„Не обичам вниманието“
ГЛАВА 45
МАГИ
Това беше нещо, с което рано или късно трябваше да се сблъскам. Не можех да избегна Уест. Това не беше нито възможно, нито справедливо. Да не отида до шкафчето си през първите три часа беше трудно. Беше време да се изправя пред реалността. Макар че този път той нямаше да е там заради графика си, така че все още не бях изправена пред нищо.
Движейки се през тълпата, усещах, че хората ме гледат. Така беше през цялата сутрин. Няколко момичета ме бяха нарекли кучка и курва. Общото мнение беше, че съм ужасен човек, защото съм скъсала с Уест точно след като е загубил баща си. Част от мен се съгласи с тях.
Когато най-накрая стигнах до шкафчето си, го отворих бързо, за да го захлопне с ръка с дълги червени нокти. Металната вратичка едва се размина с ръката ми, когато я дръпнах назад.
– Ти си долна измет – изсъска женски глас в ухото ми. Познавах този глас. Очаквах, че в някакъв момент днес ще се изправи срещу мен. Само че не очаквах да го направи по този начин.
Обърнах се към Рейли. Тя ме гледаше с нещо близко до триумф.
– Ти си хладнокръвна кучка – каза тя достатъчно силно, за да я чуят всички около нас. Хората притихнаха и аз разбрах, че имаме публика. Това само щеше да я влоши.
Не ѝ отговорих. Беше ядосана, защото се грижеше за Уест. Искаше да ми се разсърди и имаше право да бъде ядосана. Това беше нейният шанс.
– Няма какво да кажеш? Какво? Отново ще си мълчиш? – Попита тя, след което ме бутна в гърдите, докато не паднах върху шкафчето зад мен.
Тя насочи пръста си в лицето ми и се зачудих дали не планира да ме драсне с него следващия път.
– Не си била достатъчно добра за него. Ти си изрод. Просто. Изрод.
Точно преди острият ѝ нокът да докосне лицето ми, тя се дръпна назад.
– Защо не отидеш да си правиш демонстрацията на лудата си кучка някъде другаде? – Каза Неш, като я отдалечи от мен и се постави между нас. – Мисля, че Маги е видяла достатъчно, за да разбере, че наистина си прецакана.
– Ти се застъпваш за нея? Ти си негов приятел! – Изкрещя Рейли.
– Аз съм един от най-добрите му приятели. И дори Маги да не беше и една от моите приятелки, щях да направя това за него. Защото Уест щеше да си изпати, ако беше видял това. Нападението над нея няма да ти го върне, Рей.
– Тя го използва! – Гласът на Рейли се носеше по коридора, след като всички бяха замлъкнали, за да гледат.
– Не, Рейли. Тя го спаси. Когато никой друг не можеше да го направи. Сега се отегли далеч от нея, преди този пристъп на лудост, който току-що си имала, да се върне при него. Защото той пръв ще дойде за Маги, за да я провери. После ще дойде за теб.
– Грешиш. Той ще има нужда от мен – каза тя, звучейки убедено.
Мразех, че идеята за Уест с нея или с което и да е момиче караше стомаха ми да се свива на възли. Аз бях тази, която сложи край на това, което имахме. Той щеше да продължи напред. И когато го направи, аз щях да се справя с това.
Неш поклати глава, после се обърна към мен. Загрижеността в очите му почти ме разплака. Мразех да привличам внимание към себе си, но днес сякаш самото дишане ми носеше внимание, което не исках.
– Добре ли си? Кучката е адски луда – каза Неш и извъртя очи.
Успях да кимна. Не бях добре. Но това не беше по вина на Рейли.
– Изглеждаш бледа – каза той и се намръщи.
– Не обичам вниманието – прошепнах аз, страхувайки се, че хората все още ни слушат.
Той въздъхна.
– Е, бейби, ще трябва да се справиш с това за известно време. Чух какво казват всички. Ето защо дойдох да те намеря. Да видя дали си добре.
– Благодаря – казах през буцата в гърлото си.
– Вземи си нещата. Ще те придружа до следващия ти клас. Ще кажа на Брейди да знае, че имаш нужда от придружител след този. Между нас казано, би трябвало да успеем да те прикрием за известно време. Поне докато не намерят нещо друго, върху което да се съсредоточат.
Исках да му кажа, че нямам нужда от това. Че мога да се грижа за себе си. Но не можах. Защото, ако той не се беше появил, Рейли все още щеше да е в лицето ми и да ми крещи, докато всички гледат.
– Добре – отвърнах аз и се върнах към шкафчето си.
– Той ще бъде бесен, когато разбере за това. Когато дойде да те намери, знай, че гневът му не е към теб. Той е, защото смята, че той е причинил това да ти се случи. Той иска да те защити. Той няма да приеме това добре.
Една сълза се отрони, а аз се протегнах и бързо я изтрих. Ако само нуждата му да ме защити беше нещо повече. Нещо по-дълбоко. Не просто нуждата му да ме има до себе си, за да може да се справи с нещата. Исках да бъда нещо повече за него от човек, на когото да се опре.
– Готова съм – казах, като прибрах книгите си и застанах в крачка до Неш.
Той не ми зададе въпроси, нито спомена Уест. Вървяхме мълчаливо към следващия ми час. Щом стигнахме, му благодарих и влязох вътре. Погледите им се втренчиха в мен, така че отхвърлих погледа си към книгите в ръцете си и намерих едно бюро отзад. Ако исках да издържа класа, трябваше да съм там, където възможно най-малко хора могат да ме гледат.
Назад към част 45 Напред към част 47