Глава 12
Приемът продължи три часа. Боунс се съсредоточи върху Фелисити през цялото време… с изключение на една кратка размяна на реплики по средата на приема. Когато Кат беше заета с Денис и майка ѝ, Боунс мина покрай Ноа и прошепна „Румпелстилтскин“ близо до ухото му.
Тази единствена дума активира предварително заложена в подсъзнанието директива. Десет минути по-късно Ноа се извиняваше на Кат, Денис и Ранди, докато бързаше да излезе през вратата. Ноа, дежурен ветеринарен лекар, смяташе, че в клиниката му има спешен случай с животно. Той щеше да остане там до края на нощта, вярвайки също в това.
Без Ноа да я разсейва, Кат едва успяваше да прикрие как се взира в Боунс, докато той пиеше, танцуваше и се смееше с Фелисити. С напредването на нощта ароматът на Кат стана толкова изпепелен от гняв, че можеше да задейства димните аларми, но тя все още не правеше нищо, за да се намеси. Ранди и Денис тъкмо си бяха тръгнали, когато Фелисити хвана ръката на Боунс с широка усмивка.
– Ела тук, красавецо. Имам да ти покажа нещо.
Той не се интересуваше от каквото и да е, но Кат очевидно се нуждаеше от повече стимул. Така че Боунс позволи на Фелисити да го изведе от балната зала и да излезе на терасата. Светлините бяха угасени във вътрешния двор и щом се оказаха в сенките, Фелисити се притисна агресивно към него.
– Цяла нощ исках да направя това – промълви тя и се опита да придърпа главата му към своята.
– Спри – каза Боунс с проблясък на зелено в погледа си.
Фелисити замръзна, ръцете ѝ все още бяха около врата му. Боунс изпрати сетивата си навън. Дали Кат щеше да ги потърси? Или тя все още се придържаше към отрицанието си?
Миг по-късно Боунс чу тропота на високи токчета, които се приближаваха към вътрешния двор с твърде дълги крачки, за да са на обикновена разходка. Ревността на Кат най-накрая я бе завладяла.
– Продължавай – прошепна Боунс на Фелисити.
Тя почти издърпа главата му към своята. Устните на Боунс едва докоснаха тези на Фелисити, когато стъпките рязко спряха и той чу как Кат изтръпна. Погледна нагоре, вината и триумфът се смесиха, когато видя пълното опустошение по чертите ѝ. След това от погледа на Кат избухна зелен огън. Гледката щеше да ужаси Фелисити, ако тя не беше обърната в другата посока. За миг Боунс си помисли, че тя наистина може да нападне Фелисити. После Кат се завъртя и побягна, сякаш самият ад я гонеше.
Боунс прекъсна целувката и задържа Фелисити, когато тя се опита да я удължи.
– Ти вече не се интересуваш от мен – каза Боунс с още един зелен проблясък. – Решила си, че можеш да се справиш по-добре.
Фелисити веднага се отдръпна и каза:
– Да… трябва да си вървя.
– Както и аз – каза Боунс с кратко кимване и тръгна обратно към балната зала.
Беше изминал само няколко метра, когато чу скърцането на гумите на автомобил, който излизаше от паркинга. По дяволите, Кат вече се отдалечаваше с висока скорост! Сега нямаше време да се качи на колата. Щеше да трябва да я последва по друг път.
Боунс се върна на терасата. След това, прикрит от сенките и от черния си смокинг, той полетя.
Отличителното черно волво на Кат беше лесно за проследяване. Тя обаче не шофираше към дома. Тя пътуваше близо час до един нощен клуб, от всички неща. Боунс отбеляза кой е той, след което отлетя на друго място, за да се приземи, без да бъде забелязан. Клубът беше заобиколен от твърде много светлини и хора.
Минаха едва десет минути, преди Боунс да се приближи до портиера на входа. Враждебният поглед, който получи, беше заменен от усмивка, когато Боунс натисна две големи банкноти в ръката на портиера. След това бе въведен в клуба.
Няколко клетки бяха издигнати над дансинга и в тях се виждаха оскъдно облечени танцьорки, които се въртяха в оглушителен ритъм. Боунс първо провери решетките, но Кат не беше там. Тя не беше и на дансинга, а при толкова много хора, носещи одеколон и парфюм, беше невъзможно да я проследи по миризмата.
Ако не беше дошла да пие или да танцува, защо беше тук?
Отговорът дойде, когато усети изблик на свръхестествена енергия, идваща от задната част на клуба. Разбира се. Кат бе изглеждала достатъчно ядосана, за да убие, когато го видя да целува Фелисити, така че бе дошла тук, за да направи точно това.
Боунс проследи тази енергия до вратата с надпис „поддръжка“, намираща се до тоалетните. Ключалката беше счупена и, без изненада, това не беше помещение за поддръжка. Тя водеше към тесен коридор без осветление и друга врата в края му. Тази ключалка също беше счупена и Боунс се промъкна вътре, като тихо проклинаше факта, че има само един сребърен нож. Обикновено не ходеше никъде без няколко оръжия, но последното нещо, което възнамеряваше да прави тази вечер, беше да ходи на лов за вампири!
Шумът от клуба утихна, щом влезе в новата стая. Сигурно е звукоизолирана. Приличаше на малък, нормален офис, но ароматът на кръв и смърт идваше от отворената врата, която водеше към още една стая. На вратата стоеше млада руса жена. Гърбът ѝ беше обърнат към Боунс, докато тя се прицелваше в цевта на пистолет и натискаше спусъка, за да върне чукчето.
Боунс чу, че там е Кат, и не се поколеба. Той заби сребърния си нож дълбоко в сърцето на блондинката. Тя падна като камък и чак когато долови звука от замиращото ѝ сърце, разбра, че е човек.
Няма значение. Куршумите не действаха на вампири, така че тя се беше прицелила или в Кат, или в друг човек. Боунс се втурна покрай тялото ѝ и влезе в съседната стая. Червени ивици украсяваха стените, сякаш на имитатор на Джаксън Полок му бяха дали да рисува само с един цвят. Няколко тела бяха разхвърляни по пода, както човешки, така и вампирски, а тук имаше и призрак, от всички неща.
Кат беше в центъра на хаоса, облечена само в бюстие, бикини и ножове на бедрата си. Тя издърпа главата на един вампир с жестоко завъртане и после се обърна, усещайки погледа на Боунс. Когато го видя, тя спусна ножовете си.
– Забравила си един – каза Боунс вместо поздрав.
Тя се огледа наоколо.
– Кой?
– Кучката, която се промъкна зад теб с пистолет. Нима Кат не я беше виждала преди? Или пък Кат я беше отхвърлила, защото беше човек? – Тя вече не е заплаха – добави Боунс с кратка усмивка.
Тя ритна безглавия вампир настрани.
– Три от тези момичета са все още живи, но са в лошо състояние. Дай им кръв. Твоята ще подейства по-добре от това, което мога да предложа аз.
Боунс прие ножа, който Кат му даде, и разряза дланта си, като среброто гореше дълго след като острието напусна кожата му. Раната също не заздравя толкова бързо, което даде време на Боунс да капне кръвта си в устата на трите момичета. Призракът трепна около последната, опитвайки се да я докосне, въпреки че ръцете му продължаваха да минават през нея. Боунс видя тялото на призрака наблизо и то беше все още топло. Бедното момче едва ли е изглеждало на повече от тийнейджърска възраст, а е било убито преди по-малко от час. Кат бе пристигнала навреме, за да го отмъсти, но не и да го спаси.
Призракът сдъвка шипа в долната си устна, преди да попита:
– Ще се оправи ли?
Кат се заслуша в сърдечния ритъм на момичето, който бе станал по-стабилен, след като Боунс я накара да погълне няколко капки кръв.
– Да. Вече ще е добре – каза Кат с облекчена усмивка.
Усмивката на момчето в отговор изчезна, когато то огледа стаята.
– Не си убила всички. Преди това имаше още три от тези същества и те казаха, че ще се върнат.
– Гадове – промълви Кат под носа си. После се обърна към призрака и каза: – Ще ги хвана. Не се притеснявай. Това е моя работа.
Призракът ѝ подари сладка усмивка, която се разми, когато тялото му започна да избледнява. След миг от него не остана нищо.
– Изчезна ли? – Попита с тих глас Кат.
Нямаше предвид да изчезне от погледа ѝ. Тя имаше предвид буквалния начин.
– Очаквам да е така. Постигнал е това, което е искал, и сега продължава напред. Някои упорити хора успяват да направят едно последно нещо.
А това момче беше повече от упорито. Бил е и безкористен. Повечето новоизлюпени духове бяха толкова ужасени от собствената си смърт, че не можеха да се съсредоточат върху нищо друго. Това момче беше преодоляло това и беше успяло да спаси своето момиче. Ако Боунс носеше шапка, щеше да я свали на младото момче.
Кат отиде до вратата, където беше оставила роклята си. Русата жена почти беше паднала върху нея и няколко заблудени ивици от пробитото сърце на блондинката изцапаха лавандуловата рокля.
– Умно е да я махнеш – коментира Боунс. – Тясната кройка на тази рокля щеше да ти коства подвижността, а и свалянето ѝ щеше да е доста разсейващо за вампирите тук.
Тя го погледна, докато се вмъкваше в роклята.
– Помня как се ловува, нали знаеш.
Той се канеше да отговори, когато светкавицата от тъмни линии на бедрото ѝ привлече вниманието му. Веднага в главата му прозвучаха думите на Иън. Виждайки отличителния ти символ на кръстосани кости на бедрото ѝ, тя ме разсея достатъчно, за да забие сребърен кол в сърцето ми…
Боунс вече беше в другата част на стаята и докосваше бедрото ѝ, преди Кат да успее да извика „Спри!“.
Твърде късно. Боунс проследи линиите на татуировката на Кат. Всяка вдлъбнатина и извивка беше идентична с тази, която имаше на горната част на ръката си. Беше запомнила кръстосаните му кости толкова старателно, че една снимка не би могла да бъде по-точна. Емоциите му избухнаха като финал на фойерверк.
– Спри да ме докосваш – каза Кат с дрезгав глас.
– Не искаш да го правя – прошепна Боунс. – Виждам го в очите ти, а ароматът ти те издава.
В погледа ѝ се бореха копнеж и разочарование, а след това твърдост покри и двете.
– Имаме да убиваме вампири.
Боунс отдръпна ръката си. Да, имаха.
Кат приключи с обличането на роклята си и излезе през вратата.
Назад към част 12 Напред към част 14
