ДЖАНИН ФРОСТ – Дом за празници ЧАСТ 17

Глава 17

– Няма да изтъргувам душата си или тази на някой друг – това бяха първите ми думи, когато последвах Иън и демона извън подземния гараж. Може би ако Балчек смяташе, че съм безкомпромисна по този въпрос, нямаше да ме притиска с условия, които в отчаянието си можех да приема.
Демонът изхъмка.
– Добре, защото аз не искам твоята душа, а и – о, каква новина – нямаш власт над ничия друга душа, мис Преосмисляне на важността си.
Бях повече от облекчена да чуя това, но се престорих, че се сърдя на обидата. Иън се засмя.
– Понякога го прави, нали?
Може и да бях отчаяна, но не смятах да пренебрегна най-логичния извод.
– Защото мразя работата си – отвърна Балчек незабавно.
Веждите ми се вдигнаха.
– Смяташ проклинането на души за работа?
– Как би нарекла нещо, което трябва да правиш, за да се впишеш в обществото, при което те псуват всеки път, когато се представиш зле, но никога, ама никога не те оценяват, когато се справиш както искат? – Още едно подсмърчане. – Предполагам, че бракът също може да се квалифицира, но за мен това е договарянето на душите.
Възможно ли беше всички демони да не са въплъщение на злото? Че някой от тях може да изпитва разкаяние за това, което е направил?
– Значи не ти харесва да осъждаш хората?
Той ме погледна, сякаш бях луда.
– Идва някоя месна маймуна и ми плаче за това, о, имам нужда от това или онова, дай ми го и можеш да имаш каквото си искаш. И аз го давам, после той псува за условията, след като накрая е излязла сметката, а аз съм този, който трябва да се чувства зле?
Добре де, изглежда, че не съм била права за това, че той изпитва угризения!
– Да, защото се възползваш от хората, когато са в най-ниската си точка – изтъкнах аз.- Това не е честно.
Той извъртя очи.
– Не е като да са се консултирали с мен, когато долните са тръгнали на война срещу горните. От мен се очаква просто да правя това, което ми кажат, по цял ден, всеки ден, до края на вечността, независимо дали ми харесва, или не. А ако не го правя, тогава ме хвърлят в огненото езеро. Не ми говори за справедливост.
– И какво искаш в замяна на това, че ни помагаш? – Попитах, като пресметливо погледнах Балчек. – Предлагаш ни информация, която да ни помогне да победим този демон, и току-що доказа, че това не е от чувство на покаяние.
Балчек се усмихна.
– Съвсем не. Искам да имам място във вашия свят. Ако се опитам да избягам сам, висшестоящите ще ме потърсят, а аз предпочитам да умра, отколкото да ме хванат да се гърча сред хората. Но ако съм под закрилата на вампир, ще се превърна в повече неприятности, отколкото си заслужава. Както казах, повечето демони не искат да дълбаят пчелния кошер на вампирите, ако могат да го избегнат.
– Искаш да те приема като член на моя род? – Не успях да удържа ужаса в гласа си.
– Приемаш призраци – каза той, като изплю думата, сякаш беше нецензурна. – Но един демон не е достатъчно добър за теб? Освен това не искам защита от твоя род. Толкова си припряна, че ще ме подлудиш. Но ти – кимна към Иън, – си по-скоро в мой стил.
Иън наклони глава в знак на признание за приликите им.
– Ти твърдо решен ли си? Защото макар да не изисквам морал от членовете на рода си, очаквам лоялност. Как мога да бъда сигурен, че няма да промениш решението си по-късно?
– Знаеш ли онзи филм, в който недооценените работници в кабинета се разлютяват, разбиват компютрите си на прах и след това ограбват собствената си компания? – Той показа зъбите си в нещо твърде диво, за да се счита за усмивка.- Смятай, че демонът в твоя приятел е моя компютър, а моят грабеж разбулва тайните на моята раса, за да ти каже как да спасиш него и другите си приятели, без да ги убиваш.
Иън протегна ръка, която демонът сграбчи без колебание.
– Изпълни обещанието си и си добре дошъл в моя род с пълната ми защита.
Балчек стисна ръката му.
– Чудесно. Това е първата част от моите условия.
Защо не бях шокирана, че демонът има още условия?
– Каква е втората част?
Той пусна ръката на Иън и ми се усмихна.
– Животът не си струва да се живее без няколко основни удобства, а? Искам пари. По-конкретно, неприлично много пари.
Не разполагах с тонове в банката, но Боунс беше натрупал състояние през вековете на лов на глави и инвестиции, напътстван от вампир, който зърваше бъдещето.
– Добре. Когато това приключи, ще се погрижа да получиш чек, който ще ме накара да повърна, когато го напиша, какво ще кажеш?
Балчек се закашля.
– Ще ми трябва малко аванс за това обещание. – А после кимна към ръката ми.
Погледнах надолу към пръстена с червен диамант, който Боунс ми беше подарил в деня, в който ме помоли да се омъжа за него. Сантименталната му стойност за мен беше безценна. Заради рядкостта на червените диаманти и пет каратовия му размер пазарната му стойност също беше огромна.
Извадих го и го подадох, без да ми е нужен миг за размисъл. Предпочитах да имам Боунс жив, отколкото камък, който щеше да разбие сърцето ми със спомени, ако беше мъртъв.
– Добре. Когато ни помогнеш да разкараме тази кучка от всички, без да ги убиваме, ще ми го върнеш в замяна на неприличния си чек. Съгласен ли си?
Съществото, което беше обвързало безброй други със свръхестествени сделки, пъхна пръстена в джоба си и се усмихна.
– Считайте, че е договорено.
Усмихнах се в отговор, като не пропуснах да покажа предупредително зъбите си.
– Ще държа да го направиш.
Двама вампири и един демон, съюзени заедно. Това беше коледно чудо, но от мрачен вид. И все пак, бих приела чудесата, каквито и да са те.

Назад към част 16                                                                 Напред към част 18

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *