ДЖАНИН ФРОСТ – И С ДВАТА КРАКА В ГРОБА – Книга1-2 – Част 47

Глава 46

Можеше да целува Кат до края на нощта, но силата на Иън започна да го жили като рояк разярени стършели. Баща му беше почти обезумял от ярост. Най-добре да си тръгне сега, преди емоциите на Иън да заличат разпадащия му се контрол.
Боунс измъкна устата си от тази на Кат, наслаждавайки се на разочарования звук, който тя издаде. Тъкмо се канеше да заговори, когато гласът на Макс проряза тишината.
– Ако отначало не успееш, опитай, опитай отново – каза Макс в първите си думи за вечерта. – Вярваш ли в това, момиченце? Вярвам и ние с теб ще имаме своя ден, запомни ми думите.
Кат се скова, но Боунс се усмихна с целия смъртоносен лед, който го изпълваше.
– Заплашва ли я, Иън? Трябва да напомниш на Макс, че всеки, който преследва жена ми – или някой, който и принадлежи, като майка и или чичо и – обявява война и на мен. Освен ако войната не е твоята позиция, Иън? Макс от твое име ли говори?
Нищо не вбесяваше Иън повече от това да бъде узурпиран, както доказа погледът, който хвърли на Макс.
– Не, Макс не говори от мое име и няма какво друго да кажа по въпроса. А ти, Макс?
– Не – отвърна Макс. След това тонът му от послушен се превърна в подигравателен. – Но имам да кажа нещо за майка ѝ.
От порите на Кат се разнесе острият аромат на ярост.
– Била си дезинформирана – продължи Макс с нескрито задоволство. – Аз я чуках, о, да. Но не съм я изнасилвал.
Боунс втвърди ръцете си, притискайки Кат. Ако не го беше направил, тя щеше да се нахвърли върху Макс точно тогава.
Иън се усмихна, като я видя.
– Ти се отказа от шанса си да го убиеш, Кат, а заплахата на Криспин действа и в двете посоки. Макс е мой и е под моя закрила, така че удар срещу него е удар срещу мен и ще последва война.
Кат спря да се напряга срещу него. После пое дълбоко дъх, който Боунс не само чу, но и усети.
– Сигурно си изнасилвал толкова много жени, че дори не помниш майка ми – изръмжа тя на Макс.
Той ѝ се усмихна неприятно.
– Никога не забравяш първата си, а тя беше първата ми като вампир. Красива брюнетка, големи сини очи и хубави кръгли цици. Чукахме се на задната седалка на колата ми и единственият момент, в който тя се възпротиви, беше, когато отвори очи, видя моите да светят в зелено и най-накрая забеляза кътниците ми.
Боунс отново стегна ръцете си. Кат едва дишаше, но пулсът ѝ биеше, сякаш работеше на пълни обороти, и миришеше на изгоряла сграда.
Макс усети яростта ѝ и усмивката му се разшири.
– Когато видя това, тя започна да крещи и да се вайка, и да ме нарича адско отроче. Беше толкова смешно, че не го отрекох. Всъщност и казах, че е права и че съм демон. Че всички вампири са такива; и тя просто се е оставила да бъде прецакана от един от тях. След това изпих кръвта ѝ, докато тя спря да крещи и изгуби съзнание, и ето какво, момиченце, наистина се случи между майка ти и мен.
– Лъжец – изрече Кат.
Сега усмивката на Макс показа всичките му зъби.
– Попитай я.
Кат не каза нищо, но от това как се изкриви изражението ѝ, вече не беше сигурна в какво да вярва.
– Спомняш ли си майка ѝ толкова ясно? – Попита Боунс.
– Нали току-що го доказах? – Ухили се Макс.
Веждите на Боунс се извиха.
– Как се казваше тогава?
Макс всъщност направи крачка към него.
– Джъстина Кроуфийлд. Ще попиташ какъв цвят бикини е носила след това?
Боунс се усмихна с цялата си студенина в себе си.
– Когато Иън разбра, че си бащата на Кат, обзалагам се, че спомена, че Кат иска да те убие. Изплаши те до смърт да разбереш, че някой достатъчно силен, за да се справи с Иън, те преследва, нали? А и си помнел майката на Кат – ясно, както доказа – така че щеше да е самата простотия да потърсиш името на детето, което Джъстина е родила.
Кат го погледна въпросително. Беше толкова разстроена, че все още не беше разбрала, но веднага щом Макс се похвали с Джъстина, Боунс го направи.
– Дал си тази информация на един наемен убиец на име Лазар, нали? – Каза Боунс с копринена заплаха.
Макс направи крачка назад. Бързо.
Иън го видя и закова Макс с поглед, който го предизвика да помръдне и сантиметър.
– Накарал си Лазарус да убие онази двойка в бившата къща на Кат, за да я измъкне – продължи Боунс. – Но дори когато тя влезе в капана му, Лазарус не можа да убие Кат. Това сигурно много те е изплашило, така че си тръгнал да преследваш Кат чрез единствения източник, който все още имаш. Брат ти. Знаеше, че той трябва да е изпратил Кат след Иън, затова ровеше наоколо, докато не откри къртица в операцията му. След това накара тази къртица да даде на друг наемен убиец местоположението и слабите места на Кат. Добър план, но аз съм тук, за да ти съобщя, че твоя гризач и неговият съучастник са унищожени.
– Ти, копеле! – Изкрещя Кат. Знаеше, че баща ѝ стои зад снайпериста, но сега знаеше, че той стои и зад Лазар. Нищо чудно, че това не беше открит договор. Макс искаше да запази смъртната си присъда над Кат в тайна.
Иън се беше превърнал в камък.
– Какво е това, Криспин?
Боунс вдигна рамене, въпреки че не се чувстваше никак добре.
– Накратко, Иън, Макс е намерил Кат преди теб или мен, но е запазил тази информация за себе си, за да може да мине зад гърба ти и да я убие, за да защити собствения си мизерен задник. Не е много лоялно от негова страна, нали?
Иън хвърли един поглед към Макс, преди да се обърне към Боунс.
– Имаш ли някакво доказателство за това, Криспин? По очевидни причини вече не ти вярвам.
– Имам банкови записи и транзакции от последния опит за убийство на Макс срещу Кат. Глупакът е използвал лична сметка, за да плати на информатора на чичо и – добави Боунс с презрителен поглед към Макс. – Ако погледнеш назад, предполагам, че ще откриеш и друг голям трансфер на средства от една от другите сметки на Макс през февруари, когато нае Лазар да я убие.
– Ооо – каза Кат с подигравателен тон. – Изглежда, че имаш проблеми, Макс.
От яростта, която почти кипеше у Иън, това беше вярно. Тази вечер той беше публично унижен три пъти и Макс беше единственият човек, на когото можеше да отмъсти незабавно.
Тогава погледът на Иън се спря върху Боунс. За миг в очите на Иън проблесна болка, след което гневът отново я погреба. Макс не беше единственият, който щеше да се справи с последствията от тази вечер. Боунс също щеше да го направи, рано или късно.
Но това нямаше значение. Каквато и да беше цената, тя си заслужаваше.
След това тюркоазеният поглед на Иън се насочи към Макс и се превърна в диамантено твърд. После Иън дръпна палец зад себе си.
Макс тръгна след него с наистина нещастно изражение.
– Чао, Макс – извика Кат, когато двамата започнаха да напускат стадиона. – Гледай си гърба. Никога не знаеш кога някой може да ти забие нож в него.
Макс направи пауза, но не каза нищо.
Не го направи и Иън. Той тръгна през залата с шатрите, а Макс го следваше плътно след него.
Кат се загледа, докато другите вампири също започнаха да си тръгват.
– Уау, никой не ме заплашва да ме убие.
Боунс се ухили.
– Нито пък ще го направят, Котенце. В света на вампирите ти вече си законно продължение на мен, а аз не съм известен с това, че приемам заплахи с лека ръка.
Чарлз се приближи и с широка усмивка потупа Боунс по гърба.
– По дяволите, приятелю. Ти си женен мъж? Сега вече наистина съм видял всичко!
Боунс се засмя и го прегърна. И двамата се държаха по-дълго от обикновено. Отчуждението им беше трудно, но сега то беше приключило. Нещо повече, беше време да празнуват.
Е, почти.
– Чарлз – каза Боунс, когато най-накрая се отпуснаха. – Имаш ли нещо против да ни дадеш назаем хеликоптера, с който дойде?

Назад към част 46                                                    Напред към част 48

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!