ДЖАНИН ФРОСТ – Нагоре от гроба ЧАСТ 5

Глава 3

Просто имах късмет, че когато не исках да говоря с Дон, не можех да се отърва от него. Сега, когато трябваше да говоря с него, той не беше никъде.
След два дни чакане той да се появи, търпението ми се изчерпа. Някъде там приятелите ми бяха в опасност и всяка изминала секунда можеше да ги доближи до смъртта. Някога можех да призовавам духове от километри, независимо дали искат да дойдат или не, но тази сила, както и всички останали, които бях погълнала, когато пиех немъртва кръв, беше избледняла. В безплътното си състояние не можех да се обадя, да изпратя съобщение или имейл на чичо си, за да поискам да се появи, но имаше друг начин да се свържа с него, макар че изискваше пътуване.
Боунс и аз пристигнахме в търговския център на Вашингтон, окръг Колумбия, точно когато слънцето залязваше. Светлините в градината на Елена от Троя все още светеха, осветявайки различните цветни аранжировки, които магазинът продаваше. По-важното беше афроамериканецът, когото зърнах сред цветята, а ризата му в червен цвят беше достатъчно тясна, за да изглежда като нарисувана.
– Добре, че е тук – казах аз.
Не се бяхме обадили, защото не бях сигурна дали Тайлър ще се съгласи да ни помогне. Последния път едва не го убиха. Хората бяха склонни да се държат за такива неща, но трудно се намираше добра среда.
Когато наближихме магазина, едно куче започна да лае. Секунди по-късно към долната част на стъклената врата се притисна космато, слюноотделящо лице, чийто цял задник се тресеше от това колко силно размахваше опашката си.
– Какво те е налегнало, Декстър? – Промълви Тайлър. После се приближи и видя мен и Боунс от другата страна на стъклото.
О, по дяволите, не – изникна в съзнанието му.
– Това ли е начинът да поздравиш стари приятели? – Попита сухо Боунс.
Тайлър отдръпна рамене назад, като още повече опъна опънатия плат на ризата си.
– Това не е поздрав, захарче. Това е моят отговор на всичко, което си дошъл тук, за да ме помолиш да направя.
– Здравей, Тайлър, изглеждаш страхотно – казах аз, прехапвайки усмивка, когато влязох в магазина му. – Харесва ми ризата ти. Това Долче ли е?
Той се изпъна за момент, преди да се хване.
– Робърт Греъм и не се опитвай да ме залъгваш. Трябваше да си боядисам косата, за да премахна сивото, което вие двамата предизвикахте последния път, когато ви помогнах!
Не обърнах внимание на това, като погалих Декстър и го гушнах. Здравият английски булдог вибрираше от радост, докато покриваше ръцете ми с небрежни целувки.
– Предател – каза Тайлър с раздразнение.
Боунс потупа Тайлър по гърба.
– Няма нужда да се притесняваш, приятелю. Искаме само да се свържеш с чичо и за нас.
– Дон? – Ухили се Тайлър. – Защо ви трябвам за това?
Погледнах нагоре.
– Защото не можем да губим повече време да го чакаме да се появи сам. Мадиган е направил нещо на нашите приятели.
При споменаването на името му в съзнанието на Тайлър се изсипаха множество обиди. Мадиган имаше склонност да си създава повече врагове, отколкото приятели.
Все пак подозрителността стесни шоколадовите очи на Тайлър.
– Няма да строя капани или да получавам дървени предмети, които да се забиват в гърлото ми от убийци на духове, нали? Свързвам се с Дон и приключваме?
– Обещавам – отвърна веднага Боунс.
Погледът на Тайлър го прониза.
– Прекалено си хубав, за да ти откажа, Боунс – каза той със съжалителна въздишка. После ми намигна. – Но не толкова красив, че да го правя безплатно.
Въздъхнах, свикнала с флирта на Тайлър, както и с алчната му жилка.
– Уговорка.
Ето как двама вампири, един медиум и едно куче стигнаха дотам да седят около дъската за спиритически сеанси в задната стая на един магазин за цветя. Звучеше като сюжет на съботно-вечерния филм на SyFy Channel, но понякога „странното“ беше ключовата съставка, за да се свършат нещата. Когато са в ръцете на опитен медиум, дъските за спиритически сеанси отварят врати към другата страна. Урната, съдържаща кремираните останки на Дон, трябваше да гарантира, че няма да се налага да пресичаме други духове, преди да стигнем до Дон.
Двамата с Тайлър опряхме върховете на пръстите си върху дървената дъска, след като той посипа фин слой от пепелта на Дон върху дъската. След това той започна да рецитира покана за чичо ми да се появи. След няколко минути планшетът започна да се движи и по тила ми се появиха бодливи усещания. Декстър виеше, звукът беше едновременно тревожен и развълнуван. Животните усещаха присъствието на духове по-добре от всички, включително и от вампирите.
После над дъската за спиритически сесии се появи вихър, подобен на миниатюрно торнадо, което не пораждаше никакъв вятър. Ледени пипала се плъзнаха по гръбначния ми стълб с плъзгаща се ласка. Вече не бяхме единствените хора в стаята.
– Той тук ли е? – Попита Тайлър, като все още не можеше да види енергийните вихри.
Взирах се в тях, наблюдавайки как растат и се удължават, докато не се оформиха в по-възрастен мъж в делови костюм, а дъската за спиритически сесии стърчеше от средата му, сякаш беше разрязан наполовина с нея.
– Здравей, Дон – казах със задоволство. – Радвам се, че успя да дойдеш.
Чичо ми се огледа объркано.
– Кат. Как…?
– Как те измъкнах от ъгъла на отвъдния свят, в който се криеше? – Прекъснах го. – Приятел съм с медиум, помниш ли?
Дон погледна към стърчащата от корема му дъска, а устата му се сви надолу.
– Кой да знае, че тези неща наистина работят?
– Сприятелявай се с други от твоя вид, ще научиш много неща – каза Тайлър, като примижа в общата посока на Дон. После челото му се изглади. – О, ето те.
– Не е време за любезности, Дон – заяви Боунс. – Трябва да ни кажеш всичко, което си крил за Мадиган. От това зависи животът на хората ми.
Дон се намръщи.
– Вашите хора?
– Тейт, Хуан, Дейв и Купър – допълних аз. – Те се смятат за хора на Боунс според вампирския закон. По-важното е, че те са наши приятели. Знаеш, че са изчезнали. Е, Мадиган твърди, че са били убити по време на работа, но той лъже, което означава, че са в сериозна беда.
Въздухът не помръдна въпреки тежката въздишка, която Дон изпусна.
– Исках да разследваш изчезването им, защото се надявах, че са напуснали постовете си и се крият от Мадиган. Или са били дълбоко под прикритие, или дори са загинали по време на мисия. Всичко друго, но не и това, защото ако Мадиган ги е задържал, то досега те вероятно са мъртви.
Единствено липсата на твърда форма ми попречи да го разтърся.
– Или са живи, хванати са в капан някъде и очакват да направим нещо.
Погледът, който ми хвърли, беше толкова изпълнен с тъга, че почти пропуснах другата емоция, която проблясваше по лицето му. Срам.
– Когато Мадиган пое старата ми работа, се опасявах, че може да опита това, но не го очаквах толкова скоро. Съжалявам, Кат. Нищо не можеш да направиш. Не мога и аз. Мадиган несъмнено е защитил от духове и тази сграда.
– Каква сграда?
Двете думи бяха изпълнени със заплаха. Както и погледът, който Боунс впери в Дон. И двете трябваше да изплашат чичо ми, за да отговори истината. Вместо това той въздъхна още веднъж.
– Ако още веднъж се доближиш до Мадиган, убий го. Не можеш да спасиш Тейт и останалите, но можеш да отмъстиш за тях и да спасиш други като тях, ако нещата вече не са преминали отвъд това.
После, преди да успея да го попитам какво, по дяволите, има предвид с това, той изчезна.
– Чакай! – Извиках.
Нищо. Не остана дори хлад във въздуха. Боунс прокле, но аз запратих планшета към Тайлър и хвърлих още един напръстник с пепелта на Дон върху дъската за спиритически сеанси.
– Върни го обратно. Сега.
– Кат – започна Тайлър.
– Направи го – каза Боунс рязко.
Тайлър измърмори нещо за това колко неразумни са вампирите, но за пореден път призова духа на Дон да се върне. Той го направи, но след няколко секунди на каменно мълчание, докато аз се нахвърлях върху него, чичо ми изчезна. Повторихме същия процес отново и отново със същия резултат. Това беше свръхестественият еквивалент на това многократно да ти затворят телефона.
– Не можеш ли да направиш нещо, за да го накараш да остане? – Избухнах.
Тайлър ме погледна сардонично.
– Опитах се да ви кажа, че не мога, господин и госпожа нетърпеливи, но вие не ме послушахте. Има само един начин да накараш един призрак да остане, ако не иска, а вие помните каква болка в задника беше това. Освен това, наистина ли искате да затворите чичо си в капан?
В момента идеята определено ми харесваше. Познавайки Дон обаче, той ще остане упорито мълчалив, дори и да го затворим в защитена от бягство килия за призраци. Освен това направата на такава ще отнеме твърде много време. От няколкото мрачни намека, които Дон ни беше дал, Тейт и момчетата бяха в смъртоносна беда. Трябваше да действаме сега, но аз не знаех какво да правя. Тайлър беше нашият експерт, а той нямаше идеи.
– Това е безсмислено – продължих да казвам. – Дон е този, който ни предупреди, че Тейт и останалите са изчезнали, но сега, след като потвърдихме, че Мадиган ги е хванал, той отказва да ни помогне! Не го разбирам.
Боунс потупа брадичката си, а изражението му беше едновременно яростно и решително.
– Разбирам. Означава, че Дон предпочита да види как хората, на които държи, умират, отколкото да разкрие това, което знае за Мадиган, но има един човек, който може да принуди чичо ти да говори.
– Кой? – Зачудих се. След това ме осени разбиране. – Разбира се! Никой не знае повече за призраците от Мари Лаво и с цялата тази гробовна сила в нея няма нищо, което да не може да накара Дон да направи.
Би трябвало да знам – веднъж вече бях изпитала способностите на Мари, след като тя ме принуди да изпия кръвта и. Споменът ме накара да потръпна. Да имаш пряка връзка с другата страна беше повече сила, отколкото някой би трябвало да има.
Боунс ме погледна мрачно.
– Това, което ме притеснява, е какво ще иска в замяна. Мари не прави нищо, без да получи цена.
Това също ме притесняваше. Последният път, когато се бях видялa с Мари, не беше точно приятелски, ако се брои фактът, че и двете се бяхме заплашили да се избием взаимно.
– Чакай малко.
Тайлър се изправи, а огромна усмивка разцепи лицето му.
– Вие двамата за Мари Лаво, вуду кралицата на Ню Орлиънс, която уж е умряла преди повече от сто години ли говорите?
– Същата – казах аз, изведнъж изморена.
Тайлър запляска с ръце с чистата радост на дете.
– Това ще бъде толкова забавно!
Сега подозрението замени умората ми.
– Какво?
Той ме пренебрегна, като вдигна Декстър и захърка от тежестта на кучето.
– Не се притеснявай, бебе, татко няма да те остави.
– Нито един от вас няма да отиде никъде – каза Боунс категорично.
Тайлър го погледна така, сякаш той беше този, който току-що е загубил ума си.
– Приятелю, нека ти го обясня. Дължиш ми огромни суми и аз ги осребрявам. Имаш ли представа каква голяма работа е Мари в света на медиумите? Това е все едно да разбереш, че Дядо Коледа е истински, и да получиш билет първа класа за работилницата му!
Опитах се да проявя логика, въпреки че се съмнявах, че ще проработи.
– Ти не разбираш, Тайлър. Тя е опасна.
Погледнах го в очите.
– Не съм очаквал, че е прекарала последните сто години в плетене.
Всъщност Мари наистина плетеше. Освен това можеше да призовава призраци, наречени Остатъци, които пронизваха живите и немъртвите със смешна лекота, плюс да прави достатъчно черна магия, за да взриви един град. А освен това имаше и власт над призраците.
Да, Мари беше страховита. Ако не се бях сражавала и кървяла до Тейт и останалите в продължение на години, щях да се замисля дали да помоля Мари за помощ. Ако тя се съгласеше, нямаше да иска да бъде компенсирана с пари. Не, тя щеше да иска нещо много по-ценно.
Срещнах погледа на Боунс. Погледът в тъмнокафявите му очи говореше, че очаква това да е също толкова опасно, колкото и аз, но решителността не намаляваше по мършавите му, твърди черти.
– Те са мои хора, отгледани от моята кръв или заклети в нея, а никой майстор не оставя хората си, когато има шанс да ги спаси.
Не бях фен на репликата, но се съгласявах с всяка дума. Никой истински приятел също не би оставил приятелите си да умрат.
– Изглежда, че отиваме в Ню Орлиънс – казах тихо.
Тайлър издаде възмутен звук.
– Можем ли да спрем да говорим за това и да го направим вече?

Назад към част 4                                                                 Напред към част 6

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *