Глава 26
През мен премина дива тръпка, която веднага бе приглушена от предпазливост.
– Не мога. Ще те нараня.
– Добре – каза той с мрачен смях. – Очаквам с нетърпение.
Поех си дъх, за да възразя. Той се изтръгна от мен, когато устата му се спусна между краката ми. Той не ме дразнеше с все по-дълбоки движения на езика си, както беше направил при първата ни целувка. Той поглъщаше плътта ми със същата отдаденост, която изискваше да му дам. Слабините ми се свиваха от лента след лента на невероятно удоволствие. Стиснах раменете му, докато въздишките ми се превръщаха в силни викове.
– Пусни се – чух го да мърмори срещу плътта ми. – Отдай ми цялата си плът.
Езикът му трябваше да е направен от огън. Само така можеше да се обясни начинът, по който ме изгаряше. Не си спомням да съм паднала на пода, но сигурно е така, защото дървото замени меката кожа на дивана. Дървени трески прободоха пръстите ми от това, колко силно забих ноктите си в него. Не регистрирах болката. Не и когато нова поредица от дълбоки завихряния изтръгна гърба ми от пода.
Виковете продължаваха да се разливат от мен, толкова силни, че щяха да накарат служителите на клуба да избягат, ако Иън не ги беше хипнотизирал да не ни чуват и виждат. След това поредната серия от удари донесе нов прилив на екстаз с внезапността на дърпане на въже. Освобождението, от което се нуждаех, беше точно там…
Той откъсна устата си, като ме лиши от оргазма, от който бях на косъм.
– Не. Не, докато не се отпуснеш истински.
Фрустрацията накара ръката ми да се измъкне по-бързо, отколкото можех да мисля. После се вгледах с ужас в яркия отпечатък върху бузата му.
– Толкова съжалявам…
Той духна върху подутата ми, болезнена плът и мигновеното стискане на удоволствието открадна гласа ми.
– Шамарът е по-добър, но все още не е достатъчен. – Той се ухили, преди друг дразнещ дъх да докосне клитора ми като грозд от пера. Удоволствието само засили нуждата ми, както и следващото едва забележимо плъзване на езика му.
Ръцете ми се насочиха към главата му, за да го подтикнат да се спусне отново за още. Той ги хвана и ги притисна към корема ми.
– Не и докато не отприщиш всичко, което си задържала. Дотогава се наслаждавай на мъчението. – Нисък, злобен смях. – Знам, че ще го направя.
Той продължаваше да ме доближава до ръба, за да ме дръпне обратно, сякаш беше нашепвач на оргазми и знаеше точно кога да спре. Не след дълго се замислих дали да не използвам магия, за да го накарам да прекрати изисканото мъчение. В същото време една по-тъмна част от мен искаше да се отпусне, както той ме подканяше. Повтарящият се камшичен удар от страст към отрицание разкъса и последните пластове на контрола ми. Вече не се притеснявах, че ще отида твърде далеч или ще го нараня. Не можех да мисля отвъд потребността.
Едва регистрирах одобрителното ръмжене на Иън, когато веригите се скъсаха в най-дълбоките части на мен. Изведнъж имах повече от достатъчно сила, за да се изтръгна от хватката му. Отхвърлих Иън от себе си достатъчно силно, за да го пратя да се блъсне в стената от другата страна на стаята. Бетонът и мазилката се пръснаха от удара, който тялото му нанесе, а на мен не ми пукаше. Тръгнах към него, почти дива в нуждата си да го имам.
Той беше по-бърз и ме срещна в средата на стаята. Грабна ме, преди да ни блъсне и двамата в най-близката стена. Във въздуха се разнесе още един облак от бетон, прах и отломки. След това устата му смаза моята, докато издърпваше бедрото ми до кръста си. С груб тласък вкара цялата си дължина в мен. Острият ми вик се смеси с неговия дрезгав вик.
Хватката му стана достатъчно силна, за да ме боли, ако можех да усещам нещо друго освен възторженото горене вътре. Той започна да се движи и удоволствието ме разкъса както никога досега. Големината му, свръхчувствителността ми към среброто в пиърсинга му, допълнителното триене от него, тласъците, които отговаряха на огромната ми нужда с разтърсващ екстаз… всяко оттегляне ме караше да хлипам от отрицание, а всеки тласък ме караше да викам за още. Нуждаех се от всичко това. Всичко. Сега.
Кръвта овкуси целувката ни. Не знаех дали е моя или негова. Не знаех и кой от нас е повалил другия на земята. Единственото, което знаех, беше свирепото удоволствие от онези силни, дълбоки тласъци, които ме караха да разкъсвам гърба му в знак на насърчение. Той сграбчи бедрата ми и се движеше още по-бързо. Кулминацията ми се приближи и ме накара да изпадна в бяс. Той не можеше да ми откаже това отново. Не можеше. Нямаше да му позволя.
Преобърнах ни, докато се озовах върху него. След това хванах бедрата му толкова силно, че пръстите ми се забиха право в кожата му. Беше ми все едно. Отдадох се на оргазъм, който ме разкъса с интензивността на убийствен удар, прегъна гърба ми и ме накара да изкрещя достатъчно силно, за да ме заболят ушите.
След това се свлякох върху гърдите му така безсилно, сякаш ме бяха проболи със сребърен нож в сърцето. Няколко мига по-късно той отметна косата ми настрани, за да целуне оголената извивка на гърлото ми.
– Ударната ерекция на Луцифер, това беше истинска езда.
Гласът му проби през почти парализиращото ми заслепяване. Погледнах надолу към него … и изтръпнах. Тялото му беше покрито с червени ивици, които можеха да бъдат само следи от кръв от ноктите ми. Но не това ме накара да си поема зашеметяващо дъх. Това беше подът. Той не просто се беше вдлъбнал под пълната лудост на нашата страст. На някои места наистина можех да видя целия път до дансинга отдолу.
– Аз толкова…- Започнах, но смехът му ме прекъсна.
– Ако си на път да се извиниш отново, спри. Само глупак би си помислил, че ще променя нещо, а ти не си глупак.
Това беше спорно, но сега не беше моментът. Започнах да слизам от него, за да не е застрашен от пропадане, ако се счупи грешната носеща греда, но ръцете му се приземиха на кръста ми.
– Какво си мислиш, че правиш?
Направих жест към очевидното.
– Изкарвам ни от една дупка.
– Позволи ми – каза той и ръцете му се стегнаха на бедрата ми, докато използваше силата си, за да ни издигне право нагоре. След това се преобърна във въздуха, докато не го погледнах нагоре, а не надолу. Той все още беше в мен, все още твърд, и очите ми се разшириха, когато тези въздушни трикове предизвикаха нови тласъци, които не бяха случайни.
– Не свърши ли? – Мислех си, че е така, но да кажа, че бях заета, би било слабо казано.
Усмивката му беше придружена от завъртане на бедрата му, което не беше абсолютно случайно.
– Искаш да кажеш, че съм свършил? Да. Но още не съм свършил, с теб малка пазителко. Точно сега възнамерявам да изгубя целия си контрол с теб, така че, както каза по време на първата ни схватка – дълбокият тласък огъна гръбнака ми с блаженство – мой ред.
Той се беше сдържал? Тогава нямах търпение да разбера какъв щеше да бъде сега.
– В такъв случай, както ми каза тогава… ела и ме вземи.
Часове по-късно Иън влезе във ВИП стаята, свалил покривалото, което му служеше за единствено облекло.
– Клубът е затворен за през нощта, последният служител си отиде вкъщи, полицията я няма, а фирмата за реставрация ще се върне чак утре.
– Добре – казах аз, доволна, че не мога да се изчервя.
Иън беше хипнотизирал служителите, така че да не ни виждат и чуват, но това не им попречи да се опитат да разследват защо стените, подовете и обзавеждането на клуба са разрушени във ВИП секцията. Дори бяха извикали полиция и фирма за възстановяване на строежи в опит да намалят щетите. Може би щях да съм готова да пренебрегна няколко забравили служители по време на разгара на страстта ни, но няколко служители, екип на аварийно-възстановителната служба и няколко полицаи? Не.
Иън се беше справил с всичко това, след като ме доведе до най-невероятния оргазъм в живота ми. Можех да му помогна да изтрие спомените и да изведе публиката ни, но бях твърде заета да се съвземам от последиците. Сега в клуба нямаше никой освен него, мен и Силвър, която в момента се беше качила на една от гредите на тавана на клуба. Опитах се да не се чудя от колко време Симаръл е там. Достатъчно смущаващо беше да осъзная, че – за известно време – съм игнорирала аудитория от хора, без да добавям новия си домашен любимец към тази воайорска смесица.
Сега лежах на два от останалите неразглобени дивана. Бях ги притиснала един към друг, докато се получи удобно, макар и тясно легло. Покривът ми беше по-скоро от завесите в стаята. Наситеночервеният плат зашумя, когато Иън най-накрая се присъедини към мен. Леката му целувка по горната част на главата ми не би трябвало да ме накара да се почувствам по-топла, но това се случи, както и ръката, която той плъзна около мен, за да ме придърпа по-близо.
– Колко е часът?
Всъщност не ме интересуваше, но въпросът беше буфер от много непознатите чувства, които се въртяха в мен. Не можех да реша кое е по-смущаващо: мисълта, че ме е подтикнал да правя секс за кратко пред няколко непознати, или мисълта колко ми е било безразлично в онзи момент. Дали под трудно постигнатия контрол всъщност бях ексхибиционистка? Или той владееше тялото и емоциите ми толкова силно, че ме беше превърнал в такава въпреки себе си?
– Малко след полунощ – отвърна той, като се премести, за да застане с лице към мен. Установих, че не съм готова да го погледна в очите, затова бързо затворих своите, сякаш бях уморена.
Сигурно не бях убедителна, защото гърдите му започнаха да вибрират от смях.
– Виждам, че щитовете са вдигнати с пълна сила.
– Не знам какво имаш предвид – казах, отваряйки очи, защото вече нямах друг избор.
Пръстите му проследиха ключицата ми.
– През целия си живот криеш това, което си, чак до сребристия блясък в очите ти и слабичкия външен вид, с който се превъплъщаваш. Да, разбрах, че това е истинската ти външност, когато възкръсна от пепелта, облечена в нея. И така, за много кратък период от време ти разкри истинската си външност, истинския си аромат, произхода си, силите си, а сега и страстта си. Чувстваш се изложена на опасност, така че е разбираемо, че се опитваш отново да се прикриеш емоционално.
Изтръпнах от смъртоносната му точност. Със саркастична усмивка той ме завъртя в позиция на лъжичка и след това ме придърпа обратно към гърдите си. Сега твърде вещият му поглед не се виждаше.
– По-добре?
Не отговорих, въпреки че вътрешният възел на напрежението се разтвори. Да, това, че не трябваше да го гледам, ми помогна, но не можеше да се сравни с всичко останало. Той беше прав; чувствах се изключително изложена на риск. Ако не бях толкова физически наситена, може би щях да стана и да се разходя в опит да се прегрупирам.
Той въздъхна, сякаш усещаше продължаващата ми борба.
– Ще ти помогна ли, ако ти кажа една от моите дълбоки, тъмни тайни?
– Да – казах веднага. Знаех толкова малко за него, а тук той знаеше за мен повече, отколкото който и да било от векове насам.
Смехът му гъделичкаше тила ми.
– Много добре, ето нещо, което само Менчерес знае за мен: Истинското ми име не е Иън.
Назад към част 26 Напред към част 28