Джанин Фрост – Един гроб завинаги ЧАСТ 40

Епилог

До бившето смесено съоръжение за отпадни води спря кола, без врата от страната на шофьора. Денис седеше зад волана, загърната в дебело палто с предпазен колан от външната му страна. Вече не личеше и намек за пораженията, които Сара ѝ беше нанесла, за което свидетелстваше светлата ѝ усмивка. Майка ми дремеше на пътническата седалка, а клепачите ѝ потрепваха, когато Денис паркираше. Слънцето беше изгряло преди няколко часа и тя все още усещаше въздействието му.
– Тук ли сме? – Чух я да мърмори.
Дениз извърна очи към мен.
– Знаеш ли колко пъти трябваше да я будя, за да може да хипнотизира полицаите, които ни спряха, да забравят, че караме кола, която явно не е законна на улицата?
Да я видя толкова жизнерадостна след ужасното нещо, което ѝ се беше случило, още повече подобри настроението ми. Тя не каза нито дума за косата ми, което означаваше, че Спейд и се е обадил и я е предупредил предварително. Е, добре.
Винаги е имало перуки, ако Боунс е натяквал истината за специалните вампирски способности за отглеждане на коса, за да намали стреса, с който се сблъсквах по това време.
Спейд стоеше и се усмихваше на Денис по начин, който ме караше да се радвам, че най-добрата ми приятелка е толкова ценна. От друга страна, знаех какво е усещането, за което свидетелстваха ръцете на Боунс около мен и устата му, докосваща слепоочието ми.
Елизабет изплува от помещението, а Фабиан беше близо зад нея. Винаги съм я смятала за красива, но днес изглеждаше особено лъчезарна дори без по-яркия ефект на това, че е твърда.
– Сигурна ли си, че искаш да останеш тук? – Попитах я. – Той крещи там от часове и вече е минало времето, когато отново ще е на въздух. Ако можеше да се измъкне, вече щеше да го е направил.
– Ще изчакам, докато запечатате района окончателно. Не знам какво ще правя след това.
Думите сякаш потънаха и почти видях как Елизабет осъзнава, че дългото ѝ търсене на справедливост най-накрая е приключило. Тя изпусна смях, който беше наполовина нервен, наполовина изпълнен с чудна радост.
– Нямам представа какво ще правя след това.
Фабиан прочисти гърлото си, което, като се има предвид, че беше призрак, беше очевидно като написано на небето послание.
– Може би бих могъл, ама бих могъл да ти помогна с твоите възможности – заекна той и, макар да беше невъзможно, можех да се закълна, че се изчерви.
Устата на Елизабет се отвори, долавяйки смисъла му. После наклони глава по много женствен, съзерцателен начин, а устните ѝ се разтеглиха в бавна усмивка.
– Е – каза тя накрая. – Може би можеш.
Боунс се обърна така, че да не могат да видят усмивката му.
– Всички, нека ги оставим да го пазят – каза той, като постави най-слабото злобно ударение върху последната дума.
– Не, искам да остана и да видя това – възрази Иън.
Ръката на Пик се приземи тежко на гърба му.
– Качвай се в колата, приятелю.
Иън се изправи, хвърляйки последен съжалителен поглед към Елизабет и Фабиан, които се носеха много по-близо един до друг.
– Само се опитвам да обогатя репертоара си с продължаващо обучение – промълви той.
– Сигурна съм, че вече е доста обогатен – отбелязах сухо, приемайки вдигнатата ръка на Боунс. – А сега го махнете оттук.
Колата беше предназначена само за петима души, а ние бяхме шестима, но се справихме. Спейд настояваше да шофира, а Денис седеше сгушена между него и майка ми. Коментарът на Боунс, че майка ми може да спи съвсем спокойно в багажника, беше посрещнат с тежък, злобен поглед, който само го разсмя.
– Какъв мрачен на вид ден е навън – коментира Иън, когато потеглихме.
Небето наистина имаше сивкав оттенък, който подсказваше за ранна зима. По-тъмните облаци държаха настрана по-голямата част от слънчевата светлина, но когато ги погледнах, не можех да не си помисля, че всеки от тях изглеждаше така, сякаш има сребърна страна.

Назад към част 39

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *