Глава 33
Пада ми се, помисли си Боунс, докато влизаше в комплекса на следващия ден. Кат беше намразила плана, който той измисли последния път, когато бяха тук, а сега позициите им бяха разменени.
Дон не се изненада, когато ги видя на вратата на офиса си. Контролно-пропускателните пунктове, през които бяха минали по пътя си към комплекса, го бяха предупредили за присъствието им. Ако не друго, Дон изглеждаше доволен и така трябваше да бъде. Най-добрият му боец се беше върнал в лоното му с обещанието за още повече на път. Боунс се изненада, че Дон не си подсвиркваше весела песничка.
– Влезте – каза Дон. – Тъкмо преглеждам патологичните доклади от онзи ден. Имаш доста масивен компонент в кръвта си, Боунс – добави той, като сега погледна в негова посока. – На практика бихме могли да се отървем от другите ни вътрешни вампири, ако изсмукваме по един литър седмично от теб.
Боунс изхърка.
– Искате да ме почукате като дърво? Малко алчен кръвопиец си, нали?
Устата на Дон се сви при това сравнение. На Боунс не му пукаше. Дребосъкът си имаше всичко, което искаше, а това беше повече, отколкото Боунс можеше да каже в момента.
– Дойдохме по някаква причина – каза Кат. – Можеш да повикаш и Хуан, Тейт и Купър. По този начин ще трябва да преминем през това само веднъж.
Веждите на Дон се вдигнаха, но той не зададе никакви въпроси и просто повика останалите членове на екипа. Тримата изчакаха в мълчание кратките пет минути, които им бяха необходими, за да пристигнат.
– Всички знаете, че съм наполовина вампир – заяви Кат пред хората си. – Това, което не знаехте, а и аз доскоро не знаех, е, че вампирът, който изнасили майка ми, е брат на Дон.
От тяхна страна се чуха задъхани гласове, които прикриха ниското ръмжене на Дон. Кат пренебрегна всичко това.
– Спомняте си и Лиъм Фланъри от онази мисия в Ню Йорк. Истинското му име е Иън и той е вампирът, който направи Боунс. Той създаде и брата на Дон, Макс. Дон също знае това от години. Това е истинската причина, поради която бяхме изпратени да доведем Иън. Но Иън се измъкна, а след като се срещнахме, Иън се развълнува от това, че съм полукръвна, и реши, че ме иска за новия си експонат. Боунс казва, че Иън няма да се поколебае да използва срещу мен и хора, на които държа, за да си осигури моето подчинение. Има начин да се отървем от Иън, без да се стигне до кръвопролитие, но той е опасен и ще включва един от вас.
При това тя направи пауза. С удоволствие би се изложила на опасност всеки ден от седмицата, но мразеше да застрашава някой друг.
– За да може тя да обърне масата срещу Иън, той трябва да е уверен, че има нещо над нея – каза Боунс, когато Кат продължи да прави пауза. – По-конкретно – ценен заложник. Сега, Иън е умен, така че вероятно няма да убие такъв полезен инструмент за преговори, но няма гаранции. Кат възнамерява да спаси всеки, който се предложи като примамка, а след това сама да използва охраната на Иън като разменна монета, за да принуди Иън да я остави на мира. Ако Иън даде кръвна клетва, обещавайки това, той ще бъде обвързан с нея в света на вампирите, а и на него ще се гледа много лошо, ако откаже да се пазари за собствените си хора. Но докато Кат не успее да спаси доброволеца, няма да има кой да гарантира безопасността му.
Мълчание за точно три секунди. След това Тейт каза:
– Ако това попречи на някой вампир да те преследва, Кат, разчитай на мен.
Боунс го погледна изнервено. Знаех, че любовта ти към нея ще те накара да се включиш пръв като доброволец.
Дон се изкашля.
– Може би има друг подход…
– Аз също – прекъсна го Хуан. – Този немъртъв пендеро може да има два червея на куката вместо един.
Купър сви рамене.
– Кой иска да живее вечно? Аз съм за.
Кат примигваше от сълзите, докато Дон продължаваше да изрежда възражения.
– Едва ли можем да рискуваме най-добрите си войници заради едно предположение…
– Спести си го, старче – каза Боунс рязко. – Не е като да са се занимавали с градинарство през последните години, нали? Освен това вече знаех, че всички ще предложат, а аз едва сега ги срещнах. Как можеш да очакваш нещо различно?
Дон го погледна. Когато това се оказа безрезултатно, той заобиколи Кат.
– Не можеш да водиш най-ценните членове на екипа ни във враждебно гнездо, каквото никога не са виждали. Ако всички те загинат, това напълно ще провали тази операция!
– Тук и сега, реши кое е по-важно за теб – изпъшка Боунс. – Племенницата ти или рискът за операцията ти. Всички ние правим избори, с които трябва да живеем. Това е твоят избор.
Фрустрацията се изля от Дон като високо включена машина за мъгла. Той не искаше да признае, че толкова малко го е грижа за Кат, а също така не искаше да рискува операцията си, макар че малко драматизираше, като казваше, че това може да я съсипе.
– Не е като момчетата да са послушни агънца – каза Кат, прекъсвайки мълчанието си. – Те не са просто стръв. Те са троянски коне. Охраната на Иън никога няма да заподозре колко са издръжливи, а ако не смятах, че могат да се справят, никога нямаше да позволя на някой от тях да се запише доброволец.
Дон се вгледа в нея. Тя не мигна, докато се взираше в него.
Накрая чичо ѝ отвърна поглед.
– Моля се да не грешиш за това същество, с което се срещаш, Кат. Ако той си играе с теб, всички ще се изложим на огъня. По-добре да е толкова добър, колкото е арогантен.
При това Боунс се разсмя.
– О, аз съм толкова добър, колкото съм и арогантен, и не я „играя“. В края на краищата те бях набелязал. Беше сигурна, че ще откажеш да позволиш на мъжете ѝ да направят това. Аз казах, че няма да го направиш.
Не защото Дон се грижеше за нея. Защото Дон знаеше истината: операцията му можеше да оцелее без Тейт, Хуан и Купър, но не можеше да оцелее без Кат. Във всеки случай не и все още.
Дон отправи към него злобен поглед.
Боунс само се усмихна. Това не е да ти одера кожата, докато крещиш, но ще го приема.
– Ще ни трябват няколко седмици, за да сглобим всичко, и тримата ще сте заети дотогава – каза Боунс. – Всички ще имате нужда от най-бързите си рефлекси, ако нещата се объркат. Всички знаете каква е цената на пиенето на сурова вампирска кръв, нали?
Тейт и Хуан кимнаха, но Купър поклати глава. С голямо съчувствие Кат го информира, че това може да добави десетилетия към живота му. Купър само изсумтя. Или не мислеше, че ще живее достатъчно дълго, за да бъде това фактор, или Купър не го смяташе за недостатък, за какъвто го имаше Кат.
– Пиенето на вампирска кръв е единственият начин да се гарантира, че всички вие ще бъдете имунизирани срещу вампирския контрол на съзнанието – каза Кат, сякаш имаха нужда от допълнителни убеждения. – Излишно е да казвам, че Иън няма да ви позволи да си сложите каските. Така че всеки, който откаже, ще трябва да се откаже. Няма да рискувам вашия живот или живота на когото и да било другиго, ако някой вампир ви накара със зелени очи да разкриете истинския план.
Тейт измърмори.
– Аз съм готов за сокове, но ще ме разбереш, ако откажа да смуча кръв от езика му, както ти направи.
Имаше чувство за хумор, нали? Добре. Щеше да му е нужно.
– Не се притеснявай, не си мой тип – леко отвърна Боунс. – А сега, тогава, ако няма други притеснения, да отидем в лабораторията, за да може Дон отново да ми сложи кранче на вената. Наистина, стари приятелю – подхвърли му Боунс – ти се вълнуваш от кръвта като всеки вампир. Сигурен ли си, че не криеш някакви семейни черти?
Дон го погледна.
– Това не е забавно.
Не, но бодлите бяха най-малкото, което заслужаваше. Иън нямаше да преследва Кат, ако Дон не я беше изпратил след Иън, така че цялото това фиаско беше по вина на Дон. Той можеше да се преструва на друго, но Боунс не беше забравил това.
Преди да си тръгнат, Дон нареди лабораторията и коридорите, водещи към нея, да бъдат разчистени от всички служители, които не са от първа необходимост. Поне се вслушваше в предупреждението на Боунс да държи присъствието си известно на възможно най-малко хора в комплекса. Когато това беше направено, те слязоха на поднивото на патологията.
Сърдечният ритъм на Хуан и Купър показваше, че те са нормално разтревожени от пиенето на кръвта му, но пулсът на Тейт беше по-висок. Не е страх – отбеляза Боунс, докато си поемаше дъх. Вълнение. Тейт искаше допълнителната сила и от честите погледи, които открадваше към Кат, причината беше очевидна.
– Готов ли си за подобрение? – Боунс се усмихна и показа зъбите си. – След първата ти доза ще ти избия седемте нюанса, за да видя колко можеш да понесеш.
Тейт го погледна нахално.
– Заповядайте. Кат ме бие от години. Години – подчерта той. – Колко време си прекарал с нея, общо взето? Само шест месеца?
Боунс го издърпа нагоре, докато краката на Тейт увиснаха. Беше почти впечатлен от гадостта на подигравката на Тейт, но това не означаваше, че ще я остави без последствия, особено след като Тейт беше един от войниците, които бяха отмъкнали Кат от него.
Кат дръпна ръката на Боунс.
– Тейт, стига с това перчене! А Боунс, на колко години си? Трябва ли да ти дам чифт мои гащи, които да си закачиш на врата, за да можеш да ги размахваш на този, който те кара да ревнуваш?
– Като че ли ти носиш гащи – каза Тейт под носа си.
Кат удари Тейт, преди Боунс да успее.
– Не че това е твоя работа, но аз ходя без тях само докато съм на работа!
Боунс пусна Тейт и невярващо се втренчи в Кат. Дали тя… дали все още вярваше, че това е необходимо?
Дон изглеждаше нетърпелив да смени темата. Той бутна най-близкия стол към Боунс и отиде да вземе линията за интравенозно вливане.
Боунс седна, но не можеше да откъсне поглед от Кат, която изглеждаше отчасти ядосана, отчасти развълнувана и отчасти смутена.
– Коте, все още ли ловуваш вампири без гащи? – Попита Боунс с възможно най-внимателния тон, на който бе способен.
Тя го погледна с раздразнение.
– Ако играя на примамка, да, но ако е търсене и унищожаване, не. Защо?
Луцифер е наясно. Отидоха ми. Топките.
– Ще говорим за това по-късно.
Веждите ѝ се сключиха като строени буреносни облаци.
– Според изражението ти, ще говорим за това сега.
Всички изчакаха отговора му с изключение на Дон, който се престори на глух, докато вкарваше иглата в ръката на Боунс и отваряше линията в чакащата торбичка с кръв.
Боунс се пребори със смеха, който се надигаше в него. Тя вече го беше финтирала за това, и то ако можеше да отговори, без да се засмее.
– Просто можеш да разшириш гардероба си, скъпа. Не че се застъпвам за това, но аз съм пристрастен.
Тя се приближи.
– Какво имаш предвид?
Той успя да сдържи смеха си, но само за малко.
– Онова, което ти казах за липсата на гащички, когато става дума за привличане на вампири… е… може би малко разтеглих истината.
Челюстта ѝ падна.
– Какво?
– Madre de Dios – издиша Хуан и се взря в Боунс, сякаш току-що е произвел злато от слама. – Ти убеди една жена да ходи без гащи в продължение на години? Мога да науча много от теб.
– Ти ме излъга? – Лицето на Кат стана цветисто и тя заби пръст в гърдите на Боунс, сякаш беше сребърен кол.
– Сега, Коте, това не беше точно лъжа – каза той, като все още се бореше със смеха си. – Казах ти, че някои вампири намират това за неустоимо, и това е вярно. Аз със сигурност го правя винаги, когато съм около теб, а освен това, спомняш ли си каква беше тогава? Толкова стегната, раздразнителна и предубедена. Не можах да се сдържа да не те подразня. В интерес на истината, никога не съм възнамерявал да продължим така дълго…
– Ти, извратено копеле! – Прекъсна го тя.
– Какъв подъл трик – каза Тейт, докато Купър се взираше в стената, сякаш можеше да научи тайните на Вселената от нея.
Смехът на Боунс най-сетне се отприщи. Това само разгневи още повече Кат. Боунс посегна към нея, но тя го удари по ръката.
– Не ме докосвай. Ти си мъртвец.
– Отпреди да се запознаем – съгласи се той, все още смеейки се. – Но въпреки това те обичам, Коте.
Тя изпъшка.
– Не се опитвай да се измъкнеш от това. Ще видим дали ме обичаш, когато ти се отплатя, а аз ще ти се отплатя.
– Дори и тогава ще те обичам – обеща Боунс, докато тя излизаше от стаята. – Дори и тогава.
Кат не остана дълго време вкъщи. Дон изцеди от Боунс почти два литри, а след това ги разпредели на третини в хартиени чаши. Тейт пръв щеше да я опита, а ядосана или не, Кат нямаше намерение да му позволи да го направи без нейно присъствие.
– Не се приближавай, скъпа – каза Боунс, а смехът му изчезна. Понякога хората за кратко озверяваха от прилив на сила, а Тейт и без това беше силен мъж с бързи рефлекси. По-лошото беше, че Кат щеше да се втурне към Тейт, ако той реагираше зле. Не да се отдалечаваше от него.
– Никога не бих я наранил, мъртвецо – промълви Тейт.
Боунс го погледна безизразно.
– При добро съзнание вярвам в това. Но през първите няколко минути може и да не си с ума си, така че тя остава далеч, а аз – близо до теб.
Тейт не спореше. Дори се отдръпна от Кат и се приближи до Боунс, въпреки че устните му се свиха от неприязън. После вдигна хартиената чаша и я изпи, сякаш беше участник в състезание по пиене в местна кръчма.
Тръпките връхлетяха Тейт почти мигновено. Зениците му се свиха, разшириха и отново свиха, а сърдечният му ритъм скочи до небето и той започна да хипервентилира. Боунс го хвана за раменете, готов да го свали на земята, ако се наложи, но Тейт не се стрелна към Кат или към някой друг. Вместо това стискаше юмруци, докато хрущялите не се счупиха, не заздравяха и не се счупиха отново, като през цялото време се оглеждаше с дивия поглед на подплашен състезателен кон.
Две минути по-късно Тейт дишаше по-слабо и тялото му вече не се тресеше от треперене. Боунс не каза нищо, но изглеждаше, че влюбеният идиот има възхитителна сила на духа.
– Пусни ме – изръмжа Тейт и се втренчи в Боунс.
Боунс го направи, но все още се държеше близо до него. Тейт сякаш не забеляза това. Гледаше Кат, която му отвръщаше със съчувствие, щипещо прекрасните ѝ черти.
– Господи, Кат – промълви Тейт. – Това не е като преди в онази пещера. Какво, по дяволите, има в кръвта на този човек?
– Сила – каза просто Кат. – Кръвта, която имаше преди, беше от по-слаб, изсъхнал вампир, така че не може да се сравнява.
Тейт поклати глава.
– Гласът ти е толкова силен. Всичко е така, и миризмите! По дяволите, Хуан, ти смърдиш. Не си ли взел душ днес?
Цветът на Хуан се изостри.
– Майната му. Изкъпах се, но ми свърши сапунът. Не знаех, че ще ни проверят за миризма.
Кат въздъхна.
– Ще имаш възможност да му се отплатиш за този коментар, Хуан, защото ако все още искаш това, ти си следващият.
Хуан го направи. Боунс повтори процеса на задържане, докато се възстанови, като отбеляза, че на Хуан му трябваха още деветдесет и осем секунди, за да се възстанови. На Купър му бяха необходими още деветдесет и две, така че Тейт беше най-силният от групата.
– Готови ли сте отново да сте първи? – Усмихна се Боунс на Тейт. Следваше тренировъчната зала и Боунс имаше намерение да изпълни предишната си заплаха.
– О, да – каза Тейт, преценявайки Боунс с невежеството на човек, който вярва, че по-едрите му мускули ще имат някакво предимство. – И може би ти ще бъдеш този, който ще сере в различни цветове.
Боунс изпусна тих смях.
– Това е невъзможно по много причини, но не ми вярвай на думите. Позволи ми да ти покажа.
– Ще се срещнем там, вампире – каза Тейт и си тръгна.
– Боунс – измъкна се Кат, като видя погледа в очите му.
Той махна с ръка на загрижеността ѝ.
– С толкова много кръв в него всичко, което счупя, скоро ще се поправи. Освен това ще му е от полза да научи, че колкото и непобедим да се чувства в момента, все още може да получи солиден ритник в задника.
Дон се премести пред вратата, блокирайки Боунс.
– Виждал съм начина, по който гледаш Тейт – каза той тихо. – Не чупи това, което не може да бъде поправено.
Боунс потисна подигравателния си смях. Дон се грижеше за Тейт, така ли? Ако само той уважаваше племенницата си толкова високо.
– Не се отнасям зле с тези, които ми се доверяват – каза Боунс, а тонът му добави: – За разлика от теб.
Дон го дари с най-тънката си усмивка.
– Надявам се да е така.
Назад към част 33 Напред към част 35