***
Малко повече от ден по-късно двамата със Спейд бяхме на летището и чакахме Боунс да слезе от самолета.
– Не е нужно да стоиш тук с мен – коментирах аз. – Достатъчно беше да ме докараш до тук, благодаря, но знаеш, че оттук ще вземем такси обратно до хотела.
През последните трийсет и осем часа Пик на практика беше залепен до мен, докато аз изливах разочарованието си върху моите хора, дори извиках още от извънработно време. Ако на някого Боунс липсваше повече от мен през последните няколко дни, това беше моят екип. Бяха усмихнати, когато тръгнах за летището със Спейд.
– Ти си идеална за него, знаеш ли – каза той, пренебрегвайки съветите ми. – Регистрираш се предварително в най-близкия хотел на територията на летището, така че единственото, което трябва да направиш, е да тичаш направо там, вместо да караш мъчителните четиридесет минути обратно до комплекса.
Не си позволих да се изчервя.
– Той ще е изтощен от полета и смяната на времето. Аз само се съобразявам с него – казах припряно.
Спейд не коментира. След миг очите му се стесниха. – Чувствам го, почти е тук. Не се притеснявай за таксито, сам ще те закарам до хотела. Ще се видим отпред.
Застанах толкова близо до входа за пристигащи, колкото позволяваше охраната, като изпънах врат, за да видя тълпата от хора. Вярно на предсказанието на Спейд, скоро видях Боунс да се движи между пътниците, които чакаха да си вземат багажа. Беше преметнал само една чанта през рамо и се движеше с дълги, хищнически стъпки, с които лесно изпреварваше тези пред него. Очите му срещнаха моите и приливът на радост, който изпитах, когато го видях, накара сърцето ми да прескочи.
Боунс ме придърпа към себе си и прокара уста по моята, преди да успея да му се усмихна. Обвих ръце около шията му, докато той ме вдигаше от краката ми, а свободната му ръка се спускаше по гърба ми.
Усещах как хората се взират в явната демонстрация, но не ми пукаше. Единствено съзнанието, че хотелската стая ме примамва, ми даде стимул да го отблъсна.
– Да вземем нещата ти и да тръгваме. Спейд чака с колата.
Той вдигна глава, но за миг запази очите си затворени. Когато ги отвори, те бяха лешникови, но не светеха. Пламтящите изумруди щяха да привлекат твърде много внимание.
– Това е всичко, с което разполагам, можем да тръгнем. Най-добре е да побързаме. Може да се наложи Чарлс да отбие от пътя и да се разходи, защото те искам точно сега.
Плоската концентрация в гласа му накара корема ми да се свие в очакване. Почти се затичахме към изхода, а ръката му стискаше моята.
Пик беше отворил вратата на пътника. Боунс хвърли единствения си куфар през седалката, след което ме прибра в прегръдката си и затръшна вратата след себе си. Колата потегли, без дори да се размени поздрав между двамата мъже, тъй като Боунс вече се беше върнал към целуването ми.
– Чакай – изпъшках, като излязох на въздух. – Почти сме в хотела, в който ни настаних.
– Блестящо, коте. – Той се усмихна. После се обърна към Спейд: – Карай по-бързо.
– Абсолютно, приятелю. Виждам, че имаш нужда от сън. – Смехът вибрираше под думите му. – А, ето ни. Можеш да ми звъннеш по-късно за това как си се справил.
Бях избрала стая на последния етаж, близо до асансьорите. По-малко хора, които да ни безпокоят, ако бяхме по-близо до ниско прелитащите самолети. В асансьора напъхах пластмасовия си ключ за стаята, докато Боунс целуваше гърлото ми и търкаше чувствено тялото си в моето. Той го вдигна, поглеждайки към шокираната възрастна двойка, която имаше нещастието да бъде там с нас.
– Гледайте си работата – изръмжа той.
За щастие те не слязоха на нашия етаж.
Коридорът беше празен, когато слязохме от асансьора. Тръснах с глава по посока на нашата врата, вече разкопчала панталоните си. Запътихме се към стаята, където на дръжката вече висеше надпис „Не безпокойте“. Когато се регистрирах, знаех, че ще ни е нужен.
– Не си и помисляй за прелюдия – казах аз, вече изгаряща от желание. Свалих палтото си и се запътих към спалнята. Боунс ме последва, затворил уста в моята, докато ръцете му се плъзгаха под полата ми, за да я запретнат на талията. Матракът беше високо над земята и се удряше в задната част на бедрата ми, докато горната част на тялото му ме покриваше, а той оставаше изправен. Пръстите му разкъсаха тънката материя на бикините ми. Той ги захвърли и аз обгърнах краката си около него, докато той нахлуваше в мен.
– Да, о, Боже, да. – Изстенах, като се мятах под него.
Той се изправи, за да има по-добър лост, и хвана кръста ми с една ръка. С другата свали пуловера, който носех, откопча предната закопчалка на сутиена ми и разкопча ризата си. Панталоните му вече бяха паднали на пода.
– Толкова си гореща отвътре. Като мокър огън. Обичам да те усещам, котенце.
Всяко помпащо движение на тялото му ми се струваше по-остро. Кожата ми беше свръхчувствителна от ПМС, гърдите ми бяха по-пълни и по-нежни, слабините ми бяха изострени до изтънчено усещане. На Боунс не му се налагаше да увеличава темпото или силата, за да се почувствам така, сякаш ме прорязваше право в центъра. Стоновете се превърнаха във викове, а виковете – в писъци на екстаз. Нервните окончания се разтягаха, навиваха се по-бързо и по-плътно заедно, докато не се скъсаха от прилив на болезнена топлина, която вибрираше отвътре навън. Дори пръстите ми изтръпнаха.
– Хиляда малки ръчички. – Боунс изстена доволно. Той се плъзна нагоре по леглото, за да легне изцяло върху мен, все още пулсирайки вътре.
– Какво? – Едва можех да говоря.
Бледите ръце ме притиснаха по-близо. Той се втренчи във врата ми, отмятайки косата ми назад.
– Ето какво е усещането вътре в теб, когато свършиш. Като хиляди миниатюрни ръце, които ме дърпат по-навътре, стискат ме, изгарят ме. Невероятно е. Всеки път отнемаш волята ми. Знаеш ли какво ще направя с теб сега?
Нямам представа дали щях да отговоря, но единственото, което излезе, беше вик. Той завъртя бедрата си в еротично усукване, което изви гръбнака ми и ме накара да забия нокти по гърба му.
– Ще те ухапя – прошепна той.
Свих пръсти в косата му и го притиснах към гърлото си.
В гърдите му се разнесе тих кикот.
– Не там, любима. Тук.
Той прокара ръка между съединените ни тела, за да разтрие палеца си върху клитора ми. Подскочих от контакта. Той се придвижи надолу по тялото ми, а другата му ръка придържаше краката ми. Езикът му навлезе в горната част на гънката ми, преди да се промуши в поредица от облизвания. След това бавно се плъзна отгоре надолу, търсейки. Треперех под устата му, безпомощна. По някакъв начин скелетът ми беше заменен с желе. Той изстена, а после завъртя езика си над клитора ми.
– Обичам те – промърмори той, после захапа.
Бялата светлина се спусна, заличавайки всичко в метеж от възторг, който надхвърли болката, като се сравни с агонията по интензивност на удоволствието. Тя отнесе разума, волята и здравия разум на весела разходка из страната на чудесата на хаоса. Времето минаваше като миг, минутите се сливаха в микросекунди. Когато очите ми отново се фокусираха, Боунс беше сложил ръка на устата ми, за да заглуши писъците, които не можеха да бъдат спрени. Той неколкократно се разтресе върху мен, във вихъра на собственото си освобождаване, преди да се отпусне с последен стон.
Все още ме побиваха тръпки. Ръката му напусна устата ми, след като виковете ми стихнаха до накъсано дишане. Гърлото ми беше възпалено от приглушените викове. Първия път, когато ми беше направил това, бях изпаднала в безсъзнание за тридесет минути и бях загубила гласа си. Тъй като прецених, че все още мога да говоря, този трябва да е бил по-кратък.
– Боже, сега отново мога да мисля трезво. Преди се чувствах като бясно животно. Знаех, че мога да издържа само още десет минути, и как това е честно спрямо теб?
С кого, по дяволите, говори той? Зачудих се в захлас от последен блясък. Изваяни ръце ме вдигнаха и ме отнесоха в банята.
– Все още си извън себе си, а? Точно така. Ще припаднеш, ако видиш леглото. Счупено е като купчина клонки. Вече никой не прави нищо трайно.
Допълнителна бележка на автора: Ако се чудите защо Боунс е отишъл в Австралия в тази версия, той е отишъл там, за да вземе годежния пръстен с червен диамант. Веднага след тази сцена той предлага на Кат, а приемането на предложението от страна на Кат, както и това, че Боунс се обажда на майка и, за да и съобщи новината, остават почти непроменени от оригиналната версия до публикуваната.
Назад към част 32 Напред към част 34