***
Вместо топъл поздрав Тейт, Дейв и Ангъс получиха от мен жлъчни упреци, че са изпуснали Белинда от погледа си. Въпреки че тя не беше направила нищо повече от това да се облажи, въпросът беше, че можеше да го направи. Откакто се държеше прилично, докато обучаваше мъжете, и беше отишла на няколко мисии без инциденти, те бяха намалили бдителността си. Забравили са колко опасна е тя. Никога не съм забравяла. В края на краищата, веднъж тя се беше опитала да ме убие.
Вампирката се намираха на четвъртото подниво, най-строго охраняваната зона на комплекса. Някога бяхме настанили четирима от тях, а сега имаше само тя. Останалите станаха ненужни, след като Боунс започна да снабдява Дон с кръв за Брамс. Белинда беше тренировъчна играчка, а ние нямахме нужда от повече от една такава.
Боунс се облегна на вратата, когато подсилените метални врати се отвориха. В ръцете му висеше сребърно острие. Усмихнах и се, когато влязох в малката стая.
– Пропусна ли ме, Белинда? Сигурно си. Чух, че си била толкова самотна, че си се измъкнала, за да се утешиш, докато си била на мисия. А сега ми кажи за какво си говорихте с онзи вампир?
Синьо-сивите и очи ме изгледаха и тя отметна светлата си коса през рамо.
– Не сме си говорили, както казах на другите ти главорези. Ти ме държиш затворена тук вече повече от година, Кат. Заслужавах малко забавление. Не се опитах да избягам, знаех, че той просто ще ме преследва и ще ме набие на кол.
Въпросният „той“ се взираше в нея.
– Знаеш ли, мила, това е първото интелигентно нещо, което чувам да казваш. Напълно си права и аз щях да бъда ужасно недоволен, че прекъсваш медения ми месец. Щяха да ми трябват седмици, за да приключа с убийството ти.
Плоскостта в гласа му предизвика тръпки по гърба ми. Това беше страна на Боунс, която не виждах много често. По изражението му личеше, че е имал предвид точно това, което е казал.
– О, значи вече си женен? – Тя прехвърли поглед между двама ни. – Поздравления.
– Благодаря, знам, че наистина го мислиш сериозно – изръмжах аз. – Върни се на въпроса и не ме гледай с този широко отворен поглед на малко момиче. Кой беше нещастният глупак и какво каза?
– Какво казахме? Дума по дума? Ами, беше нещо такова: – Побързай да ме чукаш, преди тези идиоти да са забелязали, че ме няма. Ем, о, да, ммм, по-силно, ах…
Подигравателното и мърморене продължи, докато не я зашлевих.
– Ти попита – изпъшка тя.
– По-добре престани да мрънкаш, Белинда, и бъди по-полезна – предупреди я Боунс.
Тя му намигна.
– Харесваше ти да го чуваш преди, помниш ли? Знаеш ли, лицето ти изглеждаше много по-добре, когато седях върху него.
Хвърлих я през стаята с такава сила, че чух как се счупиха няколко кости. Белинда успя да нададе напрегнат кикот, дори когато се гърчеше от болка.
– Знаеш ли как четирите го чукахме тогава? – Изсумтя тя. – Една на пениса му и една на лицето му, а после просто се сменяхме…
Едно свистене прекъсна всичко, което се канеше да каже. Белинда имаше най-странното изражение на лицето си, докато се взираше в двойните ножове, стърчащи от гърдите и. Не бях видяла Боунс да ги хвърля, но те бяха заровени толкова дълбоко в гръдната кост на Белинда, че дръжките им минаваха през гръдния кош. Тогава хубавите черти на Белинда започнаха да се свиват, да се набръчкват и да изсъхват. Тя се наклони, като с всяка изминала секунда повяхваше все повече.
Боунс дойде зад мен и ме хвана за раменете.
– Мамка му – каза той тихо. – Трябваше първо да и задам повече въпроси. Изгубих самообладание, Котенце, извинявам се.
Все още бях замаян от гледката на Белинда, която съхнеше пред мен, да не говорим за образите, които беше вкарала в съзнанието ми с думите си.
– Усещам гнева ти – продължи Боунс. – Дали е към мен за това, че я убих, или към нея за това, което каза?
– Към нея – издишах аз. – Не ме интересува, че си я убил. Всъщност съм доста доволна от това. Съмнявам се, че е казала на другия вампир нещо полезно. Местонахождението ми е тайно, самоличността ми е общоизвестна още от времето на Иън, а този комплекс е твърде голям, за да може Макс или който и да е друг да се опита да извърши нападение срещу него.
Накрая вдигнах очи и срещнах погледа на Боунс.
– Ще се справя с останалата част от него. Макар да не ми е било нужно тя да ми създава мисловна картина, това е в миналото. Не мога да се разхождам наоколо и през цялото време да се ядосвам за неща, които си направил, преди да ме срещнеш, нали?
Той целуна дланта ми.
– Ако можех, щях да го върна, Котенце.
Хуан избра този момент, за да мине. Той видя как Боунс и аз стоим над мумифициращия се труп на Белинда и очите му се разшириха.
– Какво, по дяволите, се е случило тук? – Попита той учудено.
Отметнах косата от лицето си.
– Току-що уволних Белинда.
Назад към част 42 Напред към част 44