Глава 13
Фанес ни поведе през храма към една част, която изглеждаше далеч от главната, лъскава пътека. След като стигнахме дотам, в пода сякаш от нищото се появиха стълби, които водеха в мрака.
– Колко загадъчно – каза Иън с подигравателен тон.
– Ще искаш да видиш това – отвърна Фанес. – Това е причината, поради която тя те остави, за да дойде тук с мен.
С това откровено изявление Фанес слезе по стълбите, без да чака да види дали ще го последваме.
Аз се възползвах от шанса си.
– Иън, не знаех, че ме е нямало толкова дълго! Мислех, че е било само една нощ, дори не и това…
– Чух – каза той, а в погледа му блесна нещо твърдо. – Ще го обсъдим по-късно. Сега искам да видя какво има там.
С това той скочи надолу към стълбището, а на мен не ми оставаше нищо друго, освен да стоя там или да го последвам.
Последвах го. Тесният коридор изглеждаше различен от останалата част на храма. Нямаше причудливи светлини в пода, нито богато украсени декорации. Нищо друго освен студен, твърд камък с цвят на черно стъкло. Завършваше в осветено от факли помещение с още по-сурови черни стени. Статуи на богове от подземния свят от различни системи от вярвания оформяха малкото правоъгълно пространство, а в центъра му се простираше някакъв закрит басейн. То завършваше с водопад, който падаше както от тавана, така и от пода и скриваше всичко, което се намираше отвъд него.
Щом прекрачих прага на помещението, усетих как магическа бариера изскача, а след това сетивата ми експлодираха. Мрежовият свят пулсираше около мен, толкова осезаем, че можех да плувам в него. Това усещане ме повлече към водната стена от другата страна на стаята. Тръгнах, протягайки ръка към последната завеса, която беше единствената преграда между мен и света, който ме примамваше отвъд…
Иън отдръпна ръката ми.
– Веритас!
Не сега, магьоснико, помисли си раздразнено другата ми половина.
Останалата част от мен се отдръпна от гласа на Иън, макар и остър. Отне ми малко време, но се освободих от потъващата сила, която беше само на едно докосване.
– О – казах, изненадана да видя лицето му, което сега бе подчертано от сребристоцветни лъчи. Не бях призовала тази неземна сила, но тя беше там, осветявайки погледа ми със сребро.
– Баща ти е от другата страна на тази стена – каза Фанес и с жест посочи водопада.
Хватката на Иън върху ръката ми се затегна.
– Там ли е? И къде е това?
– В подземния свят. – Тонът на Фанес стана копринен, когато едното му крило се протегна към водната стена. – Този водопад крие таен вход към затворническата си част. Ако мине оттук, ще може да спаси баща си, без никой да разбере за това. Ето защо настоях да дойдеш с мен – добави той с поглед в моя посока. – Трябва да усетиш колко тънка е завесата тук, за да знаеш, че говоря истината.
Наистина усещах подземния свят толкова силно, че ми напомни за момента, в който го бях разкъсала, за да пусна в него душата на Дагон. Ашаел също беше потвърдил, че царството на Фанес се носи върху него, така че не беше немислимо Фанес да се е натъкнал на слабо място в завесата, отделяща земята на мъртвите от този свят.
– Защо баща ти трябва да бъде спасен? Той е проклетият Шеф на това място – каза Иън.
Устата на Фанес се сви.
– Вече не, а и признавам, че ми е любопитно как се е озовал като затворник. Моите източници знаеха само за новия му статут. Не и как го е придобил.
Не исках да казвам на Фанес нищо, което би могъл да използва срещу мен. Затова просто казах на Иън:
– Знаеш защо – много тихо.
– А – каза той след пауза.
Сега разбираше ли защо трябваше да дойда? Надявах се да е така.
– И така – каза Иън, като погледна от мен към Фанес. – Намерил си я и си ѝ казал, че баща ѝ сега е затворен в собствения си затвор, и ѝ предлагаш да ѝ помогнеш да го измъкне. Тя поиска първо да ме излекуваш, което и направи. Сега искаш тя да щурмува тайния ти вход към портите на смъртта. Това ли е всичко?
– Не – каза Фанес, преди да успея да отговоря. – Тя иска и анулиране на годежа ни, което може да направи само баща ѝ. – Устата му се сви. – Тя все още предпочита теб пред мен, макар че нямам представа защо.
– Би трябвало да се радваш на това – каза Иън веднага. – Спестява ти куп неприятности. Имал съм врагове, които са ми причинявали по-малко стрес, и то в добър ден, отколкото съм имал от нея.
– Трябва ли да ви оставя сами? – Попитах с язвителен тон. – Може би ще ти е по-приятно да ме обсъждаш, ако не съм тук.
Китката на Иън трепна в снизходителен жест.
– Можеш да останеш. Все пак съм прекарал най-много време с теб от седмици насам.
Така че той беше решил да се възползва от емоционалното възмездие. Искаше ми се просто да се скараме. Така щеше да е по-бързо.
– Доскоро не знаех за часовата разлика – отвърнах аз, след което хвърлих строг поглед към Фанес. – Не ми каза това, когато ме накара да дойда с теб.
– И аз трябваше да го направя защото? – Каза той с открито недоверие. – Разликата между нашите светове е пренебрежимо малка дори за човешката раса. Той е вампир. Изненадан съм, че изобщо е забелязал.
Богове, този човек!
– Дори да не си го сметнал за важно, пак е трябвало да го споменеш – казах аз свенливо.
Иън изхърка.
– Ти си от тези, които говорят. Имаш навика да решаваш вместо мен, нали? – Каза той.
Погледнах с копнеж водната стена. Никога не съм се чувствала по-изкушаващо да се хвърля с главата напред в подземния свят.
– Има едно нещо, което не ми е ясно – каза Иън, като сега обърна поглед към Фанес. – Защо ще и помагаш да щурмува площадката на смъртното наказание? Не печелиш нищо. Всъщност губиш една могъща годеница. Каква е истинската ти цел тук?
Крилете на Фанес се разпериха, напомняйки ми за разгневен лебед.
– Не е нужно да ти се обяснявам…
– Мислеше ли си, че няма да те попитам същото? – Прекъснах го. – И наистина трябва да ми се обясняваш, иначе няма да се доближа до тази водна порта, камо ли да мина през нея.
Златните му очи се втренчиха в моите.
– Вече ти казах, че и аз не искам този годеж, и то преди да се запознаем. Сега, след като се запознахме, знам, че не сме съвместими. – Той сви рамене. – Ти си много красива, но спориш с всяка моя заповед, разпитваш ме пред хората ми, постоянно предявяваш неразумни искания…
– Добре дошъл в моя свят – промълви Иън.
– …и най-оскърбителното от всичко е, че предпочиташ друг пред мен – каза Фанес и властно размаха крило към Иън, който му намигна.
– Все пак бих се оженил за теб, ако желаеше – продължи Фанес с по-неохотен тон. – Във вашия свят имате много шансове да повишите статуса си отвъд този, с който сте се родили. В моя има малко. Бракът е един от тях, а ти си дъщеря на един от висшите богове. Вместо това… съюзите са друго.
В очите на Иън проблесна блясък.
– А един по-висш бог би ти дължал съюз, ако си му помогнала да избяга.
Фанес наведе глава в знак на признание.
– Бих имал цялата власт, която ми обещаваше бракът с нея, без нито един от недостатъците на това да съм женен за нея.
Ще замразя вътрешностите му и ще го пробода с тях, помисли си другата ми половина. И на моя магьосник, ако устните му продължават да потрепват.
– Сега всички знаем мотивите си – казах през зъби. – Но ти пропусна най-важното, Фанес. Как ще нахлуя в затворническата част на подземния свят, за да освободя баща си, когато само мъртвите могат да влизат там?
Фанес ме дари с най-слънчевата си усмивка.
– Като си мъртва, разбира се.
Назад към част 13 Напред към част 15