Аби Глайнс – Полеви партита – Загуба на полето – Книга 4 – Част 32

„Имам фенове по целия свят, които молят за още от теб“

ГЛАВА 30

НЕШ

Не бях виждал Талула, откакто татко се беше прибрал у дома, а след това беше наредил на Райкър да я заведе вкъщи. Директорът му се беше обадил, докато беше на работа. Бях наказан. Той дори ми беше взел телефона и лаптопа. Нямаше как да се свържа с Талула. Което беше гадно след всичко, което бяхме направили. За повечето хора това не беше много, но за Талула беше много. Беше нещо повече. Дори сексът с други момичета не беше толкова интимен преди.
В онзи вторник, когато влязох в училище, изведнъж ме наобиколиха жени. Замръзнах, когато около мен се навъртаха момичета, с които се бях срещал, момичета, които не познавах, и момичета, които преди това исках да познавам. Объркан, потърсих Талула в тази бъркотия, но тя не беше никъде. Когато най-накрая се вслушах в разговорите около мен, чух думата „известен“.
Кой беше известен? Освен Хейгън. Дали всички бяха нахлули при мен, защото се забавлявах с Хейгън? Никога не съм бил толкова популярен. По дяволите, дори Брейди Хигенс не беше толкова популярен, когато беше в училище.
– Добре дошъл обратно – каза Хейгън и ме плесна по гърба. – Появата ти в последните ми два влога изглежда беше хит. Имам фенове по целия свят, които молят за още от теб.
Намръщих се.
– За това ли става въпрос?
– О, да. Дори беше създаден уебсайт на фен клуба на Неш Лий. Видях го снощи. Впечатляващо. На мен ми бяха нужни месеци, за да привлека дори внимание. Но пък тогава нямах някой, който вече да е успял в бизнеса, за да ме накара да започна.
Започнал? Не исках да бъда започнал.
– Къде е Талула? – Попитах го, вместо да се занимавам с внезапната си слава. Която ми се струваше странна и си представях, че ще е краткотрайна. Нямаше да качвам ежедневно видеоклипове и да правя лудости, за да събирам зрители.
– Не съм я виждал – отвърна той. – Гледа ли изобщо влоговете ми тази седмица?
Нямах интерес да гледам влоговете. Но това не беше хубаво да се каже, затова отговорих:
– Бях наказан да не ползвам телефона и компютъра си. Не съм гледал нищо.
Хейгън се усмихна.
– По дяволите, чака те изненада.
– Хейгън Бейлъ – извика ядосано един силен глас.
Не бях сигурна кой е, тъй като всички изглеждаха готови да убият Хейгън. Но господин Дейс, господин Джоунс и двамата директори стояха пред кабинета и го зяпаха.
– По дяволите. Предполагам, че са видели влога – промърмори той, но се усмихваше.
– Какво направи? – Това не можеше да бъде боя. Беше редактирал толкова много лица и говна, че нямаше как да се разстроят заради това.
– Предполагам, че е било фъстъченото масло.
– А?
Той се усмихна, сякаш не беше изправен пред много ядосани възрастни, които можеха да го отстранят за пореден път.
– В петък намазах с фъстъчено масло колата на Дейс. Записах го в блога.
О, по дяволите…
– Ти луд ли си?
Той сви рамене.
– Беше смешно, Неш. Шибано смешно.
Гледах как той тръгва към тях. Изобщо не изглеждаше притеснен. Хората го наблюдаваха и си шепнеха. Предположих, че всички са видели влога. Щеше да му се размине, ако не беше направил влог за това.
– Мисля, че или е гениален, или е глупак – каза Райкър и аз се обърнах, за да видя братовчед си до мен. – Треньорът Д. беше бесен в петък, но никой не знаеше кой го е направил. Неговите реплики и опитите му да отвори вратата през дебелия слой с фъстъчено масло бяха безценни. Но после вчера онзи идиот пусна влог и цялото нещо беше на него. Дори как покрива колата. Последно проверих, че вече има над два милиона гледания. Два милиона. – Повтори той последната част, като поклати глава.
Знаех, че Хейгън изкарва много пари от рекламодателите и стоките, които продава. Последния път, когато бях там, той имаше кутии с безплатни неща, които компаниите му бяха изпратили, искайки да ги използва във влога си. Чисто нов айфон, какъвто никой още нямаше, чифт обувки, за които знаех, че струват над триста долара, и система за видеоигри, която не беше пусната на пазара преди да наближи Коледа. Бях се смаял, но той се държеше така, сякаш това не беше голяма работа.
– Виждал ли си Талула? – Попитах Райкър, като смених темата и се върнах към търсенето ѝ в тълпата. Момичетата все още бяха там. Дали накрая щяха да си тръгнат?
– Да, тя вече е отишла в класа си за първия учебен час. Видяла е това – посочи той към нежеланата ми групичка – и си е тръгнала.
По дяволите.
– Благодаря – казах и се извиних, докато се отдалечавах от групата и преминавах през няколкото, които ми препречваха пътя. – Извинете ме.
– Можем ли да поговорим? – Попита ме Блейкли, заставайки пред мен.
– Не – беше единственият необходим отговор за това. Започнах да се движа около нея.
– Моля те – помоли тя и ръката ѝ докосна ръката ми. – Трябва да поговорим. Може би след училище. Над гаража ти.
Никога не беше ходила там. Бяхме приключили, или тя беше приключила с мен, по времето, когато той беше завършен. Не ми хареса, че намекваше, че искам да я кача там.
– Премести се, Блейкли – отвърнах аз, раздразнен.
– Това лято се занимавах със собствените си проблеми, Неш. Ти беше прекалено разстроен заради крака си, за да се съсредоточиш върху мен. Имах нужда от утеха.
След това направих пауза. Взирах се в нея за момент и реших, че е безсмислено да споменавам колко невероятно егоистично беше прозвучало това, което току-що беше казала. Нямах време за това.
– Да, ами ти я получи. Отиди и вземи още. – Забързах, доколкото можах, с проклетия си крак и най-накрая се освободих от нея. Трябваше да видя Талула, преди да отида на първия си час.
Класната стая вече започваше да се пълни. Прегледах стаята, когато стигнах до вратата, и я открих на две места отпред. Тя четеше книга. Другите около нея говореха и се смееха. Тя сякаш не обръщаше внимание на всичко това.
– Неш! – Извика някаква жена и аз извърнах очи. Тази гадост трябваше да спре. Всичко това заради едно проклето видео в YouTube.
Главата на Талула се вдигна при името ми и очите ни се втренчиха. Тя изглеждаше несигурна и наранена. По дяволите.
Кимнах с глава, за да излезе в коридора. Тя погледна към бюрото на учителката, което все още беше празно, после се изправи и тръгна към мен.
Няколко други хора ми викаха разни неща, но аз ги игнорирах. Не откъсвах поглед от нея. Исках да знае, че съм тук за нея. Не исках вниманието на другите. Тя спря на вратата и аз излязох в коридора.
Когато най-накрая я изкарах с мен навън, изпитах облекчение, но знаех, че времето ми е ограничено. Не ми пукаше, че ще закъснея за часа, но в момента, в който учителката ѝ се появи, тя щеше да влезе вътре.
– Баща ми ме наказа. Бях без никакъв начин да общувам. Съжалявам. А онази гадост с момичетата, която беше навсякъде в някакви влогове на Хейгън, в които участвах. Не съм искала това. Просто исках да те видя тази сутрин.
Усмивката ѝ беше малка и не срещна очите ѝ.
– Вероятно трябва да се потърсиш в интернет. По-популярен си, отколкото предполагаш.
Повдигнах рамене.
– Не ми пука. Това ще отмине. – Протегнах ръка към нея. – Ела след училище. Моля те. Липсваш ми.
Тя се взираше в пода толкова дълго, че си помислих, че ще ми откаже, но накрая вдигна глава и просто кимна. Можех да живея с едно кимване. Засега.

Назад към част 31                                                       Напред към част 33

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!