Глава 22
Вятърът се издигна нагоре, блъсна ме като торнадо и тогава се блъснах в едно тяло. Паднахме в плетеница от крайници и главата ми се удари в нечие рамо. Ауууу.
– По дяволите, Тори! – Въздъхна Аарон. – Не бяхме готови за теб. Следващия път изчакай сигнала, добре?
Вдигнах глава и срещнах тревожните сини очи на Аарон. До нас Езра беше обгърнал с двете си ръце Кай, подкрепяйки го, докато от него капеше кървава слюнка по бялата тераса.
– Какво стана? – Поиска Аарон, докато се катерехме нагоре.
– Кай беше отровен от руски кукли – промълвих аз на максимална скорост. – Надин отиде с Варвара, за да ни спаси. Къде, по дяволите, бяхте вие двамата?
– Задействахме капан и трябваше да се спасяваме – изръмжа Езра.
– Обикаляхме около къщата, когато чухме, че сте счупили прозореца на горния етаж – каза Аарон. – Къде е Варвара сега?
– Тя и Надин все още са в имението.
– Не за дълго – изпъшка Кай. – Тя ще отведе Надин до лодката.
С едната си ръка, все още свита около кръста ми, Аарон прокара другата си ръка през косата си.
– По дяволите. Това се разви накриво. Колко време ще мине, докато пристигнат подкрепленията?
Езра провери телефона си.
– Двадесет и пет минути.
Дотогава Варвара отдавна щеше да е заминала с Надин, но когато погледът ми се насочи към Кай, от чиято уста се стичаше кръв, докато си поемаше въздух, сърцето ми се сви от паника. Кай не разполагаше с двадесет и пет минути. Беше на половината път да се удави в собствената си кръв. Дори да се затичаме към колата сега, може да не успеем да го закараме до болница навреме.
Той вдигна глава.
– Аарон… Езра… – изпъшка той. – Иди да я спасиш.
– Кай…
– Ще я държа заедно… докато пристигне помощ.
Аарон и Езра си размениха погледи – и като видях празнотата в погледа на Езра, внезапно забелязах колко е студено. Дъхът ми побеля.
Аарон изруга тихо, после стисна кръста ми.
– Остани с Кай. Изпрати текстово съобщение на екипа и се увери, че имат лечител и алхимик на път.
Езра отпусна Кай на земята. Пускайки ме, Аарон хвърли последен поглед на Кай – в очите му пламнаха пламъци на мъка, след което двамата с Езра се втурнаха към вратите, които водеха от терасата към второто ниво на къщата. Езра отвори вратата и те изчезнаха вътре.
Приклекнах, за да извадя телефона на Кай от джоба му. Той ми го отключи и аз набрах бързи съобщения до Жирар, за да го информирам за ситуацията. Отговорът му се появи след 30 минути.
Тридесет минути? Това беше твърде дълго! Дотогава Кай щеше да е мъртъв. Започнах да пиша точно това, когато оранжев пламък освети нощта – последван от момичешки писък. Главата ми се насочи към парапета в края на терасата. Отвъд нея беше градината.
Варвара и Надин бяха навън и момчетата бяха стигнали до тях.
– Какво става? – Попита задъхано Кай. – Да се приближим.
Кимнах, преметнах ръката му през рамо и го изправих на крака. Той увисна срещу мен, а стъпките му се преплитаха, докато се придвижвахме към ръба на терасата. Хванах се за балюстрадата, за да се подкрепя, и се загледах в поддържания заден двор. Широка тухлена пътека пресичаше дълъг правоъгълник от трева, заобиколен от оформени храсти и подрязани дървета. В центъра имаше кръгла тераса от шарени тухли, охранявана от двете страни от полирани костюми на средновековни доспехи върху пиедестали.
Варвара стоеше в тухления кръг, а Надин беше коленичила зад нея със зловеща червена светлина, която пресичаше торса ѝ – същият тип ограничител от заклинанието на масичката за кафе в хола на Ривърс. Аарон, с изваден и покрит с пламъци меч, се изправи пред магьосницата. Езра прикриваше левия му фланг, с по един „Туин Терор“ във всяка ръка, като и двете остриета блестяха на светлината на огъня.
Аарон се хвърли към магьосницата, а мечът му замахна във въздуха. Тя направи жест и Аарон отлетя назад. Приземявайки се на крака, той отново се впусна в движение, като хвърли огнена лента в лицето на Варвара. Той се втурна зад пламъците, извадил острието си за смъртоносен удар.
Въздухът около Варвара се развълнува. Около нея избухна лилав дим, а след това пламъците на Аарон избухнаха навсякъде. Изтръпнах, когато той и магьосницата изчезнаха във водовъртеж от оранжеви пламъци, червени искри и лилава мъгла.
Вятърът поривисто разпръскваше цветната мъгла.
Варвара беше протегнала ръка, а покритата ѝ с метал ръка стискаше лицето на Аарон. Той стоеше неподвижно, с меч, насочен към земята, вместо към врага си. Тя го отблъсна и той се спъна, поклащайки глава настрани, движенията бяха бавни и зашеметяващи. Стиснах парапета. Аарон беше ли добре?
Той се запъна назад, докато не отвори десет стъпки между него и Варвара. Тя го наблюдаваше как се оттегля, злата и усмивка се виждаше дори от терасата. Езра забърза към пиромага, готов да поеме управлението.
С поредното поклащане на глава Аарон вдигна оръжието си, за да възобнови борбата. По гръбнака ми премина хлад, а страхът сви гърлото ми.
Аарон направи две крачки встрани, измъкна меча си назад и с един бърз удар отсече Езра.
Изкрещях, когато Езра падна. Кай издаде звук, който беше нещо средно между въздишка и стон, а ръката му се впи в ръката ми достатъчно силно, за да я посини.
Жестокият смях на Варвара отекна в градината. Аарон вдигна меча си и коригира хватката си, подготвяйки се да забие острието в гърдите на Езра.
– Не! – Извиках.
Острието светкавично се спусна надолу – и Езра се претърколи, едва избягвайки удара. Той се изправи на колене, после скочи, стиснал оръжията си, заставайки лице в лице с приятеля си. Със сковани, роботизирани движения Аарон отново замахна с меча си.
Сребърната стомана се удари в черните остриета, докато Езра сам улавяше оръжието. Огънят избухна от меча на Аарон, но вятърът го разпръсна, преди да обхване Езра. Когато огнената светлина се разгоря, тя освети нещо тъмно, покриващо страната на лицето на Аарон – мястото, където Варвара го беше докоснала.
– Тори – прохриптя Кай, а гласът му беше сянка на обичайните му ясни тонове. – Трябва да… ги спреш…
Аарон отново удари с меча си по остриетата на Езра, отблъсквайки аеромагът няколко крачки назад. По ръцете и раменете на Аарон заиграха пламъци, а тревата около тях се запали. Вятърът се завъртя около Езра, като едва удържаше огъня на разстояние.
– Трябва да го направиш. – Пръстите на Кай се впиха в ръката ми. – Преди Езра… да убие Аарон.
За секунда думите му нямаха смисъл. Очаквах да каже „преди Езра да бъде убит“. Аарон вече беше разрязал Езра, макар че не можех да кажа колко силно, и наистина не ми се струваше, че пиромагът е в беда.
Без да си правя труда да споделям преценката си, освободих ръката си от Кай и се хванах за парапета.
– Не смей да ми умираш, Кай – изръмжах му аз. – Остани там.
Прескочих парапета и паднах от терасата. Падането беше само на няколко метра, но дори да не забравях да се търкалям при приземяването – слава богу за уроците по таекуондо – все още ме болеше адски много. Задъхана, се запътих към боя.
Всичко беше в пламъци. Стиснах зъби и се втурнах през изгарящите пламъци, приближавайки се зад Аарон. Ръката ми бръкна в джоба, пръстите ми се свиха около кожената вратовръзка, докато се взирах в гърба на Аарон и виждах Езра. Светлината на огъня проблясваше в очите му, превръщайки бледия ирис в изгарящ пурпур.
Езра ме забеляза и по лицето му премина изненада. Той отново насочи вниманието си към Аарон, когато пиромагът свали двуръчното си оръжие с удар, който щеше да разцепи Езра на две. Аеромагът обърна късия меч в ръката си, така че острието да легне върху предмишницата му, и го запрати нагоре.
Огромният меч се стовари върху острието на Езра – и мощният удар едва не измести ръката му. Езра заби тъпата дръжка на другото си оръжие в незащитения стомах на Аарон и взривът на вятъра го изхвърли от краката му.
Аарон се строполи по гръб на метър пред мен, зашеметен и неподвижен, а по ръцете и раменете му все още препускаше огън.
Преди да успее да помръдне, скочих върху гърдите му, ударих червения кристал по откритата кожа на врата му и изкрещях:
– „Ори дезюс!“
Кристалът затрептя и Аарон олекна, а пламъците по тялото му угаснаха. Не реагирах на парещата болка в ръцете ми от протягането през огъня. Вниманието ми се насочи направо към тъмното петно на бузата на Аарон – блестяща субстанция, подобна на лепкав черен гел. В центъра му нещо светеше в зелено. Не го докоснах, страхувайки се от това, което щеше да се случи.
Стиснал мечовете си, Езра застана между нас и Варвара, която наблюдаваше от другия край на градината. Надин беше коленичила зад нея, свързана с магия, и когато в градината затихнаха всички звуци, освен пращящите пламъци, които бяха обхванали тревата около нас, я чух тихо да плаче. В мен се разгоря ярост, почти толкова силна, колкото и страха ми.
Но страхът ми беше по-силен. Аарон беше паднал. Езра беше ранен. Кай умираше. А всичко, с което разполагах, беше моята карта „Дама Пика“. За един безумен миг се замислих дали да не повикам дракона Еко, но той беше светла фея и нямаше как да знам дали ще ми помогне – или ще влоши нещата до безкрайност.
Тревата зашумя. Кай се промъкна през пламъците и падна на колене до мен, а дъхът му беше хрипкав и влажен.
– Идиот – изсъсках аз. – Казах ти да стоиш на място!
– Не изпълнявам заповеди… по-добре от теб. – Той се свлече настрани и аз притиснах рамото си към неговото, като го държах изправен.
– Кай. – Гласът на Езра беше мек, тих и притежаваше онова непоклатимо спокойствие, което винаги успокояваше страха ми. – Нямам избор.
Гърлото на Кай се раздвижи, докато преглъщаше.
– Знам.
Ръцете на Езра се стегнаха върху мечовете му. Въздухът около него притихна страховито, а после избухна като тиха детонация. Вятърът, по-студен от арктическия кръг, ни връхлетя, угаси огньовете в градината и покри всичко със слой бяла слана.
Варвара, която наблюдаваше битката на маговете с доволна усмивка, присви очи. Усмивката ѝ се стопи.
Езра направи бавна крачка към нея и за пръв път страхът стегна царствените ѝ черти. Вдигнала глава, тя изсъска заклинание и скръсти ръка в странен, спешен жест. За миг нищо не се случи.
После тъмнината се изпълни с тихо ръмжене.
От далечния ъгъл на имота се появиха сенки. От дърветата изникнаха дебели, набити ротвайлери, а на челото на всяко куче бе гравирана бяла руна – буквално издълбана в кожата им. Те се събраха около магьосницата, общо десетина. Надин се поколеба, опитвайки се да се отдалечи от зверовете, без да привлече вниманието им.
Варвара посочи Езра и изплю латинска команда. С дълбок лай и ръмжащ вой кучетата ни нападнаха. Скочих нагоре, хванах въздуха с празни ръце, сякаш можех да призова оръжие, за да защитя себе си – и Аарон и Кай, които бяха безпомощни.
Езра протегна ръце, остриетата му бяха опънати, докато температурата се понижи до нулата – и продължаваше да пада. Кучетата летяха към него, твърде много, за да може един човек да се пребори с тях. За секунди щяха да го нападнат.
Тъмнината около нас се задълбочи, после кучетата избухнаха в неистов вой. Съвсем различен вой.
Две кучешки фигури нахлуха сред тях – сенчести черни вълци, много по-големи от ротвайлерите. Черната им козина пулсираше и танцуваше, докато се врязваха в кучетата, а червените им очи светеха като фарове на смъртта. Свирепата атака на кучетата се превърна в панически хаос, а градината се изпълни с ужасени крясъци и дълбоко, неземно ръмжене.
Докато Езра правеше две шокирани крачки назад, а главата му се въртеше настрани в объркване, аз се завъртях.
Той вече стоеше до мен. Около него се извиваха сенки, черните татуировки, които покриваха ръцете му, се променяха зловещо, а руните на вътрешните му предмишници блестяха с неестествено сияние.
Призракът беше пристигнал.
Назад към част 22 Напред към част 24
