ДЖАНИН ФРОСТ – Дом за празници ЧАСТ 16

Глава 16

Скочих от Иън, сякаш ме беше изгорил, дори примамката на още кръв не успя да ме спре да реагирам на истинския звук на гласа на съпруга ми. Очите на Боунс светеха в изумруденозелено, яростта в тях беше насочена към Иън, а теченията, които се разкъсваха от него, ме накараха да се притесня, че веригите няма да издържат.
После Боунс ме погледна и тази кипяща ярост се смени с нещо друго. Болка проряза подсъзнанието ми, толкова остра и пронизваща, че изтичах последните няколко крачки до него.
– Добре дошъл обратно – казах аз, докосвайки лицето му, едно от малкото места по него, което не беше обримчено с вериги.
Той затвори очи и вдиша близо до дланта ми, а по чертите му премина спазъм.
– Миришеш на Иън. Кажи ми, че само се преструваш, котенце, иначе ще трябва да го убия. – Усмихнах се през внезапния розов блясък в погледа си. – Аз и Иън? Хайде, Боунс. Знаеш много добре.
Устата му се изкриви.
– Двамата изглеждахте много убедително.
– Това беше целта, нали? – Попита Иън, като се приближи. – Макар че ще призная, че от моя страна изпитвах леко удоволствие.
Леко удоволствие? Женствеността ми беше засегната, но на останалата част от мен не ѝ пукаше. Бях твърде заета да се взирам в очите на Боунс и да изпитвам непреодолимо облекчение, че разпознах човека, който ме гледаше в тях.
– Значи няма да правите секс. – Балчек издаде звук на разочарование. – Сега ми е скучно.
Боунс погледна към демона и после обратно към мен.
– Той е прав за всичко. Събудих се на сутринта след появата на Рейф и изведнъж се оказах зрител в собственото си тяло.
– По-лесно е да притежаваш силни хора като вампирите, когато спят. Тогава охраната им е свалена – каза Балчек. – В противен случай тя ще трябва да пролее кофи от кръвта ти, за да те отслаби достатъчно, за да си пробие път вътре. Така е много по-объркано.
Кофи с кръв. Върнах се към хотелската стая на Анет и странното ѝ поведение в нощта на рождения ден на Боунс. Значи тя е била първата обладана. Рейф беше нападателят ѝ, но тя не го беше обвинила, защото всичко, което излизаше от устата на Анет, беше направлявано от демона, който я управляваше.
Същият демон, който управляваше Рейф, ако Балчек беше прав, че той е основната „котва“ на демона.
– Има няколко неща, които трябва да ти кажа, Котенце – заяви Боунс, насочвайки вниманието ми обратно от зглобяването на начина на обладаване. – Не знам колко дълго ще успея да задържа демона. Тя е много силна.
– Тя все още е там? – Реалистът в мен очакваше това, но се надявах, че яростта му по чудо я е изкарала навън.
– Да – отговори той кратко.
– Разбира се, че е. – Балчек поклати глава. – Мислиш, че те лъжа ли?
Не изтъкнах, че той е демон, така че лъжите си вървяха с него. Той беше най-добрият ни източник на информация и не исках да си тръгва намусен.
– Ще трябва да запишеш как отменям отказването си от теб и възстановяването ти като наследник на моя род – каза Боунс, а яростта прескочи по чертите му, преди да продължи.- Също така ще разоблича Менчерес, Кира, Пик, Анет и Рейф като обладани. След като направя това, дайте ми сребърен нож. Никой няма да се съмнява в твърденията ми, когато види, че съм готов да умра за тях.
– Не! – Изрекох бързо, а ужасът ме заля.
Боунс затвори очи за кратко.
– Съжалявам, че се стигна дотук, но нямам илюзии за това, което трябва да се направи. Повярвай ми, предпочитам да съм мъртъв хиляда пъти, отколкото отново да гледам как собствените ми ръце се разбиват в теб, защото някаква кучка контролира тялото ми вместо мен.
Хванах косата му не толкова грубо, колкото бях хванала Иън преди няколко минути.
– Но ти я спря, когато тя заби онзи нож в сърцето ми. Ти я спря!
– Издаването на теб и Менчерес като обладани ще доведе до гражданска война във вашия род – предупреди Иън. – Да не говорим, че ще поканиш всичките си врагове да те нападнат, когато си отслабнал. Това ще доведе до кървава баня, Криспин.
– Иън е прав, послушай го – казах аз, твърде загрижена за Боунс, за да се шокирам от тези думи, излезли от устата ми.
– Може би няма да успея да я спра следващия път, когато се опита да те убие, и отказвам да рискувам – отсече той. – Дори сега тя изтръгва от мен силата си, за да си възвърне контрола. Ти се закле, Котенце. Преди години, когато Менчерес те предизвика дали можеш да ме убиеш, ако ситуациите ви се обърнат, ти се закле, че ако убия близките ти и не спра, ще го направиш. Демонът в мен ще убие всеки, който и се изпречи на пътя, а ти не можеш да позволиш това. Единственият начин да я спреш е да ме убиеш.
Не. Не. Думите прозвучаха в мен толкова силно, че ми трябваше секунда, за да осъзная, че говори някой друг.
-… може да има и друг начин, но той ще ти струва скъпо – довърши Балчек.
Погледът ми се завъртя към ореховокосия демон.
– Какво? Какъв друг начин? – Ако той каже, че ще ми струва душата, Бог да ми е на помощ, но може и да го направя.
Боунс затвори очи, като малко се помъчи да се размърда.
– Тя става много неспокойна. Както аз бях наясно с всичко, когато тя имаше контрол, така и сега тя слуша. Най-добре е да не обсъждаш това пред мен, коте.
– Точно това казвах – промълви Балшезек. Той излезе от стаята, като подхвърли през рамо. – Идваш или какво?
Погледнах към Боунс и свих извинително рамене.
– Веднага ще се върнем.
Той погледна към веригите си, а най-слабата усмивка изви устата му.
– Върви, любима. Аз ще чакам тук.

Назад към част 15                                                                 Напред към част 17

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *