Глава 22
Нип. Нип, нип, нип!
– Престани – измърморих аз, замахвайки към това, което ме хапеше. Изплашен писък ме накара да отворя очи и да седна. Веднага съжалих, че съм го направила. Дори това малко движение накара главата ми да се свие, сякаш беше притисната от стяга.
През едва открехнатите си клепачи видях как Симаргъл се стрелна под завивките. Не си спомнях да съм се прибирала в леглото, камо ли Симаргъл да се е прибирал с мен, но ето че и двамата бяхме тук. Сега вече бях ужасила бедното същество.
– Съжалявам – казах аз, като се превивах от мъка, защото всяка дума караше безпощадния тътен в главата ми да се усилва още повече. Но Симаргъл все още се тресеше под завивките и аз мразех, че съм го изплашила. – Не ти се сърдя – продължих, опитвайки се да изрева, докато галех одеялата върху него. – Всичко е наред. Можеш да излезеш.
Главата му бавно се подаде навън. Усмихнах се окуражително, въпреки че имах чувството, че лицето ми се разцепва от усилието. Бяха минали почти хиляда години, откакто за последен път бях имала махмурлук. Беше толкова ужасен, колкото го помнех. Дори по-лошо. Дали бях копняла за смъртта, за да спра болката, както сега?
Накрая Симаргъл излезе изпод одеялата. След като го направи, той погледна умолително към вратата.
– Какво? – Попитах объркано. – Не е нужно да излизаш да пикаеш, нямаш тези части.
Жестовете на Симаргъл „погледни вратата, погледни мен“ ставаха все по-безумни. Нещо го беше развълнувало. Не знаех какво е, но очевидно беше свързано с другата страна на вратата.
Изправих се, след което мигновено се хванах за главата, защото имах чувството, че ще експлодира. Успях само да не повърна, защото мисълта колко щеше да ме заболи ме изплаши до безкрайност. По-лошото беше, че слънцето беше изгряло. Цялата тази светлина, която струеше през прозорците, ме накара да се отдръпна, сякаш лъчите представляваха истинска опасност, както твърдяха всички стари митове за вампирите. За бога, винаги ли слънцето е било толкова ужасно, отвратително ярко?
Почукването на вратата сякаш се разнесе в задната част на черепа ми.
– Обслужване в стаята – обади се мъжки глас.
Дали Иън беше поръчал закуска? Ако е така, тогава усещането на хотелския персонал трябва да е това, което беше разтревожило Симаргъл. Той не обичаше непознати, ако се съди по това как се отдръпна от вратата.
– Идвам – промълвих аз, като реших, че все пак мога да се възползвам от глътка от шията на обслужващия персонал. Може би малко прясна, чиста кръв щеше да помогне на непрестанното блъскане в главата ми. Бях почти до вратата, когато Симаръл хвърли лапи около крака ми и използва цялата си сила, за да се опита да ме спре.
– Какво? – Започнах, после погледнах към вратата с ново разбиране. Не усещах нищо заплашително от другата страна, но всичко, което правеше Симаргъл, предупреждаваше за Опасност!
– Изчакайте за момент – извиках, като промених тактиката, правейки жест към Симаргъл да се скрие под леглото. След като той го направи, започнах да търся оръжията си. – Само трябва да си взема робата…
Вратата се откърти от пантите си и едва не ме удари, докато прелиташе през стаята. Тогава един усмихнат служител вкара количка с храна в спалнята. Преди да приключи с прекрачването на прага, изпод нея започнаха да излизат вампири, така че малката количка ми напомни на клоунската кола от Полския публичен дом.
Те не бяха просто вампири, осъзнах, когато защитното ми заклинание отскочи от първите, в които попадна. Бяха и истински родени вещици, известни още като демонични роднини, а това ги правеше много опасни. Замразяващото ми заклинание нямаше да им подейства. Нито пък повечето ми магии, а и едва ли бях в бойна форма, когато ставаше дума да измайсторя нещо по-мощно. Ето защо се хвърлих към тях и започнах да се бия по старомодния начин.
Вратата на другата спалня се отвори с трясък. Иън, облечен само с чифт черни дънки, се включи в боя. След няколко мига, в които улавях движенията му с ъгълчето на окото си, осъзнах, че сигурно се е сдържал при първата ни схватка. Тогава той беше страховит, но не и непобедим. Сега приличаше на мрачен жътвар с ужасни проблеми с овладяването на гнева. Скоро вече се разминавах само с нападателите, защото Иън се вряза в основната част от нападателите с такава ефективна, радостна жестокост, че части от тела се разхвърчаха, а голяма част от хотелската стая беше разрушена.
– Обичам доброто клане сутрин! – Изкрещя той, преди следващата му въздушна атака да промуши петима от тях през стената и да ги вкара в съседната хотелска стая. Остави ме да се изправя срещу четирима и успях да се погрижа за двама от тях, преди леглото да се преобърне, разкривайки гърчещия се, хленчещ Симаргъл.
– Ето те и теб! – Възкликна вампирът с кожа от слонова кост и скандинавски вид. – Заклинанието на шефа за проследяване на кръвта ти все пак не е било погрешно.
Впуснах се пред него, грабнах Симаргъл и го задържах между гърба си и прозореца.
– Приближи се и ще ти изрежа сърцето – предупредих, като държах пред себе си за акцент много окървавения си сребърен нож.
Нордическият вампир и неговият по-свиреп, брюнетски приятел си размениха погледи, преди да погледнат към количката за храна зад тях. Тя вибрираше и във въздуха около нея се усещаше тежък вкус на магия. Това означаваше, че вероятно съдържа портал. Как иначе дузина вампири-чародейци биха могли да го използват, за да влязат в тази стая?
– Защо не спрете да се биете? – Изведнъж каза Нордическият вампир. – Всичко, което искаме, е източникът. Дайте ни го и ще ви оставим да живеете.
Неговият мастиленокос спътник изохка.
– Шефът не е наредил това.
Блондинът го погледна с поглед, който казваше:
– Лъжа, глупако! – После ми се усмихна, сякаш не бях забелязала подтекста. – Хайде, нали не искаш да умреш заради косматокрилата версия на хероина? И повярвай ми, другият ти приятел така или иначе ще дойде с нас. Виждал съм снимката му на таблата за демони. За главата му има награда, заради която си струва да изравним този хотел, за да го хванем.
Направих бърз, пресметлив оглед наоколо, като изтръпнах, когато чух как в съседната стая се разбиват още стени. Иън и аз вероятно можехме да спечелим тази битка, но с цената на колко невинни живота? Не можехме да позволим тази кавга да се разпространи и на останалата част от етажа на хотела. Дагон беше обявил награда за Иън. Тези наемници нямаше да се притесняват от съпътстващите човешки жертви, за да я съберат.
Най-близката до мен стена изведнъж се пръсна и Иън се втурна в стаята. Беше хванал двама вампири за врата, когато едно злобно завъртане сведе броя им до един. След това, с впечатляващо атлетично движение, удари главата, която беше извил, като едновременно с това счупи гръбнака на вампира в ръцете си.
След това откъсна ръцете на вампира, когото все още държеше, и започна да го пробожда с бързо изсъхващите крайници.
Някои хора бяха студени и безмилостни бойци. Други бяха безразсъдни, но талантливи. Иън съчетаваше всички тези качества с радост, която караше да го наблюдаваш като балет, напоен с кръв.
– Мога да те гледам как се биеш по цял ден – казах с пълна искреност, но от количката с храна започнаха да излизат още вампири. Бях права; проклетото нещо беше портал.
Това трябваше да приключи, преди да пострада някой, който не заслужаваше. Никога не съм искала да правя това следващо нещо пред Иън, особено с допълнителна публика, но трябваше да го направя. Ако не го направех, щях да бъда точно като тези наемници – съгласна да жертвам живота на невинни хора, за да удовлетворя собствените си цели. Поставих Симаргъл на земята и използвах ножа си, за да разрежа ръката си, като я прокарах по сивата глава на Симаргъл. След това я разрязах отново и прокарах кръвта си по ръката на Иън.
– Спри да се бориш с тях – казах на Иън, когато от портала в количката за храна се появиха още вампири. – Вместо това тръгни с тях. Запомни какво ти казах снощи, защото скоро ще се видим отново.
После забих сребърното острие в сърцето си и го завъртях.
– Не! – Чух Иън да крещи, преди агонията да отнеме гласа му. Усетих как Иън ме стиска, а след това и новата, ужасна болка от огъня, който избухна навсякъде по мен. Иън ме пусна, когато огънят се засили, което беше добре, защото аз избухнах.
След това не усещах нищо.
Назад към част 22 Напред към част 24