ДЖАНИН ФРОСТ – Другата половина на гроба #1.1 – ЧАСТ 57

Глава 57

Няколко часа по-късно Боунс подкара към къщата на Родни. Двуетажната тухлена къща с цвят на охра, с обгръщаща веранда и лятна и зимна градина изглеждаше топла и непретенциозна, подобно на самия човек.
Боунс паркира и Кат слезе от задната седалка. Тя беше там, откакто Джъстина се събуди. Кат трябваше да се държи за Джъстина, за да попречи на майка си да се опита да изкочи от колата. Освен това Кат държеше тиксото около устата на Джъстина. Тя не изглежда да има желание да чуе повече от тирадата на майка си за Боунс. Съвсем скоро и двете ще трябва да изслушат всички различни начини, по които Джъстина го смяташе за чудовище, но дотогава няколко часа тишина бяха добре дошли.
– Излез от колата, мамо – каза Кат.
Джъстина се вгледа в Кат и не помръдна.
Боунс отвори вратата и посегна към Джъстина. Това беше всичко, което беше необходимо, за да може Джъстина да се отскубне от седалката си и да се хвърли в ръцете на Кат. След това входната врата се отвори и разкри един брадат, кафявокос мъж с топла бежова кожа, лешникови очи и широка усмивка.
Ризата на Родни се опъна върху дебелите му като бъчва гърди, когато той разпери ръце.
– Боунс, мина твърде много време!
– Наистина мина много време, Родни – каза Боунс, слезе от колата и прегърна Родни.
Боунс беше избрал да остане при Родни по две причини. Първата беше, че Родни е гул, а след преживяното от Джъстина, Боунс смяташе, че всяко същество е по-добро от вампир за нея. Второ, Родни беше толкова мил, че всички го харесваха. О, Боунс беше сигурен, че Джъстина щеше да го намрази независимо от това, но Родни щеше да я накара да работи за това.
– Родни, това е Кат – каза Боунс.
Кат държеше здраво ръката на Джъстина, докато стискаше ръката на Родни.
– Не е разполагане. В ляво е – каза Родни. – Следвайте ме.
След като влязоха вътре, Родни посочи към коридора.
– Втората врата вляво.
– Благодаря – каза Кат, преди да се обърне към Боунс. – Ще се върна след минутка, Боунс. Искам да се измие и да поговоря с нея.
– Не бързай, любима.
Кат заведе майка си в банята. Миг по-късно тя вече пускаше ваната. Боунс не знаеше защо Кат иска да се опита да изкъпе майка си, но не искаше да пита.
– Ето – каза Родни и подаде на Боунс едно уиски. – Изглеждаш така, сякаш можеш да се възползваш от това.
Боунс го изпи в знак на благодарност, преди да седне до близката маса. Откакто Боунс беше тук за последен път, Родни беше променил декорацията, като все още се придържаше към земните тонове, но сега мебелите бяха в тъмносиньо, килимът – в пясъчен цвят, а стените – в светлосиньо-кафяво. Истинската страст на Родни обаче беше готвенето. Кухнята заемаше половината от долния етаж, с няколко стола около големия централен остров и множество месингови, чугунени и други специални съдове за готвене, окачени от тавана.
– Надявам се да им харесат гъбите. Направих кок о Вин с трюфелно ризото – каза Родни. – Помислих си, че сигурно не са имали много възможност да ядат.
Боунс въздъхна.
– Това е много мило, Родни, и си прав. Но дори и с твоите кулинарни умения се съмнявам, че ще са много гладни. Нещата са… доста напрегнати между Кат и майка и.
– Боунс уби мъжът, който отне живота на дядо Джо и баба, мамо – казваше Кат на майка си. Родни вдигна вежди. Не, Боунс все още не беше имал възможност да му каже тази част. – Той няма да ме нарани и няма да нарани и теб – продължи Кат. – Знам, че мразиш вампирите и ще ти е трудно, но засега трябва да ми се довериш. Просто ми дай малко време. Животът ни зависи от това дали ще ми се довериш. Оставаме тук тази нощ, а утре напускаме страната. Разбираш ли, мамо? Утре. Това е единственият начин.
Джъстина сигурно все още е със запушена устата, защото Боунс не я чу да спори, а дори и с течаща вода, той се съмняваше, че гневът на Джъстина ще и позволи да запази тихия си глас.
Сякаш за да потвърди това, Кат каза:
– Е? Ще бъдеш ли разумна? Мога ли сега да ти сваля лепенката?
– Извинявай предварително – каза Боунс на Родни. – Майка и е имала наистина ужасни преживявания с вампири и много шумно изразява омразата си към тях.
– Можеш да ми се довериш, мамо – каза Кат, звучейки почти отчаяно. – Обещавам ти.
Боунс беше шокиран, когато миг по-късно в стаята с Кат влезе една мълчалива, но без лепенки Джъстина. Какво беше направила Кат, казала ли беше всичко гореизброено с включени светлини в погледа си?
– Бъди мила – изсъска Кат на майка си, докато леко буташе Джъстина към тях.
– Сигурен съм, че ще искате да се настаните – каза Родни и се приближи до тях. – Изберете си от стаите за гости. Има една на горния етаж и една в мазето.
– Покажи ми тази в мазето – каза Кат, а усмивката и беше напрегната до краен предел.
– Разбира се. Следвайте ме.
Боунс остана на мястото си. Присъствието му само щеше да развълнува Джъстина, а тя беше шокиращо сговорчива в момента. Остави Родни да ги разведе наоколо. Джъстина можеше дори да обърка Родни с човек, което щеше да облекчи още малко напрежението и.
– Това ще е идеално за теб, мамо – чу Кат да казва няколко минути по-късно.
– Къде си мислиш, че отиваш? – Поиска Джъстина.
– На горния етаж с Боунс – каза Кат, за да получи моментален протест от страна на Джъстина. – Лека нощ.
В един момент започнаха още протести и блъскащи звуци. Кат сигурно беше заключила майка си в стаята за гости. Боунс беше изненадан и от двете действия. След всичко, което се беше случило, той беше предположил, че Кат ще остане с майка си тази нощ.
– Ще поговорим за това утре, мамо, когато останем сами. – Сега Кат звучеше рязко. – Престани да вдигаш толкова шум. Родни е гул и всичките ти писъци го карат да е гладен.
Веждите на Боунс се впиха в линията на косата му. Кат очевидно беше изгубила всякаква грижа, когато ставаше въпрос за предразсъдъците на майка и. Боунс беше готов да даде на Джъстина известна свобода на действие заради случилото се, но Кат очевидно не беше съгласна.
Джъстина престана да крещи и да блъска по вратата. Боунс почти я съжали, но тя не беше в опасност. Дори и Джъстина да не беше негова гостенка, Родни се хранеше само с хора, които не са подложени на „жестокост“. Родни получаваше частите си от местната морга няколкото пъти в годината, когато му се налагаше да яде нещо различно от храна от хранителния магазин. Джъстина не можеше да бъде в по-голяма безопасност, независимо колко шум вдигаше.
Но Кат сигурно е на края на силите си, щом е толкова необичайно сурова с майка си. Боунс се съмняваше, че Кат ще е готова за светски разговори с Родни, затова я чакаше в другата стая за гости. Върху единия скрин бяха подредени дамски и мъжки дрехи, а в другия – асортимент от плодове и сирена, бутилка вино, бутилка уиски и няколко бутилки вода.
Родни наистина беше най-милият човек.
Кат отиде направо в спалнята, без да си прави труда да пита Родни къде е тя. Точно така, тя вече можеше да го усети. Боунс се зачуди дали тази способност ще и липсва, когато изчезне.
Може би ще и липсва, помисли си той, когато я обгърна в прегръдките си и Кат вдиша дълбоко, сякаш се опитваше да поеме аромата му.
– Казвах ти, че ще се справим с това – промълви Боунс дълги мигове по-късно. – Ти не ми повярва.
Тя започна да трепери.
– Не повярвах, но ти беше прав. Сега и ти, и майка ми сте живи. Това означава за мен повече от всичко друго, Боунс.
Той се отдръпна.
– Ти означаваш за мен повече от всичко друго.
Тя го целуна, а устата и се движеше срещу неговата, сякаш никога нямаше да има друг шанс. Той я придърпа по-близо, но това все още не и беше достатъчно. Тя затегна хватката си, докато едва дишаше, а от очите и течаха сълзи.
Боунс ги целуна, опитвайки се нежно да разхлаби хватката и, преди да се е наранила.
– Какво става?
Кат отвърна поглед, като прокара ръка под очите си.
– Аз просто… не бих могла да понеса, ако нещо се случи с теб. Мога да понасям много неща, но не мога да понеса това.
Сълзите и се изляха по-бързо, а сега тя трепереше толкова силно, че почти се люлееше от тях. Дали това беше забавена реакция на шока? Разбираема скръб? И двете?
– Нищо няма да ми се случи, Котенце. Обещавам.
– Аз също обещавам – прошепна тя, преди да вдигне брадичка и да го погледне. Сега погледът и беше стабилен, въпреки че по бузите и все още се стичаха сълзи.
– Искам да знаеш, че въпреки всичко, толкова се радвам, че те срещнах. Това беше най-щастливият ден в живота ми. Ако не беше така, никога нямаше да разбера какво е някой да обича цялата ми същност, дори частите, които мразя. Без теб щях да премина през живота си с празнота и чувство за вина. Ти ми показа цял един нов свят, Боунс. Никога няма да мога да ти благодаря за всичко, което си направил, но ще те обичам всеки ден, докато умра.
Никога не е била по-честна и уязвима с него и доверието, което пое, прониза все още заздравяващото му сърце.
– Котенце, мислех, че живея щастливо преди да те срещна – каза той хрипливо. – Не знаех, че съм жив само наполовина. Ще ме обичаш до деня, в който умреш? Аз ще те обичам завинаги.
След това и показа колко много означава тя за него, докато треперенето и не беше от страст, а не от това, което беше предизвикало сълзите ѝ, и двамата най-накрая заспаха.

Назад към част 56                                                                    Напред към част 58

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *