ДЖАНИН ФРОСТ – Другата половина на гроба #1.1 – ЧАСТ 48

Глава 48

Боунс отметна косата и настрани, разкривайки изкусителната вена на шията и. После устата му я покри. Вълнението и нервността я накараха да забие като птичи криле в устните му и тя се задъха, когато езикът му я подразни. После дъхът и секна, когато той я засмука, без да разкъсва кожата и, приближавайки вената към повърхността, докато и най-лекото пробождане би я пробило.
Отровата се натрупа в кътниците му, докато натискът от нея не заби с почти същата сила като гръмотевичния и пулс. Вампирските ухапвания боляха само ако вампирът задържаше отровата си. Боунс правеше точно обратното. Тези капки, които подготвяше, щяха да притъпят жилото от ухапването му. Повече щяха да я изпълнят с топлина, а още повече щяха да я накарат да се замая от удоволствие. Но първо…
– Сигурна ли си, котенце? – Попита той грубо.
– Да – издиша тя. – Да…
Кътниците му се вмъкнаха и от тях се изстреля отрова. Кат дори нямаше време да се стегне, преди да попадне в кръвта и. После напрежението внезапно я напусна и тя издаде мек, гърлен звук, почти като мъркане.
Кръвта и прониза гърлото му, преди да го изпълни с пристрастяващ огън, докато преглъщаше. Ефектът избухна по нервните му окончания като хиляди пукащи се мехурчета от шампанско. Кръвта и беше двойнствена като нея и пиенето и беше като да поглъщаш мед, докато те ужилва пчела; толкова сладка, че едва забелязваш ужилването.
Първичен стон се изтръгна от нея, когато той изпрати още отрова в нея. После засмука свръхчувствителното място. Тя извика и притисна главата му по-близо.
– Боже, да!
Той плъзна кътниците си по-надълбоко, като потокът кръв се увеличи, когато ги извади, за да погълне още от този малинов нектар. Кат се поколеба малко и той затегна хватката си, подкрепяйки я. Пулсът и се ускори и тя го придърпа по-силно към шията си, дори когато краката и се подкосиха и хватката му беше единственото нещо, което я държеше изправена.
– Не спирай – изпъшка тя.
Той не спря. Не и докато не почувства всяко невероятно усещане, което той правеше. Той отново впи кътниците си в нея, като и отпусна още няколко капки отрова. Стонът и стана по-силен, а тя го стисна толкова здраво, че ноктите и се впиха в кожата му.
– Да – изстена тя.
Пулсът и се ускори заедно с удоволствието, увеличавайки апетитния поток. Всяко преглъщане беше по-добро от предишното, но той трябваше да забави количеството, което поемаше, иначе тя щеше да загуби твърде много.
Боунс затвори една от дупките с няколко капки от кръвта си. След това облиза останалата пробойна, преди да и даде още една капка отрова. Тя притисна бедрата си към неговите и го притисна към врата си, сякаш никога нямаше да му позволи да спре да я пие. Жаждата и топлината запяха в него, подхранвани от кръвта и, докосването и ѝ онези безкрайно еротични движения, които го изкушаваха да премине на ново ниво на чувственост.
Той не го направи. Тя беше казала „да“ само на това. За останалото щеше да има време по-късно.
Боунс направи последно, дълбоко всмукване, което отметна главата и назад, докато от нея се изтръгна възторжен вик. После очите и се затвориха и тя най-накрая отпусна хватката си върху главата му. Боунс я държеше, докато затваряше последния отвор, усещайки топлината и отвътре и отвън. Кръвта и сега изпълваше тялото му със същата пълнота, с която тя изпълваше сърцето му.
– Котенце?
Без отговор. Тя беше заспала. Загубата на кръв, съчетана с отровата му, вероятно щеше да я извади от строя за часове. Повече, ако беше спала толкова лошо, колкото той през изминалата седмица.
Боунс я отнесе в спалнята, като свали само обувките и, преди да я завие с одеялото. После спря, помисли и я съблече до кожа, преди да скрие дрехите и пред спалнята. След това се качи в леглото до нея.
Ако утре съжаляваше за това, щеше да направи много неща, но да избяга гола не беше едно от тях.
След това, с нея на сигурно място в прегръдките си, той най-накрая заспа.
Боунс се събуди преди нея. Един поглед към мобилния му телефон показа, че е спал пет часа. Най-дългата почивка, която е имал от седмици насам.
Той провери електронната си поща и текстовите съобщения. Нищо полезно. Никакви дразнещи съобщения от Хенеси, които Тед да проследи, никакви попадения на онлайн сигналите му за проследяване на Хенеси. Все пак трябваше да възобнови лова, както онлайн, така и на живо. Имаше много работа за вършене.
Боунс постави мобилния си телефон. Не беше готов да напусне Кат. Тя се беше свила до него, както обикновено, заемаше всички завивки и да я държи, докато спи, беше балсам за изтерзаната му психика.
Лицето на Франческа проблесна в съзнанието му. Едва ли е била перфектна, но беше смела, силна, решителна и заслужаваше нещо много по-добро от това. Въпреки че Хенеси я отвлече, насилствено я превърна във вампир, принуди я да стане негова любовница, а след това я принуди да остане в рода му в продължение на почти един век, Франческа не му позволи да я сломи. Вместо това последният и акт беше „Майната ти“, залято със собствената и кръв.
Хенеси сигурно е бил бесен на Франческа, че е избегнала гнева му. Толкова е бил ядосан, че я е скалпирал.
Боунс беше твърде разстроен, за да го събере снощи, но ако косата на Франческа беше останала на главата и, щеше да побелее от стареенето до пълните и години заедно с останалата и част. И все пак тя беше черна и лъскава като в деня, в който Хенеси я беше превърнал във вампир. Това беше възможно само ако Хенеси я беше отрязал, преди тялото на Франческа да се е свило напълно в истинска смърт. Дори и мъртва, Хенеси не можеше да спре да я измъчва.
– Ще го хвана, Франческа.
Кат се размърда и Боунс се напрегна. Не искаше да каже това на глас. Сигурно емоциите му бяха взели връх над него. Трудно им беше да не го направят. Беше обещал на Франческа, че ще я защити, и се беше провалил.
Кат отново се размърда, дишането и се промени. Беше се събудила. Егоистично на Боунс му се искаше тя да поспи още малко. Искаше му се да я задържи още малко.
– Тъмно ли е навън? – Промърмори тя и отвори очи.
Твърде късно. Беше се събудила и вече посягаше към врата си, за да усети къде я е ухапал. Сега обаче там нямаше нищо. Следите бяха заздравели с кръвта му, но споменът за тях беше останал, а участието в подобен чисто вампирски акт противоречеше на всички предразсъдъци, които майка и беше внушила.
– Да, вече е тъмно – каза Боунс, подготвяйки се за предстоящата битка.
Кат се претърколи, а след това изтръгна краката си обратно, когато те се допряха до неговите.
– Замръзваш!
– Отново си взел всички завивки.
Гласът му беше безвкусен, но всеки момент мъглата на съня и щеше да се разсее и тя щеше да се разстрои, че споделя кръвта си с него. Всеки момент…
Тя се размърда, измъквайки се от пашкула на одеялото, в което се беше увила. После се приближи, след като хвърли част от одеялото върху него.
– Ти си като лед – промълви тя. – И защо ме съблече, докато спя? Не си се възползвал, нали?
Боунс се повдигна на лакът, за да може да види всеки нюанс от изражението и.
– Взех предпазни мерки. Съблякох те и скрих дрехите ти, така че ако се събудиш ядосана от случилото се, да не можеш да избягаш, без да си говорила първо с мен.
Вместо да се ядоса, най-малката усмивка изкриви устните и.
– Сигурно се учиш от опит. – После изражението и стана сериозно. – Не съм ядосана. Казах ти, че искам да направиш това, и го имах предвид. Беше… невероятно. – Удивление изпълни гласа и. – Не знаех, че ще бъде така.
Облекчението го връхлетя. Искаше му се да я притисне до себе си, да я целуне без да я остави да си поеме дъх, да и подари света, всичко, стига да продължаваше да го гледа по този начин.
– Толкова се радвам да чуя това. Обичам те, Котенце. Не можеш да си представиш колко много.
Погледът и се разтвори и после се разля, а по тялото и премина най-слабият трепет. Боунс погали бузата и, улавяйки първите блестящи капки, докато падаха.
– Какво става, коте?
Тя си пое треперещ дъх.
– Няма да спреш, докато не получиш всичко от мен, нали? Дадох ти доверието си, тялото си, кръвта си… и все още искаш още.
– Да, най-много искам сърцето ти. – Гласът му вибрираше интензивно. – Над всичко останало. Точно за това си права; няма да спра, докато не го получа.
Сълзите и опръскаха одеялото, докато безброй емоции се разляха по чертите и. После се напрегна, сякаш се готвеше да поеме удар.
– Боунс… ти вече го имаш, така че сега можеш да спреш…
Ако беше казала нещо друго, той не го чу. Кръвта се втурна в него, а звукът и заглуши гласа и. Само битката го беше карала да разпръсква несъзнателно кръвта си по цялото тяло по този начин, а в нито една битка залогът не беше толкова висок.
– Мислиш ли го наистина?
Тихият му глас опровергаваше армагедона, който се случваше в него. Кат кимна, а сивият и поглед беше широк и блестящ от сълзи.
– Кажи го. – Нуждата направи тона му рязък. – Трябва да чуя думите. Кажи ми ги.
Отначало гласът и се пречупи, но после сви рамене и прочисти гърлото си.
– Обичам те, Боунс.
Светлината експлодира в него. Никога не беше знаел, че радостта може да избухне като бомба, но тя избухна и изпълни цялата му душа.
– Отново – каза той и се усмихна.
Тя му се усмихна в отговор, дори когато сълзите и падаха по-бързо.
– Обичам те, Боунс.
Той я придърпа към себе си, целувайки всяка част от красивото и лице, преди да сложи устни върху нейните.
– Още веднъж.
Тя го обгърна с ръце и щастието пламна толкова ярко в него, че той наполовина очакваше да види как от крайниците му се стрелкат лъчи.
– Боунс, обичам те…
Целувката му я прекъсна.
– Чакането си заслужаваше – промърмори той, а после не спря да я целува с часове.

Назад към част 47                                                                 Напред към част 49

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *