Глава 12
За секунда Спейд просто се взираше в ръцете на Денис. Никога преди не беше виждал такова нещо, през всичките си векове. Тогава паникьосаното, ужасено изражение на лицето и го накара да действа.
Той дръпна палтото си, уви ръцете и в тего, улавяйки свободните капки кръв, които се стичаха, след като тези ужасни нокти пробиха кожата и. Не можеше да рискува някой да се натъкне на кръвта ѝ и да разбере, че е наркотик. След това подхвана Денис в прегръдките си. Тя все още гледаше ръцете си, въпреки че сега бяха увити в палтото му. Цялото и тяло трепереше и от нея излизаха тежки издихания. Беше в шок, осъзна той. Малко чудо; гледката на ръцете и го беше шокирала, а те не бяха поникнали от краищата на ръцете му.
Спейд я занесе вътре, като шепнеше успокояващи глупости по-скоро за да я разсее, отколкото с убеждението, че казаното от него ще я накара да се почувства по-добре. Втори етаж, третата врата вляво – беше казал Иън. Спейд взе стълбите по три наведнъж и влезе в третата стая, до която стигна, като я ритна и затвори. След това седна на леглото, държейки Денис, като все още шепнеше низ от утешителни обещания, които нямаше представа дали ще успее да изпълни.
Той се зарадва, когато тя се разплака, защото това означаваше, че шокът е отминал. Притесняваше се, че последното нещо може да сломи Денис. В крайна сметка един човек можеше да понесе толкова много, а само миналата седмица си мислеше, че тя ще се пречупи от стреса, преди да разбере за демонските и марки и заплахата за семейството и. Господи, ако беше на мястото на Денис, също щеше да се разплаче. И вероятно да се забие на кол.
Спейд я притисна по-силно, облегна се на леглото и придърпа одеялото около тях, тъй като тя все още трепереше. Той се премести, за да свие тялото си по-близо до нейното. Главата и беше прибрана на гърдите му, скривайки лицето и, а раменете и се тресяха от риданията, които сега се опитваше да задуши.
Искаше му се да може да направи нещо повече за нея, отколкото жалкия комфорт, който и осигуряваше. Помагал ли и е изобщо, откакто е дошла при него? Не му се струваше така, а ръцете и със сигурност изглеждаха като осъдително доказателство за провала му. Коя част от Денис щеше да плати по-нататък, ако той продължаваше да се проваля, изкривена в чудовище от същността на демона, който продължаваше да расте в нея?
Няма да позволя това да се случи – обеща си Спейд и ръцете му се стегнаха около нея. Нейният нещастен роднина Натаниел беше намерил начин да победи Раум в продължение на няколко поколения. Спейд беше вековен майстор-вампир; щеше да бъде проклет, ако не успееше да се справи там, където бе успял човек.
– Всичко ще бъде наред – каза той на Денис и този път го имаше предвид.
Тя направи нещо, което прозвуча като задъхано хъркане.
– Ти имаш илюзорно чувство за оптимизъм, знаеш ли това?
Храбрата, прекрасна, упорита Денис, която се шегуваше, когато би трябвало да е безчувствена от ужас заради обстоятелствата. Спейд се засмя, дори когато в сърцето му щракна нещо, което знаеше, че ще бъде постоянно. Това не беше просто похот, която изпитваше. То беше много по-дълбоко от това.
– Това е моят таен срам – каза и той, прокара устни по косата ѝ и не се интересуваше, че не би трябвало да се чувства толкова добре, колкото се чувстваше.
Тя въздъхна – накъсан, дрезгав звук. Предишното и треперене бе преминало в повтаряща се тръпка, а риданията и бяха заменени с леко хълцане. Спейд се учуди, че са минали по-малко от десет минути, откакто за пръв път бе видяла ръцете и. Кърваво силна жена.
– Досега са едно палто, две ризи, къща и лодка, които съм ти струвала – промълви тя. – Боже, Спейд, спасявай се. Отиди си.
Той се облегна назад на високата табла, като все още държеше ръцете си около нея.
– Не.
– Това не е твоето…
– Можеш ли да спориш с мен по-късно, скъпа? Вече съм доста изморен.
Затвори очи и мълчаливо си пожела да не продължава да се бори с него – и да не става. Искаше да продължи да я държи така. Това беше източникът на най-голямото му удовлетворение от повече от век, макар че беше казал и истината за умората си. Слънцето беше високо, а той не беше спал, освен няколко часа в безсъзнание от загубата на кръв и наркотиците. Денис също трябваше да е изтощена. Тя изобщо не бе спала, след като той бе източил кръвта и, а после Раум бе извършил злите си дела върху нея.
Тя не каза нищо. Пик зачака, вътрешно напрегнат, въпреки че крайниците му бяха отпуснати. Тя все още беше приклещила лице към гърдите му, косата и с цвят на махагон се разливаше по него, ръцете и все още бяха увити в палтото му под одеялото. Минутите започнаха да текат, но тя оставаше тиха и не се опита да си тръгне. Постепенно дишането и изгуби задъханата неравномерност от предишните сълзи и стана бавно и равномерно.
Той не се отпусна напълно, докато не разбра, че тя е заспала. Тогава си позволи да се унесе, като едната му ръка все още беше увита около нея, а другата притискаше главата и към гърдите си.
Денис се протегна, прозя се, а очите и все още бяха затворени. Голямото, твърдо тяло до нея се премести, придърпа я по-близо, докато мърмореше нещо неразбираемо. Тя се уви около него, преди бавно завръщащото и се съзнание да отчете ситуацията.
Ти си в леглото със Спейд.
Очите на Денис се отвориха. Лицето на Спейд беше само на сантиметри от нея, ръцете му я обгръщаха, а краката му бяха вплетени в нейните. Това беше добрата новина. Лошата новина беше, че гърдите и бяха притиснати към гърдите му, а бедрото му почиваше между краката и, плътно прилепнало към разкрача и. Тя не можеше да бъде по-близо до него, освен ако не бяха заварени един до друг, а плетеницата от одеяла около тях говореше, че са така от известно време.
Спейд все още спеше. Въпреки че сърцето и започна да тупти от интимната им близост, тя не можа да се сдържи и се загледа за момент. Косата му беше толкова черна на фона на бледата му кожа, няколко дълги кичура падаха върху бузата му. Веждите му бяха също толкова тъмни и гъсти, извити над затворените очи, които бяха обрамчени от саждиви, дълги мигли. Носът му представляваше прав мост между две високи скули, а устата му беше достатъчно пълна, за да бъде секси, и достатъчно силна, за да бъде само мъжка.
Денис си спомни какво беше усещането от тези твърди, еластични устни, притиснати към челото и. След това как се чувстваше, когато устата му премина по шията и така чувствено и задълбочено, преди да я ухапе, и в нея започна да пулсира дълго отричана болка. Обхвана я непреодолимо желание да го целуне, да разбере какво ще е усещането от тези устни върху нейната уста.
Очите на Спейд се отвориха, което я стресна, защото преди това нито един мускул по него не беше помръднал предупредително. Денис се дръпна назад виновно, страхувайки се, че той ще разбере или от аромата, или от изражението и какво е мислила, но ръцете му се стегнаха, предотвратявайки бягството и. Тя се разминаваше с надеждата, че той ще я пусне, и с надеждата, че няма да го направи, докато се взираше в него, хваната в капана на ръцете му. Очите на Пик започнаха да се пълнят със зелено. Устните му се разтвориха, показвайки върховете на кътниците… и това само засили пулсиращата топлина в нея.
Дали и той я искаше? Или тези признаци на глад бяха от друго естество? В края на краищата, как би могъл да иска демонично деформиран човек…
Денис изтръпна, когато погледът и се спря на ръцете и, освободени от палтото на Спейд по някое време, докато беше спала. Нямаше ги отвратително дългите пръсти и костите, подобни на нокти. Те отново бяха нейни. Нормални.
– Спейд, виж! – Възкликна тя, размахвайки ръце помежду им.
Очите му се върнаха към естествения си кафен цвят и той я пусна, сядайки, за да разгледа ръцете и.
– Сякаш никога нищо не им се е случвало – каза той замислено, като ги обърна в прегръдката си.
Облекчението я заля толкова силно, че почти се почувства замаяна. На лицето и се появи широка усмивка. Тя не беше чудовище. Все още не. Все още имаше време да спаси семейството си и себе си.
И в същото време стомахът и издаде крясък, който премина в зловещо звучащ рев. Веждите на Пик се вдигнаха и устата му потрепна.
– Може би е време да ти донеса нещо за ядене.
Час по-късно Денис изчисти третата си чиния, игнорирайки Иън, който я наблюдаваше с някакво загадъчно очарование.
– Къде го слагаш? – Попита накрая той, а тюркоазеният му поглед се плъзна по нея. – Или си от онези момичета, които повръщат?
Тя го стрелна с поглед, но не отговори. Може би някой ден щеше да попита Спейд как изобщо е станал приятел с човек като Иън. Ако Иън имаше и друга страна освен грубиянско шмекерската, тя още не я беше видяла.
Все пак дори той не можеше да и развали настроението. Тя отново погледна ръцете си, докато поемаше поредната порция храна. Никога не би си помислила, че гледката им, с леко изкривен от счупване в детството десен пръст и вечно изгризани нокти, ще я направи толкова щастлива.
Спейд се върна в кухнята. Беше резервирал полета и колата под наем, въпреки че тази вечер щяха да останат при Иън. С подобреното си настроение това вече дори не я притесняваше.
– А, и ето го отново барон ДеМортимър – каза Иън, въртейки чашата си с вино. В нея имаше нещо гъсто и червено. Денис си повтаряше, че е вино, за да не се отврати.
Устата на Пик се стегна при споменаването на бившата му титла.
– Готови сме да тръгнем сутринта – каза той на Денис.
Тя погледна към прозореца. Иън нямаше часовник наблизо, но навън беше много тъмно. До утрото можеше да останат само няколко часа.
Иън изсумтя.
– Да пътуваш толкова близо до зората? Сигурно бързаш да намериш незаконния си наркотик.
В гласа му се долавяше нотка на предизвикателство. Денис я пренебрегна. Иън търсеше информация, но нямаше да я получи от нея.
Спейд също я игнорира. Той отиде на мястото до нея, седна с грация без усилие, която изглеждаше така, сякаш тялото му някак си се изливаше в стола. Пръстите му безучастно почукваха по ръба на плота, докато тъмните му очи я наблюдаваха.
– Готова?
Денис погледна надолу. О, значи чинията и отново беше празна – а четвърта наистина щеше да е много.
– Да.
Изплакна я и я сложи в съдомиялната машина, като стисна зъби при коментара на Иън, че има други хора, които могат да правят това. Но не отвърна с язвителен отговор, напомняйки си, че скоро си тръгват и Иън така или иначе само щеше да се наслади на проявата на темперамента и.
Едва когато Спейд затвори вратата на спалнята след себе си, Денис се загрижи за това какво ще и донесат следващите няколко часа, когато двамата ще са сами в една стая и привличането и към Спейд ще става все по-очевидно с всяка изминала минута.
Ранди. Мисълта за него я караше да се чувства едновременно тъжна и виновна. Все още обичаше Ранди, все още и липсваше, но някак си Спейд беше влязъл под кожата и по начин, който изглежда не можеше да скрие. Да, беше минало много време, откакто беше правила секс, но Спейд не беше първият привлекателен мъж, с когото се беше срещала. Защо точно той я развълнува толкова силно? Защо се чувстваше толкова привлечена от него, както физически, така и емоционално?
Сърцето на Денис започна да бие учестено. Ами ако Спейд искаше и нея? Ако другите пъти, когато я е гледал с жар в очите, не е било жажда за кръв? Спейд презираше връзките с хора, но признаваше, че е правил секс с тях. Можеше ли тя да направи това? Да спи с вампир, който смята, че човешката и същност я прави недостойна за нещо повече от случаен секс? Идеята беше оскърбителна.
И все пак можеше ли да откаже, ако Спейд започнеше да я докосва по начина, по който го беше направил в парка? Да целува повече от гърлото и с тази знаеща, страстна уста? Напоследък и беше трудно да контролира желанието си за секс. Дали това желание щеше да се окаже по-силно от гордостта и, от това, че и липсваше Ранди, и от намерението и да остави всичко свръхестествено зад гърба си, щом свали тези марки?
Денис не искаше да разбере.
– Мисля, че храната разстрои стомаха ми – излъга тя и се втурна към безопасната баня.
Спейд изчака, докато не приключиха с полета, преди да каже на Денис за промяната в плановете им. Тя беше достатъчно нервна, след като видя, че няма да летят с търговски самолет, а с двумоторен самолет с витло. Нямаше нужда да я разстройва с останалата част от маршрута, преди да е трябвало да знае за него.
– Няма да ходим до Вегас. Отиваме в къщата на родителите ти във Вирджиния – каза и той.
Денис изглеждаше зашеметена.
– Защо?
– Те са най-близкото ти семейство и не ми се иска да вярвам на думите на Раум, че няма да убие някой от тях в опит да те мотивира за по-голяма скорост. На демоните не може да се вярва, ни най-малко.
– Но не можем да кажем на родителите ми за това. Родителите ми не са в най-добро здравословно състояние, да не говорим, че не знаят нищо за вампири, демони или каквото и да било паранормално.
Спейд махна с ръка.
– Нито пък ще им кажа. Ще ме представиш като новия си кавалер и ще им съобщиш добрата новина, че ги изпращаш на круиз.
Денис просто го погледна за секунда.
– Родителите ми са евреи, а леля ми и братовчедите ми току-що починаха в рамките на няколко седмици един след друг. Те няма да отидат на круиз; едва ли ще приключат с излежаването на шазлонг!
– Ще отидат, след като свърша да променям мнението им – и преди да протестираш, кое е по-важно? Техният живот или нежеланието ти да използвам контрол над съзнанието им?
Устата и се отваряше и затваряше, сякаш се канеше да започне няколко аргумента, но след това се отказваше от всеки от тях. Въпреки сериозността на темата, Пик я наблюдаваше забавно. По този начин тя изглеждаше доста привлекателна.
– Добре – каза тя накрая. – Не ми харесва, но си прав. Безопасността им е по-важна.
Един потенциален спор беше предотвратен, сега да преминем към това, което наистина щеше да я разстрои.
– В случай, че Раум не те следи чрез твоите марки, е важно да го изхвърлим от възможността да ни следи по нормалния начин – каза Спейд, разкопчавайки предпазния си колан. – Ето защо няма да бъдем в този самолет, когато се приземи.
– Какво? – Задъха се Денис, оглеждайки се внезапно разтревожена. – Няма как. Страхувам се от височини.
Ако си мислиш, че мога да си сложа парашут и да скоча с парашут, си луди. Ще повърна и ще изгубя съзнание, преди да успея да дръпна въжето.
Пик не каза нищо, но изражението на лицето му – и липсата на парашути в самолета – сигурно я подсетиха.
– О, по дяволите, не – каза тя и побеля.
– Това е най-добрият начин да разберем дали Раум лъже за марките – отвърна Спейд и разкопча предпазния си колан, въпреки че тя плесна по ръцете му. – Вече съм убедил пилотите, за да повярват, че сме били в самолета през цялото време, а след това сме слезли с тях във Вегас. И не е нужно да се притесняваш, че ще дърпаш въжето с мен.
Денис не изглеждаше ни най-малко успокоена.
– Ти си загубил ума си! Разплискването на земята няма да те убие, разбира се, но аз ще бъда само петно, където и да се приземя!
– Няма да те оставя да се пръснеш – каза той и я вдигна, когато тя се вкопчи в седалката в отказ. – Трябва да го направим сега; летим над правилния район.
– Това е твърде много – възрази тя, докато той я влачеше към вратата, плъзна я и я отвори и ги подпря и двамата във внезапния вакуум на вятъра. – Не го прави, Спейд, не го прави…
– Дръж се за мен и затвори очи – отвърна той и я обгърна с ръце.
Денис го прокле, но го сграбчи с хватката на прокълнатия. Вторият пилот стоеше, готов да затвори вратата зад тях и след това да забрави за скока им, точно както Спейд му беше внушил по-рано.
Спейд погледна мъгливата земя под тях, търсейки естествената забележителност, която да потвърди местоположението им. Сърцето на Денис заби в гърдите му, миризмата и на страх го обгърна, а дишането и беше толкова ускорено, че му се искаше да не го беше накарала да се закълне в кръвна клетва да не я трансира.
След като намери това, което търсеше, Спейд придърпа Денис по-плътно към себе си и скочи от самолета.