Глава 17
Когато започнах да пия, на масата с мен седяха двадесет и осем конкуренти. Час по-късно бяха тринайсет. Час след това останаха шестима. Сега бяха само двама, а единият от тях се поклащаше толкова тежко на стола си, че приятелите му стояха от двете му страни, за да се уверят, че остава изправен.
Аз се подпирах на ръцете си, защото след последния си изстрел бях решила, че да седиш прав е пресилено. Десетки и десетки кристални чаши бяха подредени, за да образуват мини замък пред мен. Обслужващият персонал беше подходил творчески към подреждането на празните чаши, след като бях приключила с всеки шот.
– С’posta be on ur ass b’now (Просто бъдете на задника си сега) – промърмори Андрю, вампирът с тежък списък. След това размаха пръст към мен. – Оу, старо?
Владеех свободно пиянския говор, така че знаех какво пита.
– Невъзпитано е да питаш една дама за възрастта ѝ – казах аз, като се постарах да изрека думите си достатъчно нечленоразделно, за да избегна подозрения. – И престани да се бавиш. Твой ред.
Андрю погледна злобно пълната чаша с шот пред себе си.
– Изядох те – каза той, след което я вдигна. Той пропусна устата си и замърсената кръв се плъзна по бузата му. Той се намръщи, когато тя се разля върху доскоро безупречния му смокинг, след което прие новата чаша, която обслужващият персонал бързо му наля.
Гледах го със съжаление, но без истинска загриженост. Вампирите не бяха способни да се напият до смърт. Разбира се, утре Андрю щеше да има ужасен махмурлук, но се надявах, че това ще го накара да се замисли дали да пие отново „Червен дракон“.
Иън не наблюдаваше Андрю или другия ми останал конкурент. Гледаше мен, както през цялото време. По-лошото е, че не мислех, че вниманието му е свързано със загриженост за загубата на щедрия залог, който беше направил на мен. Срещнах погледа му, преди бързо да отвърна. Погледът му беше твърде познавателен, сякаш по някакъв начин събираше тайните ми една по една.
Не видях Иън да напуска позицията си от другата страна на масата. Усетих го, когато се приближи. Аурата му се разля над мен, различима дори в тази тълпа, и се засилваше с приближаването му. Той спря, когато се озова зад стола ми. Тогава усетих как ръцете му се плъзгат по раменете ми.
Силата му караше кожата ми да вибрира от приятни тръпки. Преборих се със стон, докато се облягах назад, без да мога да се сдържа да не се приближа. Не беше моя грешка, реших аз. Беше целият Червен дракон, който бях консумирала. Ето защо имах чувството, че всеки допир на ръцете му е заклинание, в което попадам все по-дълбоко.
Пръстите му се плъзнаха под тънките презрамки на ледено-синята ми рокля, като мачкаше раменете ми, докато напрежението се стопи от тях. След това погали задната част на врата ми, докато не успях да спра да се търкам в него като котка. Това можеше да изглежда като обикновено разтриване на гърба, но усещането беше много по-интимно. В друга, по-особена обстановка, можеше дори да се смята за прелюдия.
Шайла, вампирката, която се беше самоназначила за модератор на това състезание, погледна безстрастно Андрю.
– Остава ти само една минута, за да завършиш този удар, или губиш.
Стриктното изказване разплиска нервите ми като кофа ледена вода. Отърсих се от Иън, доволна, когато ръцете му ме оставиха и той се отдръпна. Сега можех да мисля отново. Андрю погледна враждебно модератора. Или се опита да го направи. Виждала съм сънливи кученца да изглеждат по-заплашително.
– Идва – промърмори той, след което изсипа съдържанието на чашата в устата си.
Тълпата около масата започна да ръкопляска. Това спря, когато очите на Андрю се извъртяха назад и той падна с лице напред в своя замък от преобърнати чаши за шотове. Приятелите му веднага го вдигнаха и се опитаха да го разтърсят, но нямаше смисъл. Андрю, както се казва, беше на косъм от смъртта.
– Време е – обяви Шайла миг по-късно, кимвайки на чакащите го придружители. – Отведете го.
Линдзи, единственият ми останал противник, погледна с надежда ваучерите, които се въртяха на няколко сантиметра над масата. След това погледна мрачно решително към чашата за шотове пред себе си. Тя пропусна да го грабне при първия си опит, но го вдигна при втория. След това изпи замърсената кръв на една глътка.
Прозвучаха наздравици, но аз бях по-скоро ужасена, отколкото впечатлена. Богове, колко ли Червен дракон трябваше да изпие Линдзи през годините, за да изгради поносимост към това! Надявах се, че тя няма представа откъде е дошло това. Надявах се никой от тях да не знае. Ако знаеха и продължаваха да го пият редовно… е, имаше причина замърсената кръв да е незаконна.
– Твой ред – каза Линдзи, като удари чашата си.
Вдигнах моята, като внимавах движенията ми да не са прекалено точни. Този алкохол ми влияеше, но не толкова, колкото ако бях нормален вампир. Дори си поех дълбоко дъх, преди да преглътна, сякаш се опитвах да събера сили. След това изсипах съдържанието в устата си, задържах го там за миг, сякаш се борех да не го изплюя, и накрая преглътнах.
Избухнаха нови аплодисменти. Линдзи се хвана за главата, сякаш шумът беше агония. След това избълва струя червено повръщане право във въртящите се ваучери, които така упорито се опитваше да спечели. Продължи да се повдига, тялото ѝ очевидно се опитваше да изхвърли по-голямата част от Червения дракон, който беше консумирала. В един момент обслужващият персонал издърпа ваучерите от въздуха и започна да изтръсква пръските от тях.
– Победител – обяви Шайла, като посочи към мен. Останалата част от залата изрева разочарованието си или победата си, в зависимост от това как бяха направили залозите си. – И името на нашия победител е… ?
– Малката мацка на Иън – обявих аз, като го погледнах с дъгообразен поглед. Сякаш победата в това състезание не беше достатъчна, за да се размърдат езиците, а сега нямаше никакъв шанс Дагон да не разбере, че Иън е бил тук тази вечер.
Устните на Иън се изкривиха, когато той се върна до моя стол.
– Мисля, че е време да заведа Малката мацка на Иън в леглото, за да може наистина да отпразнува победата си – каза той, като този път предизвика бурни аплодисменти. Той ме вдигна, пренебрегвайки протеста ми, че мога да ходя, и кимна на модератора. – Ако може да ни изтеглиш парите?
Шайла щракна с пръсти. Веднага ваучерите над масата се уплътниха в квадратна форма и след това се втурнаха към нея. След това тя посочи кадифената завеса, която ограждаше помещението отвъд това.
– Следвайте ме.
Иън ме понесе в стаята, а ваучерите бяха между нас и Шайла. След като влязохме вътре, беше толкова тъмно, че не бих могла да видя нищо, ако не беше вампирското ми зрение. Все пак ефектът от цялото ми пиене сигурно ме беше настигнал. Едва успях да различа ниските дивани и широките възглавници, които съставляваха по-голямата част от мебелите. Шайла ни поведе покрай тях към врата, която беше направена от дебело дърво вместо от по-кадифени завеси. Тя водеше към малко, затворено пространство с още три врати. Шайла избра тази вдясно и яркостта на светлината, която се разля, ме накара да затворя очи и да се размърдам.
Може и да не повръщах или да не бях в безсъзнание като бившите ми конкуренти, но далеч не бях трезва. От тази светлина ме болеше. Както и главата ми. Освен това или тази стая се въртеше, или мозъкът ми си правеше собствени завъртания. Може би не беше лоша идея Иън да ме носи, въпреки че не си спомнях кога за последен път някой го е правил. Все пак ръцете му бяха силни и сигурни, тялото му – топло и солидно, а миризмата му – много, много приятна…
– Престани – каза Иън и леко ме дръпна за косата. Едва тогава осъзнах, че съм разкъсала яката му, за да го захапя за врата.
Вместо да се смутя, се захилих.
– Съжалявам. Искам да те ям – казах с пълна искреност.
– Разбира се, че искаш. Всички искат – отговори той, докато хватката му за косата ми ме държеше далеч от гърлото му. – Но не тук. Шайла, ако можем да побързаме?
– Разбира се – каза тя. В болната ми глава сякаш светна лампичка. Точно така, имах нещо много важно за вършене.
– Искам още „Червен дракон“ – казах ѝ, като имитирах, че пия още един шот, в случай че не ме е разбрала. – Сега.
Иън въздъхна.
– Игнорирай я. Тя е изпила повече от достатъчно.
– Не е – казах твърдо и го бутнах с лакът. Защо се опитваше да ме спре? Нима не знаеше какво правя? О, точно така, не знаеше, защото не му бях казала. Както и да е.
– Червен дракон – повторих аз. – Да тръгваме – добавих, като подадох на Иън още един силен лакът, когато той отвори уста да спори. – Необработен.
На последната дума Шайла ме гледаше отегчено.
– Необработен? – Измърка тя, а очите ѝ се присвиха.
Кимнах, без да обръщам внимание на това, че Иън се вцепени.
– По-лесно се приема. – После направих жест към ваучерите, които се носеха между нас и нея. – Всичко това за цяла бутилка неразреден.
– Не мисля, че… – започна Иън.
– Тази вечер – подчертах аз, събирайки силите на сетивата, докато гледах как очите ѝ се стрелкат от мен към сгъстения пакет с ваучери. – Моля те – добавих към Иън, надявайки се, че е разбрал подтекста. За пореден път имах нужда той да ми се довери, дори това да противоречеше на всичко, което беше, и на всичко, което показваше на външен вид.
Той се премести, докато ме държеше само с една ръка. След това пусна косата ми, за да погледне примирено Шайла.
– Дай и го. Иначе няма да има живот с нея.
Шайла хвърли още един поглед на ваучерите. Напрегнах сетивата си до предела на опиянението им. Около нея трептеше мъгла, невидима за всички останали. Когато се оцвети в зелено, имах отговора си. После тя се усмихна хладно и мъглата изчезна.
– Много добре, но тази вечер е невъзможна. Ще ми трябва време, за да съставя такава специализирана поръчка.
– Глупости – казах весело, използвайки един от термините на Иън за назоваване на глупости. – Имаш го тук. Напитките бяха по-свежи и с по-силен вкус по-късно в играта.
Сигурно бяха изчерпали първоначалните си запаси от „Червен дракон“, тъй като не бяха подготвени за масово пиене. За да продължат да снабдяват състезанието, трябваше да направят още на място, но сигурно не е имало достатъчно човешка кръв под ръка, за да разреждат сместа по същия начин.
– Смятате ли се за ценител? – Попита Шайла с фалшиво удоволствие.
Хлъцнах и това дори не беше фалшиво.
– Не е ли очевидно?
– Става ми скучно – отвърна Иън стегнато. Щях да протестирам, докато не видях, че той гледа Шайла, а не мен. – Като изключим смяната на потентността – което е дяволски близо до измама – тя е консумирала достатъчно „Червен дракон“, за да знае разликата между прясна напитка и стари запаси. Дай ѝ това, което иска, или ще вземем печалбата си другаде и ще намерим някой, който може да го направи.
Шайла се изправи възмутено.
– Ние сме единственият доставчик в щата.
Иън изхърка.
– За втори път тази седмица чувам това.
– Значи онзи другият човек е излъгал – започна яростно Шайла.
– На мен също ми омръзна – прекъснах я аз, увиснала в ръцете на Иън.
Иън ме настани по-удобно до себе си.
– Знам, любвеобвилна, тръгваме си. Шайла, това предложение отпада след веднъж, отпада след два пъти…
– Продадено – каза тя и отново погледна ваучерите, преди да се обърне към нас. – Изчакайте тук.
– Трябва да изляза навън – казах аз, прокарвайки ръка по предницата си, сякаш тънката материя на синята ми рокля ме задушаваше. – Прекалено горещо. Трябва ми въздух. Започвам да се чувствам… зле.
Иън ме погледна изнервено.
– В следващите пет минути ще боядисаш стените в червено, нали?
Оригнах се и видимо преглътнах това, което се появи.
– Може би.
– Да, излезте навън. – Шайла дръпна вратата и я отвори. – Ще занесем бутилката на наблюдателната площадка на метеорологичния център.
Уверих се, че грабвам Шайла и я прегръщам небрежно, преди Иън да ме издърпа обратно.
– Благодаря!
– За мен е удоволствие – каза тя в най-очевидната си лъжа досега. – Ще се видим скоро.
Иън ме изведе от многобройните стаи на замъка, като получаваше потупвания по гърба от някои от хората, с които се разминаваше. Не знаех за какво, по дяволите, го поздравяват. Аз бях тази, която спечели конкурса. След като излязох навън, поех с благодарност студения въздух, докато Иън ме носеше до края на моста. Не се бях преструвала, че ми е горещо и ми е лошо. Всичко, което бях консумирала, сякаш ме беше ударило наведнъж.
Веднага щом Иън стъпи на земята, замъкът и каменният мост изчезнаха. Иън се отдалечи малко и след това ме постави до скалистата основа на замъка Белведере. След това изчака да види дали краката ми могат да ме държат, преди да се отдръпне.
– Знам, че наистина не възнамеряваш да консумираш повече Червен дракон, така че какво възнамеряваш да направиш с тази последна хитрост?
Срещнах тюркоазения му поглед и му се усмихнах накриво.
– Ще боядисам стените в червено, точно както каза.
Назад към част 17 Напред към част 19