Глава двадесет
След садо-мазо клуба.
„На ръба на гроба“ книга 3
Бележка на автора: Първоначално тази сцена се е състояла в края на глава 12 от На ръба на гроба.. По-късно беше изрязана, защото смятах, че секс сцената ще бъде донякъде безпричинна и може да забави темпото. Тогава защо я написах в началото? В тази версия Боунс възнамерява да остави Кат в лагера през следващите няколко дни, докато излезе от града, за да провери тайно следа за Петра, така че сексът „на тръгване“ имаше смисъл. Тъй като в публикуваната версия на книгата Боунс не заминава, паузата им за необуздана връзка ми се стори, че отнема част от сериозността на това, с което се сблъскват Боунс и Кат по това време, и изтрих сцената.
Отлетяхме обратно към комплекса, като първо закарахме хората в местната военна болница за прегледи. Всъщност дори не се наложи да им даваме нови спомени за нощта. И тримата знаеха за вампирите и гулите и доброволно бяха отишли в клуба с тях като играчки. Единственото, за което не бяха предполагали, беше, че веселието ще се превърне в толкова кисело. Не е моя работа – напомних си аз. Работата ми беше да ги спася, а не да им изнасям лекции за начина им на живот.
Когато стигнахме до третото подниво, Боунс ме дръпна право покрай кабинета на Дон, където чичо ми чакаше горе за вечерния доклад. Той не намали крачката си, докато Тейт викаше след нас.
– Къде си мислиш, че отиваш?
И двамата бяхме с палта.
За благоприличие, както и за практичност. В Маями може и да нямаше нужда от връхна дреха, тъй като дори през ноември все още беше двадесет и два и повече градуса, но във Вирджиния беше хладно. Моето беше пристегнато скромно върху скини дрехите ми; неговото се разтвори с вихрушка и се проточи зад него.
– По-малко от три часа преди изгрев – отвърна Боунс. – Няма да го губя за показване и разказване. Не и с вас, гадове. Той ще получи нашето мнение на сутринта.
Щях да споря, но Тейт не знаеше, че утре Боунс има ранен полет. Трябваше да сме на летището в девет и половина, а дотам имаше половин час път. За вампирите това беше почти на разсъмване. Той беше прав. Времето беше от съществено значение.
Боунс ме поведе към единственото наистина лично място, което имах в комплекса – душът. Тъй като бях единствената жена в екипа, нямаше опасения, че някой ще влезе и ще ни прекъсне. През последните месеци Дон дори беше разширил зоната, добавяйки достатъчно място, за да може Боунс да има гардероб, тъй като склонността му да се къпе с мен, вместо с мъжете, беше позорна. Дон също така беше добавил стол и отоманка в ъгъла на стаята. Предполагах, че едно легло щеше да е твърде очевидно. Освен това, никога преди не ни е било необходимо такова.
Боунс заключи вратата зад нас, като ме притисна в прегръдките си веднага щом тя се затвори.
– Цяла проклета нощ чаках да направя това – изръмжа той, като коленичи пред мен. Свали палтото ми, захвърли го настрани, а после счупи веригите, които държаха кожения ми сутиен. Устните му се спряха върху зърното ми, а шипът на езика му разтърси чувствителния връх по начин, който ме накара да изтръпна.
И все пак, в допълнение към горещината, която се надигаше в мен, оставаше и пробождане от ревност.
– Как го понасяш, Боунс? – Не говорех за дискомфорта, който сигурно му причиняваше поставянето на тези бижута. – Дейв трябваше да ме удари, за да ми попречи да разкъсам главата на тази кучка, когато те целуна. Как ме гледаш, работа след работа, как се целувам с други мъже, за да ги примамвам на позиция?
Беше трудно да се съставят последователни думи, когато той отделяше толкова голямо внимание на задачата пред себе си. Скоро и двете ми зърна пулсираха, а ръцете му не бяха бездействали.
Срещу кожата ми се чу приглушено хъркане.
– Помага, че са мъртви скоро след като те докоснат, котенце. Достатъчно стар съм, за да се науча на търпение, но не, не е лесно. Нека обаче не се притесняваме за това сега. Имаш въпрос, на който трябва да отговориш, помниш ли?
Боунс ме вдигна и ме понесе към стола, без да прекъсва контакта с устните си. Той разтвори краката ми, като ме накара да потреперя, и след това захапа кожените ми бикини, преди да закачи кътниците си в тях и да ги повлече надолу. Резците му спретнаха разцепване на плата, а езикът му се вмъкна в разкъсванията. Мултифункционалността в най-добрата си форма.
Изстенах и го хванах за раменете. Боже, обичах това, което устата му можеше да направи с мен, и му го казах с глас, който се чуваше от желание. Той се засмя в плътта ми, облизвайки и изследвайки с познати, влажни движения, които се усещаха още по-остри от протриването на зъба. Когато оргазмът ми настъпи, вече се потях и се извивах срещу него, впивайки нокти в бледите ръце, които се бяха сключили около кръста ми, за да ме придържат по-близо. Крясъкът, който се изтръгна от гърлото ми при прилива на екстаза, щеше да докаже дали новата изолация, която Дон беше поставил, е издържала или не. Ако не беше, сигурно щяха да ме чуят чак в офиса на чичо ми.
– Толкова си красива – прошепна Боунс и се плъзна нагоре, за да ме гушне. Целунах го жадно, без да се интересувам, че кътниците му разрязаха устните ми, преди да вкарам езика му в устата си, за да го засмуча. Металът заскърца, когато панталоните му от вериги паднаха на пода, преди твърдото му тяло да се притисне върху моето.
Ноктите ми драскаха по гърба му, докато увивах краката си около бедрата му.
– Сега. Сега. Искам те толкова много.
Друг кикот, но с по-дълбоко гърло.
– Ах, котенце, обичам да се тревожиш. Да, сега, и имам още една изненада за теб…
Силен тласък огъна гръбначния ми стълб, предизвиквайки задушен вик, а аз се извих назад толкова силно, че едва не паднах от стола. Боунс ме събра в обятията си, преди да ме спусне на пода, хващайки бедрата ми, докато отново се впиваше дълбоко в мен.
– Не си го направил – успях да се справя, потръпвайки от усещането за допълнително триене на твърдостта, която се плъзгаше навътре и навън от мен.
Устните му се извиха лукаво.
– Имаше още два сребърни пръстена. Наречи ме актьор-методист. Не обичам да губя добър реквизит.
– Това… ще боли… като дявол… да ги извадиш – казах аз около накъсаното си дишане. Стиснах краката си по-плътно около него, наслаждавайки се на усещането, че се движи в мен с нарастваща страст. Този пръстен сякаш добавяше по-остър връх към удоволствието, карайки нервните ми окончания да се свиват и да се свиват в нарастващо чувствено търсене. Играех си със сребърните пръстени в зърната му, като нежно ги дърпах и усуквах, докато го целувах, сякаш се опитвах да се удавя.
– По-бързо. По-силно. Повече. – Във всякакъв ред.
Боунс се подчини, напъвайки се с интензивност, която ме накара да изкрещя в делириумно блаженство, преди да го помоля да спре. Или да не спира. Не можех да се справя. Така или иначе, той имаше свой собствен план. Когато сключихме сделката си с Дон, Боунс се беше съгласил да изпълнява заповедите ми в работата, като развратно заявяваше, че предпочита да има контрол в спалнята. Не се бях противопоставила, което се оказа най-умното решение, което някога бях вземала. Той доминираше над мен в леглото или навън, както в този случай, бяхме на пода, и аз обичах всеки миг от това. Когато ставаше дума за нещо сексуално, Боунс беше истински майстор.
Назад към част 36 Напред към част 38