Глава 16
Скоро разбрах защо Иън искаше да сме в черни костюми. Повечето от стаите на замъка обслужваха или причудливи, или еротични форми на забавление, но имаше една стая, в която забавлението беше изцяло делово.
Стаята за игри с високи залози.
Вампири, вещици, магове и магьосници играеха магически версии на зарове, рулетка, блекджек, покер и други. Няколко глави се надигнаха, когато Иън и аз влязохме, но повечето от играчите не вдигнаха поглед. Съгласих се с непрекъснатата им концентрация. От богатството в обогатени с магия ваучери, които се носеха над масите, би било глупаво да откъснем вниманието си от играта само за да проверим влизащите нови хора.
Няколко бляскаво изглеждащи мъже и жени поднасяха подноси с напитки и предястия, докато други боравеха с магическите хазартни чипове в замъка. Едва бяхме влезли в залата, когато към нас се приближи един служител в смокинг и се поклони.
– Мога ли да ви помогна да обмените валутата си за ваучери, госпожо и господине? Напомняме ви, че минималната сума за закупуване на ваучери е двеста хиляди долара.
Очите ми се изцъклиха. Бях дошла от време, когато цели държави не съдържаха такова богатство, но Иън беше невъзмутим.
– Ще започнем с това – каза Иън и извади от джоба си солидна торбичка. След това изсипа съдържанието му в облечената в бяла ръкавица ръка на придружителя. Очите ми се разшириха от диамантите, рубините и изумрудите, които се изсипаха навън. Скоро на придружителя му се наложи да използва и двете си ръце, за да побере цялата купчина.
Това привлече повече внимание към нас. Иън се усмихна като вълк на хората, които хвърляха гладни погледи към купчината му скъпоценности.
– Има още много, ако някой от вас има камъни да ме победи и да ги спечели.
Мъже. Всичко се върна към гениталиите им.
– Иън! – Опушеният женски глас дръпна вниманието ми надясно. Красива жена с бижута, черна като мастило коса и синя кожа си проправяше път към Иън. Трима мъже я последваха, като израженията им бяха противоположни на нейното щастливо.
– Ананя. – Иън целуна и двете ѝ бузи, а след това и устните ѝ, когато тя ги притисна към неговите, когато той се канеше да се отдръпне.
Стиснах зъби. Тази жена имаше късмет, че тази вечер само се преструвах, че съм с Иън. Ако не се преструвах, щях да разкървавя устата ѝ за това, че я лепна към неговата. А той щеше да ходи с постоянна куцота, защото отвърна на целувката ѝ.
Изглежда, че все пак съм била способна на крайно вампирско притежание. А те казваха, че не можеш да научиш старо куче на нови трикове…
– Ананя, ти си прекрасна както винаги – каза ѝ Иън, когато най-накрая откъсна устата си от нейната.
Тъмни, лосови очи ме погледнаха, преди Ананя да върне вниманието си към Иън.
– Както и ти, скъпи, и виждам, че вкусът ти все още е безупречен. Последната ти придобивка е просто зашеметяваща.
Придобивка? Скръстих ръце зад гърба си, за да не си личи, че току-що съм стиснала юмруци. По-лошото е, че Иън се ухили многозначително.
– Събирам само най-доброто. А ти? Кои са тези прекрасни нови момчета, които държиш на буксир?
Тя щракна с пръсти и те излязоха напред.
– Запознайте се с Ханс, Стивън и Амир. Момчета, запознайте се с Иън. А името на твоя домашен любимец е … ?
Това беше всичко. Излязох, без да погледна назад. Остави Иън да продължи да се усамотява с бившата си любовница без мен. Аз се заех да изследвам останалата част от стаята.
За разлика от другите стаи в замъка, тези стени бяха тъмни, както и подовете и таванът. Богати, разкошни завеси висяха над нишите, където приглушени стонове показваха, че се извършват сделки от по-особено естество. Въздухът натежаваше от аромата на пури, различни парфюми, алчност, отчаяние, възторг и секс. Не беше комбинация, която исках да вкуся, така че след един проучвателен дъх спрях да се опитвам да видя дали разпознавам аромати от хора, които познавах, когато бях редовен посетител на места като това.
Блуждаенето ми ме отведе до най-отдалечения ъгъл на стаята. Кадифена завеса закриваше това, което изглеждаше като друга стая отвъд нея. Шумолящи гласове показваха, че и тази стая е заета. Тъкмо се канех да надникна вътре, когато една бледа ръка кацна на ръката ми.
– Тази игра не е за теб, сладурче.
Последният прякор на Иън ме накара да настръхна повече от опита му да ми каже какво да правя.
– Защо не? – Попитах с цялата си досада, която изпитвах. Бойна двойка, присъстваща и отчетена.
– Защото не те взех за човек, който обича да гони дракона – изрече той. – Дали съм сбъркал?
Разпознах жаргона, отнасящ се до употребата на наркотици, но в стаята отвъд нямаше удари на сърце. Иън можеше да има предвид само едно нещо.
– Вампирите пият дрогирана кръв там?
Ръката на Иън се стегна, когато много глави се обърнаха. Предполагам, че отвращението ми към Червения дракон, както обикновено се наричаше дрогираната кръв, бе накарало гласа ми да се разнесе.
– Запомни първата ми заповед – каза ниско Иън. – Ти не си тук като нищо друго, освен като посетител на партито.
Гневът ми нарасна. Този път той не беше предизвикан от високомерието му. За разлика от хората, вампирите не можеха да се опиянят от правилната смес от синтетични вещества, растения или химикали. Имаше само едно вещество, достатъчно силно, за да ни опияни, и макар повечето вампири да нямаха представа какво е то, аз имах. Иън беше прав – не можех да позволя ролята ми на пазител на закона да повлияе на реакцията ми и това нямаше нищо общо с магическата заповед на Иън.
– Напротив – казах аз с толкова силен глас, че се носеше до всички в тази стая и до затворената със завеси стая отвъд нея. – Не само че обичам Червения дракон, но и мога да изпия всеки вампир тук под масата и залагам всеки ваучер, който имаш, за да го докажа.
Иън искаше сцена, която със сигурност щеше да се върне при Дагон? Бях на път да му я дам.
В очите на Иън блеснаха гневни искри.
– Предполагаш, че всичките ми пари са твои за харчене – извика той с фалшиво шеговит тон. – Говориш като всяка жена и мъж, с които някога съм се срещал.
Смях и мърморене на съчувствие посрещнаха отговора му, който прикри далеч по-ниското му съскане:
– Ти луда ли си? – По мой адрес.
– Знам какво правя – отвърнах със също толкова нисък тон. – Поне веднъж в живота си се довери на някой друг, освен на себе си. Моля те – добавих аз, използвайки тази дума за първи път с него.
Твърдостта в погледа му не изчезна, когато служителят се върна с голям поднос, пълен с различни по цвят ваучери. Тогава с рязко изкривяване на устните си Иън взе подноса, който служителят му подаде, и го вдигна над главата си.
– Добре, приятели, всичко на този поднос говори, че прекрасната дама може да оправдае хвалбите си.
Няколко вампира веднага излязоха от текущите си игри. Скоро Иън беше заобиколен от хора, които приеха екстравагантния му залог. Не беше изненада, че почти всички тези залози бяха срещу мен. Единственото, което направих, беше да се усмихна.
Нека игрите започнат.
Назад към част 16 Напред към част 18