Глава 9
Жената носеше униформа на UPS, но обикновеният и седан и мислите и разкриваха, че работи за друг работодател. И все пак, ако ние с Боунс не бяхме насочили сетивата си към всеки, който влезе в този гараж, щяхме да я прескочим.
Като за начало, тя паркира на тротоара, вместо вътре в гаража, въпреки че се беше насочила натам. Нещо повече, всичко в нея изглеждаше създадено, за да бъде забравено – от късата и, невзрачна коса до средното и телосложение и приятните и, но обикновени черти. Облечете я в друга униформа и тя би могла да ви сервира палачинки в местната закусвалня, без нито веднъж да предизвика любопитството ви, но мислите и бяха в рязък контраст с външния и вид. Тя забелязваше заобикалящата я среда с военна прецизност, която с много труд бях втълпила на хората си, когато командвах старото си подразделение.
Тя никога нямаше да се хване на номера с изкълчената пета на улицата. Първо щеше да ме прегази, а после да провери дали представлявам реална заплаха.
Което означаваше, че ни трябва нов план.
– Трябва да сменим тактиката – заяви Боунс, повтаряйки опасенията ми.
Хвърлих разочарован поглед към слънчевата светлина. Ако само беше направила пристигането си през нощта! Под прикритието на тъмнината бихме могли да я грабнем и да отлетим с минимален шанс някой да я забележи. Но ако разкрием вида си пред човечеството с едно бляскаво свръхестествено отвличане посред бял ден, сегашното ни положение ще изглежда леко в сравнение с него. Имаше причина вампирите да останат в метафоричните си ковчези в продължение на хилядолетия. Всеки, който застрашаваше тайната на нашето съществуване, завършваше мъртъв по мръсния, болезнен начин от Пазителите на закона.
– Можем да я последваме до дома и, да я хванем там – предложих аз.
– Тя не живее наоколо – заяви откъм задната седалка глас, удебелен от съня.
Иън. Почти бях забравила, че е тук, вероятно защото беше дремал през последните седем часа, докато Боунс и аз наблюдавахме гаража. Сега той седеше прегърбен и плъзгаше черната си сатенена маска за сън до линията на косата си.
– Тя би живяла близо до мястото на взимане, а не до мястото на оставяне – продължи той, като примигваше на ярката слънчева светлина, която проникваше в колата ни. – Коя е тя?
– Брюнетката, която носи униформата на UPS – казах аз, посочвайки я, докато вървеше енергично към асансьора. От мястото, на което паркирахме на върха на хълма от другата страна на улицата, имахме добра гледка към многоетажния гараж, поради което бяхме избрали това място.
Иън се взираше, докато тя не изчезна в асансьора. След това погледна към мен.
– Не се притеснявай, мила. Аз ще я хвана.
– Трябва да направим това дискретно. Ако исках да направя колосална сцена, щях да я измъкна с ритници и писъци още сега – казах аз, без да добавям „тъпанар“ само защото той беше семейство.
– Тя ще дойде, без да вдига шум – уверено каза Иън.
– Не можеш да я гледаш със зелени очи в асансьора, там ще има видеонаблюдение. Както и в гаража – отвърнах аз.
– Не ми трябват тези – каза Иън и за част от секундата проблесна изумруд в тюркоазения му поглед, – когато имам това.
С едно небрежно движение на ръката си той разкъса ризата си, като накара копчетата да се разлетят навсякъде. С друго замахване маската за сън се свали докрай. Накрая разчеса с пръсти дългата си до раменете коса и се усмихна на отражението си в огледалото за обратно виждане.
– В крайна сметка съм неустоим.
Не можах да сдържа подсмърчането си.
– Устоях ти прекрасно в деня, в който се запознахме, или не си спомняш, че ти забих нож в гърдите?
Иън се усмихна с мързелива злоба.
– Спомням си, но изглежда си забравила, че ти първа ме целуна. И много се насладих на това.
Хваната неподготвена, аз се изчервих. Хей, по това време бях в безбрачие от повече от четири години – не мислех ясно!
– Иън – предупредително измъкна Боунс.
Той махна с ръка.
– Спри да ръмжиш, Криспин. Вече съм преодолял някогашното си влечение към жена ти, но резултата си остава, че съм зашеметяващ.
С това той излезе от колата и се отдалечи с разкопчаната си риза, която се развяваше зад него като две мини пелерини.
– Връщай се тук – изсъсках аз, без да крещя само защото все още се опитвахме да бъдем инкогнито.
Иън издуха целувка през рамо и продължи да върви, насочвайки се надолу по хълма към гаража. Боунс задържа ръката ми, когато щях да дръпна вратата на колата, за да тръгна след него.
– Остави го да опита, коте. Куките работят най-добре, когато са с примамка.
Така и стана, но куриерката излезе твърде прозорлива, за да захапе тази конкретна стръв. Само се надявах Иън да не провали прикритието ни, след като голите му гърди не успяха да я замаят.
– За протокола, опитах се да спра това – казах мрачно. След това отново насочих вниманието си към Иън.
Следобедното слънце придаваше на косата му с меден цвят златисти отблясъци, а той се беше погрижил твърдите линии на гърдите и корема му да са на показ, докато темпото му държеше ризата да се развява зад него. С неохота трябваше да призная, че няколко глави се обърнаха и повече от няколко коли забавиха ход, тъй като шофьорките му хвърлиха втори, трети и четвърти поглед. Иън им отвърна с ослепителна усмивка, която го правеше да изглежда почти ангелски за всеки, който не знаеше, че е безсъвестна уличница.
Докато пресичаше улицата, едно дръпване на колана му надолу накара дънките му да седнат още по-ниско на бедрата му. Още няколко сантиметра и щеше да демонстрира слабините си, а от жадните погледи, насочени към него, това можеше да бъде посрещнато със спонтанни аплодисменти.
– Имайте малко достойнство, дами – промълвих аз.
Тогава Иън ме изненада, като сграбчи най-близкия минувач, който не го зяпаше, и дръпна мъжа достатъчно близо, за да го целуне. За секунда се зачудих какво, по дяволите, прави, но Боунс каза:
– Тя се върна – и погледът ми отново се насочи към асансьора на паркинга.
Брюнетката излезе на нивото на улицата и се насочи право към тротоара, където беше паркирала. Не се изненадах да видя, че куфарчето, с което беше пристигнала, вече го нямаше. От мислите и личеше, че е по-малко бдителна, след като доставката е била успешно осъществена, но все пак огледа обстойно обстановката, докато вървеше към колата си.
Което означаваше, че е видяла Иън в мига, в който се е изпречил на пътя и. Непознатият, когото беше настигнал, сега го държеше и пребъркваше панталоните му. Веждите ми се вдигнаха, но тогава мъжът измъкна портфейла на Иън от предния му джоб и с последно бутане, от което Иън падна, избяга.
– Проклетият гад ми открадна портфейла! – Изкрещя Иън.
Брюнетката спря на десетина метра от него. Бях се съсредоточила върху мислите и, така че познах момента, в който естествената и – и правилна! – войнственост беше изместена от нещо друго. Тя се взираше в Иън, който беше паднал по гръб с разтворени крака и наведена глава. После отметна косата си назад, разкривайки лицето си, докато сядаше толкова бавно, че нямаше как да не забележиш мускулите, които пулсираха по гърдите и корема му.
О, да, той се беше нагърбил с това.
– Имате ли мобилен телефон? – Попита той, а английският му акцент беше по-ясно изразен. – Трябва да се обадя на полицията. Току-що ме ограбиха.
– Мобилен телефон? Искаш да кажеш мобилен телефон? – Попита тя, докато в съзнанието и проблясваше „Спри да зяпаш, Барбара!“
Барбара. Сега вече знаехме истинското и име. Никой не използваше псевдоним, за да говори със себе си.
– Да – каза той. После погледна надолу към голите си гърди, сякаш сам не беше разкъсал ризата си.
– В какво състояние съм – продължи Иън, като всъщност успяваше да звучи съкрушено и разтърсено едновременно. – Някой почти ми скъса дрехите, опитвайки се да ми вземе портфейла. Подозирам, че взима наркотици.
Предпазливостта подтикваше Барбара да остави красивия непознат на мира, но тя пренебрегна това и все пак се приближи. Бях едновременно радостна и отвратена. Начин да надуеш егото на Иън и едновременно с това да сдухаш феминизма, Барбара!
Тогава една група хора ги загради от поглед. Напрегнах се, готова да пристъпя към действие, но в следващия миг зазвуча женски хор от „Горкия!“ „Добре ли си?“ и „Нека ти помогна!“.
Другите почитателки на Иън се бяха спуснали на сцената.
– Невероятно – въздъхнах аз. Само с това, че се разхождаше по улицата без риза, той беше успял да събере харем.
– Дами, благодаря ви, но за мен добре се погрижиха – каза Иън. Мислите на Барбара се разделиха между логиката, която и казваше да си тръгне, и удоволствието от доверието на красивия мъж към нея. Когато Иън продължи да отблъсква другите жени в нейна полза, нерешителността и се смали.
– Всички ли сте глухи? – Избухна тя, а авторитетният и глас се извиси над останалите. – Напуснете, преди той да се обади на полицията и за тормоз!
С няколко последни мърморения бъдещият харем се разпръсна, което ми позволи да видя погледа на благодарност, примесен с чувствено обещание, с който Иън дари Барбара.
Това го направи. Тя без колебание преодоля последните няколко метра между тях, протягайки мобилния си телефон. Когато пръстите му се свиха около нейните, докато го вземаше, „Студени ръце“, профуча през ума и, преди погледът му да се впие в нейния и да засияе с ярко, хипнотизиращо зелено.
О, по дяволите – беше последната и съзнателна мисъл.
– Казах ти, че ще е лесно – каза Иън и не говореше на нея.
Боунс запали колата. Погледнах настрани, без да е нужно да виждам как Иън се качва с Барбара, за да знам, че двамата скоро ще ни последват.
– Сега няма да има живот с него – казах под носа си.
Боунс изръмжа развеселено.
– Както винаги, коте.
Назад към част 10 Напред към част 12
