ЕЛИС
Най-накрая имах стаята само за себе си и нямах валидни оправдания. Трябваше да отворя чантата с вещите на Гарет.
Седях на койката си с кръстосани крака и се взирах в чантата в скута си, сякаш беше тиктакаща бомба, която само чакаше да избухне.
Дори не знаех защо ми беше толкова трудно да я отворя. Бях опаковала старата му стая вкъщи, прегледах кашоните, които бяха изпратили от академията, когато бяха освободили пространството му. И все пак имаше нещо в дрехите, които беше избрал да облече в деня, в който беше умрял, което ме накара да се страхувам.
Знаех, че това е последното облекло, което е облякъл… един от последните малки избори, които е направил. Че тези неща са били там в последните му мигове, когато мен ме е нямало…
Изпуснах дълъг дъх и разкъсах печата в горната част на черната чанта.
Вкарах колебливо пръстите си в нея и извадих любимите му маратонки. Все още имаше малко кал по протектора, а неоновооранжевите връзки ме накараха да се усмихна за миг, защото си спомних, че му казах, че с тях изглежда като крещящ глупак. В едната маратонка бяха навити черни чорапи, а в другата – боксерките му.
От устните ми се изтръгна смях. Току-що бях прекарала седмици в умуване над емоциите, които можех да събудя, отваряйки тази чанта, само за да се озова пред бельото на брат ми. Ако можеше да ме види сега, щеше да ми се смее, че съм такава слабачка.
След това извадих чифт черни джинси, като за всеки случай пръстите ми бръкнаха в джобовете, но не открих нищо там.
Синята тениска беше по-трудна за отхвърляне, тъй като ароматът на одеколона му ме заля. За миг се пренесох обратно в прегръдките му и затворих очи, докато притисках материята към лицето си, попивайки усещането, че е близо до мен за мимолетна секунда.
Болката в сърцето ми пулсираше и аз прехапах устните си, докато се борех със сълзите, които можеха да се появят. Личният живот никога не траеше дълго на това място. Не исках някой от съквартирантите ми да ме открие да ридая над стара тениска.
Сгънах внимателно тениската и я поставих в скута си, преди да извадя портфейла му.
Беше от избледняла кафява кожа, същият, който имаше от години. Отворих го, като открих банковите му карти, осемнайсет аури, лична карта със снимка, от която сърцето ми се сви, и няколко стика дъвки. Не черешови. Пъхнах пръсти в задното отделение и измъкнах няколко изпомачкани снимки. Имаше една, на която бяхме с него на плажа преди около четири години. Бяхме отишли, за да отпразнуваме изгряването му като пегас. Той ме пренесе дотам и обратно между блестящите си черни криле и аз се усмихвах през целия ден, докато плувахме над морето и ядохме толкова много сладолед, че едва не повърнахме. Тогава решихме един ден да се преместим близо до водата. Когато избягаме от Алестрия, от бандите, от стриптийз клуба и от всички неща, които бяха направили това място нещо друго, но не и дом за нас.
Усмихнах се на спомена, борейки се с желанието да се отвърна от него, докато се опитвах просто да го оценя и да държа мъката настрана. Не исках болката от загубата му да ме затрудни да си спомням радостта от това, че го имах. Трябваше да мога да си спомням всички хубави неща, които бях преживяла с него, без да се разпадам всеки път, когато се опитам. Трябваше да мога да се усмихвам на тях, вместо да оплаквам загубата им.
Повдигнах чантата, за да се уверя, че не съм пропуснала нищо, и в ръката ми падна блестящ бял кристал. Топло чувство сякаш ме заливаше от него, шепнеше обещания в ухото ми и ме караше да го държа все по-близо до сърцето си.
– Значи ти го отвори? – Гласът на Гейбриъл ме накара да подскоча и аз свих юмрук, докато се обръщах, за да го погледна през рамо. Отвореният прозорец беше ясен знак за това как е влязъл и челюстта ми се стегна, когато той успя да разруши малкия момент на спокойствие, който бях намерила.
– Ами мислех, че имам малко време насаме, за да се справя с това – избухнах.
– Искаш ли да си тръгна?
Не си направих труда да му отговоря, докато набързо слагах дрехите на Гарет в чантата за доказателства. Отново залепих пломбата, но тя не държеше както преди.
Портфейлът и кристалът останаха навън, като ги пъхнах в джоба на ученическата си чанта заедно с дневника на Гарет.
Слязох от койката и прекосих стаята, за да сложа чантата с вещите на дъното на моята половина от гардероба. Бяха просто дрехи и не виждах защо някой би се ровил в това така или иначе. Единственият, който можеше да го направи, беше Гейбриъл, а аз не можех да направя почти нищо, за да го спра, ако реши да го направи.
– Добре ли си? – Попита ме Гейбриъл, когато се върнах в стаята.
– Готов ли си да спреш да ме лъжеш за нощта, в която Гарет умря? – Попитах в отговор, а тонът ми беше леден.
В очите на Гейбриъл проблесна вина и той бавно поклати глава.
– Тогава нямам какво да ти кажа.
– Почакай – извика той и не знаех защо, но спрях на вратата. – Съжалявам – каза грубо Гейбриъл, а тъмните му очи преливаха от нещо, което приличаше на болка, но и за нищо на света не можех да разбера защо. – За това, че излъгах за нощта, в която те нападнаха.
– Защо го направи? – Изсъсках и той сведе глава.
– Не мога да позволя на FIB да задава въпроси за мен. Казах ти, че някой иска да ме намери. Не мога да рискувам името или снимката ми да бъдат свързани с нещо подобно на случилото се в гората.
– Разбрах. Значи си ме хвърлил под автобуса, за да се защитиш.
– Не е така – каза той, придвижи се напред и посегна към мен, сякаш мислеше, да се опита да ме утеши.
– Докосни ме и ще ти откъсна шибаната ръка – изръмжах аз.
– Елис, моля те…
– За човек, който настоява да се държа настрана от него, със сигурност ти е трудно да следваш собствените си съвети. Сега ме пусни и просто се дръж настрана. И не е нужно да се притесняваш, че ще бъда твоя Елисейски партньор. По-скоро бих скочила от мост, отколкото да бъда вързана за лъжлив задник като теб до края на живота си.
В погледа му нещо се счупи и за половин секунда го съжалих. Но не можех да си позволя просто да го оставя да се измъкне от това.
Излязох от стаята, като вдигнах чантата си на рамо, докато се стрелях към тренировката по питбол. Закъснявах наистина адски много, но трябваше да се възползвам от шанса да отворя чантата с доказателствата, докато мога.
Сърцето ми трепереше, а неизплакани сълзи изгаряха задните части на очите ми, но се борех срещу тях, неспособна да се поддам на враждуващите емоции в стомаха ми сега, когато отново бях навън в кампуса.
Но сега, когато всичко беше готово, ми стана по-леко. Дори не беше толкова лошо. Успях да извлека някои щастливи спомени, към които да се придържам, както и тъпата болка на скръбта. Но тя така или иначе никога не изчезваше, така че носенето ѝ не беше по-голямо бреме от обикновено.
Искаше ми се само Гейбриъл да ми беше дал още няколко минути, за да овладея отново емоциите си, но, разбира се, не го направи. Обичаше да се появява винаги, когато се чувствах емоционално крехка, вероятно с надеждата да открие пукнатина в стените ми, за да може отново да ме обезоръжи. Но това нямаше да се случи. Може би щях да съм склонна да повярвам, че не той е бил този, който е дозирал брат ми с Килблейз онази нощ, но беше очевидно, че нещо се е случило между тях. И през цялото време, докато той настояваше да ме излъже за това, не се интересувах от нищо друго, което имаше да каже. Което всъщност не би трябвало да го изненадва. Със сигурност виденията му можеха да му покажат достатъчно ясно гнева ми. Но очевидно това не беше достатъчно, за да го спре да се приближи до мен изобщо. Може би този път щеше да приеме правилно намека и да се отдръпне.
Гръмотевицата се разнесе в небето, докато се спусках надолу към Емпиричните полета и терена, а скоро след това светкавиците се развихриха в облаците.
Увеличих темпото си, когато от небето се изсипаха първите дъждовни капки, които се забиха в бузите ми и се впиха в косата ми. Изстрелях се надолу към игрището с повишената си скорост с надеждата да избегна измокрянето, чудейки се дали треньорът Марс ще ни накара да играем по време на дъжд.
Когато стигнах до игрището, останалата част от отбора ме посрещна, връщайки се от него и отговаряйки на въпроса ми, докато дъждът се изливаше с пълна сила.
– Лошо! – Обади се Данте, а след изявлението му последва бурен смях, докато Леон се появи до него.
– Хубаво, че се появи, Калисто – коментира треньорът Марс с грубия си тон, когато ме забеляза.
Дъждът вече валеше по-силно, тлъсти капки се сипеха върху нас и обливаха всички.
Направих въздушен щит и забелязах, че Данте е направил същото за него и Леон, за да предпази дъжда от тях.
– Извинете, сър – казах аз. – Имах нещо лично и…
– Така или иначе не можем да играем в тази буря – прекъсна ме той. – Така че просто бъди навреме за сесията по групиране утре вечер и можем да се преструваме, че това не се е случило.
– Разбира се, треньор – съгласих се с лекота и му подхвърлих поздрав.
Той се отдалечи заедно с останалата част от отбора, насочвайки се към съблекалните и сигурността, която осигуряваше излизането от дъжда. Харви ме погледна намръщено, както обикновено и аз, потиснах въртенето на очи в отговор.
Данте и Леон се бутаха напред-назад, играеха си като малки деца и аз се усмихнах, докато ги гледах.
– Малко чудовище, кажи на този измамник, че не се допускат удари с юмрук! – Обади се Леон, когато ме забеляза, а Данте му нанесе още един закачлив удар встрани.
Засмях се на детинската проява, винаги се радвах, когато Данте сваляше маската си и просто се оставяше да живее в момента.
– Ти ли предизвика това лошо време, Данте? – Попитах, а той се усмихна, докато ме гледаше.
– Леон мамешеше и това ме вбеси.
Леон изръмжа и успя да закачи ръка около кръста на Данте, преди да го хвърли в калта. И двамата бяха кални и аз се усмихнах, докато ги гледах как се борят, като не мразех напълно начина, по който изглеждаха покрити с кал, а мускулите им се огъваха, докато се бореха за надмощие.
– Трябва само да правите това по бикини и ще имаме истинско шоу – подразних ги аз.
Леон изръмжа от смях и Данте успя да го преобърне, така че вместо него да се притисне в калта.
– Може би трябва да обявим този мач за равен? – Предложих, докато двамата продължаваха да се опитват да се задушат.
– Добре, добре – изпъшка Леон и Данте се усмихна, като го пусна, подавайки му ръка, за да го издърпа нагоре.
Над главите ми се разнесе гръм и аз погледнах нагоре, когато в небето се разклониха още мълнии.
– Харесва ли ти, Кариня? – Мъркаше Данте, като се приближаваше до мен.
– Не е лошо – подсигурих се с усмивка.
Данте изръмжа и гръмотевиците се разнесоха толкова силно, че земята се разтресе от силата им.
– Ебаси – издиша Леон, преметнал кална ръка през раменете ми, докато очите ми се разширяваха от удивление.
– Добре, това е шибано невероятно – признах аз и Данте се усмихна по-широко на комплимента.
Леон ме придърпа по-близо и аз се отдръпнах, когато той размаза кал по мен.
– Аууу – оплаках се аз. – Трябва да си вземеш душ, Лео.
Очите му светнаха при тази идея.
– Може би трябва да се присъединиш към мен – предложи той и аз прехапах устна, докато отивахме към съблекалните.
Останалата част от отбора и треньорът Марс вече си тръгваха и ние се озовахме сами в откритото пространство, когато вратата се затвори зад тях.
– И какво ще кажеш, малко чудовище? – Натисна Леон, когато завихме зад ъгъла и се озовахме пред душовете.
В облицованото с плочки пространство с отводнителни тръби се намираше редица от шест душове, които в момента бяха изключени. Стените бяха покрити със сини плочки, а подът блестеше мокър след последната им употреба. Сърцето ми биеше по-бързо, докато обмислях предложението на Леон, и всъщност не можех да отрека топлината, която ме прониза по гръбнака.
Погледът ми се отклони от него към Данте, който стоеше близо до нас. Той свали калната си блуза и се отправи към шкафчето си.
Погледнах отново към Леон, но установих, че той е последвал погледа ми.
– Искаш ли да продължим оттам, откъдето спряхме на партито на Оскура? – Попита любопитно Леон, доближавайки устата си до ухото ми, като устните му докоснаха кожата ми и предизвикаха тръпка, която затанцува по кожата ми.
– Харесва ли ти да ме споделяш, Лео? – Подиграх се, като се обърнах, за да го погледна през рамо.
– Може би има и по-лоши неща на света – пошегува се той, обвивайки ръце около кръста ми и придърпвайки ме към гърдите си. – И предпочитам да имам част от теб, отколкото да нямам нищо от теб.
Бурята отново се разрази навън и аз се обърнах в обятията на Леон, като се изправих на пръсти, за да мога да допра устните си до неговите. Когато чух тези думи от него, сякаш бариерата между нас падна. Той вече не се опитваше да ме държи в клетка. Приемаше ме такава, каквато съм, и никога не съм се чувствала толкова привлечена от него, колкото в този момент.
Целувката му беше силна и поглъщаща, ръката му се вдигна, за да хване лицето ми, докато ме държеше там, а върховете на пръстите му се впиваха в челюстта ми.
Наболата му брада ме галеше по най-вкусния начин и аз обгърнах шията му с ръце, докато целувката се задълбочаваше, а езикът му нахлуваше в устата ми, докато тялото ми изпитваше болка по него.
Изтръпване по гръбнака ме накара да се отдръпна и се обърнах, за да видя Данте, който ни гледаше с разгорещен поглед.
Ръцете на Леон се плъзнаха надолу към талията ми и той ме върна крачка назад, скъсявайки разстоянието между нас и Данте, докато погледът на приятеля му преминаваше гладно през двама ни.
Ръката ми се допря до голите гърди на Данте, когато се озовах между двамата, а спомените от партито се въртяха в съзнанието ми и караха мислите ми да се въртят в безумни възможности.
– Не мога да я докосна – каза Данте, отстъпи крачка назад, а челюстта му тиктакаше от неудовлетвореност, докато Леон прокарваше пръсти по гръбначния ми стълб върху фланелката за „Питбол“.
– Защо не? – Попита Леон с намръщена физиономия.
– Той сключи сделка с Райдър – обясних аз, стискайки устни.
– Защо, по дяволите, би се съгласил на нещо, което те държи далеч от Елис? – Поиска Леон, а хватката му върху мен се затегна.
– За да държа и него далеч – обясни Данте, сякаш това не беше шибано нелепо. Той погледна двама ни за един дълъг момент, а в погледа му блесна идея. – Целуни я отново.
Сърцето ми подскочи, когато Леон мигновено хвана брадичката ми и улови устните ми със своите, а целувката му се задълбочи, докато ме придърпваше към себе си. Пръстите ми се свиха в дългата му коса, докато го приближавах, и се изгубих в усещането на устните му върху моите, преди да се отдръпна и да погледна Данте колебливо.
Вместо да ни остави на мира, той беше направил крачка по-близо, очите му горяха от желание, а статичното електричество проблясваше от него.
Задържа погледа ми за дълъг миг и топлината изтръпна под кожата ми от интензивността на погледа му.
– Свали му тениската – каза бавно Данте, предизвиквайки ме да изпълня заповедите му.
Сърцето ми подскочи при мисълта да се поддам на тази игра. Това не нарушаваше никакви правила. Никога не бяха казвали нищо за това да ме гледат как правя нещо. Но наистина ли щях да го направя?
Електричеството отново затрещя във въздуха, изкачи се по гръбнака ми и ме накара да вдишам рязко.
Обърнах се назад, за да погледна към Леон, чудейки се дали иска да направи това, и открих, че той гледа обратно със същата смелост в очите.
Протегнах бавно ръка и улових подгъва на тениската на Леон, сърцето ми заби, докато я избутвах нагоре, а устата ми падна на гърдите му в момента, в който те бяха открити.
Леон издърпа тениската от ръцете си и я захвърли настрани, докато аз прокарвах устни по кожата му и той изръмжа от желание ниско в гърлото си.
– Събуй си обувките и влез под душовете – чу се отново гласът на Данте и през мен премина тръпка, когато направих това, което ми каза, събух маратонките си и свалих чорапите си, преди да позволя на Леон да ме поведе след себе си към душовете.
Устата му отново намери моята и той ме целуна жадно, докато се отдръпваше, закачайки пръстите си в колана ми, за да ме издърпа, и изпращаше топлина между бедрата ми.
Сърцето ми биеше в очакване и аз се огледах в Данте, чудейки се колко далеч ще стигне с това. Желанието в очите му говореше, че няма да си тръгне, и при тази мисъл под кожата ми нахлу тръпка.
Леон завъртя копчето за душа и звукът на шумяща вода изпълни въздуха, а студените капки се плиснаха върху мен, където се отблъснаха от сините плочки.
Поколебах се леко, повече от очакване, отколкото от студа, и Леон отново дръпна колана ми, като пръстите му докоснаха горната част на бикините ми в безмълвно обещание, преди да ме дръпне крачка напред и да поиска отново устата ми. Дишането ми се учести, когато обвих ръце около врата му, а той ме вдигна в обятията си.
Обвих краката си около кръста му и той ме завъртя, като ме притисна към стената и ме притисна с бедрата си, докато ме целуваше толкова силно, че чак ме болеше. И това все още не беше достатъчно.
Топлината на огнената магия на Леон пламтеше под кожата му и навсякъде, където тялото ми се срещаше с неговото, беше оживено от топлина и нужда.
Водата от душа се беше затоплила и се стичаше каскадно над нас, докато Леон ни местеше под нея. Бялата ми фланелка на „Питбол“ беше залепнала за кожата ми, ставайки прозрачна, за да разкрие черния ми сутиен под нея.
Леон премести устата си надолу по шията ми и аз отворих очи, за да погледна Данте, който се наведе напред над ниската стена, която отделяше душовете от останалата част на съблекалнята, и се облегна на предмишниците си. Тъмните му очи пламтяха от желание и аз прехапах долната си устна, докато се борех с желанието да отида и при него.
Той стисна юмрук и мускулите на бицепса му се напрегнаха, което накара пулса ми да се ускори, когато ръцете на Леон се плъзнаха под подгъва на фланелката ми.
– Свали я от нея – изръмжа Данте и аз вдигнах ръце, докато Леон смъкваше мократа бяла тениска от тялото ми, оставяйки ме по шорти и сутиен.
Гръдният ми кош се издигаше и спадаше, докато дишането ми се ускоряваше, а Леон изръмжа, докато гледаше надолу към тялото ми. Той се впусна в новооткритата плът, рисувайки целувки по средата на гърдите ми. Извих гръб, когато устата му докосна ръба на сутиена ми, пръстите му се стегнаха около каишката, докато се готвеше да я свали, а от мен се изтръгна стон на копнеж.
– Не – каза Данте, а Леон се поколеба при командата, явно уловен между желанието си и тръпката от играта. Очите ми се преместиха върху него и той се усмихна мрачно, облизвайки устни, докато ни държеше в напрежение. – На колене, свали и шортите и бикините.
Изпуснах стон на неудовлетвореност, тъй като болезнената нужда в зърната ми беше лишена от каквото и да било удовлетворение, но скоро забравих за това, когато устата на Леон се спусна надолу.
Той падна на колене, както му беше казано, и аз погледнах към Данте, като прокарах собствените си ръце по гърдите си, докато той ме гледаше, дразнейки ръба на материала, като все пак го оставих на място, докато не ми каже друго.
Всяка целувка, която Леон поставяше върху плътта ми, оставяше изгарящ отпечатък върху тялото ми, тъй като огнената магия се разпалваше под кожата му, а очите ми се затваряха, докато се губех в усещането за него, чакайки го да стигне там, където го исках.
Леон проследи ръцете си по страните ми, рисувайки обещания по плътта ми, докато се приближаваше все повече към целта си, а пръстите му опипваха колана ми, преди да го свлекат надолу.
Вдишах рязко, когато той хвана късите ми панталони и бикините с двете си ръце и ги дръпна надолу, като ги свали от краката ми, докато не излязох от тях пред него.
Обърнах глава назад към плочките, докато Леон бавно изтегляше пръстите си обратно нагоре по краката ми, а в мен прехвърчаха искри от енергия при финото докосване.
– Майната му, моля те – умолявах аз, неспособна да чакам, докато той си играеше с мен.
Смехът на Леон беше повторен от този на Данте и топлината се разля по гръбнака ми при съзнанието, че той наблюдава това. Държах очите си затворени, докато чаках Леон да ме избави от страданията ми, без да мога да ги отворя отново, знаейки, че Данте наблюдава всичко това.
Леон хвана левия ми крак, вдигна го с безмълвна молба, преди да го преметне през рамо.
Задъхах се, когато миг по-късно устата му се стовари върху мен, а целувките, с които беше наранил устните ми, ми се сториха кротки, докато езикът му правеше неизказана магия между бедрата ми.
Изтръгнах стон, докато той обикаляше с език, а в тялото ми се надигаше болезнено напрежение, докато ме поглъщаше, и аз можех само да се боря да остана изправена, а пръстите ми се вкопчваха в косата му, докато водата се носеше над нас.
– Гледай ме, красавице – заповяда Данте и очите ми се отвориха, за да срещна погледа му. Разля се яростна топлина, когато видях глада в очите му, а ниската стена, която ни разделяше, в този момент ми изглеждаше по-скоро като спасително въже, отколкото като ред тухли. – И когато той те накара да свършиш, искам да кажеш името ми.
Очите ми се разшириха, когато погледнах Данте, а сърцето ми заби в дива мелодия, когато усещането, че ни наблюдава, накара енергията да се раздвижи под плътта ми. Виждах колко много иска да се присъедини към нас, усещах как се пропуква във въздуха, докато електричеството му предизвикваше ситни тръпки по цялата ми кожа.
– Задник – изръмжа Леон, а устата му се движеше срещу клитора ми, докато говореше, и изпрати вибрация в тялото ми, която ме накара да изстена отново.
– Майната му – изсъсках между зъбите си, което само подтикна Леон към действие и накара още повече електричество да се натрупа във въздуха около нас.
Леон продължаваше сладкото си мъчение, езикът му обикаляше, зъбите му драскаха, устните му ме целуваха на всички правилни места, а аз продължавах да стена окуражаващо и погледът ми оставаше прикован в този на Данте. Беше толкова шибано горещо. Не знаех от какво се възбуждах повече – от уменията на устата на Леон или от болката в погледа на Данте.
Леон ме хвана за дупето, придърпа ме към устата си с още по-голяма сила, докато вкарваше езика си вътре в мен, прокарваше линия до онова перфектно място и смучеше силно. Задъхах се и удоволствието премина през тялото ми като скъсана язовирна стена, гърбът ми се изви, когато извиках името на Данте точно както той беше заповядал.
Електричество затрещя в стаята, заискри по влагата, която покриваше кожата ми, и засили оргазма, който ме разкъсваше, така че извиках отново.
Тъмна усмивка озари зашеметяващите черти на Данте, докато ме гледаше как се разпадам, а Леон изръмжа със задоволство между бедрата ми.
Главата ми се отметна назад, а краката ми бяха слаби, но когато Леон се изправи пред мен, знаех, че дори не сме близо до края. Бях танцувала около това с него от седмици, но най-накрая бях престанала да го дразня. Исках го, всеки сантиметър от него и не исках да чакам повече.
– Вземи го в ръце, белла – изръмжа Данте, но аз нямах нужда от насърчение. Издутината в панталоните на Леон беше привлякла цялото ми внимание и аз нетърпеливо посегнах към него. Разкопчах ципа на панталона му, очите му потъмняха, когато пъхнах ръката си под боксерките му.
Леон изръмжа, като се притисна напред, целуна ме отново и изтръгна умолителен стон от устните ми.
– Виждаш ли какво правиш с него, Карина? – Попита Данте. – Какво правиш и с двама ни.
Сърцето ми заби при думите му и Леон изстена, докато местех ръката си нагоре-надолу по дължината му.
Преди Данте да успее да каже нещо друго, Леон се наведе, за да хване задните части на бедрата ми и ме повдигна от краката ми. Избутах боксерките му от пътя, за да го освободя от тях, а нуждата ни взе връх, тъй като телата ни молеха да се съединят.
Данте мълчеше, докато ни гледаше, но електричеството във въздуха искреше от възбудата му, малки проблясъци от нея се удряха в кожата ми, където водата все още се изливаше върху нас.
Устата на Леон се отдалечи от моята, докато се подготвяше да ме поиска, и прокара пътека до ухото ми, като взе ушната ми мида между зъбите си и я дръпна леко, преди да я освободи, за да може да говори.
– Този път ти крещиш моето име, малко чудовище – мърмореше той, преди да се вкопчи в мен и да открадне дъха от дробовете ми. Задъхах се, когато твърдата му дължина ме изпълни изцяло.
Леон изстена от усещането, че най-накрая се събираме, а погледът му срещна моя за миг, като в златистите му очи гореше дълбок глад.
С ръмжене на желание той отново улови устните ми и премести бедрата си назад, преди да се впие в мен отново. Изкрещях, а ноктите ми се впиха в раменете му, докато се притисках към него.
Очите ми срещнаха тези на Данте и челюстта му се стисна, докато попиваше движенията на телата ни, искайки повече от нас и получавайки го, когато Леон отново се впи в мен.
Стенех и проклинах, а ноктите ми издълбаваха линии по гърба на Леон, докато Данте не сваляше очи от нас, а аз се опивах от усещането за непоколебимото му внимание.
Леон поглъщаше звуците, които издавах, а езикът му се впиваше в устата ми, докато тялото му завладяваше моето и той започваше безмилостен ритъм, който ме караше да се вкопчвам в него, докато водата продължаваше да се стича над нас.
Пръстите му се впиха в бедрата ми, докато ме държеше на място, и ме блъскаше отново и отново, докато тялото ми се издигаше до нов връх и всеки сантиметър от мен беше изпълнен с изгарящата топлина на плътта му.
Драсках с нокти гърба му, широките му рамене, ръцете му, навсякъде, където можех да стигна, докато той поемаше пълен контрол над тялото ми, подхранвайки ме с удоволствие, докато вече не можех да го понасям. Гърбът ми се изви в движението на бедрата му, когато той преодоля бариерите, които бях поставила между нас, и най-накрая взе от мен това, което желаеше.
Чувствах как мускулите ми се стягат около дължината му, докато ме водеше към забрава, а аз исках още от него, всяко парче от него.
Кътниците ми изскочиха навън и аз хванах мократа му коса с юмрук, като дръпнах главата му настрани и забих зъбите си във врата му.
За част от секундата имах чувството, че цялата сила на слънцето се излива от него в мен, че магията му гори в мен като жив пламък и ме пронизва, докато вълна от блаженство преминава през плътта ми. Изстенах в шията му, главата ми се завъртя и под клепачите ми проблесна светлина, докато той ме разкъсваше и аз забравих кой път е нагоре и къде се намираме. Усещах само тялото му срещу моето и трепетите, които преминаваха през кожата ми.
Леон изруга, когато скокът от удоволствие и болка от ухапването ми довърши и него, а хватката му върху мен се затегна, докато той се разливаше в мен, тялото му притискаше моето обратно към стената, докато се притискахме един към друг и се носехме през вълната на екстаза.
Електричеството от Данте пламна в стаята, целуна плътта ми и засили всичко, което усещах, така че пръстите на краката ми се свиха и извиках отново.
Измъкнах кътниците си от шията на Леон, задъхвайки се, докато се борех да си поема дъх, а той ме целуна така, сякаш целият свят спря и започна в този момент.
Хватката ми за косата му се отпусна и прокарах пръсти по челюстта му, докато го целувах нежно, а замайването премина и ми позволи да отворя очи.
– Ти ще ме погубиш, малко чудовище – закле се Леон, докато бавно спускаше краката ми обратно на земята, а аз му се усмихвах.
Той прокара пръсти по лицето ми, гледайки ме така, сякаш изпиваше този момент, за да може да го задържи завинаги, след като отмине. За миг забравих да дишам, докато гледах в златните му очи, и изгарящата там топлина ме обездвижи.
Най-накрая той се отдръпна с доволна усмивка и събу панталоните си както трябва, преди да се премести по-далеч под потока вода до нас, за да може да измие остатъците от калта от косата си.
Очите ми отново попаднаха на Данте и устата му се изкриви в тъмна усмивка, докато аз прехапвах устна. Придърпах бикините си обратно и прекосих пространството между нас, напредвайки бавно към него и развявайки косата си, докато очите му се движеха по тялото ми, попивайки ме.
– Da dove vieni, amore mio(Откъде си, любов моя)? – Изръмжа той.
Усмихнах се при звука, с който ми говореше на неговия език. Той запали огън в душата ми и накара желанието да се навие в сърцевината ми, въпреки че нямах представа какво казва.
– Все още съм гладна, Данте – въздъхнах, докато се движех около ниската стена, която ни разделяше, и той се обърна с лице към мен.
Блясъкът на възбуда в очите му беше единственото потвърждение, от което се нуждаех, когато се придвижих в личното му пространство.
Притиснах мокрите си ръце към голия му корем и бавно ги плъзнах нагоре по твърдите линии и хребети на гърдите му.
– Мисля, че може би действах твърде бързо, когато сключих тази шибана сделка – изстена той, когато обвих ръце около врата му и се издигнах на пръсти, за да прокарам устни по гърлото му.
– Глупаво момче – издишах, преди да забия кътниците си в плътта му.
Данте изстена, а ръцете му намериха дупето ми и придърпаха мокрото ми тяло към неговото, за да усетя колко точно ме иска във всяка негова твърда линия.
Електрическият вкус на кръвта му се разля в мен и аз изстенах, когато енергията премина през тялото ми, откривайки всяко нервно окончание, което Леон беше оставил да изтръпне, и изстреля още повече удоволствие през тях.
Хватката ми върху него се затегна, а тъмният му смях изпрати енергия, която се разнесе по гръбнака ми.
Най-накрая се отдръпнах, облизвайки кръвта му от устните си, докато се отдръпвах, а ръцете му се отделиха от плътта ми неохотно.
Не бях сигурна дали не съм загубила разсъдъка си, като позволих на Кралете да се приближат толкова близо до мен, но не можех да се сдържа. Всеки път, когато се отдръпнех, те ме привличаха отново и аз бях решила да спра да се боря с това.
Можех да изпитам това удоволствие от тях, докато продължавах да разследвам какво се е случило с брат ми. Волята ми беше желязна, мотивът ми – непокътнат. Ако се окажеше, че някой от тях е отговорен, нямаше да мигна. Щях да направя това, в което се бях заклела, и да проклинам последствията. Може би щях да съм готова да споделя тялото си с тях, но нямаше да получат сърцето ми. То така или иначе беше прекалено разбито, за да го подаря на когото и да било. И докато гледах между Леон и Данте, не можех да се накарам да съжалявам и за секунда за това, което бяхме направили.
Назад към част 28 Напред към част 30