Джанин Фрост-Първа капка малиново-книга 1-част 27

Глава 25

Пик примижа на следобедната слънчева светлина към лодката, която се насочваше право към тях. На носа се виждаха дълги, малинови коси и той се отпусна. Кат и Криспин.
Присъствието на Криспин в комбинация със силата, която Спейд усети от Уеб снощи, плюс няколкото майстори вампири, които Уеб доведе със себе си, можеше да наложи на Спейд да съобщи на Криспин какво има в кръвта на Денис. Все пак Спейд не вярваше, че ще го обсъжда там, където може да бъде подслушан, което означаваше цялото Монако. Кой знаеше колко от хората на Уеб се крият наоколо, търсейки клюки, които да му докладват?
Но тук, в Средиземно море, със силна музика и повече от километър между неговата лодка и най-близката до нея, беше толкова безопасно, колкото можеше да бъде.
Денис излезе от подпалубната площадка и погледна ризата му без ръкави.
– Отново имаш нужда от повече слънцезащитен крем.
– Търсиш повод да ме погалиш? – Подигра се той. – Няма нищо, скъпа. Искам да го направиш.
Тя се усмихна, докато се приближаваше.
– Защо да не си търся извинение да те докосна? Имаш най-невероятното тяло, което някога съм виждала.
Той се радваше, че физиката, която беше замръзнала трайно, когато се трудеше на полето като затворник, и е приятна. Навремето слабата му, мускулеста фигура се смяташе за клеймо на нисшите класи, но времената се бяха променили и Денис беше модерна жена.
– Знаеш ли – каза Денис, като втри още слънцезащитен крем в ръцете и раменете му, – ако Уеб наистина има хора, които ни наблюдават, той няма да повярва, че сме тук, защото си имал внезапно желание да придобиеш тен.
Ръцете и бяха толкова меки и дори по-топли от слънцето върху него с хладния бриз.
– Вампирите нямат тен. Без защита от ултравиолетовите лъчи ние изгаряме на слънце, лекуваме се и просто повтаряме процеса отново и отново.
Тя го погледна замислено.
– Тогава Уеб ще разбере, че си замислил нещо.
– Той ще го заподозре – съгласи се Спейд. – Но няма да знае какво, а да се разходиш с лодка е по-малко подозрително, отколкото внезапно да напуснеш града.
– Не знам защо си казал на Боунс, след като и двамата бяхме решили да го държим настрана от това – промълви тя.
Спейд постави шишенцето със слънцезащитен крем на земята и сключи ръце около нея.
– Криспин знаеше, че в дома ти е имало демон. Знаеше, че избягваш света на вампирите, и знаеше, че обикновено не се занимавам с хора. Щом ме намери, нямаше да спре да рови, докато не му кажа истината – а може би ще имаме нужда от помощта му, както и да е.
Денис пое дълбоко въздух, а ароматът и бе примесен с тревога.
– Нямаш намерение да се откажеш да търсиш Натаниел, нали?
– Не – каза той тихо. – Без значение дали успешно съм скрил теб и семейството ти от Раум, докато тези марки променят кръвта ти в това, което е сега, ти не си в безопасност и аз няма да приема това.
Той усети как челюстта и се стовари върху гърдите му.
– Няма да позволя да те убият заради мен – каза Денис.
– Нямам никакво намерение да бъда убит. Никога не съм имал повече за какво да живея.
Спейд се отдръпна, за да я погледне в очите, изкушен да каже на Денис какво точно изпитва към нея, но се спря. Лодката на Криспин щеше да е тук след минути. Предпочиташе да не се захваща и след това веднага да се наложи да смени темата, особено ако тя отвърнеше на чувствата му.
Не, това не беше подходящият момент.
Денис видя приближаващата се лодка и въздъхна.
– Ето я и Кат. Уау, не съм я виждала от месеци.
Моторната лодка спря до тяхната миг по-късно. На лицето на Кат имаше огромна усмивка, докато скачаше от другата страна, без да чака Криспин да завърже въжето за тяхната лотка.
– Денис! – Възкликна тя и я прегърна.
Денис изглеждаше изненадана от поздрава на Кат.
– Мислех, че ще ми се разсърдиш – каза тя, гласът и се задави или от емоция, или от това, че Кат забрави силата си и я стисна прекалено силно.
– Разбира се, че не. – Кат стисна Денис още веднъж, а после сивият и поглед се спря на Спейд. – Ядосана съм на теб – каза ясно тя.
Криспин улови погледа му и сви рамене, сякаш искаше да каже: Какво очакваше?
– Не се ядосвай на Спейд, накарах го да обещае да не ви казва – каза Денис веднага. После лешниковите и очи просветнаха. – Наистина ми липсваш, Кат. Знам, че това е моя грешка, но…
– Недей. – Кат я прегърна отново. – Разбирам, повярвай ми – прошепна тя.
Над рамото на Кат се появи мъгливо привидение, което ставаше все по-твърдо, докато не се появи полупрозрачната форма на мъж на около четиридесет години.
– Фабиан – поздрави Спейд призрака, който Кат беше приела по някакъв начин. – Как върви?
– Уф – отвърна призракът и се разтрепери. – Мразя да пътувам по вода. Няма за какво да се закрепя.
Денис се огледа.
– С кого говориш, Пик?
– Това е моят приятел Фабиан, но, хм, не можеш да го видиш, защото е призрак – обясни Кат с извинение.
Денис все пак се огледа наоколо, а очите и се разшириха. Спейд се забавляваше, докато друг кичур червена коса не привлече вниманието му, когато от вътрешността на моторната лодка се появи трети човек.
– Здравей, приятелю – каза Иън и весело помаха на Спейд.
Спейд усети как усмивката разтяга устните му.
– Иън! – Възкликна той със също толкова весел глас. След това скочи от другата страна на лодката и го удари достатъчно силно, за да изпрати Иън да катапултира в океана.
Денис изтръпна. Кат скри усмивката си. Криспин само извъртя очи.
– Това беше ли необходимо?
– Със сигурност – отвърна хладнокръвно Спейд.
Иън пристъпваше по вода, без да изглежда ни най-малко изненадан.
– Добре, това вече го изхвърли от системата си. Мога ли да се върна в лодката, без да ме удариш отново? Или трябва да остана тук и да се наслаждавам на морския живот?
– Защо не поплуваш наоколо, докато не намериш акула? Тогава ще можете да обсъдите колко много общо имате двамата – отвърна Спейд.
– Той само се притесняваше за теб – каза Криспин.
– Наистина? Тогава би трябвало да му порасне съвестта заради нарушеното чуждо доверие – отвърна кратко Спейд.
Иън заплува към ръба на другата лодка, като избягваше моторната лодка, където все още стоеше Спейд. Устните му се свиха, когато видя, че Иън се своди до Криспин, Кат и Денис. Можеш да се скриеш зад тях, но аз пак ще стигна до теб.
Призракът мъдро се отмести встрани. Иън се огледа, преди да заговори.
– Държеше се като луд, Чарлз. Лунатизираше се над човек, изцепваше се на всеки, който я погледнеше накриво. Шепнеше за изнудване и белези. Търсеше Червения дракон. Убийството на човека, за когото ти казах, че го е продал – да, чух, че Блек Джак е завършил убит. Защо, по дяволите, да не съм загрижен?
– Тогава трябваше да дойдеш при мен – изсумтя Спейд, преценявайки дали ще успее да отблъсне Криспин от Иън, без Денис да бъде разтърсена в процеса.
Иън погледна Спейд с неразбиращ поглед.
– Аз го направих. Ти отказа да ми се довериш.
– С основание, иначе Криспин нямаше да е тук – отвърна Спейд с невярващо подсмърчане.
– Хм, момчета…- Започна Кат.
– Знам, че съм гнило копеле, но на света има четирима души, на които не бих искал да навредя, дори с цената на собствения си живот – каза Иън с равен глас, а тюркоазеният му поглед беше ясен. – Двама от тях са тук, но никой от тях не ми вярва. Повярвайте ми, това може да нарани дори безмилостни гадове като мен.
– И все пак ти лъжеш, Иън, и манипулираш, дори нас двамата – каза тихо Криспин.
– За малки, незначителни неща. Никога за нещо, което може да означава живота ви. По дяволите, Криспин, ти ме унижи заради Кат, но аз потърсих ли отмъщение? Не. Отидох на кървава война заради теб по-малко от година по-късно. Ще призная това, което съм, но не ми лепвайте етикет на това, което не съм, когато става въпрос за някой от вас.
– Знаеш, че не харесвам този човек, но той има право – каза Кат и поклати глава. – Той беше до Боунс, когато никога не съм мислила, че ще бъде, и в крайна сметка на няколко пъти едва не го убиха.
– Много благодаря за похвалите, Жътварке – отвърна Иън с язвителен тон.
Спейд се замисли за дългата си история с Иън. Тя беше трънлива от първата им среща на кораба за осъдени до момента, в който Иън го накара да се превърне във вампир, като му направи услуга, въпреки че Спейд не искаше това. През следващите векове имаше безброй други случаи, когато Иън беше толкова склонен да ухапе ръката, която Спейд му подаваше, колкото и да я вземе, но когато нещата бяха наистина тежки… Иън не го беше предал. Той беше прав за това.
Денис привлече вниманието му.
– Ако настояваш да продължим да преследваме Натаниел, ще ни трябва всякаква помощ – каза тя.
Спейд погледна Иън с премерен поглед.
– Ако ме предадеш за това, което ще ти кажа, вероятно ще ме убият. А ако това не стане, ще те намеря и ще те убия.
Иън сви рамене.
– Приемливи условия, приятелю.
Пик отново погледна към Денис. Тъмнокафявата и коса се смесваше с пурпурните кичури на Кат от вятъра и за секунда, виждайки тази червена светкавица край лицето на Денис, си спомни за напоения с кръв, безжизнен образ на Жизелда. Не и Денис, обеща си той. Не и този път.
– Източникът на индустрията на Червения дракон на Уеб вероятно е един белязан от демон тип на име Натаниел. Открадвам Натаниел от Уеб, за да го върна на демона, който го е белязал, и трябва да го направя, преди някой да разбере, че и Денис вече е източник.
Денис се опита да не мисли за последния път, когато беше в къщата със Спейд и Кат при опасни обстоятелства – да не говорим, че тук имаше и дух. Тя вече беше достатъчно разтревожена и без тези ужасни спомени, които превръщаха това в пристъп на посттравматично стресово разстройство. За пореден път тя погледна часовника. Почти два часа сутринта. Какво задържаше Иън? Или Боунс?
– Не искаш ли нещо за ядене? – Попита Пик, като стисна ръката и.
Стомахът и издаде утвърдително крясък, но с оглед на това колко беше напрегната, Денис се страхуваше, че ако хапне нещо, може да го върне обратно.
– Не, добре съм.
Кат явно също беше под напрежение. Тя искаше да тръгне с Боунс, но той каза, че е по-добре да остане назад. Не защото се притесняваше за нея, а защото видът на Кат щеше да събуди твърде много подозрения. Сам, с прикрита сила, той имаше шанс да не бъде разпознат, докато дебнеше по улиците край имота на Уеб. С Кат тези шансове намаляваха.
А и Кат не можеше да чете мисли като Боунс, за да разбере дали Иън е в опасност, докато нахлува в къщата на Уеб под претекст, че е в квартала. Беше правдоподобно Иън да е дошъл в Монако, за да се види със Спейд, а Иън познаваше Уеб от няколко съмнителни сделки в миналото. Денис се усъмни в разумността на това Иън да прави разузнаване в къщата на Уеб, но той я отхвърли.
– Уеб знае, че съм мошеник – каза Иън с наклонена усмивка. – Той няма да си помисли нищо, ако поискам незаконно вещество, докато Чарлз или Криспин направо биха го изнервили. Но кой би ме объркал с почтен човек?
Той имаше добра гледна точка.
– Трябва да кажа, че и аз започвам да огладнявам – отбеляза Кат и се изправи, за да се раздвижи.
– О, Спейд има един тон храна, останала от партито – каза Денис и се спря на погледа, който и хвърли Кат. – Какво?
– Глупости, забравих, че не знаеш…- Започна Кат.
– Какво? – Попита с по-голямо ударение Денис.
Сивите очи на Кат станаха зелени. Това не беше нищо необичайно, беше белег на полувампирската и страна, която Денис беше виждала безброй пъти. Но тогава Кат отвори уста в овча усмивка, за да разкрие два горни кътника, които никога преди не бяха били там.
– Свята работа – издъхна Денис. – Ти го направи. Ти наистина го направи.
– Преди няколко месеца – каза Кат, а кътниците се прибраха, докато отново се показаха само нормалните и зъби. – Отначало нещата бяха прекалено налудничави, за да ти кажа за това, но после…
Денис отвърна поглед. Да. Тогава тя не приемаше обажданията на Кат.
– Съжалявам – промълви тя.
– Всичко е наред, знаех, че имаш нужда от време – отвърна меко Кат. Тя погледна по-строго Спейд. – По-добре бъди добър с нея.
Спейд кимна, като се усмихна на Денис.
Тя отвърна поглед, смутена от заплахата, която беше хвърлила към него едва тази сутрин, но Кат кимна.
– Имаш го, приятелко.
– Същото важи и за теб с Криспин, Жътвар – отвърна с мек тон Спейд.
Денис потисна подсмърчането си. Сякаш рицарското достойнство на Спейд му позволяваше да направи каквото и да било на една жена. Най-тежкото наказание, което можеше да си представи, че ще наложи на Кат, беше да откаже да и отвори вратата.
– Шшш – каза внезапно Спейд. Очите му се свиха. – Чувам нещо.
Денис напрегна уши, но не откри нищо. Кат поклати глава, след което хвърли недоверчив поглед на Спейд.
– Това пеене ли е?
Спейд изпусна хъркане.
– Изглежда така.
Денис все още не можеше да чуе нищо, което я разочароваше. Отново проклинаше марките си, че не са и дали никакви полезни способности. Накрая, след цели пет минути, тя долови звука, който се носеше отвън.
„…Аз съм самият модел на съвременен генерал-майор…“
Гласът на Иън, силен и не на място. Денис примигна.
– Това код ли е?
Пик поклати глава с отвращение.
– Не. Това е „Пиратите от Пензанс“.
Боунс безшумно влезе през вратата миг по-късно, като я стресна.
– Толкова е смахнат, че едва може да ходи – обяви той.
Денис вече знаеше достатъчно английски жаргон, за да разбере, че това не означава, че Иън е луд, а имаше само едно нещо, което можеше да опияни вампир. Дали Натаниел е бил в къщата на Уеб? Или пък Иън беше получил Червения дракон от флакон, както го разпространяваше Блек Джак?
„Много съм добър в интегралното и диференциалното смятане – продължи да пее Иън, прекъснат от трясък, а после: – Откъде се взе тази проклета статуя? Е, все пак имитация. Знам научните наименования на съществата, които са анималистични…“
След още препъващи се звуци се появи вампирът, който пееше оперета. Очите на Иън бяха кървясали, по лицето му имаше размазана мръсотия, а ризата му беше закопчана неправилно.
– Ало, всички! – Обяви весело Иън. – Това беше страхотна вечер.
– Иън, приятелю, изглеждаш малко по-зле от преди – изсумтя Пик и го погледна. – Нека те приберем в леглото, преди да си счупил още нещо.
„Знам нашата митична история, тази на крал Артур и на сър Карадок“ – пропя Иън.
Кат погледна Боунс и изпусна едно мърморене.
– Безполезно – промълви тя.
Пик сграбчи Иън, съскайки нещо в ухото му, което Денис не чу. Каквото и да беше, Иън се разсмя.
– Чарлз, приятелю, прекалено много се притесняваш. Аз съм възрастен мъж, така е, и мога да си окървавя дръжката.
– Да се справяш с кръвта си? – Предложи сухо Боунс.
Иън се усмихна.
– Точно така.
Денис въздъхна. Беше ясно, че тази вечер няма да получат никаква информация от Иън. Тя, Боунс и Кат последваха Спейд, който подкрепяше Иън, почти го носеше по стълбите, за да го хвърли на леглото в стаята за гости.
– Преди да си тръгнеш, приятелю, включи телевизора. И нещо разкрепостено. Мисля, че ще изтърся едно преди да заспя.
– Боже, ти си отвратителен – измърмори Кат. Денис се съгласи.
За нейна изненада Боунс мина през спалнята, прехвърли каналите и се спря на нещо порнографско, като го включи нагоре. Стонове, викове и стенания изпълниха стаята.
Иън седна като марионетка, която се дърпа в действие.
– Там има някой, на когото Драконът е в кръвта – каза той тихо, като псувните в думите му бяха значително по-малко. – Не можах да кажа дали отговаря на описанието ти, защото го бяха покрили с изключение на бедрата, задника и члена. Жалко, че не си описала някое от тях, иначе веднага щях да разбера дали това е твоят човек.
Устата на Денис спадна, както от изненада от внезапното възстановяване на Иън, така и като чу състоянието, в което Уеб държеше мъжа, който можеше да е Натаниел.
Спейд не изглеждаше изненадан от нито едно от двете. Устата му беше поставена в мрачна линия.
– Пакетни сделки – промълви той, хвърляйки поглед в нейна посока.
Стомахът на Денис се сви, което я накара да се радва, че не е яла преди това. Тя погледна Иън с ужас. Той не е ял, нали…?
– Казвам, вижте дините на тази мома – възкликна Иън, а погледът му вече беше насочен към телевизора. – А той е окачен като жребец.
– Съсредоточи се, приятелю – промълви Спейд.
Иън се усмихна на Спейд, което подсказа на Денис, че може и да не е толкова засегнат, колкото се преструваше, но това, което беше погълнал, беше оставило следи.
– Разбира се, че не съм чукал момчето против волята му, така че глътнах от бедрото му и това беше всичко. Струваше и малко фантастична сума за директна проба, в сравнение с бутилираната, смесена версия, която Уеб продава.
Денис потръпна. Ако Блек Джак я беше отвел в Уеб, както беше планирал, тя щеше да се изложи в тази безпомощна и унизителна позиция, за да я ухапе или изнасили някой вампир.
– Колко сигурна е стаята, в която е той? – Попита Боунс, поглъщайки всичко, без да променя изражението си.
Погледът на Иън се върна към телевизора, преди да се насочи към Боунс.
– Хм? А, много сигурно. На практика е като подземие, макар и по-луксозно. Уеб ми завърза очите, така че не знам през коя врата минахме, но е в мазето. Петима вампири в стаята, единият от тях е майстор. Поне още седем Майстори в къщата, плюс Уеб. И кърваво много сребърни оръжия.
– Той ти завърза очите? Сигурно не ти е вярвал толкова, колкото си мислеше, че ще ти вярва – замисли се Спейд.
– Всички се държаха така, сякаш това е нормална процедура. Отначало ме стресна колко лесно Уеб призна, че има източник в дома си, но сигурно смята, че само неговите хора знаят колко редки са източниците. Ако не беше тя, никой от нас нямаше да знае какво е накарало този човек да има Червен дракон във вените си, нали? Другите вампири сигурно смятат, че това е химикал, който Уеб произвежда и с който инжектира случайни хора. – Иън направи пауза, за да поклати глава. – Уеб обаче е разтревожен от това, че ти се премести в съседната къща… и тази стая ли се върти, или аз?
– Това си ти, сега продължавай – каза Спейд кратко.
– Уеб продължаваше да разпитва защо ще станеш и ще напуснеш родния си дом. Знаех ли за какво става дума? Коя беше жената с теб? Направо се втренчи в нея, така беше. Достатъчно е подозрителен, за да може скоро да премести този свой източник.
– Дрън-дрън – закле се Спейд. Той срещна погледа на Боунс. – Ще трябва да е сега.
– Сега? – Изригна Денис, забравяйки да шепне.
Спейд се приближи до нея и прокара ръка по раменете и.
– Зората ще е тук след няколко часа, така че те ще са се размотавали, без да са нащрек, колкото и да са. Да чакаме би било по-рисковано.
Твърде рано е! На Денис и се искаше да извика, но стисна устни и кимна. Никога не би се чувствала комфортно да остави Спейд да влезе в тази ситуация, а ако сега е по-безопасно, по-добре сега, отколкото по-късно.
– Имат камери пред къщата, аларми, вероятно същите са и вътре – отбеляза Боунс. – Няма да е изненадваща атака, приятелю. Имаш ли тук други вампири, достатъчно силни и надеждни, за да се присъединят към нас?
Пик кимна.
– Един.

Назад към част 26                                                           Напред към част 28

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!