ДЖАНИН ФРОСТ – Другата половина на гроба #1.1 – ЧАСТ 4

Глава 4

– По дяволите, виж си очите! – Издъхна Боунс и се дръпна назад.
Тя не каза нищо. Само го гледаше с очи, които, невъзможно, сега бяха същите светещи изумруденозелени като неговите.
Боунс се хвърли напред и я хвана за главата.
– Погледни проклетите си очи! – Гръмна той, зашеметен от видяното.
Изражението и беше наполовина ужас, наполовина раздразнение.
– Няма нужда да ги поглеждам, виждала съм ги. Променят се от сиви към зелени, когато се разстроя. Сега доволен ли си? Повече ли ще се насладиш на вечерята си?
Той я пусна, преди шокът да го накара да забрави да провери силата си и случайно да я нарани. След това започна да се разхожда.
– Мамка му, казваш истината. – Никой вампир не я принуждаваше и не я контролираше. По някакъв начин тя беше потомък на човек и вампир. – Би трябвало да е така. – продължи той, сякаш някаква част от него все още се нуждаеше от убеждаване. – Имаш пулс, но само вампирите имат очи, които светят в зелено. Това е невероятно!
– Радвам се, че си развълнуван – каза тя с внезапно уморен глас.
Той спря да се разхожда, за да я погледне. Косата и се заплиташе около раменете и, а погледът и губеше част от интензивността на сиянието си сега, когато кътниците му не бяха близо до гърлото и. Дали и тя имаше кътници? Не, той виждаше само плоски зъби, когато гризеше долната си устна, и ако беше достатъчно разстроена, за да се трансформират очите и, то и кучешките и зъби щяха да се трансформират, ако можеха.
Вампирски очи, човешки зъби. Това не би трябвало да е възможно. Тя не би трябвало да е възможна, но все пак беше тук. Наполовина човек, наполовина вампир… и патологична в омразата си към последните.
Тази омраза щеше да я убие. Нямаше представа какво се случваше в Охайо сега, но ако продължаваше да се хвърля на пътя на вампирите, щеше да разбере. Масовият гроб, който бе открил преди две седмици, проблесна в съзнанието му. Ако продължаваше да върви по този път, щеше да бъде един от тези скелети, изхвърлени като боклук след най-адското съществуване…
Обхвана го ярост, последвана от по-силен прилив на решителност. Нямаше значение, че тя се беше опитала да го убие. Нямаше значение, че тя не беше от неговия род. Също така нямаше значение, че почти патологичната му нужда да я защити нямаше никакъв смисъл. Той нямаше да и позволи да стане една от изгубените.
Тя искаше да убива вампири? Той можеше да се справи с това.
– Това е перфектно – каза той, сякаш цял живот е търсил полупорода. – Всъщност, може да се окаже много полезно.
– Кое може да бъде полезно? – Попита тя с раздразнен тон. – Или ме убий, или ме пусни вече. Уморена съм.
Той запали отново светлината. Тя примигна под яркостта и, преди да му се намръщи. Той се усмихна. О, да, ако можеше, щеше да го заколи както трябва. Сега да и даде убедителна причина да не го направи.
– Как би ти харесало да държиш парите си там, където е устата ти?
– Какво? – Попита тя с открито подозрение.
– Мога да те убия или да те оставя жива. – Тонът му беше безвкусен, сякаш нито една от двете възможности не означаваше нищо за него. – Но животът идва с условия. Твоят избор, твоето решение. Не мога да те оставя да тръгнеш без условия, ще се опиташ да ме прободеш с кола.
– Ама ти не си ли умният? – Промълви тя.
Той потисна смеха си.
– Виждаш ли, ние сме в една и съща лодка. Ти ловуваш вампири. Аз ловувам вампири. И двамата имаме своите причини, и двамата имаме своите проблеми. Друг вампир може да ме усети винаги, когато съм наблизо. И това прави адски трудна възможността да ги пробода с кол без да очакват това и да избягат. Ти, от друга страна, напълно ги разсейваш с тези твои сочни артерии, но не си достатъчно силна да повалиш наистина едра риба.
Тя се стъписа в знак на обида.
Боунс продължи, сякаш не го беше забелязал.
– О, може и да си победила някои зелени, вероятно не по-стари от двайсет години немъртви, максимум. Едва излезли от пелените си, така да се каже. Но майстор вампир като мен? – Остави презрението да капе от тона му. – Не би могла да ме повалиш и с двете пламтящи оръжия. За минути щях да те чистя от зъбите си. Затова ти предлагам сделка. Продължаваш да правиш това, което обичаш най-много – да убиваш вампири, но да ловуваш само тези, които търся. Без изключения – подчерта той, когато тя отвори уста. – Ти си стръвта. Аз съм куката.
Тя го погледна така, сякаш беше изгубил разсъдъка си. Може би беше така. Набирането на полумъртви, за да убиват немъртви, беше малко нестандартно, но той трябваше да я държи в безопасност, а тя трябваше да убива вампири. Поне засега.
Аз ловувам заради нея – беше казала тя за майка си. За да се уверя, че никой друг няма да пострада така, както тя…
Само че всеки път, когато рискуваше живота си, ловувайки вампири, Кат се наказваше за това, че просто съществува. Подобен саморазрушителен императив не можеше да бъде поправен лесно. Той знаеше това от опит. Неслучайно беше станал ловец на глави на хора, от които дори неговият вид се страхуваше. Някога, подобно на Кат, и той си беше мислил, че това е всичко, което заслужава.
С времето Кат щеше да осъзнае, че в живота има и нещо повече. Дотогава той щеше да я пази в безопасност и да я обучава да се справя с чудовищата, които смяташе, че трябва да убива. А дотогава…
Боунс почука с крак.
– Не разполагам с цяла нощ. Колкото по-дълго чакаш, толкова по-гладен ставам. Може да си променя решението след няколко минути.
– Ще го направя – каза тя бързо. След това добави: – Но имам собствено условие.
Той се ухили.
– Едва ли си в състояние да поставяш условия.
Брадичката и се повдигна.
– Просто те предизвиквам. Каза, че няма да издържа и минута срещу теб дори и с две оръжия. Аз не съм съгласна. Освободи ме, дай ми оръжието ми и да започваме. Победителят взима всичко.
Добре, че не беше в профил, иначе тя щеше да забележи, че току-що е станал твърд като камък.
– И какво искаш, ако спечелиш? – Попита той, докато изпращаше кръвта си на по-малко разсейващо място в тялото си.
– Твоята смърт.
Първо кипяща смелост, а сега брутална честност. Тя просто се опитваше да го подпали, нали?
– Ако мога да те победя, нямам нужда от теб – продължи тя. – И както ти се изрази, ако просто ме оставиш да си ходя, ще дойдеш след мен. Но ако спечелиш – сви рамене – аз играя по твоите правила.
Всяка частица от него сякаш се събуждаше. Щеше да си помисли, че това е повече похот, само че тя не спираше дотук. Не, тя се разрастваше, докато не проникна в части от него, за които не бе подозирал, че съществуват.
Беше чувал поети да говорят за подобни неща. Даваха им причудливи имена като „любов от пръв поглед“ или „съдба“. Винаги бе отхвърлял подобни твърдения като глупости. Сега не беше толкова сигурен.
– Знаеш ли, сладурано – каза той, за да прикрие тези нови, изненадващи емоции. – С теб, окована тук, мога просто да си взема една дълга напитка от врата ти и да се върна към обичайните си дела. Малко си насилваш късмета като ми казваш това.
– Не ми изглеждаш на тип, който би харесал скучна напитка от окована артерия. – контрира тя.
Права си.
– Изглеждаш по – скоро като тип, който харесва опасността. Защо иначе вампир би ловил други вампири? Е? Вътре ли си в това или аз съм вън?
Тя задържа дъха си, след като хвърли ръкавицата. Той се приближи, погледът му я обхождаше, докато онези необясними усещания продължаваха да се засилват, докато не се почувстваха така, сякаш ще пробият кожата му и ще изкипят на земята между тях. Дишането и се учести, а сърдечният и ритъм се ускори, но погледът и остана твърд, отчаян… и вперен в него със смъртоносно намерение.
Той почти се разсмя. Ето че се чувстваше така, сякаш стрелата на Купидон бе пронизала сърцето му, а източникът на обичта му не искаше нищо повече от това да го види мъртъв. Но преди това бе поискала да демонстрира способностите му.
Много добре. Както скоро щеше да разбере, той винаги с удоволствие изпълняваше молбите на дамите.
Боунс отключи белезниците и.
– Да видим какво умееш – каза той и този път го каза сериозно.

Назад към част 3                                                                   Напред към част 5

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *