакс кимна и отиде да седне на най-близкия до него бар стол.
– Майка ли е? Чух я, че основно планира сватбата ти с Йохана.
– Тя може да забрави тези глупости. Йохана трябва да се шмугне другаде.
– Ти я заведе на котилиона – каза Джакс, докато ме изучаваше за реакция. Знаех какво прави. Винаги се беше опитвал да ме разгадае, като разчиташе израженията на лицето ми. През повечето време беше точен.
– Нищо не означаваше. Направих това, което казах, че ще направя, и сега съм готов.
– Свършваш с Джес? – Попита той, а аз усетих как цялото ми тяло се напряга при звука на името и. Не го бях казвал или чувал от три седмици. И не бях готов да го чуя сега.
– Недей – казах аз, отдалечавайки се от него и прекосявайки стаята, в случай че започна да хвърлям неща. Тя вече беше жива в сънищата ми през нощта. Преследваше ме. Докарваше ме до лудост. Не исках да признавам съществуването и, докато бях буден.
– Какво да не правя? Да не те питам за Джес?
Стиснах ръце отстрани и се загледах в стената пред мен. Той се опитваше да натисне копчетата ми. Нямаше причина да реагирам. Ако си мислеше, че ме е стигнал, щеше да скандира името и, докато не се изгубя.
– Това приключи – изръмжах аз.
– Тя ли го прекрати?
Той нямаше да се откаже.
– Поне веднъж в проклетия си живот не ме притискай. Остави това да си отиде.
Той не отговори, а аз стоях там, подготвен да му кажа още нещо. Когато той не го направи, принудих ръцете си да се разтворят и да се отпуснат. Тази реакция беше нелепа. Трябваше да установя контрол над това.
Чух как Джакс се изправя и се обърнах да го погледна. Той постави чашата си на плота, после срещна погледа ми и кимна.
– Ще те оставя да си размишляваш, тъй като изглежда това е твоето нещо. Получих отговора, за който дойдох.
Не отговорих, докато той премина през стаята и отвори вратата. Наистина просто се канеше да си тръгне. Започнах да казвам довиждане, но след тази среща ми се стори празно.
Джакс спря и ме погледна назад.
– Никога не си бил гладен. Решенията, които е трябвало да вземеш в живота си, не са означавали живот или смърт. И никога не ти се е налагало да се отказваш от нещо, защото не си имал друг избор. Да бъдеш мой брат не е било лесно. Разбирам това. Да имаш майка ни, която е обсебена от бъдещето ти, е гадно. Но ти не познаваш истинския страх. Било е лесно за теб, както и за мен. Когато някой ни обича достатъчно, той ще излъже, за да ни защити. Не забравяй това – каза той, преди да затвори вратата.
Стоях там и оставих думите му да се възпроизведат в главата ми. Нима той си мислеше, че не осъзнавам, че в живота ми е било лесно? Това ли беше опитът му за братска мъдрост? Не ми трябваше да ми казва, че проблемите ми са нищо в сравнение с тези на останалия свят. И защо, по дяволите, говореше за това, че трябва да лъжеш, за да защитиш някого, когото обичаш? Кой лъжеше? Той? Майка ми? Аз? Поклатих глава и дръпнах вратата на хладилника, след което я затворих отново.
Бях неспокоен. Думите на Джакс щяха да ме изядат. Беше имал предвид нещо с тях. Джакс не казваше такива глупости просто така, без причина. Вдигнах телефона си и започнах да звъня на Сейди. Тя беше единственият човек в главата му. Тя щеше да знае за какво говори. Но после щеше да му каже, че съм се обадила.
Превъртях имената в телефона си и пръстът ми се спря върху името на Аманда. Тя щеше да знае за Джес.
Не!
Нямаше да питам за Джес. Да чуя за връзката и с Крит беше повече, отколкото можех да понеса. Сърцето ми все още не беше готово за това. Захвърлих телефона си и се отправих към душа.