„Като зрял мъж, какъвто бях“
ГЛАВА 28
НЕШ
Технически, отстраняването ми означаваше, че не трябва да съм на територията на училището в продължение на три дни. Реших, че не ми пука за това. Бях излязъл от къщата на Хейгън навреме, за да бъда там, когато Талула излезе от сградата. Беше ми изпратила SMS, за да провери как съм, но не бях отговорил. Просто защото исках да поговоря с нея лице в лице. Извини се. Бях позволил на темперамента си да вземе връх над мен, а тя просто беше милата Талула и се притесняваше за мен.
Когато излезе, я гледах как се насочва към мен с наведена глава. Държеше книгите си близо до гърдите си по защитен начин. Можех да кажа, че е разстроена, и сега се чувствах виновен, че пренебрегнах текста ѝ. Преборих се с желанието да отида при нея. Трябваше тя да дойде при мен. Стараех се да не бъда забелязан. Това само щеше да влоши отстраняването ми.
Най-накрая тя вдигна глава, за да провери паркинга, преди да пресече алеята до мястото, където беше паркирана колата ѝ. След като погледна и в двете посоки, тя спря и очите ѝ се върнаха към мен. Те се разшириха от изненада, след което тя тръгна бързо в моята посока. Постарах се да се усмихна. Тя се нуждаеше от увереност. Не трябваше да постъпвам така с нея днес. Треньорът Д просто ме вбеси. Мразех този човек.
В момента, в който се усмихнах, тя тръгна по-бързо. На хубавото ѝ лице облекчението беше заменило притеснението. По дяволите, чувствах се виновен за това. Бях се опитал да не мисля за боя и за това, че днес казах на родителите си, че съм отстранен. Вместо това се бях съсредоточил върху това да наблюдавам как Хейгън редактира видеоматериалите си от последните няколко дни и прави влог от тях. Бях впечатлен от това колко време е отделил за това. Аз също имах главна роля в това ново видео. Не бях сигурен как ще се получи, но се справих.
Сега, като видях Талула, разбрах, че съм бил егоист, мислейки само за себе си. Тя заслужаваше отговор днес. Ако не за друго, то за да не се притеснява, както очевидно беше направила.
– Здравей – каза тя с мек нервен глас. Бях направил това с нея. Бях гадняр.
Приближих се и сложих ръка на кръста ѝ, като бавно я придвижих към себе си, преди да покрия устните ѝ с моите. Не държах да е бързо. Опитах я на вкус. Не ме интересуваше кой ще види и дали някой ще гледа. Исках те да видят. Това беше моето шибано изявление. Към Талула и всички останали.
Ръцете ѝ се опряха на ръцете ми и аз ги огънах под допира ѝ. Тя стисна и това само ме накара да се напрегна още повече. Бях привлечен от Талула. Тя ме правеше щастлив. Тя ми напомняше за хубавото в този живот. Тя ме накара да искам повече. Мечтая за повече. С нея футболът не беше толкова важен.
Ментата в дъха ѝ беше опияняваща. Не исках да спирам. Можех да я държа така, да я обичам така с часове и никога да не ми омръзне. Но щях да искам повече. Сега исках повече.
Талула трябваше да е тази, която да прекрати целувката. Исках да продължа, но ако ме хванеха тук, щях да си имам неприятности.
– Трябва да те изведем от имота, преди някой учител да те види – каза тя шепнешком, все още достатъчно близо, за да бъде дъхът ѝ топъл върху кожата ми.
– Остави колата си тук. Ела с мен – казах аз, защото имах нужда да я държа близо до себе си.
– При Хейгън ли отиваме? – Попита тя. Забравих, че бях споменал това преди всичко останало, което се случи.
– Не, искам да те имам за себе си.
Незабавната ѝ усмивка ме накара да искам да я целуна отново, но тя беше права. Трябваше да се махнем оттук. Ако треньор Д ме видеше, щеше да е сигурен, че ще платя за това с още отстраняване. Човекът искаше да ме няма. Не бях сигурен, но имах чувството, че харесва Талула повече, отколкото би трябвало от един учител. Погледите, които и хвърляше, започваха да ме дразнят. Да и кажа това обаче щеше да доведе до бой. Тя никога нямаше да ми повярва.
Отворих пътническата врата и ѝ помогнах да влезе вътре. Поддавайки се на нуждата си, натиснах бърза целувка в ъгълчето на устата ѝ, преди да затворя вратата и да побързам да вляза от моята страна. Току-що бяхме излезли от моето място за паркиране и се бяхме насочили към изхода, когато очите ми срещнаха тези на треньор Д. Той ни наблюдаваше. Нищо не можеше да направи сега. Нямаше доказателства. Като зрял човек, какъвто бях, му отдадох чест, след което излязох на главния път.
– Кой беше този? – Попита Талула.
– Райкър – излъгах аз.
– О, мислех, че ще е на тренировка.
– Той вече е на път за там. Предполагам, че е видял джипа ми и е искал да го провери.
Не трябваше да лъжа. Но тя нямаше да разбере истината. Харесваше треньора Д. Но беше наивна и мила. Харесваше всички. Животът, който беше живяла преди отслабването, я беше държал в своеобразен балон. Светът около нас беше шибано грозен. Тя виждаше само щастието. Доброто. Което беше уникално, като се има предвид как се бяха отнасяли с нея досега.
– Къде отиваме? – Попита тя.
– В моята къща.
– О, родителите ти знаят ли за днешния ден?
Поклатих глава.
– Все още не. Ще разберат обаче, преди да се приберат от работа. Винаги го правят.
Тя замълча за момент. Оставих я да помисли.
– Ще се разстроят ли, че съм там?
Тогава се засмях. Майка ми щеше да се разстрои за много неща. Но присъствието на Талула в дома ми не беше едно от тях. Тя може да се обади на всички дами от молитвения кръг в църквата си, за да им съобщи добрата новина. Срещах се с момиче, което не беше известно с репутацията си.
– Не. Те няма да имат нищо против да си там. Ще бъдем горе в моето пространство над гаража. Това лято баща ми довърши горния етаж на гаража за стая за игри. Беше му омръзнало от целия шум, когато приятелите ми вдигаха у дома. Ние превземахме телевизора и всекидневната му, така че той оправи положението. – Истината беше, че той го беше направил, за да ми даде възможност да избягам. Моето собствено място. Място, където да се възстановя и да се надява да повдигна духа си. Това не се беше случило.
Не трябваше да имам момичета там, без родителите ми да са си вкъщи, но това беше Талула и сметнах, че имам добър шанс да ми се размине. След деня, който бях преживял, исках да остана сам с нея. Имахме три часа, преди родителите ми да се приберат.
– Уау, това е било мило от негова страна.
– Беше за негов личен комфорт, но да, беше мило. Момчетата се радват на свободата, че могат да псуват, да си вкарват тайно бира и да стоят до по-късно, отколкото могат в къщите си.
Тя се засмя.
– Представям си, че е така – отвърна тя развеселено.
Вкарах „Ескалейд“ в гаража и я погледнах.
– Тук сме.
Повечето момичета биха очаквали да се качат на горния етаж и да се целуват. Или направо да правят секс. Талула не планираше нито едното, нито другото. Знаех това и трябваше да бъда нежен и търпелив с нея. Всичко това беше ново за нейния свят и това ми харесваше. Не, шибано ми харесваше. Като за начало не се притеснявах, че ще има някакви венерически болести. Бях накарал Блейкли да отиде с мен в безплатната клиника и да се прегледа, преди да направя нещо с нея. Бях в безопасност.
Талула отвори вратата си, когато го направих, и излезе. Исках да прекарам следващите три часа, сгушен на дивана с нея. Това щеше да направи този гаден ден много по-добър.
– Исках да останем сами по някаква причина. – Почти я предупреждавах.
Тя обърна леко глава и сведе очи към мен.
– Знам.
Назад към част 29 Напред към част 31