Глава 38
Сега Хекима носеше многоцветно брокатено сако, прошарено със сребърни нишки, с пауновосиня копринена блуза и черни панталони. Косата ѝ беше прибрана на изискан възел, а гримът ѝ беше фин и изкусен. Никой, който я погледнеше, не би предположил, че преди петнайсет минути е правила шотове с алкохол, подправен с демонична кръв.
На екрана на лаптопа, който Иън бе отмъкнал от един от гостите на хотела, се появиха квадратчета с видеокартини от останалите осем членове на Съвета и петима пазители на закона, включително Сюн Гуан. Хекима не губеше време за любезности. Тя подробно описа нападението на Морана над Мари, плановете на Морана да раздели земното кълбо, предложението на Мари за съюз и какво можеше да направи Руаумоко, ако станеше нетърпелив. Хекима завърши, като каза, че се позовава на член седми от Хартата на вампирите, а след това остави възразяващите членове на съвета да крещят през следващите петдесет минути.
– Не съм чула никакви възражения, основани на закона – каза Хекима, прекъсвайки настоящата тирада на Луциус. – И без това член седми е в сила и аз назначавам Сюн Гуан и Присила в съвета като най-новите му членове.
И двете жени изглеждаха шокирани. Очите на Луциус изпъкнаха и ако прокара по-силно ръце през русите си кичури, щеше да си изтръгне косата от ярост.
– Отказвам да приема това!
– Ще бъдеш дете? – Тонът на Хекима стана язвителен. – Много добре, ще говоря с теб като с дете. Какво каза единият динозавър на другия динозавър за новата, ярка светлина в небето? Нищо, защото тогава астероидът удари и ги изпари и двамата! По същия начин и нашето унищожение предстои, ако не действаме сега, за да го предотвратим.
Санджай най-накрая проговори.
– Приемам Хекима да се позове на член седми и приветствам Сюн Гуан и Присила като членове на съвета.
Още петима членове на съвета изразиха своето приемане. Само Луциус, Феникс и Ролф отказаха.
– Прекалено далеч отивате, избирайки вампири, чиито мнения съвпадат с вашите – изсъска Луциус.
– Дали? – Каза с опасен тон Хекима. – Член седми ми дава правото да назначавам всеки вампир, който пожелая. И Присила, и Сюн Гуан имат безупречни служебни досиета, така че ако губиш още време, което застрашава народа ни, ще назнача този вампир – главата ѝ се дръпна към Иън, а устата ми се отвори – -вместо нея, въпреки че ме побиват тръпки да си го представя като член на съвета.
– Оттеглям възражението си – веднага каза Феникс.
– Както и аз – добави Ролф.
Иън завъртя лаптопа така, че Луциус да го вижда.
– Направи го – призова той. – Възразявай. Ще разруша целия ти проклет живот.
– Оттеглям възражението си – каза Луциус с един от най-мрачните тонове, които някога бях чувала.
– Мъдро – каза Хекима, след което закле Присила и Сюн Гуан. Двете жени изглеждаха зашеметени, докато повтаряха клетвата, която ги правеше най-новите членове на Съвета на вампирите.
– Сега призовавам за незабавно гласуване на съюза с нацията на гулите за времето на тази война срещу боговете – каза Хекима веднага след като приключи. – Който е „за“, да каже „да“. Който е против, нека каже „не“.
Последваха девет „да“ и два „не“. Не е изненада, че Луциус и Феникс бяха „против“.
– Аз също призовавам да се гласува отмяната на незаконността на магията – каза Хекима, изненадвайки ме. – Магията ни спаси от вулкана, а магията ни защитава и сега. Ще ни трябва още, за да си осигурим победа срещу противниците, но едва ли можем да я очакваме, като същевременно осъждаме вампирите, които я използват.
– Отново отиваш твърде далеч – изръмжа Луциус.
– Не, този закон го направи – контрира го Хекима. – Да продължаваш да правиш нещо незаконно само защото то кара вампири като теб да се чувстват неудобно, е глупост. Който е „за“, да гласува „за“! Който не е съгласен, да гласува против.
Стиснах юмруци, докато идваха отговорите, мислейки за всички вампири, на които бях помогнала да се скрият заради този закон. Твърде много други не бяха живели достатъчно дълго, за да се скрият. Бяха убити или се бяха самоубили от отчаяние. Моля, помислих си. Моля те, нека тази несправедливост приключи!
Иън взе едната ми затворена ръка и я стисна. Когато гласуването приключи, почти се разплаках.
Седем гласа „за“, четири „против“. Магията вече беше законна за вампирите.
– Сега призовавам за окончателно гласуване за отмяна на незаконността на смесените по вид лица – каза Хекима.
– Няма да търпя това! – Изкрещя Луциус.
– Тогава напуснете и се лишавате от възможността да гласувате – отвърна Хекима с най-каменния си глас. – Всички останали също могат да се откажат. Предложението ще бъде прието или отхвърлено въз основа на тези, които останат, съгласно член седми от извънредните пълномощия, защото човекът от смесен вид държи единственото ефективно оръжие срещу Руаумоко и Морана.
– Лъжи – каза Луциус със съскане.
Навих ръкава на горнището си и показах на членовете на съвета маншетите, вградени в кожата ми, сякаш бяха дебели татуировки.
– Когато съм близо до Морана или Руаумоко, те се превръщат в ограничители, които ще използвам, за да ги изпратя направо в подземния свят. – После, гласът ми загрубя от хилядите години ненужна самоомраза: – Но не затова трябва да декриминализирате смесените видове хора. Направете го, защото този закон изобщо не е трябвало да бъде писан, тъй като ние струваме повече от най-лошите предразсъдъци на хората, които са ни мразели достатъчно, за да направят самото ни съществуване незаконно.
С това излязох от хотелската стая. Бях изтърпяла много неща, но не можех да изтърпя да чуя колко много членове на съвета ще гласуват за продължаването на жестоката омраза под претекст, че поддържат „чистотата“ на нашия вид.
Бях стигнала до първия етаж на хотела, когато чух гласа на Иън.
– Веритас!
В следващия миг той беше пред мен. Имах само миг, за да видя лицето му, преди да ме смаже в прегръдките си, но този единствен поглед ми каза всичко.
Не го прегърнах обратно. Дори не помръднах, защото се почувствах твърде изтръпнала, но това беше красив, шокиращ вид изтръпване. Толкова отдавна не бях изненадвана от радост.
– Не са го направили – изтръпнах.
Иън се отдръпна достатъчно, за да мога да видя ослепителната му усмивка.
– Шест „за“, пет „против“, като „против“ все още крещяха, когато си тръгнах, но да ги няма. Вече не си незаконна, малка Пазителко. Ти и всички останали смесени по вид хора най-накрая сте свободни.