Аби Глайнс – Морски бриз – Само за сега – книга 4 – Част 24

Глава 22

Престън

Рок се беше облегнал на джипа ми, когато излязох от залата. Ръцете му бяха кръстосани на гърдите, а той носеше черни авиаторски очила. Не го бях виждал повече от седмица. Освен да ходя на уроци, на тренировки и при майка ми, за да проверя децата, не бях виждал никого. Не работех и почти нямах пари, но никога нямаше да мога да се върна към това, което правех.
– Ти издирваш ли ме? – Попитах, като хвърлих спортната си чанта на задната седалка на джипа.
– Като видях, че се криеш, трябваше да дойда да те намеря.
Дръпнах вратата.
– Е, намери ме.
Рок отвори вратата откъм страната на пътника и седна. Нямаше намерение да ме остави да си тръгна. Какво знаеше той? Цяла седмица очаквах Маркъс да нахлуе в апартамента ми и да ме пребие. Но освен един SMS от него, в който пишеше, че следващия четвъртък ще ми бъде избран смокинг, това беше всичко, което бях чул от него.
– Чух, че Манда е скъсала с теб – каза той и ме проучи, за да види реакцията ми.
– Правилно си чул.
– Работата е там, че не вярвам на причината за това. Няма смисъл за мен. Маркъс вярва и вероятно е добре, че го прави, но аз не го вярвам.
Не бях сигурен каква е причината, която тя беше посочила на Маркъс. Очевидно беше, че не е истината.
– Не мога да помогна на това, в което вярваш.
– Просто ми се струва, че човекът, когото видях толкова яростно решен да се изправи срещу най-добрия си приятел заради едно момиче, не би стоял така нехайно, докато тя се вдига и се мести при друг.
Стиснах здраво волана. Това не беше това, което очаквах. Манда вече се срещаше с друг? Това не звучеше като нея.
– Очаквах да отидеш да издириш Джейсън Стоун и да му избиеш задника, както искаше да направиш на Маркъс. Наистина ми е трудно да повярвам, че нямаш нищо против просто да му я оставиш без бой.
Джейсън Стоун? Майната му.
– Предполагам, че е искала неща, които не съм могъл да и дам – измъкнах се аз и запалих джипа. Не исках да слушам повече това.
– Или може би не това се случва в действителност. Може би е разбрала за работата ти и не е могла да се справи с нея.
Откъде знаеше?
– Какво имаш предвид?
Рок сви рамене.
– Знаеш, работата, която ти позволяваше да се грижиш за братята и сестра си и да плащаш и сметките си. Онази, която си пазил в тайна. Тази, за която трябваше да свърша сериозна детективска работа, за да разбера.
Той ме беше проследил. Гадняр.
– Защо не каза това на Маркъс?
– Маркъс не е единственият ми приятел. Нямам фаворити.
Оставих главата си да падне върху облегалката и въздъхнах. – Откога знаеш?
– От петъка след годежа. Бях сигурен, че търгуваш с наркотици, и те проследих.
– Значи си знаел, преди да започна да се срещам с Манда?
Рок кимна.
– Да.
– Тогава защо, по дяволите, ме остави да се измъкна? Не можех да стоя далеч от нея. Някой трябваше да ме спре.
– Защото бях дяволски сигурен, че си влюбен в нея. Никога не съм те виждал влюбен. А Манда е сладко момиче. Помислих си, че ако някой може да те накара да вървиш по правия път, то това е тя. Но ти не спря да работиш. Не можах да разбера това.
– Имам гърла за хранене.
– Има и друга работа, която не изисква незаконна дейност.
Изпуснах тежък смях.
– Нищо не ми плаща достатъчно. А за тези, за които се плаща, не съм квалифициран.
– Това е, защото търсиш на грешното място.
Обърнах глава, за да го погледна.
– Къде предлагаш да търся?
– Сега търсиш на правилното място. – Той се усмихна. – Карай до Пенсакола. Има едно момче, с което искам да те запозная.
– В Пенсакола?
– Да. Той е собственик на клуб. Работил съм за него. На изхвърлящите се плаща много добре. Късно работно време и добри пари.
Изхвърляч?
– Колко добри са парите?
Рок затвори вратата и закопча предпазния колан.
– Колкото по-хубав е клубът, толкова по-добро е заплащането. Мястото, на което ще те заведа, плаща повече от повечето – петдесет долара на час, а ще работиш по шест часа на вечер. Толкова нощи, колкото можеш да издържиш.
Триста долара на вечер. Можех да работя от четвъртък до неделя вечер и да изкарвам по 1200 долара на седмица.
– Мислиш ли, че можеш да ми осигуриш тази работа?
Рок се засмя.
– Вече ти осигурих тази работа. Просто те водя да се срещнеш с новия си шеф и да си оправиш документите. Започваш този уикенд.

Аманда

След като две седмици се страхувах от математиката, защото трябваше да видя Престън, а после пристигнах и той не беше там, бях стигнала до заключението, че той е напуснал класа. Това беше добре. Не исках да го виждам. Все още не бях сигурна как ще реагирам, когато го видя.
Телефонът ми започна да свири мелодията ми и аз посегнах към раницата си и го извадих, докато вървях през кампуса към кафенето. Имах нужда от кофеин, ако исках да се справя с учебната група, към която се бях насочила след това.
– Здравей.
– Добро утро – поздрави ме гласът на Джейсън.
– Добро утро и на теб – отвърнах аз.
– Тази седмица звучиш по-добре.
Джейсън беше направил грешката да ми се обади в деня след раздялата ми с Престън. Когато ме беше попитал как съм, бях започнала да плача и да му разказвам за раздялата си. Разбира се, пропуснах истинската причина за раздялата ни. Престън не заслужаваше моята защита, но не можех да се спра. Обичах го. Той беше разбил сърцето ми, но аз все още го обичах.
– Мисля, че това работи по този начин. Всяка седмица ставаш малко по-добре. Може би до следващия месец ще излизам да танцувам по клубове.
Джейсън се засмя.
– Да. Е, нека не се увличаме. Клубовете не са много безопасни за едно самотно момиче. Аз, разбира се, бих могъл да те придружа.
Изобщо не бях подвеждала Джейсън. Бях болезнено честна с него. Все още бях влюбена в Престън. Вероятно винаги щях да бъда. Но ако Джейсън искаше да бъдем приятели, това щеше да ми хареса. Имах нужда от приятели точно сега.
– Ще имам предвид това предложение.
– Как върви планирането на сватбата в дома на Харди? Само още две седмици.
Сватбата беше превзела живота ни. Навсякъде имаше цветя, свещи и няколко различни модела порцелан, които покриваха масата в трапезарията. Беше лудост. Уилоу беше най-спокойната булка, която някога бях срещала. Тя просто се усмихваше и се съгласяваше с всичко. Майка ми, от друга страна, беше ужасно стресирана, а беше само майка на младоженеца.
– Мисля, че мога да взема назаем онзи твой самолет и да летя до Кис, докато всичко приключи. Това или да убия майка ми.
Джейсън се засмя.
– Ще ти позволя да вземеш назаем самолета, но не мисля, че Джакс има достатъчно влияние, за да те измъкне от отговорност за убийство. Да избягаш звучи като по-безопасен план.
– Вероятно си прав. Ще се придържам към план А.
– Все още планирам да ти набия задника на пистата за картинг. След сватбата състезанието започва.
Бяхме се впуснали в разговор за пистата за картинг в града и за това, че знам коя е най-бързата и не мога да бъда победена. Той не беше съгласен, че не може да ме победи. Направихме планове да се състезаваме след сватбата.
– Не съм забравила. В момента съм на тренировка, Холивуд. Ти си извън твоята лига.
Телефонът ми изпиука и го дръпнах назад, за да видя как номерът на Джими проблясва на екрана. Защо малкият брат на Престън ми се обажда?
– Хм, Джейсън, трябва да затварям. Имам обаждане на другата линия, което трябва да приема.
– Добре, Манда. Ще поговорим по-късно.
– Довиждане – отвърнах, преди да щракна върху телефона.
– Джими?
– Брент.
– Брент, добре ли си?
– Добре съм, но мама спи от много дълго време и не можем да я събудим. Обадих се на Престън, но той не отговори. Джими още не се е прибрал от училище и не знам дали да се обадя на 911.
Тръгнах обратно към паркинга за колата си.
– Колко време е спала? – Попитах.
– От вчера сутринта.
О, не.
– Не беше ли на училище вчера и днес? Възможно ли е тя да е станала, докато ти си бил на училище?
Това трябваше да е то.
– Не, не е мръднала. Изобщо.
– Добре, Брент. Тръгвам точно сега. Искам да се обадиш на 911, когато приключим разговора, и да им кажеш точно същото нещо, добре? След това ти и Дейзи седнете заедно във всекидневната. Аз ще дойда след около пет минути. Чакай ме.
– Тя е мъртва, нали?
Как се казва на едно момче, че майка му най-вероятно е мъртва? Това или в кома.
– Не знаем това. Възможно е просто да е спала дълго време. Обажди се на 911. Аз съм на път. Дейзи добре ли е?
– Да, тя седи тук до мен.
– Добре. Дръж я до себе си. Ще се видим след малко.
– Добре, довиждане.
Той прекъсна връзката и аз набрах номера на Престън. Той иззвъня три пъти, след което отиде на гласова поща.
– Това е Престън. Знаеш какво да правиш.
– Престън, това е Аманда. Брент току-що ми се обади. Майка ти не се е събуждала от два дни. Те са притеснени. Накарах го да се обади на 911 и съм на път за там. Обади ми се веднага щом получиш това.
Приключих разговора и запалих двигателя.

Назад към част 23                                                         Напред към част 25

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!