ДАНТЕ
Кинг беше блокирал града и всички негови силни членове от „Черната карта“ патрулираха по улиците. Гейбриъл каза, че ни издирват, а аз вече бях изпратил предупреждение до всеки член на mia famiglia да си остане вкъщи и да пази кученцата.
Кинг нямаше да може да ги открие, камо ли да успее да влезе там, но все пак успокояваше сърцето ми, че са в безопасност.
FIB вече беше разпитала майка ми и фамилията на Леон за нашето местонахождение след лунното нападение в града. Всички ние бяхме видени и лицата ни бяха разлепени из вестниците в Алестрия във връзка с настъпилите смърт и разрушения. За мой късмет обаче аз все още бях гореща стока за бастарда на Драконовия лорд и бях получил съобщение от него, в което ме информираше, че му дължа още няколко буркана с мълнии в замяна на това, че е отзовал FIB и ме е държал далеч от Даркмор. Не че му бях най-малкото благодарен, но поне успях да го принудя да включи и останалите под този слой защита. Вече не можеше дори външно да показва презрение към Елис, след като се оказа, че е Алтаир. Предполагах, че политическите глупости понякога са полезни.
Елис и аз бяхме попаднали в алеята, която се намираше на гърба на „Искрящият Уран“, и си проправихме път от сенките към пътя, като хвърляхме заклинания за прикритие около нас, за да се скрием. Гейбриъл не можеше да види Титан директно, но знаеше, че Черната карта се събира в кметството в централната част на Алестрия, така че се насочихме натам.
Сведох поглед към един бастар с качулка в края на улицата, който говореше на своя атлас.
– …всичко е тихо тук, Бари. Току-що хванах няколко хлапета, които нарушиха полицейския час, и им дадох урок. – Той се ухили. – Да, малките задници съвсем скоро ще научат кой е истинската сила в града.
В гърлото ми се надигна ръмжене, което беше повторено от Елис, и аз погледнах към нея, откривайки оголените ѝ кътници и погледа ѝ, вперен в нашата плячка.
– Той е изцяло твой, Бела – казах аз и тя се усмихна мрачно, преди да се стрелне напред и да се гмурне върху гърба му. Прекърши врата му и той се свлече на земята в краката ѝ, преди да го хвърли в тъмната ниша на вратата.
– Един е готов – мърмореше тя, докато тичах до нея.
– Обзалагам се, че тази вечер ще имам повече убийства от теб – предизвиках я и очите ѝ светнаха. – Това е залог, който ще загубиш, Драго. – Тя се усмихна и ме поведе по пътя надолу по улицата, а аз забързах до нея, като държах сенките близо до нас.
– Ти си толкова кръвожадна, колкото и Райдър – подразних я и дивата ѝ усмивка каза, че е съгласна с това.
– Той ще се ядоса, че пропуска цялото забавление – казах аз.
– Не искам да го пускам никъде в този град, докато не се уталожи прахът след фалшивата му смърт – прошепна Елис и аз кимнах в знак на съгласие. След известно време Райдър щеше да си създаде нова самоличност и да използва хамелеонските си сили, за да промени външния си вид, след което просто щеше да се вмъкне обратно в живота ни и най-накрая щяхме да можем да живеем спокойно.
Завихме зад следващия ъгъл и Елис притисна пръст към устните си, явно чувайки нещо, което аз не можех да чуя, докато прегръщахме стената и се промъквахме зад две големи купчини смет. Хвърлих поглед отстрани на едната и забелязах две черни карти, които патрулираха по улицата като призраци, движещи се в дългите си наметала.
– Моите – изсъсках аз, после щракнах с пръсти и изпратих мълния, която се разцепи и удари двамата в тила. Те паднаха на земята с дим, който се извиваше от изпържените им коси, а аз изстрелях усмивка към Елис.
– Двама за мен.
– О, по дяволите, Найджъл! – Проплака една жена отвъд телата и Елис се измъкна от скривалището ни по посока на гласа ѝ.
Излязох след нея, наблюдавайки как тя се сблъсква с новодошлата и двете се удрят в земята. Елис заглуши писъка ѝ с едно жестоко прехапване на гърлото, след което се нахрани дълбоко от члена на Черната карта, докато тя умираше под нея. Приближих се зад amore mio, като изсвирих одобрително, докато Елис се изправи на крака и избърса кръвта от устата си с обратната страна на ръката.
– Сега е равенство. – Тя затанцува лъчезарно, след което се отдалечи от мен като малко психопатично елфче, а аз я последвах, запленен от моето ragazza matta(лудо момиче).
Поехме по задънените улички към сърцето на града, Елис ги познаваше също толкова добре, колкото и аз, докато се движехме в тъмнината. В Алестрия беше по-тихо, отколкото някога бях виждал, баровете бяха затворени и никой не излизаше по тротоарите. Титан беше работил бързо, за да постави града под свой контрол, и се молех да не се е стигнало до прекалено много кръвопролития по време на възхода му към властта. Но царуването му щеше да бъде прекъснато още преди да е започнало. Нямаше да позволим на това самодоволно копеле да се измъкне от отговорност за всичко, което беше направил. Той искаше бой и ние бяхме сигурни, че ще му го дадем още тази нощ.
Стигнахме до кметството – високата сграда от бял камък с напукани стени и големи колони отпред се открояваше рязко под пълната луна. От стените му се чуваше ниско колективно пеене и аз погледнах с намръщен поглед многобройните стражи на входната врата. Можех да ги отстраня с моите мълнии, но не това ни беше казал Гейбриъл. И въпреки че беше съблазнително да унищожа тези стронзоси, които бяха като патици пред мен, нямаше никакъв шанс да се отклоня от указанията на нашия ясновидец.
Кимнах на Елис и тя ме вдигна, преметна ме през рамо и в яростно движение се стрелна към задната част на кметството. Тя ме постави пред стълбата за поддръжка, която се изкачваше по стената към покрива, и аз и направих жест да тръгне първа със странична усмивка.
– Винаги кавалер – каза тя и ме целуна по бузата, преди да стъпи на стълбата и да започне да се катери.
– Не бъди толкова уверена в това си, Бела. Аз ще съм втори, за да мога да се насладя на гледката. – Вгледах се в закръглеността на дупето ѝ в тесните ѝ дънки и тя ми хвърли усмивка, докато я следвах.
Стигнахме до покрива и закрачихме по равното бетонно пространство, насочвайки се към вратата, която щеше да ни осигури достъп до сградата. Гейбриъл ни беше предупредил за това, което се криеше отвъд нея, така че притиснах ръката си към вратата, заредих електричество под нея и го освободих с взрив, който проби метала от другата страна. Половин вик бе прекъснат внезапно и аз отворих вратата, като открих вътре няколко мъртви членове на Черната карта.
– Четирима за мен – промърморих на Елис и тя прокле, докато ме следваше вътре, стъпвайки върху телата им.
Тръгнахме по тясно стълбище и скандиранията станаха по-силни, когато стигнахме до един балкон и паднахме на колене. Пропълзяхме напред, надникнахме през ръба му между парапетите и погледът ми падна върху Титан в сърцето на огромната зала, с пръски кръв, белязали земята в краката му.
Червата ми се свиха от отвращение, докато той вървеше покрай редицата Блейзъри, предлагайки им острието един по един и всеки път, когато избираха смъртта, го прокарваха през собствените си гърла, докато той поглъщаше магията от тях, докато изричаше тъмното си заклинание. Черната карта беше обградила всички тях с Титан в средата, образувайки защитна стена, но стронзо не беше помислил да се предпази отгоре.
Зловещото пеене се разрасна до грохот в ушите ми и аз погледнах към Елис до мен с пламък на решителност в душата си. Щяхме да накараме Титан да пострада, да го накараме да крещи, да си плати. А когато свършеше, щяхме да хвърлим тялото му в ада и да довършим започнатото от Елис в стремежа ѝ да унищожи Краля.
Съблякох се от дрехите си, а Елис приготви звездния прах в хватката си, докато свиваше другата си ръка, подготвяйки се да изрича магия.
Наведох се близо до нея, откраднах силна целувка от устата ѝ и прошепнах срещу устните ѝ.
– Ти току-що загуби играта, amore mio. – След това се изправих и се хвърлих от балкона, като се преместих, докато падах във въздуха, и огромната ми драконова форма избухна от плътта ми.
Изревах силно, докато Титан погледна нагоре с тревога, а Черната карта изкрещя от уплаха.
Светкавицата избухна от гърлото ми, докато обикалях стаята, изпепелявайки всеки бастарда на Черната карта, заобикалящ Титан, докато Елис предпазваше Блейзърите със силен въздушен щит.
– Не! – Извика Титан, макар че лицето му беше скрито под онова тъмно заклинание за прикриване, което скриваше истинската му самоличност от света. Но ние вече знаехме истината и идвахме за него.
Елис скочи от балкона с боен вик, а аз се запътих към нея, предусещайки движенията ѝ. Титан вдигна ръце, от върховете на пръстите му бликна вода в огромен поток, насочен към Елис, а аз профучах под нея, поемайки удара в гърдите, когато тя се приземи на гърба ми, пробяга по шията ми и се гмурна от главата ми като лебед. Излетях нагоре, докато тя хвърляше звезден прах върху Титан, улавяйки краката ѝ между ноктите си в последната секунда, докато ръката ѝ се захващаше за ръката на Титан.
– Чакай – Елис! – Извика той, но звездният прах се завъртя около нас и тримата бяхме изтръгнати от силата му, разкъсвайки се в етера между световете, докато се пренасяхме там, където ни чакаха останалите.
Елис изпусна Титан, докато аз ни издигах и отдалечавах от обширното фермерско поле, в което току-що бяхме пристигнали, като се блъскаше тежко в средата на огромния зодиакален кръг, който беше изгорял в земята. Това също не беше просто кръг, това беше тъмна магия в най-добрия ѝ вид, капан, който държеше фея в хватката си, но силата му трябваше да се зареди, за да може да работи. Титан трябваше да остане там няколко минути, преди да може да го привърже към силата си.
Гейбриъл, Леон, Райдър и Орион застанаха около него и работиха заедно, като хвърлиха върху Титан яростна защита, за да го задържат на място.
– Приземи се, Драго! – Извика Елис и аз се понесох към полето, като леко положих Елис, преди да се преместя във въздуха и да се ударя в земята с краката си. Тя се изстреля към кръга, като изхвърли дланите си, за да подпомогне загражденията около Титан, докато бастарда се бореше яростно, за да се освободи. Магията се завихри около него, разбивайки се в бариерата, а аз се затичах да помогна на mio amicos, като взех един анцуг, които ме чакаше зад Леон, и го нахлузих, преди да се гмурна върху символа на Близнаци в зодиакалния кръг и да добавя собствената си сила към защитите.
Всеки от моята фамилия стоеше на своя зодиакален символ, Орион и Елис стояха заедно на знака на Везните, докато се бореха да поддържат силни защитите. Мощни артефакти стояха върху останалите зодиакални знаци, които Гейбриъл беше прекарал вечерта в събиране; звездите му бяха показали къде да намери всеки от тях. Имаше най-различни зашеметяващи съкровища – от чаши до красиви накити и бижута – и трябваше да откъсна поглед от всичко това, тъй като драконът в мен ме подтикваше да събера всичко.
От Титан се изтръгна огромен взрив от въздушна магия, който се удари в огражденията толкова силно, че усетих как започват да се пропукват.
– Майната му! – Изкрещя Гейбриъл, когато част от защитите се разпаднаха и погледът му се насочи към Орион. Той измъкна нещо от джоба си и го хвърли силно, докато Титан хвърли в ръката си блестящо метално копие и го хвърли яростно от кръга към Орион. Торбичката със звезден прах удари Орион в гърдите, блясъкът се разлетя навсякъде, докато той се пренасяше в звездите на безопасно място, а копието премина през същото това място половин милисекунда по-късно.
– Свята работа – изпъшка Елис, когато отново затворихме защитите и Титан отново атакува това място с въздушна магия, борейки се с нейната сила и карайки веждите и да се свиват от концентрация.
– Започнете да пеете! – Изръмжа Гейбриъл и всички изкрещяхме заклинанието, което можеше да отнеме откраднатите елементи от Кинг. Бяхме взели отварата, преди да тръгнем да го залавяме, и сега бяхме готови да довършим това.
Титан захвърли прикритията около себе си с проклятие, а на устните му се появи ръмжене, докато пестеше енергията си.
– Не искам да те нараня, Елис. Ти не знаеш какво правиш!
– Знам точно какво правя! – Извика тя в отговор и устните му се стиснаха, преди да хвърли ръце встрани и водата да се излее от него в буен водовъртеж. Всички предпазители се спуснаха и аз се подготвих за удара, като изхвърлих въздуха върху гърба си и подпрях краката си.
– Остани в кръга! – Извика Гейбриъл, той и Райдър се съсредоточиха върху закрепването на всички артефакти на място, докато водата ни заливаше. Леон беше изхвърлен от прилива и Райдър изхвърли една лиана, за да го изтръгне от вълните и да го постави обратно на знака на Лъв.
Титан се издигна на стълб от земя толкова високо, че хвърли всички ни в сянката си, и ужасът стисна сърцето ми, когато погледът му се спря на Гейбриъл.
– Стига толкова! – Изръмжа Титан и цялото небе сякаш падна, когато торнадо се завъртя около него и повлече Гейбриъл в хватката си.
Вдигнах ръце с рев на ярост и облаците отвърнаха на призива ми с оглушителен трясък на гръм. Пълната луна се изгуби в бурята и мълниите се спускаха от небето, като всички те се устремяваха към Титан с цялата ярост на моята сила.
Той извика, когато го ударих, използвайки въздушен щит, за да се предпази, но моите мълнии удряха отново и отново, и отново, което караше концентрацията му да намалява. Торнадото му угасна и изведнъж Гейбриъл падаше в небето, крилете му се откъснаха и разкъсаха ризата му, докато се свличаше към земята и се приземяваше обратно върху следата си с ръмжене на устните.
Райдър взриви земната кула под Титан и той отново падна в средата на кръга. Оставих бурята ми да утихне, докато всички отново подхванахме песнопението и Титан извика, когато отслабихме силата му, задържайки го в зодиакалния капан. Той изстреля въздух към Райдър, а Леон го отблъсна с огнен пламък, който погълна кислорода, изтръгвайки се обратно към Титан като огнехвъргачка. Титан хвърли ледена стена, за да се защити, и пламъците излязоха срещу нея, преди да изкрещи силно и да изпрати ледената стена да се разпадне на милион малки кинжали, които се изтръгнаха към всеки един от нас, освен към Елис.
Изхвърлих ръце, отхвърляйки колкото се може повече остриета на вятъра, но няколко се забиха в мен и аз изръмжах от болка, докато Елис крещеше от страх за останалите.
– Не мърдай! – Изригнах и, когато тя направи крачка към мен, и откраднах момент, за да се излекувам, докато останалите привличаха вниманието на Титан към тях.
– Спри! – Изръмжа Титан. – Ти не знаеш какво правиш. Аз съм спасителят на този свят!
– Ти си чудовище – изплю се Елис и веждите му се смръщиха при думите ѝ, преди да изпрати бараж от въздух към врага ни, а скандирането ни ставаше все по-силно.
Титан изстена, докато се бореше със силата на тъмната магия, която го обграждаше, всички ние го изиграхме в собствената му игра. Ако все още не беше разбрал, че ние сме неговата смърт, то му предстоеше грубо събуждане. Защото всички ние стояхме тук като крале до своята кралица, а домът ни беше заплашен от този звяр. И той беше на път да разбере какво се случва с хората, които ни пресичат.
Назад към част 50 Напред към част 52