Джанин Фрост – Вечната целувка на мрака – книга 2 -част 23

Глава 22

Менчерес и Кира почти се бяха върнали в планината Биг Гръм, когато той усети промяна на силата във въздуха около себе си. За миг се напрегна, но след това тази вълна от енергия порази разпознавателна струна в него. Боунс. Колко приличаше на него да е пристигнал по-рано.
– Моят съуправител ще бъде тук след малко – каза той на Кира.
Тя свали слънчевите си очила, сякаш току-що си спомни, че вече няма нужда от тях. Очите ѝ не бяха пламнали нито веднъж след храненето, а маниерът ѝ беше далеч по-спокоен. Надяваше се, че в бъдеще ще осъзнае мъдростта да се откаже от тези плазмени торбички. Прясната кръв не само щеше да има по-добър вкус и да я направи по-силна, но и щеше да задоволи глада ѝ по-пълноценно.
Видя как Боунс и Кат се разминават с тълпата от другата страна на влакчето. Съуправителят му не изглеждаше щастлив.
– По дяволите, дядо – бяха първите думи на Боунс, когато се приближи. – Оставили сте след себе си отломки от изгорели тела, мъртви вампири, изчезнали хора, заплашени Пазители и видеодоказателства за съществуването на нашата раса. След това отиваш на почивка. Наистина имаш желание за смърт.
Челюстта на Кира падна. Менчерес стисна ръката ѝ, като забеляза, че острият кафяв поглед на Боунс проследи жеста.
– Вече не – отвърна той хладно. – Знаех, че заведението се следи; само глупак не би очаквал, че тези стаи са заснети с видеокамери. Да, възнамерявах да убия онези трима вампири, но не и някой друг, и със сигурност не и като оставям след себе си касета с документирани мои действия. Не съм извършил това деяние.
– Щеше да убиеш Флейър, Дредлок и Балди? – Попита Кира, а в гласа ѝ се чуваше шок. – Не повярвах на Радже, когато каза това…
Менчерес я погледна надолу.
– Те те измъчваха. Разбира се, че щях да ги убия.
Кат прочисти гърлото си в последвалата напрегната тишина. – Ех, преди това да продължи, нека поне се представим на приятелката ти. Аз съм Кат, а това е съпругът ми, Боунс. Ние сме част от извратеното семейство на малкия фанг на Манчерес.
Кира стисна ръката, която Кат ѝ протегна, след като ѝ отговори с името си. Боунс също подаде ръка на Кира, но с далеч по-спекулативен поглед, отколкото Кат я дари. Менчерес посрещна безстрастно погледа на съуправителя си, без да отговори на мълчаливия въпрос, който Боунс отправи към него.
– Обикновено бих ти повярвал, защото ти си най-търпеливият и пресметлив човек, когото съм срещал – каза Боунс, връщайки се към първоначалната тема. Погледът му отново се насочи към Кира. – И все пак в този случай се изкушавам да повярвам на твърдението на Раджедеф, че си бил мотивиран да действаш без обичайното си внимателно планиране.
– Безопасно ли е да говорим за това тук? – Попита Кира, кимайки към семействата, които минаваха покрай нея по пътя си през Граничната земя.
Менчерес погледна предизвикателно Боунс.
– Да, ако не сте били следени.
Боунс изпусна хъркане.
– Бях внимателен, дядо.
– Това с „дядо“ е твърде странно, като се има предвид, че изглеждаш по-възрастен от него – промълви Кира.
Едно тъмно чело се вдигна дори когато Кат се засмя.
– Знаеш ли, никога не съм забелязвала, но тя е права. Особено сега, с цялата му бейзболна шапка и дисничарските дрехи, които носи. Доста различен вид за теб, Менчерес. Не мисля, че някой би те разпознал в този вид.
– Да, ти си пълен с изненади, нали? – Съгласи се Боунс с още един остър поглед към Кира.
– Ти му каза, че не си този, който е подпалил клуба. Ако той не иска да ти повярва, просто трябва да си тръгнем – каза Кира тихо, но със скрита стомана в тона си. – Сигурна съм, че имаш и други приятели, които ще са готови да изслушат твоята версия на историята.
Менчерес усети прилив на гордост, когато Кира сви рамене и отвърна на твърдия поглед на Боунс. По-късно можеше да му каже няколко думи за смъртоносното му намерение към тези трима нещастни вампири, но сега Кира показа единствено твърдостта си – и невъзможността да бъде сплашена. Тя беше силна жена. Достатъчно силна, за да оцелее в този мрачен човешки и нечовешки свят, след като той си отиде.
– Това може и да е вярно, но все пак не виждам никого от тях тук – отвърна Боунс, като обхвана парка с махване на ръка.
– И няма да ги видиш. Ще се срещна с тях без теб – заяви спокойно Менчерес.
Веждите на Боунс се вдигнаха.
– Наистина? И защо е така?
– Колкото по-малко знаеш за плановете ми за Раджедеф, толкова повече това гарантира безопасността на рода ни, ако не успея – отвърна Менчерес и тонът му се втвърди, когато изражението на Боунс потъмня.
– Знаеш ли, наистина бих могъл да се възползвам от едно питие – каза Кат, като отново наруши напрежението. – Кира, имаш ли нещо против да ми правиш компания, докато търся джин с тоник?
Кира погледна към Менчерес.
– Няма да се бавя дълго.
Забавляваше го и го трогваше фактът, че Кира се чувстваше защитена от него. Колко време беше минало, откакто някой изпитваше нужда да го предпазва от другите?
– Джин с тоник, а? – Попита Кира, докато си тръгваше с Кат. – Имам лоши новини за теб. Не мисля, че в този парк се сервира алкохол.
Предсказанието на Кира се оказа вярно и вместо това новият ѝ спътник се задоволи с лимонов слаш. Тя се канеше да се върне при Менчерес, но Кат махна с ръка към близката маса и пейки.
– Може би трябва да дадем на момчетата няколко минути насаме. Така ще могат да изгорят излишния тестостерон. Седни с мен?
Кира все още можеше да зърне Менчерес през преминаващите тълпи от хора, макар че целият шум наоколо затрудняваше чуването му. Тя погледна предупредително червенокосата, но усмивката на Кат беше истинска, лишена от тънко прикрития антагонизъм на съпруга ѝ. Когато Кира седна, Кат плъзна лимоновата си каша по масата.
– Достатъчно захар, за да разплаче зъболекар, но е вкусна.
Кира отпи глътка, за да бъде учтива, но после не успя да потисне гримасата си от вкуса. Приличаше на мокри дървени стърготини.
– Съжалявам, не ми е любимото – успя тя и го плъзна обратно.
Кат отпи още една глътка, без да се обиди.
– Добре, ти си новак. През първите няколко седмици нищо няма да има добър вкус освен кръвта. После вкусовите ти рецептори ще се изравнят.
Кира знаеше, че жената срещу нея е вампир; липсата на сърдечен ритъм беше издала това в момента, в който се срещнаха. Тя се зачуди на колко години е Кат. Тръпката, която Кира усети, когато стисна ръката на Кат, беше много по-слаба от тази, която излъчваше Боунс.
– Ужасно е да те преобразят, без да си го избрал – продължи Кат, като все още гледаше Кира с тези ясни сиви очи. – Видях видеото. Онзи пазител на закона беше истински гадняр. Не виня нито теб, нито Менчерес, че сте били ядосани – а ако питаш мен, онези други трима вампири също си го бяха получили. Да те измъчват? Да отвлекат тийнейджърка и да я накарат да се съблече пред тях? Гори, бейби, гори. Менчерес направи услуга на света, като го отърва от тези гадове.
Кира се засмя, когато разбирането се проясни.
– Добро ченге, лошо ченге, нали? – Тя кимна в посока на Боунс. – Той идва, държи се враждебно, но ти изглаждаш нещата и ме водиш на приятен разговор. Нима трябваше да бъда полъскана от съчувствието ти, за да призная престъпленията на Менчерес? Съжалявам, опитай отново. Надявам се, че този път ще е нещо по-оригинално.
По устните на Кат заигра усмивка.
– Толкова ли бях очевидна? Боже, не умея да се изтъквам. Не умея и да обикалям около храстите, така че, тъй като очевидно си интелигентна жена, нека престанем с глупостите и да преминем направо към темата, нали?
– Да, нека – промълви Кира. – Това не беше Менчерес. Бях с него в Уайоминг, откакто напуснахме онзи клуб преди повече от седмица. Да, той можеше да се измъкне, докато аз бях в безсъзнание от зори до късен следобед, но новинарският канал съобщи, че пожарът е започнал след полунощ. А Менчерес е бил с мен всяка нощ от момента, в който отворих очи, до изгрева, така че не е възможно да е бил той.
– Виждаш ли, това е истинското страшно нещо. – Кат се наведе напред, гласът ѝ беше по-нисък, но по-интензивен. – Менчерес явно има нещо общо с теб. Този запис и това, че видях от първа ръка как се държи около теб, го доказват. Обикновено бих казала: – Живей и се остави на любовта – но последната жена, в която Менчерес се влюби, беше зла, убийствена кучка. Той не можа да се насили да я отстрани, докато тя почти не унищожи всички – и имам предвид всички – близки до него, особено мен и Боунс. Така че ще разбереш, ако гледката на Менчерес, който ти прави мили очи, всява страх в сърцата на мен и на всеки друг, който е преживял какво се е случило последния път, когато на този мъж му е прилошало от жена.
Кира затвори очи, чувайки отново плоската интонация в гласа на Менчерес, когато ѝ каза, че е участвал в смъртта на жена си. Дали все още носеше вина за случилото се? Тя вече предполагаше, че обстоятелствата са били оправдани – ако Менчерес беше случаен убиец, щеше да убие Кира още в първия ден, в който се срещнаха. Описанието на бившата му жена от страна на Кат само потвърди предположенията на Кира. Менчерес явно не е имал избор да я убие, ако е искал той самият и тези, на които е държал, да оцелеят.
Точно както Кира не е имала избор да издаде съпруга си за търговия с наркотици, знаейки какво ще го очаква в затвора.
– Значи се притесняваш, че може да съм поредната зла кучка, която убива? Може би тази, която е манипулирала Менчерес да подпали и избие тези хора, само за да отмъсти за това, което ми се случи, така ли? – Попита тя, отваряйки очи.
– Ти беше измъчвана и убита. – Погледът на Кат проблесна в зелено за секунда. – Бях измъчвана и почти убита и нека ти кажа, че се заклех в кърваво отмъщение срещу всички, които имаха пръст в това. Ако ти наистина беше насърчила Менчерес да подпали онова място и да убие онези вампири, щях да те разбера, но изглежда, че е прекалил с усърдието. Той наистина е склонен да се изгуби заради жена, на която държи. Така или иначе, и двамата трябва да престанете да бягате и да се справите с последствията, преди този проблем да се е задълбочил.
– Не беше. Менчерес – изсумтя Кира и разочарованието ѝ се покачи. – Беше онова позорно ченге на име Радже. Той подгони Менчерес, защото иска нещо от него. Не обърна ли внимание на тази част от записа? Ако ти и Боунс бяхте истински приятели, щяхте да престанете да подозирате Менчерес и щяхте да започнете да му помагате да докаже кой наистина го е направил.
– Ако е бил Радже, къде е онази млада танцьорка? – Попита Кат. – Дженифър, тази, на която се опита да помогнеш? Тя не е сред мъртвите и не се е появила отново нито в полицията, нито в семейството си. Не е ли странно, че човекът, когото първоначално сте се опитали да изведете от клуба, може да е един от малкото хора, които са си тръгнали от пожара?
Кира се изправи, беше ѝ омръзнало да спори по един и същи въпрос.
– Радже очевидно знае как да си направи добър кадър. Нямаше да изглежда толкова убедително, ако Дженифър се окажеше мъртва, нали? Ако поне веднъж погледнеш на тази ситуация с идеята, че Менчерес не го е направил, може би ще се изненадаш какво още ще забележиш. И може би ще поискате кърваво отмъщение срещу хората, които са ви измъчвали. Менчерес призна, че е възнамерявал да убие и тях, но това не съм аз. Бих могла да убивам при самозащита, но не и при отмъщение. Моята цел е да спасявам животи, а не да ги унищожавам.
Кира се обърна, усещайки как тези сиви очи се впиват в гърба ѝ, докато тя си тръгва. Съмняваше се, че Кат наистина е чула и дума от думите ѝ. Изглежда, че тя и Боунс бяха взели решение за случилото се още преди да пристигнат. Ако това бяха най-близките съюзници на Менчерес, значи имаха по-голям шанс да победят Радже без тях.

– Не – каза Менхерес за трети път.
Боунс прокара ръка през косата си в знак на разочарование. – Ще повярвам на думата ти, че не си направил това. Съюзниците ти вероятно също ще го направят. Но ти имаш много врагове, които се възползват от това, разпространяват версията на Радже за събитията нависоко и ниско, за да обединят опозицията срещу теб. Ако мнозинството от хората трябва да повярват, че нямаш нищо общо с този палеж, тогава предаването на Кира на Пазителите на закона, за да може тя да подкрепи твърдението ти за твоето местонахождение, е най-добрият ти шанс. Знаеш това.
– Това, което също така знам, е, че Радже ще я убие или ще я използва, а останалите Пазители няма да могат да я защитят, защото няма да го заподозрат – неумолимо отвърна Менчерес.
– Не виждаш ли, че като се криеш с нея, изглеждаш още по-виновен?
– Не виждам.
Боунс се ядоса.
– Твърдиш, че тя и Горгон са вашето алиби, но всички вие отказвате да се представите на Пазителите, за да отговорите на обвинението на Радже.
– Радже изисква главно нейното присъствие в допълнение към моето. Това не изглежда ли необичайно? Защо да не е също толкова настойчив в търсенето на другия свидетел?
– Да, това е необичайно. – Гласът на Боунс беше остър. – Вярвам, че Радж е замислил нещо. Но ти рискуваш твърде много, като не я издадеш. Можеш да бъдеш осъден задочно, ако продължиш да им се противопоставяш. Кира има шанс, ако бъде предадена на Пазител, на когото имаш доверие. Не е задължително това да е Радже. И все пак ти силно застрашаваш себе си, ако продължаваш да се държиш така, сякаш си виновен. Грандсайър. – Този остър тон се смекчи. – Моля те, недей да правиш това.
Менчерес рязко се обърна и се загледа към щанда за напитки. Кира и Кат вече не седяха на масата до него. Той изпрати сетивата си навън и откри набъбване на нечовешка енергия зад висока улична лампа от ковано желязо. Менчерес впери поглед там и видя Кира зад нея. Тя трепна, когато срещна погледа му, след което се престори, че си връзва обувката в лоша имитация, че не е подслушвала.
– Ти си толкова сигурна – чу как Кат отбеляза разговорно, когато се появи зад Кира.
– Менчерес – подкани го Боунс.
– Нямам какво повече да кажа по този въпрос – отвърна той, като гледаше как Кира се отказва от преструвката за връзване на обувки.
– Радже иска да се предам, за да свидетелствам? – Попита Кира Кат.
Беше чула твърде много. Менчерес хвърли строг поглед на Боунс, преди да тръгне към нея.
– Ами – казваше Кат. – А Менчерес просто каза по дяволите не. Казах ти, че е неразумен, когато става дума за жена, която му харесва. О, той е на път да дойде. Изглежда също така разтревожен.
Кира не се обърна, но раменете ѝ се напрегнаха. Менчерес хвърли предупредителен поглед към Кат, на който тя отговори с лека усмивка.
– Между другото, ти не си като нея – продължи Кат към Кира, без да обръща внимание на погледа му. – И повярвай ми, това е комплимент.
Менчерес знаеше за кого говори Кат. При споменаването на мъртвата му, измамна съпруга в него пламна гняв. Винаги ли трябваше да бъде съден по действията на Патра? Дали греховете ѝ щяха да продължат да го преследват като призрак, който никога нямаше да може да загърби?
– Това, че някои от нас са допуснали грешка в любовта веднъж, не означава, че сме обречени да я повторим – беше това, което Кира отговори точно преди Менчерес да я достигне.
Ръката му се плъзна по гърба ѝ, дори когато думите ѝ отнеха жилото на гнева му, намалявайки вината, която не признаваше, че носи. Да, някога сърцето му бе завладяно от жена, за която знаеше, че е способна на голямо зло. Беше предупредил Патра, че тъмните ѝ действия ще доведат до нейното унищожение. Тя бе избрала да остане на този път, независимо от всичко, твърдо решена, че може да промени съдбата си. Гибелта на Патра дойде точно както Менчерес беше предвидил – сребърен нож, забит в сърцето ѝ от вампира, когото Менчерес обичаше като син, с когото споделяше властта си и когото издигна до съуправител в рода си.
Но само защото тази горчива съдба го бе сполетяла, това не означаваше, че е прокълнат завинаги да обича онези, които биха го предали. Ръката му отново се плъзна по гърба на Кира. Кат беше права. Кира нямаше нищо общо с Патра, но въпреки това бе завладяла емоциите му дори по-силно, отколкото предателската му бивша съпруга. Това можеше да е краят на живота му, но той щеше да се увери, че е добре изживян.
– Времето ни с тях свърши – каза той на Кира.
Боунс заобиколи, за да застане до Кат.
– Има още неща, които трябва да бъдат решени…
– Приключих – повтори Менчерес с по-твърд тон. После постави ръка на рамото на Боунс и срещна упорития кафяв поглед на съуправителя си. – Защити линията. Докато това не бъде уредено, тя е твоя.
– Не можеш да го направиш – каза Кира с шок в тона си. Трябваше да осъзнае от какво се отказва с тези думи.
– Мъдра мома, трябва да я послушаш – промърмори Боунс.
– Това не е за постоянно. – Менчерес свали ръката си от рамото на Боунс и я постави отново на гърба на Кира. – Радже не успя да ме победи при всичките си многобройни предишни опити. Сега отново ще се провали. Трябва ми само време.
Боунс отвори уста, но Кат докосна ръката му.
– Не се притеснявай. На негово място също не би се отказал от приятелката си. Менчерес, кажи ни от какво имаш нужда. Междувременно ще се правим на глупави по отношение на местонахождението ти при Пазителите. Кира, приятно ми е да се запозная с теб. Боунс. … да вървим.
Боунс хвърли дълъг поглед към съпругата си. Ароматът му все още бе изпълнен с разочарование, но после вдигна рамо в знак на съгласие.
– Добре, Котенце. Дядо, искрено се надявам, че знаеш какво правиш. Кира, може би следващия път ще се срещнем при по-добри обстоятелства.
След това двамата вампири се обърнаха и се отдалечиха, като поразителните им погледи бяха единственото нещо, което караше всеки да хвърля втори поглед, докато минаваха покрай тях. Въздухът се изпразни от част от енергията в него, като вместо това се изпълни с по-меките вибрации, които излъчваха смъртните.
Кира се изправи пред Менчерес, а челюстта ѝ се бе заковала в упоритата си линия. Той изчисти изражението си и отново се превърна в безстрастна маска, докато чакаше тя да се аргументира с отказа му да я предаде на Радже или на другите Пазители на закона.
Тогава неочаквано ръцете ѝ се вкопчиха в кръглата яка на тениската му.
– Слез тук – каза тя.
Той се наведе почти предпазливо, но колебанието му свърши, когато Кира долепи устните си до неговите. Той се наслади на усещането на пълната ѝ уста, а след това и на удоволствието от езика ѝ, когато тя разтвори устните си. В него започна да се надига бавна топлина. Толкова много часове оставаха до зората…
Тя прекъсна целувката им, за да се вгледа в очите му.
– Колко време ни остава, преди да се срещнем със следващия ти набор от съюзници? – Прошепна тя.
В светлозелените ѝ дълбини се появи изумруден отблясък, който ставаше все по-тъмен и по-ярък. Той спря да гали лицето ѝ, за да свие ръката си около нейната.
– До утре – каза той.
– Добре. – Клепачите на Кира вече бяха започнали да се удължават от желание. – Тогава нека се върнем в стаята сега.
В следващия миг във въздуха се разнесе сила, която запрати Менчерес към източника и. Боунс пробяга през тълпата, твърде бързо, за да бъде забелязано от хората като нещо повече от порив на вятъра, а Кат – точно зад него.
– Принудители – обяви Боунс, когато ги достигна. Очите му блеснаха в зелено. – Около десетина от тях влизат в главната порта на парка сега. Не знам как са успели да ме проследят, но сигурно е така.
Беше жалко, но не беше пълен шок за Менчерес. Боунс беше умен и внимателен, но един вампир не ставаше Принудител, преди да навърши петстотин години и да премине строг процес на обучение. Те не бяха войниците зад могъщия управляващ орган на всички вампири, защото бяха неизключителни. Ето защо Менчерес беше избрал парка. Той щеше да е сравнително по-лесно място за бягство.
– Върви – каза той с ръмжене. – Ако се биеш с тях, можеш да бъдеш осъден от Пазителите заедно с мен. Остави ме тук и се отречи от мен като от глупак, който не е послушал настояванията ти да се предам.
– Няма да го направя – изръмжа Боунс.
Менчерес го погледна бързо и строго.
– Да правиш неща, които невинаги искаш, е цената, която идва с овладяването на една линия. Сега защити нашите хора и си тръгвай.
След това отблъсна Боунс и Кат от себе си с изблик на силата си, който ги запрати във въздуха далеч от парка. Кира издаде шокиран звук, а няколко човека погледнаха объркано, без съмнение умовете им отхвърляха това, което зрението им току-що бе зърнало.
– Ние също трябва да си вървим – каза Кира, дърпайки го за ръката. – Хайде, отлепи ни оттук.
Той щеше да го направи, но не сега.
– Чакай.
Десетина майстори-вампири от елитните редици на Пазителите-принудители се подадоха към входа на Граничната земя. До него Кира затегна хватката си върху ръката му.
– Няма да бъда причина за нито една смърт, Менчерес. Това е моят избор и ако ти не искаш да ни изведеш оттук, избирам да се предам.
Той развърза ръката ѝ от своята с леко подръпване на силата си. После разпери ръце към Принудителите.
– Ако ме искате, ето ме.

Назад към част 22                                                              Напред към част 24

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!