Глава 34
Вървяхме право към входната врата, без никой да ни спре. Изглежда, че Мари нямаше никаква охрана – нито от страна на гулите, нито от страна на призраците. От друга страна, тя вероятно нямаше нужда от тях. Бях виждала способностите на Мари от първа ръка. Те бяха толкова страховити, че човек би бил глупак, ако я нападне.
Ашаел потропа на вратата. Вратата отвори красив гул с румен сепиен цвят на лицето. Костюмът му, аскотът и белите ръкавици покриваха всеки сантиметър от кожата му, освен лицето. Не че то имаше нужда от покриване. Думата „вурдалак“ можеше да предизвиква образи на гниене и разложение, но вурдалаците изглеждаха здрави и силни като всички хора. Освен това имаха приятен, земен аромат, който ми напомняше за билкови градини.
Обзалагам се, че някой вампир пръв е започнал да ги нарича гули. Това, че бяха запазили термина, само показваше колко малко им пука за нашия опит да бъдем унизителни.
– Здравейте – каза той. – Аз съм Жак. – Погледът му дори не се плъзна към мен, когато добави: – Страхувам се, че Маджестик очакваше само вас, така че ще трябва да изчака с колата.
– Тя е моя сестра – отвърна Ашаел. – Маджестик може да потвърди, че всяко мое семейство отдавна е включено в нейния маркер към мен.
– Изчакайте тук, господине – каза Жак и затвори вратата.
– Преди не спомена за изискването за семейство за вашия плюс един – казах с тих тон.
Ашаел се усмихна.
– Изчакай да разбере коя си.
Вярно. Мари, или Маджестик, както я наричаха нейните хора, никога не беше виждала истинската ми външност. Сега тя нямаше да ме разпознае като Веритас – пазителка на закона. Щеше да види само една непозната.
– Надявам се, че обича изненадите – промърморих аз.
Вратата се отвори, разкривайки отново Жак.
– Влезте – каза той. – Маджестик ви очаква.
Един поглед вътре беше достатъчен, за да разбера, че къщата е на повече от век. Изобилието от високи и тесни прозорци е било обичайно само преди изобретяването на климатика, да не говорим за стъпалата, които бяхме изкачили, за да стигнем до предната веранда. Още преди да се появи помпената система, която поддържаше града сух, къщите бяха издигнати нависоко, за да не бъдат разрушени от честите наводнения в района.
След като влязохме вътре, креолското влияние от осемнадесети век си пролича и в липсата на коридори. Жак отвори двойната врата, за да ни отведе през двойния салон в дневната, където коронирани корнизи ограждаха високия таван, камина с мантинела придаваше уют сред официалността, а една от стените беше изцяло от прозорци с изглед към прекрасна градина.
Жак кимна към бежовите велурени дивани, разположени срещу този прозорец. Ашаел и аз седнахме. Отказах предложението на Жак за освежаване, но Ашаел поиска кафе о лайт и бейгнет. Предполагам, че не се е шегувал с желанието си.
Жак си тръгна. Ашаел и аз седяхме в мълчание. Дори и тази стая да не беше наблюдавана, а вероятно беше, гулите имаха страхотен слух. След пет минути влезе Мари.
Тя носеше дълга, плисирана бургундска пола и кремава копринена блуза без ръкави. Богатият цвят на полата подчертаваше финото розово сияние на светлокафявата ѝ кожа, а гъстата ѝ черна коса беше вдигната от двете страни с гребен с рубинени камъни, който показваше високите ѝ скули, пълната ѝ уста и очите с цвят на орех.
Мари можеше да е в средата на четиридесетте си години, когато се преобрази. Може да е била и с десетилетие по-млада. Беше трудно да се каже. Кожата ѝ имаше онзи вид неостаряваща красота, която козметичните компании обещаваха на клиентите си, но повечето не успяваха да постигнат.
– Ma belle – каза Ашаел и се изправи.
Аз също станах. Мари прие по една целувка по всяка буза от Ашаел, но след кратък, признателен поглед към него, погледът ѝ беше насочен само към мен.
– Не вярвам да съм имала удоволствието, сестро на Ашаел – каза тя и протегна ръка. – Аз съм Мари Лаво, а ти си?
– Ариел – казах с най-кратката усмивка, докато стисках ръката ѝ. – Но ти ще ме познаваш с другото ми име – Веритас.
С това за кратко се облякох в обичайния си блясък, показвайки и за миг моята стройна руса маскировка, преди отново да я захвърля за истинския си вид.
Мари не трепна, но за миг бе обгърната от ореол от безбройно количество виещи се, полупрозрачни Остатъци.
Остатъците бяха съставени от най-тъмните видове енергия и поглъщаха болката и жизнената енергия с безмилостната жестокост на акули по време на хранене. Никой не беше имунизиран срещу тях, жив или мъртъв, и Мари ги командваше с абсолютна власт.
Също толкова бързо остатъците изчезнаха, оставяйки Мари с ореол само на елегантното си обзавеждане, а след това и на Жак, който се върна в стаята, носейки порцеланова кана за кафе, чаши и бейнети в сребърна чиния.
– Не сега – каза Мари рязко.
Жак се обърна на пети и си тръгна. Ашаел въздъхна разочаровано.
– Ти ме измами, Ашаел. – Тонът на Мари беше по-гладък от мед, но всяка дума се приземяваше с трясък на наковалня.
Ашаел разпери ръце.
– Никога, ма белла…
Зад гърба ѝ отново пробляснаха остатъци.
– Не ми казвай „ма белла“!
Трябваше да спра това, преди Мари да ги е нападнала. Сенките се изтръгнаха от мен, а погледът ми премина от изумруден в ярко сребърен.
– Не съм това, за което ме мислиш, Мари – казах с цялото ледено спокойствие на другата си природа. След това леко дръпнах кръвта ѝ, за да разбере, че тъмнината, която се разливаше от мен, и блестящите ми сребърни очи не бяха трик на чара.
Лицето, гърдите и ръцете ѝ почервеняха в наситено червено, когато кръвта ѝ изплува на повърхността. Освободих я, преди някоя капка да пробие кожата ѝ. Не исках тя да кърви заради моето доказателство, а освен това в кръвта ѝ се съдържаше силата ѝ над Остатъците. Благодарение на способностите си можех да забележа Остатъците, които винаги витаеха близо до Мари, но те нямаше да се проявят, за да атакуват, без тя да изтегли кръвта си и да им заповяда.
Сега, когато вече не бях вампир, се отдръпнах от сенките си и оставих погледа си да се върне към нормалното.
Мари не каза нищо за момент. След това, за моя изненада, тя се засмя, докато не се хвана за страните си, сякаш в противен случай щяха да се разцепят.
– През цялото време ти си била такава – каза тя, като направи жест към мен. – Иска ми се да можех да видя лицата на Съвета на вампирите, когато откриха, че най-дългогодишният им пазител на закона е ходещо въплъщение на най-страшното им престъпление!
– Те не бяха толкова развеселени, колкото ти – потвърдих аз.
– Сега вече знам защо издадоха смъртната присъда срещу теб преди няколко месеца – каза тя, възвръщайки контрола над себе си. – Моите шпиони не можаха да открият защо, а обикновено хората говорят, независимо колко свещена е тайната. Но ти унизи съвета толкова силно, че те дори не го обсъдиха помежду си. Ах, Веритас, или Ариел, благодаря ти за това. Те богато го заслужаваха.
– Не всички – казах аз, опитвайки се да отклоня разговора от блъскането на вампири. – Почти половината от съвета искаше да декриминализираме смесените по вид хора. Неотдавна именно Халдам гласува с равен брой гласове срещу трипородното дете, а сега Халдам е мъртъв.
Лявата вежда на Мари потрепна – единственият признак, че смъртта на Халдам е новина за нея.
– Вече знаеш, че Пиотор и Клаудия също са мъртви – продължих аз. – Както ти казах и преди, аз не съм ги убила. Бях подведена под отговорност от боговете, за които се опитвах да те предупредя.
Тя сви рамене небрежно, но погледът ѝ беше твърд.
– И отново, какво ме засяга това?
– Те се опитаха да премахнат владетелите на вампирския вид. Ти управляваш гулите, така че може да си следващата – казах откровено.
По устните ѝ пробяга усмивка.
– Някой е искал да ме убие още от младостта ми като човек. Ако се гърчех от страх при всеки нов опит за покушение срещу живота ми, никога нямаше да напусна леглото си.
Това не се развиваше в посоката, в която се надявах. Какво би могло да накара Мари да преосмисли своята позиция „не е мой проблем“ по този въпрос?
– Казах ти, че Халдам е дал решаващия глас, благодарение на който смесените по вид хора са поставени извън закона. Сега мястото на Халдам и две други са свободни. Ако те бъдат заети от трима по-умерено мислещи членове на съвета, може да бъдат отменени редица дискриминационни закони.
– Или пък могат да бъдат попълнени с още трима фанатици – каза Мари с остър тон. – Аз съм по-склонна да заложа на това.
– Вампирите нямат монопол върху предразсъдъците – казах равнодушно аз. – Не беше много отдавна, когато вашият народ беше управляван от яростен фанатик, който два пъти едва не докара гули и вампири до тотална война заради смесени по вид хора. После той беше убит и ти зае трона. Може да се случи положителна промяна. Вие сте доказателство за това.
– Освен това тези богове няма да се спрат на премахването на вампирската йерархия – каза Ашаел с мрачен тон.
– Дали няма да спрат? – Мари имаше нов блясък в очите си, който не ми хареса. – Защо си мислиш, че са врагове на моя народ?
– Веднъж вече се опитаха да управляват света – отбелязах аз. – Сега се завръщат и вече взривяват планини, охлаждат Арктика и разпукват земята. Това не е в чест на откриването на интернет порното, така че какво мислиш, че възнамеряват да правят с такива невероятни сили? Съюзът с вампирите срещу тях може да е единственият начин да ги спрем.
Мари изпусна остър смях.
– Сякаш някога бих се доверила на вампири за свободата на моя народ.
Нищо от това, което казах, нямаше да промени мнението ѝ за това, и то с основание. В момента вампирите не можеха да спрат да дискриминират други вампири. Докато това не се промени, Мари имаше всички основания да вярва, че няма да се отнасяме справедливо към гулите, защото все още дори не се отнасяхме справедливо един към друг.
– Както казах, може да се случи положителна промяна – задоволих се аз. – Освен това не е нужно да вярваш на вампирите, за да се съюзиш с тях. Поговорката „врагът на моя враг е мой приятел“ си има причина.
– Точно така, вашият враг. – Тонът на Мари беше копринен, докато тя поглеждаше ролекса на китката си. – Не е мой и ви напомням, че гарантирам на всичките си гости безопасно придвижване до и от среща с мен. Всеки, който наруши това безопасно преминаване, си гарантира незабавна, мъчителна смърт.
Какво я накара да отправи тази заплаха… ?
Ръката ми пламна в мига, преди на вратата да се чуе почукване. Жак се втурна да отговори. За няколкото секунди, които бяха нужни, ръкавът ми се изду от чифт белезници и вериги, които преди малко не бяха там.
Не беше нужно Жак да отвори вратата, за да разбера самоличността на новия гост на Мари, нито пък изисквах това, което той каза след това.
– Богинята Морана е тук, за да те види, Величество.