Глава 18
АЛЕКС
Влязох в параклиса и затворих вратата след себе си. Грим ме погледна над цигарата си.
– Имам една идея – исках да я обсъдя с теб. – Уведоми ме той.
– Разбира се – казах аз и седнах на стола на вицепрезидента. – Каква е тя?
– Мисля да стана легален – каза ми Грим. Аз само го изучавах. Не смятах, че това е лоша идея. Това щеше да държи ченгетата далеч от задниците ни. Никой нямаше да ни притеснява.
Единственият проблем беше майчината харта. От тях зависеше окончателното решение дали да го осъществим.
– Мислиш ли, че Купър ще ти позволи? – Попитах го.
Той сви рамене.
– Ако се съгласиш, щях да го прокарам през клуба – да видя как ще се почувстват. Трябва да съм сигурен, че ще имам единодушно гласуване, преди да го пусна до Купър.
– Какви дела планираме да правим? – Попитах го, като се облегнах на стола си.
– Работа в гаража. – Каза ми той. – Работа по каросерията и механиката.
Кимнах. Беше достатъчно лесно. В града нямаше приличен автосервиз, а в радиус от трийсет мили нямаше нито една работилница за ремонт на автомобили. Това щеше да е приличен бизнес, в който да се впусна, особено след като знаех, че градът изпитва уважение към клуба.
– Провери го в клуба – казах му аз. – Аз съм на борда. Всички знаем по нещо за гаражната работа, като се има предвид, че тук всеки работи по собствените си коли. Отдели пари, за да се сертифицират всички – това го прави още по-легитимно. – Уведомих го. – Клиентите обичат да виждат сертификати.
Той кимна в знак на съгласие.
– Кой искаме да води счетоводството? – Попита той.
– Грейв – казах му. – Той вече управлява финансите на клуба – има смисъл.
– Скорпион за документите? – Попита той. – Поръчки, застраховки, тези глупости?
– Да – потвърдих с кимване на глава. – Мисля, че ще е доста подходящо.
Грим почука с пръсти по масата за миг, преди да кимне с глава.
– Добре. Утре ще го донеса на масата.
***
– Добре – започна Грим, след като всички седнаха около масата – с Алекс обсъдихме нещо снощи след църквата. Искам да го обсъдя с вас.
– За какво става дума? – Попита Инк, като погледна между двама ни.
Наведох се напред на стола си, свързвайки пръстите си върху плота на масата.
– Искаме да се легитимираме – казах им. Около масата се разнесе тишина. – Инк, Хатчет – вие имате деца, семейства – казах аз. – Всички ние току-що видяхме какво се случи с бившия ни президент и сестра ми заради гадостите, в които сме замесени. Вярвам, че е в интерес на всички, които седят на тази маса и ни чакат навън в барчето.
– В каква сфера на дейност смятаме да се впуснем? В каква? – Попита Куршума.
– Автобояджийство и механика – информира ги Грим, докато запалваше цигара. – Грейв ще управлява финансите, а Скорпионът ще се занимава с цялата документация.
Настъпи мълчание, докато всички обмисляха мисълта да се легитимират.
– Знам, че това намалява средствата за всички – отново заговори Грим. – Но наистина ли някой в тази стая иска да продължи да отглежда деца в тази среда? Искате ли да продължите да оставяте старите си дами да се притесняват дали наистина ще успеете да се върнете живи у дома?
– Включвам се. – Сви рамене Инк, като се облегна назад в стола си и запали цигара.
Погледнах към Грим.
– Гласувайте.
– Всички, които са „за“ – обади се Грим.
Ръцете на всички на масата се вдигнаха. Грим удари с чукчето си по масата и ме погледна.
– Обезопаси телефона. – Нареди ми той.
Кимнах веднъж и отидох да взема защитения телефон от шкафа пред параклиса. Когато влязох обратно вътре и отново седнах на мястото си, Грим взе телефона от мен и се обади на Купър. Той постави телефона в средата на масата.
– Грим – каза Купър, когато отговори.
– Всички са в стаята – съобщи му Грим. – Току-що свиках гласуване за нещо, но трябва да го съгласувам с вас, преди да го приведем в действие – каза Грим.
– Изплюй го.
– Нашият устав иска да стане законен. – Направо заяви Грим, без да заобикаля темата. Подсмръкнах. Начин да докараш на човека шибан инфаркт.
Купър замълча за няколко мига, а нашите хора също запазиха мълчание, докато чакахме Купър да обмисли искането ни.
– Трябва да свикам гласуване от моя устав. – Накрая каза той. – Останете на линия.
Няколко минути по-късно Купър гласува единодушно.
– Направете каквото трябва, за да направите устава си законен. – Каза той. – Обадете се, ако имате нужда от помощ.
– Разбрах – заяви Грим.
Затворихме защитения телефон. Всички седяхме там – някак зашеметени за няколко мига. Не мисля, че някой от нас наистина очакваше, че това може да се случи. По дяволите, дори аз очаквах бой от страна на Купър, но предполагам, че той знаеше, че имаме нужда от това.
– Свята работа. – Най-накрая проговори Грейв, нарушавайки тишината в стаята.
Кимнах в знак на съгласие. По дяволите беше прав.
Нещата щяха да се променят за устава на „Хоуп“, Тексас, на „Дивите врани MC“.
Назад към част 17 Напред към книга 7
