***
– По дяволите!
Думата се изтръгна от устата ми, когато се събудих и видях слънчевата светлина да наднича през тежките завеси, а Боунс да се е свил до мен в леглото. Какво не беше наред с мен? Когато слънцето залязваше, то сякаш отнасяше със себе си и здравия ми разум.
– Не пак така… – промълви Боунс, след което затегна хватката си върху мен, когато щях да изкоча от леглото.
Свих се, много добре осъзнавайки, че и двамата сме голи и повторното преспиване не е добра идея.
– Пусни ме.
Той сякаш се замисли за миг и след това ме придърпа по-близо.
– Не.
– Хайде, Боунс! Трябва да спрем това, не виждаш ли? Това не е добро, нито за един от нас.
– Ти си единствената, който не се уважава сутрин – контрира той.
– Добре, признавам си: Ясно е, че съм привлечена от теб. Защо да не съм? Ти си прекрасен, умен и забавен, а освен това си единственият човек в живота ми, който не ме е карал да се чувствам като изрод. А и си невероятен в леглото. Ето, щастлив ли си? Получил си това, което искаш, защо просто не можеш да си тръгнеш, както направи той! – Това излезе от мен, преди дори да осъзная какво казвам.
Нещо проблесна в изражението му, а после гласът му беше нисък и резониращ.
– Аз не съм той. Добре е да се опиташ да запомниш това.
– Но ти си вампир, Боунс, и нищо не може да промени това. За нас няма бъдеще. Трябва да спрем това сега. Преди да ме наранят отново. Преди да ме е грижа за теб повече, отколкото вече ме е грижа.
– Страхувам се, че не мога да го направя, любима – най-накрая отговори той.
Ноктите ми се впиха в дланите ми.
– Защо? Нямаш нужда от мен, можеш да се справиш с проследяването сам. – Обхвана ме отчаяние, защото много се страхувах, че не притежавам достатъчно воля, за да прекратя това сама.
Той докосна лицето ми и нежността в този жест ме прониза докрай.
– Защото, Котенце, аз съм влюбен в теб.
Устата ми остана отворена, а съзнанието ми за кратко се освободи от мисли. После казах:
– Не си – защото отричането винаги беше първата ми реакция на нещо, от което се страхувах.
Той изпусна едно хъркане.
– Това е един наистина досаден навик, който имаш, да ми казваш какво чувствам и какво не. След като съм живял повече от двеста и тридесет години, мисля, че познавам собствения си ум.
– Не мога да повярвам, че си склонен да паднеш толкова ниско. – Ако той не ме държеше, щях да подскоча от възмущение. – Ти не си като Дани? Той също лъжеше за чувствата си, за да получи някакъв екшън.
– И защо мислиш, че досега не съм казал нищо? – Изстреля той. – Никога не съм искал да се чудиш дали просто не те подмамвам в леглото с безсмислени приказки. Въпреки това вече те накарах да се озовеш по гръб и то не като ти обявих предаността си. Просто не ми се занимава повече да крия чувствата си.
– Но ти ме познаваш само от два месеца. – Сега се опитах да се аргументирам по въпроса, защото отричането очевидно не вършеше работа.
Лека усмивка изкриви устните му.
– Котенце, започнах да се влюбвам в теб, когато ме предизвика на онзи глупав бой в пещерата. Там беше ти, почти без дрехи, с кръв в косата от мястото, където те бях ударил, окована с вериги за ръце и крака, и поставяше под въпрос смелостта ми. Защо мислиш, че сключих това споразумение с теб? О, не ме разбирайте погрешно, в крайна сметка се справи чудесно. Много по-добре, отколкото си мислех, че ще се справиш, но както ти каза, мога да се справя и сам. Както и ти сега можеш да се справиш, в този смисъл. Достатъчно силна си, достатъчно бърза, достатъчно умна. Истината, любима е, че сключих тази сделка с теб, за да бъдеш принудена да прекарваш времето си с мен. Знаех, че никога няма да се съгласиш по друг начин. В края на краищата, ти имаше такива проблеми с вампирите. Изглежда, че все още ги имаш.
– Боунс…- Очите ми се разшириха от откровението му и от нарастващото знание, че той говори сериозно. – Никога не бива да работим заедно. Трябва да спрем това сега, преди да е стигнало по-далеч.
– Знам какво те кара да казваш това. Страхът. Ужасена си заради начина, по който се отнесе с теб онзи пич, а още повече се страхуваш какво ще каже скъпата ти майка, да не говорим, че все още смяташ, че всички вампири са зли. Но ние сме такива, каквито сме, като мъже и като вампири. Точно както ти избираш как да живееш живота си със силата, която имаш, така и ние избираме. Със сигурност никога не си мислила, че ще се чукаш с вампир, но ето че отново си в леглото с мен. Така че, въпреки че сега може би си мислиш, че между нас никога няма да се получи… Е. Аз не се отказвам толкова лесно.
Докато той говореше, смъртоносната ми хватка върху чаршафите се отпусна и твърдостта на крайниците ми се отпусна. Той, който не пропуска възможност, скъси разстоянието между нас и ме целуна, когато охраната ми беше свалена. Ръцете му се провираха през чаршафите, докато не ги издърпа от тялото ми. Внезапното усещане за невероятната му кожа, която се притискаше по дължината ми, ме накара да изтръпна. Тези ръце започнаха да се движат по мен, търсейки с безпогрешна точност местата, които знаеше, че са моите слабости.
– Виждаш ли, казах ти – прошепна той, докато треперех под него, – не се предавам толкова лесно.
По-късно си поръчахме закуска от рум сервиза. Е, когато я поръчахме, всъщност беше по-скоро обяд, макар че аз все пак избрах палачинките и яйцата с бекон. Боунс гледаше с насмешка как с охота поглъщам храната и облизвам чинията си, когато тя е празна.
– Знаеш ли, Котенце, винаги можеш да поръчаш още. Не е нужно да дъвчеш чиниите.
– Няма да има значение, ако го направя. Мисля, че вече си загубил депозита за стаята – отвърнах аз, хвърляйки многозначителен поглед към разбитата лампа, счупената маса, окървавения килим, преобърнатия диван и различни други предмети, които бяха в състояние, различно от това, в което ги намерихме. Изглеждаше, че е имало кавга. Нещо като битка. Във всеки случай чувствена.
Той издаде доволен звук и се облегна назад с небрежно преметнати над главата ръце.
– Не се притеснявай. Струваше си всеки лев.
– Какво е това? – Под вътрешната част на лявата му ръка имаше маркировка и аз я проследих с пръст. – Никога преди не съм го забелязвала. Кръстосани кости. Колко подходящо. – Татуировката беше гравирана само с контур, а бледата му плът подчертаваше черното мастило. – Кога си я направи?
Той се спусна и хвана ръката ми.
– Преди повече от шестдесет години. По-скоро като табелка с име. Един приятел ми го направи. Той вече е мъртъв, беше морски пехотинец през Втората световна война.
Говорим за пропаст между поколенията. Тази татуировка беше над три пъти по-възрастна от мен.
Боунс беше оставил лаптопа си в спалнята и отиде до него за да влезе в интернет, докато аз посещавах банята. Когато излязох, той се взираше със задоволство в екрана.
– Банковият превод е завършен. Ще изпратим главите утре, преди да се качим на борда, и то чисти стотина хиляди за партидата. Това ще са 20 хил. долара за теб, Котенце, а дори не се наложи да целунеш нито един от тях. Не е зле за няколко минути работа, нали?
– Не искам парите. – Отговорът беше незабавен. Дори не ми се наложи да мисля за него. Без значение, че плитката, алчна част от мозъка ми изпищя в знак на протест.
Той вдигна тъмночерни вежди към мен.
– Защо не? Заслужила си ги. Казвал съм ти, че това винаги е било част от плана, макар да не те посветих в него веднага. Какъв е проблемът?
Въздъхнах, докато сядах тежко на ръба на леглото, и се опитах да изразя вихрушката от емоции и мисли, от които се състоеше съвестта ми.
– Защото това не е правилно. Едно е да ги взема, когато не сме спали заедно, но не искам да се чувствам като лека жена. Не знам защо не мога да ти кажа „не“ и да го накарам да се задържи точно сега, но няма да бъда едновременно твоя приятелка и твоя служителка. Наистина, изборът е твой. Плати ми и аз ще спра да спя с теб. Запази парите и ще продължим в леглото, докато не си оправя главата така, че да мога да ти устоявам.
Той се разсмя весело, дойде до мястото, където седях, и сложи главата си в скута ми, докато се разтапяше от удоволствие. Ръцете му ме хванаха около кръста и когато най-накрая се отдръпна, очите му бяха розови от сълзи.
– А ти се чудиш защо те обичам. Когато сведеш всичко до минимум, ти ми плащаш, за да те чукам, защото щом спра, ти дължа двайсет процента от всеки договор, който сключвам. Боже, Котенце, ти отново ме превърна в курва.
– Това… това не е… По дяволите, знаеш какво имах предвид!
Явно не съм мислила за това в този смисъл. Опитах се да се отдръпна, но ръцете му се втвърдиха като стомана. Въпреки че все още искреше от веселие, в очите му определено блестеше нещо друго. Тъмнокафявите кълба започнаха да се оцветяват в зелено.
– Няма да отидеш никъде, любима. Имам да печеля двайсет хиляди долара и ще започна да работя по тях още сега…
***
– Събуди се, коте. До час трябва да сме на летището.
Не си спомнях да съм се унесла. От друга страна, мозъкът ми изобщо не функционираше след третата разтърсваща кулминация, или беше четвъртата?
– Къде отиваме? – Попитах, като седнах. Изглежда, че винаги сме в движение, а единственото, което исках да направя точно тогава, беше да спя.
– Към дома.
– О, не, дори не се обадих на майка ми.
Боунс ми хвърли странична усмивка.
– Ще и кажеш колко много ти е харесало изучаването на Библията? Струва ми се, че си спомням как този следобед няколко пъти извика името на Господ.
– Ти си свиня.
Той също беше. Арогантна, мръсна, ненаситна свиня и Бог да ми е на помощ, аз се наслаждавах на това, когато бяхме сами.
– Ще и кажа истината. – Веждите му се вдигнаха учудено, преди бързо да се поправя: – Е, част от истината. Ще и кажа, че съм отишла с един приятел да свърша една работа. Благодарение на следите по врата ми тя знае, че спя с някого. Ще се поласкаеш да чуеш, че в деня, в който дойде да ме вземеш, тя беше излязла да ми купи презервативи.
– Наистина? – Каза той със смях. – Доста смислено от нейна страна. Ще ги донесеш ли, за да си помисли, че практикуваш безопасен секс?
Нещо средно между желание и отчаяние ме прониза.
– Никой секс с теб не е безопасен, без значение колко презерватива са били включени.
Той се наведе по-близо, докато устата му почти докосна ухото ми.
– Откога ти харесва да правиш нещо безопасно? – Зъбите му за миг уловиха ушната ми мида, а после отново седна. Самото му докосване до мен ме накара да потреперя, а не, в това нямаше нищо безопасно.
– Какво ще направиш, Боунс, когато един ден най-накрая кажа „не“ и го кажа сериозно? – Дори аз разпознах мрачността в тона си.
Той ме погледна рязко за миг и след това сви рамене.
– Явно ще ти напиша чек. И после ще работя върху това да промениш мнението си.
***
Самолетът кацна в пет и трийсет, точно по разписание. Взехме си багажа и зачакахме такси. Боунс беше много удобен, когато ставаше дума за това; той просто поглеждаше шофьорите със зеления си поглед и ги принуждаваше да спрат. Те го правеха, дори ако вече имаха пътници. Това се случи два пъти, за мой срам. Накрая засякохме един без пътници и тръгнахме обратно към къщата ми. Той беше странно мълчалив след малкия ни разговор. Когато бяхме на пет минути от дома ми, той изведнъж каза на шофьора да спре.
– Какво? – Обърнах се да го погледна и видях, че очите му отново са зелени. Чудесно, какво сега?
– Седи там и гледай напред. Виждаш само пътя. Чуваш само музика.
Отново използва онзи резониращ глас, който караше косъмчетата да се изправят на врата ми, но не говореше на мен. Шофьорът кимна, вперил очи напред с тъп поглед.
– Категорично няма да правя секс с теб на тази задна седалка, Боунс. Знаеш ли колко нехигиенично би било това?
Той се засмя и ме обгърна с ръце.
– Идеята не беше такава. Не че не би могла да ме убедиш в това, разбира се. Всъщност мислех за семейството ти. Да разбирам ли, че не искаш да те заведа до вратата и да те целуна за довиждане пред тях? Както казах, бих могъл да убедя баба ти и дядо ти, че е било момичето, което са видели, но остава майка ти. Някак си не се наемам да се обзаложа, че ще искаш да я държа на земята и да пия кръвта и, за да повярва на всичко, което и кажа.
– Категорично не. – Само при мисълта, че ще се срещне с майка ми, по гръбнака ми преминаха тръпки на ужас.
Погледът, с който ме погледна, ми подсказа, че не оценява яростния ми отговор.
– Както казах, баба ти и дядо ти смятат, че си била на библейско обучение с друго момиче, така че това биха казали на майка ти. И все пак имаш пресни синини около врата си. Освен ако това не е библейско изучаване на лесбийки, при което би се наложило да се контролира тълпата, тези две неща не се връзват.
– Може би не трябва да оставяш синини по мен. Тогава нямаше да имаме тези проблеми. – Престореният тон на гласа ми звучеше комично дори за мен. С кого се шегувах?
Знаеща усмивка изкриви устните му.
– Котенце, ако не се лекувах толкова бързо, гърбът ми щеше да е река от белези от ноктите ти и навсякъде по мен щеше да има следи от ухапвания.
Лицето ми почервеня и хвърлих панически поглед към шофьора, който все още си тананикаше.
– Откога се оплакваш от това? – Изсъсках.
– Не се оплаквам – дойде мигновеният му отговор. – Въпросът беше, че не ти харесва семейството ти да вижда такива следи по теб. Има един прост начин да заобиколиш това: вземи малко кръв от мен и изчезват неприятните напомняния, че си се чукала с немъртъв. Наистина, котенце, аз съм внимателен. Не ме притеснява ни най-малко, че изглеждаш така, сякаш носиш огърлица от синини. Всъщност по-скоро ми харесва…
– Да разбрах те чудесно! – Побутнах го аз, раздразнено. Той само погледна мястото и се усмихна.
– Подсъзнателно послание? Търсиш да те прегърна? Всичко, което трябваше да направиш, беше да го кажеш. Може да не ти харесва задната седалка, но можем да отидем право в онези дървета и…
От неудовлетвореност го целунах, защото поне това обикновено работеше, за да го накарам да замълчи. Боунс отвърна без колебание, придърпа ме до себе си, а устата му се движеше по моята по вековно усъвършенстван начин, от който главата ми се завъртя. Ръцете ми се промъкнаха около него, преди да разбера какво правя. После откъснах устата си и се опитах да забавя накъсаното си дишане.
– Как?
Той отново ме придърпа към себе си и се наведе назад, така че почти се облегнахме.
– Целуни ме отново, котенце.
Гласът му беше дрезгав, а очите му – изумрудени, което ми подсказваше, че изпитва същата страст като мен. Бавно спуснах устата си към неговата и точно преди устните ни да се срещнат, видях проблясък на зъби. Когато езикът му се плъзна в устата ми, усетих вкус на кръв. Това би трябвало да ме отблъсне, но имаше нещо смущаващо чувствено в това да смуча кръвта му от езика си, докато се целуваме.
Боунс прокара ръце по гърба ми, като се плъзна по бедрата ми. Езикът му спря да кърви, но аз не бях спряла да го целувам. Сега кътниците му бяха напълно изпънати, както и други неща по тялото му, и или трябваше да спра, или да го оставя да ме изведе от колата, за да довършим това в близките храсти.
– Боунс, не. – Целомъдрието победи в този рунд и аз се отдръпнах от него.
– Искам да се видим тази вечер. – Горещината в очите му ми подсказа, че няма да е за тренировка. Е, не за бойно обучение.
– Не, току-що се прибрах, вече почти никога не съм си вкъщи. Този уикенд се местя в новия си апартамент. Тези няколко дни със семейството ми ще са всичко, което ще имам за известно време. Нещо ми подсказва, че баба ми и дядо ми няма да ме посещават често.
– Къде е апартаментът?
О, бях забравила да го спомена преди. Глупаво, че забравих, че скоро ще имам собствено жилище, където никой няма да може да следи посещенията му.
– Близо до кампуса, на около шест мили оттам.
В очите му блесна светлина.
– Тогава ще бъдеш само на двайсет минути от пещерата. – Колко удобно. Боунс не изрече последната част. Не беше нужно. – Мога да дойда при теб тази вечер. Никой няма да ме види.
– Не, ще ти се обадя с адреса в петък. Можеш да дойдеш късно, след като майка ми си тръгне. Но не и преди това. Имам предвид това, Боунс. Дай ми малко време. Вече е понеделник.
Той взе ръката ми и я целуна, като я притискаше към себе си, докато в очите му все още светеше онази зелена светлина.
– Тогава в петък. Ще те чакам да го направиш. Не бягай повече.
– Бягане? – Защо? Със сигурност не се чувствах в настроение за джогинг.
Тогава смисълът му проникна. Знаех, че когато се прибера вкъщи и погледна майка си в очите, ще преосмисля връзката си с него докрай. Сигурно и той го е знаел. Но точно сега единственото лице пред мен беше неговото.
– Не, твърде уморен съм, за да тичам, а ти си твърде бърз. Бързо ще ме настигнеш.
– Точно така, любима. – Меко, но с непоколебим резонанс. – Ако тичаш, аз ще те преследвам. И ще те намеря.