ЕЛИС
Леон се втурна към глутницата вълци пред нас със свиреп рев, който проряза нощта и даде на всички в цялата академия да разберат, че кралят на зверовете е за кръв тази вечер. Той скочи напред с приклекнали мощни крака и достатъчно широко разтворена уста, за да откъсне главата на човек, ако някой от тях имаше нещастието да застане на пътя му.
Изкривих устните си, докато се втурвах напред покрай него, съсредоточавайки половината от магията си, за да предпазя двама ни, докато пламъците се хвърляха към нас и изпепеляващата им топлина се блъскаше в защитата ми с достатъчна сила, за да ми открадне дъха.
Леон блъсна една фея на земята, ноктите му се впиха в гърдите му и изтръгнаха писъци от устните му, преди зъбите му да се забият в рамото му, потъвайки дълбоко, докато го разтърсваше, преди да го изстреля към групата феи вдясно от нас.
Групата се разпръсна около нас, а аз стиснах зъби срещу напора на магията, която се стовари върху щита ми от всички страни, и проклех, когато една от атаките най-накрая успя да разбие защитата ми.
Шепа остри като бръснач ледени остриета разкъсаха въздуха и се сблъскаха с мен, разрязвайки ме по цялата дължина на лявата ми страна, и разляха кръвта ми на пурпурни капки, които се разпръснаха по златното палто на Леон.
Леон отново изръмжа, като скочи над главата ми към нападащата ме фея, зъбите му се впиха в него, а смразяващият кръвта му писък изпълни нощта.
Друг вълк изстреля дървено копие към оголения гръб на Леон и аз вдигнах ръце, отблъсквайки го настрани с достатъчно силен порив на вятъра, за да събори друг член на глутницата от краката му и да се търкулне далеч от мен.
Болка проряза ръката ми и аз извиках, докато се въртях, откривайки, че там е една гад с дървено острие, вдигнато, за да ме удари отново, а дивото вълнение в очите му накара стомаха ми да се свие от ярост.
Измъкнах се настрани с бърза крачка, когато той отново замахна с острието към мен, и се стрелнах зад него, като му нанесох удар в тила и изтръгнах острието от ръцете му, докато той се препъваше напред.
Преместих се, за да продължа атаката си, но преди да успея, около него се увиха лиани, които го изтръгнаха от краката му и го издигнаха високо във въздуха, след което го изстреляха обратно към земята с главата надолу с висока скорост. Чу се отвратително пращене, когато той се сблъска с камъните пред мен, и погледнах отвъд трупа, за да открия там Райдър, чието лице бе изписано с ярост, докато той разпускаше лозите и бързо се прехвърляше към следващата си цел.
– С мен! – Изръмжа той и направи знак на тълпата от Братството, която се движеше зад него. – Убийте ги всички!
Итън Шадоубрук наведе глава към небето и изрева, като светкавица накара русата му коса да заблести като корона за момент, докато глутницата му се затича зад него и той започна да разкъсва дрехите си.
Всички от глутницата на Феликс пренасочиха вниманието си към него, вълците под кожата им не можеха да устоят на призива за битка със собствения си вид, когато започнаха да се променят наоколо.
Погледът ми улови погледа на Итън точно преди да свали панталоните си и той ми намигна, докато ги сваляше, разкривайки члена си и изрева още веднъж, преди да се смени точно пред очите ми. Устните ми се отвориха от размера на неговата вълча форма, огромното черно чудовище, което се извисяваше над всеки друг върколак в околността, и ме накара да осъзная, че никога преди не бях виждала истински алфа вълк в променена форма. Не и като него. Беше спиращ дъха.
Глутницата на Феликс се втурна да се срещне с тази на Итън, докато Леон обикаляше около мен и ръмжеше злобно, а от златните му челюсти капеше кръв.
Гръмът се разнесе над главата ми, когато вълците се сблъскаха, и сърцето ми подскочи до кресчендото на музиката, която Данте създаваше в небесата.
Погледнах нагоре и сърцето ми се разтуптя, когато забелязах Гейбриъл, който ускоряваше покрай Данте и лееше лед в броня върху флотските люспи на Данте, така че той приличаше на снежен дракон, целият облечен в бяло, докато мълниите му сипеха ужас върху враговете му долу.
Райдър се премести на моя страна, погледът му ме прониза, преценявайки ме критично, и между зъбите му се разнесе съскане, докато разглеждаше раните ми.
– Кажи ми, че всички, които са те наранили, вече са мъртви, иначе ще ти се наложи да ги посочиш, бейби – изръмжа той, а погледът му проблясваше с кръвожадност покровителствено.
– Същото важи и за теб – отвърнах аз, посочвайки дългата рана, която минаваше по дължината на ръката му, а той изсумтя със смях, усмивката на лицето му беше всичко друго, но не и приятелска и все пак напълно опияняваща.
– Тогава нека да ги убием всички, за да сме сигурни. – Той хвърли в ръцете си два смъртоносни дървени кинжала и тримата се втурнахме далеч от воюващите вълчи глутници към феите, които все още се биеха в центъра на двора, където за последен път бях забелязала Феликс.
Гръмотевицата се разнесе през облаците, докато аз и Райдър тичахме покрай Леон, чиито огромни златни лапи се движеха с голяма скорост по плочите, карайки феите да крещят от тревога, когато го виждаха да се приближава.
В центъра на двора група феи се бяха скупчили в тесен възел и докато напрягах уши, долових гласа на Феликс, който се издигаше над тълпата и заповядваше на останалите от глутницата си да държат всички настрана от него, докато той работи.
Червата ми се стегнаха при тези думи и просто знаех, че каквото и да е замислил, не може да е добро.
– Той е там! – Изкрещях, посочвайки центъра на двора, така че Райдър и Леон да знаят къде да насочат гнева си, преди да се стрелна пред тях.
Промъкнах се между отдалечените членове на глутницата, които имаха задачата да държат боя далеч от Феликс, толкова бързо, че повечето от тях дори не ме забелязаха да минавам, а тези, които го направиха, така или иначе нямаха шанс да ме спрат.
Разяреният рев на Леон ме последва, докато Райдър ми крещеше да ги изчакам, но аз ги пренебрегнах, знаейки вътрешно, че трябва да спра каквото и да правеше Феликс, преди да успее да го отприщи върху моя Буреносен дракон.
Тръгнах към групичката феи в средата на групата, осъзнавайки, че всички те са шест и се навеждат, за да притиснат дланите си към голата плът на Феликс, където той беше свалил ризата си, за да могат да споделят силата си с него. И с толкова много сила зад следващия си удар не бях сигурна, че защитата на Гейбриъл ще издържи.
Светкавицата се сгромоляса от небето и се стовари върху въздушния щит, който един от Вълците беше изградил около Феликс, за да го защити, разби го с пукот на магия и ми даде миг да се гмурна покрай защитата им, преди да са я вдигнали отново.
Магията нахлу във върховете на пръстите ми, когато силата на торнадо премина през плътта ми и аз я отприщих като вълна от сила, която се заби в глутницата точно когато Феликс изстреля дебело ледено копие към небето.
Атаката ми отклони целта му от курса, докато Данте се носеше над главата му, но разтърсващият рев на болка, който разкъса облаците, ми даде да разбера, че не е отклонен напълно, и сърцето ми се сви от страх. Гъста, гореща кръв падна от небето и ме покри, като ме боядиса в червено от главата до петите.
Погледнах с ужас нагоре, когато Данте рязко се наклони и забелязах кървавата рана, пробила лявото му крило, докато облаците отново се озаряваха от яростта на буреносната му магия.
Гейбриъл се изстреля към него, приземи се на гърба му, докато той се мъчеше да се задържи в небето, и зеленото сияние на лечебната магия пламна над раната, преди облаците да ги откраднат от погледа.
Движение в периферията ми привлече погледа ми обратно към земята и едва успях да се стрелна встрани, когато Феликс се хвърли към мен, устните му се отдръпнаха в диво ръмжене, докато изстрелваше водна струя в гърдите ми.
Успях да я избегна, докато се движех зад него, проклинайки, докато призовавах повече магия в ръцете си, само за да открия, че силата ми намалява.
Изхвърлих в юмрука си въздушен камшик и го забих в него, усмихвайки се, когато кървава рана разкъса гърдите му и той ме прокле с цялата сила на слънцето.
Глутницата му се беше справила с атаката ми и сърцето ми се сви, когато осъзнах, че са ме обградили, блокирайки ме от всички страни, докато Феликс се усмихваше победоносно.
Хвърлих около себе си най-мощния щит, който можех да сътворя, и стиснах зъби срещу напора на магията, докато вълците хвърляха върху мен лед, вятър, земя и огън в яростен обстрел.
Щитът ми трепереше, докато се борех да го поддържам, а крайниците ми трепереха, докато изгарях магията си и нивата на силата ми опасно се приближаваха до празнотата.
Сърцето ми се разтуптя в паника, докато атаките им продължаваха да набират сила, и аз прехапах устните си, докато извличах всяка частица магия от тялото си.
Опияняващият вкус на електрическата кръв на Данте се разнесе по езика ми и аз почти се засмях на глас, като засмуках устната си по-силно, преди да вдигна и пръстите си към устата си. Силата на бурята се заби под плътта ми, докато изцеждах кръвта му от тялото си, и можех да се закълна, че беше дори по-мощна от обикновено. Може би пиенето и директно от формата му на буреносен дракон я засилваше. Единственото, което знаех със сигурност, беше, че бях надарена с достатъчно магия, за да подсиля щита си и да ме спаси от глутницата за още няколко мига.
Крясъци на страх прекъснаха концентрацията ми и очите ми се разшириха, когато огромна змия се завъртя около глутницата с внезапен удар. Черното тяло на Райдър беше по-дебело от ширината на кола, тъй като успя да впримчи три от вълците на Феликс в намотките на плътта си, преди да затегне хватката си и да изстиска живота от тях, докато те крещяха за милост.
Леон се гмурна над главата ми, ревейки, докато насочваше зъбите си право към Феликс, но вместо това се сблъска с дебел воден щит, преди да успее да откъсне главата му от тялото, и се търкулна встрани.
Заобикалящата ни глутница се разпръсна, когато Райдър се нахвърли върху тях, а от зъбите му капеше отрова и изгаряше всеки, който нямаше късмет да попадне под ударите ѝ, така че да крещи от неописуема агония.
Пуснах щита си, когато Леон се стрелна около мен, ръмжейки яростно, докато се уверяваше, че не е останал никой, който да ни нападне, а Райдър се върна във формата си на фея със съскане на ярост.
Феликс беше успял да избяга в касапницата и аз проклех късмета си, защото не успях да го забележа наблизо.
– Никога повече не ни бягай така – поиска Райдър, а очите му горяха от ярост, която едва прикриваше дълбокия страх за мен, който накара устните ми да се разтворят от изненада.
– Той щеше да убие Данте – отвърнах твърдо. – Така че няма да давам това обещание, Райдър, защото бих рискувала всичко за него на мига. Точно както бих го направила за всички вас. Така че ако искаш да си сигурен, че няма да ми се налага да рискувам така с живота си, тогава ти предлагам да отидем да убием Феликс Оскура.
Райдър ме изгледа за дълъг момент, погледът му се втренчи в Леон, след което се стрелна нагоре към небето, където Данте и Гейбриъл бяха изчезнали в облаците и трябваше да се надявам, че Гейбриъл лекува крилото му.
– Какво, по дяволите, чакаме тогава? – Изръмжа Райдър с тон, който накара пръстите ми да се свият, защото в него имаше само насилие и смърт. – Хайде да убием това парче гадина.
Назад към част 40 Напред към част 42