ДЖАНИН ФРОСТ – Нагоре от гроба ЧАСТ 24

Глава 22

В случай, че ни следят, се отказахме от Субурбана, след като се отдалечихме от любопитните погледи на населените места. След това, тъй като половината от групата ни не можеше да лети, останалите грабнахме по един човек и изиграхме версията на Железния човек на „Барел с маймуни“. Веднъж във въздуха единствените опашки, за които трябваше да се притесняваме, бяха самолети, хеликоптери или дронове, но за щастие все още не бяхме видели нито една от тях.
Не летяхме много дълго. Небето беше прекалено ясно, за да рискуваме да пътуваме над градовете, а и Мадиган можеше да се събуди всеки момент. Освен това, след като непосредствената опасност беше отминала, приливът ми на енергия за оцеляване беше изчезнал и ме остави опасно уморена. Летенето, докато носех мъж с добри размери, не помагаше. Когато установих, че гледам към парче земеделска земя и си фантазирам как се разбивам на него, за да мога да заспя, знаех, че съм изчерпала всички резерви, с които бях работила. За щастие Иън и Пик започнаха да се спускат, сигнализирайки, че сме близо до целта си.
Това се оказа група от силози за съхранение на зърно, разположени до неработещ жп коловоз. Районът около високите силози беше безлюден и не чух никаква активност в тях, което означаваше, че не трябва да се притеснявам за прикриването им. Забих се в меката земя зад силозите, като се приземих още по-силно от обичайното си едва контролирано пляскане. Дейв, нещастният ми пътник, издаде повече „уф!“ по време на падането ни, отколкото когато Боунс му беше изрязал сърцето.
– За следващия полет искам да съм с всеки друг, но не и с нея – каза той, когато най-накрая спряхме.
Тогава един писък привлече вниманието ни на около половин миля нагоре. Тейт се втурна към нас, размахвайки ръце, сякаш се опитваше да се измъкне от свободното си падане. Не се получи, разбира се. Той се приземи с достатъчна сила, за да създаде сантиметри дълбоки очертания в меката земя около него.
– Добре де, почти с всеки друг, освен с него – поправи се Дейв, докато Иън се носеше надолу, за да се приземи до дупката с размерите на Тейт. Боунс се приземи следващ, но за разлика от Иън, той се държеше за пътника си през цялото време.
– Задник… дупка – изстена Тейт, докато се изтласкваше нагоре, под съпътстващия звук от множество кости, които се счупиха обратно на мястото си.
Боунс погледна Тейт, после Иън, който не си направи труда да скрие усмивката си.
– Хубаво е да знаеш, че си удържал на думата си да оставиш нападението му без последствия – каза Боунс с тежък сарказъм.
Тази усмивка се превърна във вълча усмивка.
– Промених си мнението, Криспин.
Пристигането на Спейд с Денис и Купър прекъсна всичко, което Боунс се канеше да отговори на това.
– Той е много слаб – обяви Спейд, като все още държеше Купър, въпреки че вече бяха на твърда земя. – Дадох му кръв, но каквито и експерименти да са правили с него, те го убиват.
Приближих се до Купър, забелязвайки натрапчивия аромат на болестта, който надделяваше над естествения му мирис на карамфил и дъбов мъх. Дори и с лечебния ефект на вампирската кръв, цветът на кожата му все още имаше сивкав оттенък, а обсидиановият му поглед изглеждаше леко разфокусиран.
– Помниш ли, когато те наричах изрод? – Попита той, като накрая смехът му леко хриптеше. – Това, което ми направиха, те кара да изглеждаш нормална.
Преглътнах буцата, която се надигна в гърлото ми. – Мадиган се опита да дублира тривидовата природа на Кейти с теб, нали?
Още един груб кикот.
– Да, но не се получи. Нито върху мен, нито върху двете хиляди нещастници преди мен. Мадиган продължаваше да се надява на още един щастливец като Кейти, но сигурно му е трябвало повече от това, което е взел от теб преди години, за да се получи. Или да изчака, докато Кейти остарее.
Знаех какво означава последната част – насилствено размножаване. Мадиган възнамеряваше да направи същото и с мен, така че макар да ме заболя, не ме шокира. Но числото, което Купър предаде, го направи.
– Мадиган ти каза колко хора е убил с експериментите си? – Гадината гордееше ли се, че е най-големият сериен убиец в Америка?
– Не беше нужно да ни казва. Ние можем да броим.
Това каза Тейт, който най-накрая се изправи от дупката от удара, която беше направил при приземяването. Купър кимна мрачно в знак на съгласие.
– Аз бях W98. Трудно е да се направи симпатичен прякор от това.
– Обясни – каза Боунс, като повтори собствената ми мисъл.
Тейт направи пауза, за да погледне Иън веднъж, преди да заговори.
– Мадиган етикетираше тестовите си образци по азбучен ред, а след това по цифров, до сто на буква. Когато за първи път ни доведе тук, ни изправи срещу единствения си успех, Образец А80, за да усъвършенства бойните и умения. От ранния и номер на екземпляр се вижда, че той трябва да я е държал толкова дълго, че да я е хванал, когато е била бебе, за да не знае истинското си име. Не можех да понасям да се обръщам към нея с номера на екземпляра, както правеше той, затова я нарекох Кейти.
Сега вече нямаше как да преглътна буцата, която се изстреля в гърлото ми. В същото време треперех от ярост. Аз също бях получила номер на образец. А1, според охраната на Мадиган, но как можеше Мадиган да отвлече и да експериментира върху бебе? Кейти никога не е имала шанс заради него.
Беше безсмислено, но въпреки това се завъртях и ритнах трупа на Мадиган достатъчно силно, за да рикошира в близкия силоз.
– Събуди се! – Изкрещях му. – Не можеш да останеш мъртъв, трябва да отговаряш за толкова много неща!
– Котенце, спри.
Сграбчи ме Боунс, когато отново щях да ударя тялото на Мадиган в силоза за зърно.
– Можеш да разместиш сърцето му и да му попречиш да се изправи.
Спрях, отпускайки се в силните ръце, които ме бяха хванали.
– С кого се шегуваме? Минали са три часа. Той няма да се върне.
Преди да заговори, Боунс погледна към избледняващата слънчева светлина, която оцветяваше силозите в различни нюанси на оранжево, розово и лилаво.
– Може би не, но ще останем с него тази нощ, за да сме сигурни. Тейт.
Главата му се вдигна, индиговият му поглед бе изпълнен с едва сдържано отвращение.
– Какво?
– Установи ли връзка с Кейти?
Той сви рамене.
– Може би. С нейните способности и светещи очи веднага разбрах каква е, но Мадиган не ни позволяваше да общуваме. Единственото време, когато бяхме заедно, беше, когато тя получаваше инструкции да ме убие. Отначало беше безмилостна в това отношение. После започнах да я наричам Кейти и да и говоря, докато се биехме. Тя никога не го каза, но това и харесваше.
– Как можа да разбереш?
Този път Тейт посрещна погледа му без негодувание.
– Защото през последните две седмици тя стана достатъчно добра, за да ми откъсне главата, но не го направи и скри това от Мадиган.
Очите ми пламнаха от още неизплакани сълзи. Горкото момиче беше в най-безсърдечната форма на пленничество още от бебе. Тейт сигурно е бил най-близкото нещо, което някога е имала като приятел.
– Така че, ако те види – продължи Боунс, – може да не избяга. Или да се опита да те убие, както направи с Денис.
Спейд се напрегна при това. Денис погледна виновно встрани. Предполагахме, че не му е казала кой я е окървавил най-много.
Усмивката на Тейт беше крива.
– Зависи. Казах и да убие всеки, който я преследва. Това може да включва и мен, като се има предвид колко методично работи умът и.
– Готов ли си да поемеш този риск? – Попита откровено Боунс.
Тейт изхърка.
– Приличам ли ти на страхливец?
– Не – отвърна Боунс с призрачна усмивка. – Приличаш на същия упорит, безразсъден, отдаден на работата си глупак, когото почти съм убивал стотици пъти, и затова си идеален за тази работа.
– А ти си същият властен задник, какъвто винаги си бил – отвърна Тейт, а очите му блестяха в зелено. – Но си прав. За това аз съм твоят човек.
Някак си след този изпълнен с обиди разговор те си размениха погледи на пълно разбиране. Поклатих глава. Може би винаги щяха да се недолюбват, но може би между тях все още можеше да съществува взаимно уважение.
– Тогава се заемете с това – заяви Боунс. – Иън? Заведи го обратно в Пойнт Плезънт. Фабиан остана да помага. Може би той ще има добри новини.
Иън наистина не харесваше Тейт, така че очаквах всичко друго, освен ликуващото му:
– Тогава да тръгваме! – Преди да грабне Тейт и да се изстреля като ракета. Защо би го направил… ? О, точно така.
– Спрете го; той се радва на това, защото възнамерява да убие Тейт!
Боунс ме погледна изнервено.
– Не е това причината, мила. Иън колекционира рядкото и необичайното, а това дете е най-редкият, най-необичайният човек на света в момента. Той ще претърси цялото земно кълбо заедно с Тейт и Фабиан в търсенето и.
Тази представа беше почти толкова тревожна, колкото и първата ми. После се утеших със съзнанието, че Иън е много неща, но педофил не е едно от тях. Може и да искаше да „събере“ Кейти, но не би я докоснал с похотлив или вреден пръст. Същото не можеше да се каже за другите, които също можеха да издирват изчезналия експеримент на Мадиган.
– Тъй като всички неотложни дела бяха разгледани, имам нужда от личен разговор със съпругата ми – каза Спейд, прекъсвайки мисълта ми.
Денис ми хвърли унищожителен поглед, преди да си тръгне със Спейд. Двамата изчезнаха в най-отдалечения от нас силоз. С дебелите бетонни и метални стени, които се издигаха на стотина метра нагоре, едва ги чух, след като бяха вътре.
Челюстта ми се сви. Имах няколко неща, които да обсъдя и със съпруга си, но преди да го направя, все още трябваше да се обърне внимание на състоянието на Купър.
– След това, което Мадиган ти направи, не можем да рискуваме да те заведем в болница – казах аз, като мислено превключих на друга скорост. – Но Боунс познава няколко лекари извън мрежата…
– Никакви лекари повече.
Купър потръпна, когато го изрече, а в съзнанието му изплуваха спомени за брутални експерименти. След всичко, което беше преживял, му съчувствах, но Спейд беше прав. Купър избледняваше пред очите ни. Дори не бях сигурна, че още вампирска кръв би могла да излекува всички клетъчни увреждания. Той не се нуждаеше само от един лекар. Имаше нужда от няколко.
– Купър, ще умреш – казах колкото се може по-нежно.
Белите зъби проблеснаха в кратка усмивка.
– Това е моят план и предпочитам да е по-скоро рано, отколкото по-късно, тъй като навсякъде ме боли. Боунс?
– Не е нужно да питаш – отвърна равномерно съпругът ми. – Ти си един от моите от години. Време е да получиш пълните ползи от това.
О, той имаше предвид този вид смърт. Напрежението ми се успокои. Мадиган може и да е храна за червеи, но изглежда, че тази вечер все пак бяхме върнали някого от гроба.
– Котенце, нека Чарлз да звънне на Менчерес и да му каже, че се нуждаем от обезопасено превозно средство за транспортирането на новия вампир – заяви Боунс, тъй като никой от нас нямаше мобилен телефон.
След това придърпа Купър към себе си и почти небрежно наведе глава назад, преди да забие кътниците си в гърлото на другия мъж.
Изглеждаше, че Спейд трябва да се обади на Менчерес точно сега.
Докато се върна, след като информирах Спейд и Денис за случващото се и изчаках, докато Спейд се обади, Боунс вече беше свършил. Купър лежеше на земята, пулсът му беше замлъкнал, само малки червени петна по устата му показваха огромната промяна, която настъпваше в него. Някъде през следващите няколко часа той щеше да възкръсне като вампир, трайно освободен от всички поражения, които Мадиган му беше нанесъл, и уязвим единствено за обезглавяване и сребро в сърцето.
Е, и на заспиване при изгрев слънце през първите няколко месеца, но хората на Боунс щяха да го защитят през този временен етап.
И тъй като най-накрая нямахме за разрешаване ситуации на живот и смърт, можех да насоча вниманието си към други неотложни въпроси.
– Боунс. – Гласът ми беше мек, но твърд. – Трябва да поговорим.

Назад към част 23                                                                  Напред към част 25

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!