Глава 10
– Какъв е техният проблем? – Измърморих. – Нападат друг отбор? Да ви заплашват? Как им се разминава с тези глупости?
– „Ключовете“ се бият с хората, откакто започна издирването – отвърна Аарон, докато се промъквахме през поредната воняща алея. Бяхме само на няколко пресечки от мрежата, която трябваше да претърсим. – Измъкват се от отговорност, защото демонът е по-голям проблем.
– Опасявам се, че шумната среща може да е отблъснала демона да се приближи към нас, ако приемем, че е наблизо. – Кай нетърпеливо се ухили. – Надявах се, че ще се появи, преди да достигнем зоната за търсене.
Погледнах притеснено покрай тъмните покриви. Какви бяха шансовете демонът да е наблизо? Целият ни план зависеше от това демонът да ни нападне далеч от всякакви свидетели. Трябваше да го убием, преди някой да разбере, че Езра го е ранил.
И под „ние“ имах предвид „не аз“. Аз бях единствено в служба за защита на свидетелите. Именно за това бяха моите димни бомби и светкавици в митичен стил. Ако някой се опиташе да се приближи, докато момчетата се справяха с демона, моята работа беше да ги разубедя.
– Като стана дума за демони – започнах аз – какво става с техните? Те изобщо не се движат. Бяха истински, нали?
– Много истински. – Кай зави по друга улица. – Така се държат вързаните демони. Изпълнителят има пълен контрол. Демонът няма никаква самостоятелност, той е като марионетка. Без заповедта на изпълнителя той не може да направи нищо.
– Нищо? Като например, че ще се удави във водата, ако изпълнителят не му заповяда да плува?
– Точно така. Това е част от договора. Демонът се отказва от свободната си воля в полза на своя изпълнител.
– Някои договори са по-свободни от това – добави Аарон – но те са незаконни. Дай на демона някаква свобода и той ще намери начин да убива хора. Това е опасно не само за изпълнителя, но и за всички, които се намират в близост до него.
Поклатих глава невярващо.
– Това звучи…
Езра спря. Погледът му се стрелна по лявата страна на улицата.
– Нещо се движи на покрива.
Стиснах ръцете си в юмруци, като строго си заповядах да не гледам.
Да не търся щастливия убиец, който се кани да ни разкъса на парчета? О, да, толкова е лесно. Мястото между лопатките ми изтръпна, но не знаех дали това бяха очите на демона, които усещах върху себе си. Кошмарни проблясъци от последната ми среща с крилатия звяр изпълниха съзнанието ми, подхранвайки адреналина в кръвта ми.
– В коя посока? – Попита Кай. Без да откъсва поглед от сградите, Езра наклони глава в отговор и Кай прокле. – Това е активната зона за търсене. Демонът ни наблюдава как го търсим ли?
Протегнах ръка зад гърба си и я пъхнах в голямата задна чанта на новия си моден колан. Извадих сребърно кълбо, покрито с гладки хребети и маркирано с розови и аквамаринови ивици.
– Хоши – прошепнах аз.
Кълбото се разшири, после се разгъна в дългата, извита форма на силфа. Розовите ѝ очи блестяха слабо, докато поглеждаше към небето, след което се примъкна зад мен, притискайки се до гърба ми. Не можех да я виня. Искаше ми се да мога да се скрия зад момчетата по същия начин.
– Какъв е планът? – Гласът ми беше смущаващо дрезгав. Не се чувствах никак готова за това.
– Къде е, Езра? – Попита Аарон.
Езра се държеше напълно неподвижно, сякаш слушаше.
– Изгубих го. Или не се движи, или е преминал в безплътно състояние.
– Безплътно? – Изкрещях. – Те могат…
Опашката на Хоши се завъртя около мен и хладна магия премина през тялото ми. Зрението ми се замъгли – и една огромна тъмна фигура се изниза от небето с ужасяваща скорост и мина през мен, сякаш ме нямаше. Което не беше така, защото малката фея ме беше пренесла извън реалността.
Сенчестият звяр се вряза в Езра.
Зрението ми се успокои, когато Езра се блъсна в паважа, а чудовищният демон се стовари върху него с крила, които се извиваха от гърба му – едното изкривено в подигравка с другото. Хоши беше изчезнала. Беше изчерпала малкия си запас от магия, за да ме защити.
Езра бе хванал демона за китките и той го притисна, с по един ноктест крак от двете му страни, с кукави нокти на пръстите, които се напрягаха към лицето му. Мускулите на ръцете на Езра изпъкнаха от усилието да задържи демона, а сухожилията на врата му изпъкнаха.
Грабнах от колана си малка стъклена топка и я забих в задната част на главата на демона от шест метра разстояние. Тя се удари в кожестия череп и се пръсна.
Проблясна ослепителна светлина и оглушителен взрив разби тъпанчетата на ушите ми.
Зрението ми побеля и докато успея да прогледна отново, демонът се беше откъснал от Езра, а очите му бяха болезнено присвити. Завъртя се с шокираща ловкост и гигантската му ръка се стрелна към мен. Кай извади меча си толкова бързо, че стоманата се размаза. От острието изскочи светкавица, дебела колкото дървесен клон, и удари звяра в гърдите.
Силата го отхвърли назад, но той се приземи на крака и изръмжа, докато се въртеше отново срещу нас. Сега Аарон също беше извадил меча си. Той изръмжа яростно, замахна с него настрани и към съществото се стрелна ивица разяждащ син пламък.
Въздухът наоколо стана арктически студен.
Леденият студ се разнесе из демона и пламъците на Аарон се свиха. Те се размиха по кожата на демона с едва доловимо съскане.
От краката на съществото се разнесе студ, докато то издаваше нисък, пулсиращ смях. Магмените му очи блестяха злокобно, не по-малко ужасяващи заради кривогледия му вид – двата предни дълги рога от лявата страна на главата му бяха отчупени.
Аарон и Кай насочиха мечовете си под ъгъл в защита. Зад тях Езра скочи на крака и дишаше тежко, притиснал една ръка към лицето си. Пристъпи в пролуката между приятелите си, на осем кратки метра от демона.
Студеният въздух нараняваше дробовете ми докато дишам. Не че дишането ми вършеше добра работа. Паникьосаният ми поглед прескачаше звяра, избирайки детайли, сякаш това по някакъв начин щеше да ми помогне да оцелея – бодливият гребен, гравиран в центъра на бронята на колана му, блестящата текстура на плата, увит около кръста и бедрата му, блясъкът на тънка, тъмна верижка, висяща на врата му.
Розовият език на демона се изплъзна и намокри устните му. Червеният му поглед се спря на Езра.
– „Hrātir, kah udēisathē nā?“ – От гърлото му се изтръгнаха ръмжащи думи на чужд език. – „Tenthʾūsanā imailatē vīsh adhʾsūv arbhʾētahthēs.“
Едната му длан все още беше притисната до слепоочието му, а Езра оголи зъби. Той протегна другата си ръка, разпери пръсти и по върховете на пръстите му се запали червено сияние. Багряна сила се втурна по ръката му и нагоре в извити вени.
Около китката му се появиха магически шипове, които се свиха във формата на магически кръг, изпълнен с грозни руни. Втори пръстен изникна около предмишницата му, а трети се оформи около лакътя му. В непрекъснат, главозамайващ поток руните се сменяха, избледняваха и се преобразуваха в нови, докато във въздуха се натрупваше пращяща сила.
Хъркайки, демонът вдигна ръката си, отразявайки Езра. Пулсираща червена енергия освети ноктестата му ръка и се извиси нагоре по ръката му. Аарон и Кай се подготвиха.
Тогава осъзнах, че не могат да откъснат вниманието си от врага, за да се тревожат за мен – а аз не трябваше да съм толкова близо до битката. Подхлъзвайки се по мократа настилка, се върнах бързо назад по алеята.
Въздухът потрепери. Лед покри земята около краката на Езра, а после от дланта му изригна магия.
Шест спираловидни копия от нажежена червена светлина се устремиха към демона. От ръката на демона избухна пурпурна светлина и двете сили се сблъскаха – и експлодираха.
Арктическият вятър ме удари, последван от ударна вълна от червено оцветен дим. Зашеметих се и закрих лицето си, докато отломки ме връхлитаха. Когато спуснах ръцете си, демонът се хвърли към тримата магове.
Със счупено крило или не, това нещо беше бързо. Дори не видях какво се случи. Огън, светкавица, после Аарон се удари в земята, а мечът му заскърца. Кай изкрещя нещо – и тогава демонът нападна Езра.
В ръцете му се оказа пръчката и той я изкриви на два къси меча. Демонът смени посоката, прескачайки остриетата му. Когато Езра се завъртя след него, демонът удари Кай със здравото си крило и го блъсна във витрината на магазина. Стъклото се счупи и той падна върху витрината вътре.
Аарон се изправи и огънят пробяга по меча му, докато се изправяше на крака. Езра заобиколи демона с гръб към мен. Багряна сила се промъкна по ръцете и предмишниците му и където и да стъпеше, влажната настилка се превръщаше в матов лед.
Под краката на демона ледът се разстилаше на същите начупени фрагменти.
Слушалките ми затрещяха и аз почти изкрещях от страх.
– Тори? – Гласът на Феликс проговори в ухото ми. – GPS сигналът ти е спрял да се движи. Всичко наред ли е?
Преглътнах. Точно така. Трябваше да следваме процедурата. Кай и Аарон ми бяха казали да съобщя за демона, след като са го ангажирали, защото ако не са го убили до пристигането на подкреплението, то вероятно изобщо не са могли да го убият.
– Демонът е забелязан – изпищях аз, като задържах бутона на микрофона. – Демонът е забелязан. Екипът ми се е включил.
– Какво? – Феликс се задъха. Слушалката изпука, след което гласът му се разнесе по линията, докато предаваше съобщението на всички екипи на „Врана и чук“.
Изхвърлено стъкло се разби на паважа, докато Кай се препъваше от прозореца. Два къси ножа вече бяха в ръцете му и той ги хвърли с бързи завъртания на китките си.
Те попаднаха в гърба на демона. Единият отскочи и се строполи на паважа, но другият остана на мястото си.
Кай размаха меча си и го насочи към уличната лампа над главата си. Над стълба затрещя електричество и корпусът се пръсна. Електрическият лъч прескочи от счупената крушка към меча на Кай. Бяла светлина се разля над него, след което той хвърли меча си към демона.
Светкавицата се заби в звяра, като го прехвърли през улицата и го запрати в една стена. Докато парчетата тухли падаха като дъжд, Кай извади още енергия от уличната лампа и насочи непрекъснат поток към демона. Другите улични лампи по пътя се взривиха в дъжд от искри.
Като държеше дръжката на меча с една ръка, Аарон го обърна настрани и притисна дланта си към мястото точно под кръстосания гард. Стоманата заблестя от топлина. Със свито от концентрация лице той плъзна ръка по острието с бързо, целенасочено движение.
Около демона се разгоря огнен полукръг. Синьо-белият ад се издигна нагоре, после се втурна навътре и затвори кръга. Кай хвърли още електрическа енергия в затъмняващите пламъци, като не намали атаката си нито за миг.
С огън, разпалващ се по ръцете и раменете му, Аарон се втурна към огъня, протегнал острието си, за да нанесе смъртоносен удар, докато атаките им притискаха съществото към стената.
– Тори, екипът на „Окото на Один“ е на две пресечки – излая Феликс в ухото ми. – Те са на път.
Две пресечки? Твърде близо!
Когато Аарон стигна до виещия ад, пламъците избухнаха навън – а пурпурната магия разпръсна огъня и мълниите. Съкрушителната сила отхвърли Аарон назад. Той се приземи на крака, препъвайки се, а мечът му се изкриви от позицията си.
Демонът се изстреля от съскащия дим. От кожата му се издигаше пара, а в светещите му очи пламтеше ярост, докато ноктите му се врязваха в лицето на Аарон.
Езра се хвърли на пътя на демона.
Единият от мечовете му се удари в земята, захвърлен настрани, докато той хващаше с две ръце дръжката на втория и прокарваше острието през протегнатата длан на демона. Червена светлина се спусна по стоманата и се взриви.
Демонът се отдръпна назад, откъсвайки осакатената си ръка от острието. От гърлото му се изтръгна ръмжене, той сграбчи меча на Езра и го изтръгна от ръцете му. Без да се бави, Езра удари с юмрук в дебелия гръден кош на демона. Въздухът избухна и демонът бе отхвърлен два метра назад.
– Тори – каза Феликс спешно. – Другият отбор е зад ъгъла. Чуваш ли?
Паниката се завъртя в главата ми. Зад ъгъла?
Езра изпъна и двете си ръце. По дланите му се разля пурпурна сила, а от въздуха изникнаха подобни на магьоснически знаци, които обградиха китките му. Като оголи кътниците си, демонът също призова магията си. Аарон се отдръпна назад, за да се освободи.
Вместо да избягам и аз, се затичах към демона.
Да, бях луда.
Бойците се изправиха перпендикулярно на мен – маговете отляво, а демонът отдясно. Червената магия пълзеше над Езра, докато демонът подготвяше собственото си смъртоносно разгръщане.
А някъде отзад към мен се приближаваше отбор митици, на които не можех да позволя да видят всичко това.
Счупих алхимичната бомба от колана си, а с другата ръка бръкнах в предната чанта. Докато се приближавах към маговете и демона, хвърлих стъклената сфера зад себе си.
Тя се разби и сякаш звукът беше сигнал, Езра и демонът отприщиха атаките си. Багрите на силите се сблъскаха и точно както миналия път, те експлодираха във всички посоки.
Докато виещата червена магия се стрелкаше към мен, аз извадих картата си „Дама Пика“ към демона и изкрещях:
– „Ори реперкуцио!“
Вълната от магия, която се готвеше да заличи плътта ми, се удари в пулсиращото заклинание и отскочи – директно в демона.
Пренасочената сила изстреля демона встрани. Докато крилата му се размахваха, за да балансират, магмените му очи се насочиха към мен. Ръката на Езра се отдръпна назад, червената магия избухна около ръката му в назъбени шипове, а температурата падна под нулата.
Това беше последното нещо, което видях, преди облак от непроницаема мъгла да се стовари върху нас.
Разпростиращата се димна завеса от алхимичната ми бомба покри цялата улица, а миг по-късно червената енергия се взриви на мястото, където за последен път бях видяла Езра. Леденият вятър ме блъсна, демонът изрева яростно, после огромни криле раздвижиха въздуха.
Задъхах се в дима и усетих вкуса на нещо сладко и почти пиперливо. Грохотът на крилете на демона избледня, заменен от учестения ми пулс, който туптеше в ушите ми. Адреналинът заби в кръвта ми и ръцете ми затрепериха. Натъпках Дама Пика обратно в торбичката ѝ, преди да я пусна.
– Аарон? – Кай се обади през непроницаемия дим. – Езра?
– Тук, – отговори Аарон наблизо.
Откъм улицата се чу дрезгав глас, който едва разпознах като този на Езра:
– Тук.
– Тори? – Попита Кай.
– Тук. – Думата излезе с пилешко крякане. Прочистих гърлото си и опитах отново. – Аз съм тук. Момчета, екипът на „Окото на Один“ е почти…
– Врана и чук! – Викът дойде откъм гърба ми. – Екип „Врана и чук“! Къде сте?
– Ние сме тук! – Кай изкрещя в отговор. – Демонът вече избяга. Останете там, където сте. Невъзможно е да се види през завесата.
Митика от Окото на Один се съгласи, след което заговори на съотборниците си с по-тих тон.
Една сянка се материализира в Аарон. Когато той се присъедини към мен, Кай се измъкна от мъглата. Кръвта бе осеяла лицето му, но не можех да видя стъкълца, които да стърчат от него. Слава богу.
– Е – прошепна Аарон, яростта и умората се конкурираха в изтерзаното му изражение, – това беше катастрофа.
– Дали го наранихме? – Изръмжа Кай. С една ръка държеше меч, а другата притискаше до страната си. – Или съм силно посинял, или ребрата ми са счупени.
Аарон преметна меча си през рамо, хъркайки при движението, сякаш оръжието тежеше половин тон. „Знаех, че демонът е бърз и силен, но не очаквах, че е почти неподатлив на нараняване. Ако това е, което може да направи…
– Не е това, което може да направи.
Дрезгавият глас на Езра изплува от димната завеса. Следвайки звука, забелязах едва различимата му сянка в мъглата. Той стоеше почти неподвижно, за да го видя, без да направи никакво движение, за да се приближи.
– Демонът се въздържа – изръмжа той.
Кръвта ми се смрази. Това не беше демон, който се биеше с пълна сила?
Аарон и Кай си размениха предпазливи погледи.
– Защо да се въздържа? – Попита Аарон, насочвайки въпроса си към мъглата. – Какво иска?
Дълга, празна пауза, след което Езра отговори с призрачен шепот, а думите бяха оцветени със студен страх.
– Не знам.
Назад към част 10 Напред към част 12
