* * *
Лорд отон Грейд се върна, преди да успея да закопчея тъмночервената рокля, която бях избрала – най-тъмната от всички. Мълчаливо се приближи до мен, обърна ме, сръчно ми помогна да закопчея копчетата и каза:
– Опитай се да не се намесваш в нищо, нито днес, нито през следващите няколко дни.
От това, което чух, можех да си направя плашещи заключения, затова попитах директно:
– Какво възнамерявате да правите вие и Негово височество?
Лорд отон Грейд спря да оправя роклята ми за миг, след което отговори спокойно:
– С негово величество.
– Какво? – попитах шокирано.
– С негово величество император Теодор. – каза твърдо херцогът.
След това ме обърна към себе си, сложи длани около лицето ми и като се наведе, каза тихо и още по-зловещо:
– Не можеш да се противопоставиш на черните магове, Ари. Ние сме невъздържани в две неща – страстта и отмъщението.
Подобни обяснения явно не бяха достатъчни, но Дезмънд не продължи. Отдалечи се от мен и отиде в съблекалнята, после се върна, облечен от главата до петите в черно. Всичко беше черно – ризата, униформата, обувките, коланът и обицата в ушната му мида. Черната му коса беше сресана назад и само очите му внезапно бяха сини. Усмивката се появи миг по-късно, а лорд отон Грейд се усмихна и измърмори:
– Ари, интриги и плетене на мрежи не е характерно за черните магьосници и затова в рамките на един месец части под контрола на Тео бяха докарани в столицата под прикритието на военни учения. Туше!
Гледайки учудено херцога, не можех да повярвам на това, което чувах. Не можех да проумея мащаба на схемата. Дори не можех да си представя подобно нещо!
– Всичко ще приключи до сутринта. – каза лорд отон Грейд с абсолютна увереност – Забавихме се само, защото ти беше в ръцете на духовниците.
Приближих се плахо до негова светлост, наклоних глава назад, загледах се в непроницаемите му черни очи и не посмях да докосна съпруга си. Твърде студен, опасен и отнесен изглеждаше в момента последният представител на династията Грейд. Бях твърде разтревожена от новината.
– Ариела! – херцогът ме прегърна, наведе се, като ме гледаше втренчено, и прошепна – Ангел мой, кълна се, че никой никога повече няма да посмее да те отнеме от мен.
И като се изправи, той изведнъж ме попита с приглушен глас:
– Обикновено е възможно да се противопоставим на психическото въздействие чрез една определена фраза. Сигурно си имала една фраза, която често си си повтаряла. Това се е превърнало в котва за твоето съзнание. Каква е тази фраза, Ари?
Не исках да го казвам, но отчаяно стискайки очи, прошепнах това, което той беше казал сутринта преди отвличането:
– „Пази се, ангел мой!“
Дланите на негова светлост стиснаха раменете ми за миг, а после херцогът ме прегърна силно. Плътно, плътно, сякаш никога повече не искаше да се пусне.
Но не мина и четвърт минута, преди да ме освободи от прегръдката си, да ме хване здраво за ръка и да ме изведе от спалнята без нито дума.
Излязохме в полутъмен коридор, в който червени килими заглушаваха звука от стъпките, спуснахме се по дървено стълбище, което леко скърцаше, и влязохме в старинния и затова с нисък таван коридор на къщата. Тук, в стая, отоплявана от две горящи камини, на дълга маса седяха около петдесет черни магове, които станаха при появата ни. И това, което истински ме учуди, беше, че негово височество принц Теодор, също в черен костюм и с обица на ухото, стана като всички тях.
Негово височество ме въведе в залата, поведе ме леко напред, сякаш за да ме покаже на присъстващите, и каза:
– Съпругата ми – херцогиня отон Грейд!
Маговете поклониха глави в знак на поздрав и уважение. Аз, без да знам как да се държа в такава ситуация, направих най-разпространения в обществото начин, като се поклоних с реверанс. Това беше скромен данък на етикета, който не занимаваше никого от присъстващите.
– Нека да започнем! – заповяда негово височество.
И магьосниците, без да промълвят нито дума, се насочиха към изхода.
Мислех, че ще ме оставят в къщата, но негова светлост, след като изчака, докато салонът се изпразни, ме поведе след маговете. На излизане ми беше подадено наметалото, а когато масивната входна врата се отвори отново, видях да се задава карета.
В каретата седяха Негово височество, двама магове, които не познавах и Дезмънд ме поведе към нея. Когато се обърнах, за да го попитам какво става, той каза студено:
– В каретата, Ари. Без въпроси, без думи.
Оставаше само покорно да се кача в каретата, където Негово височество Теодор ми подаде ръка и ми помогна да седна. Вратата се затръшна и каретата потегли. Бях разтревожена и трябваше да се ослушвам за най-малкия звук по пътя.
– Херцогиньо – негово височество се приближи и сложи ръка в черна ръкавица върху дланта ми – повярвайте ми, всяко вълнение е напълно излишно. Единственият риск в нашия план беше вашето спасяване, всичко останало е резултат от внимателно планиране.
И той отново се облегна на твърдата седалка, продължавайки да ме гледа. С трескава въздишка попитах:
– Вие въстание ли подготвяте?
– Смяна на властта. – поправи ме престолонаследникът – Само смяна на властта.
Въпреки че осъзнах, че не сме сами в каретата, все пак не можах да се сдържа и зададох основния въпрос:
– Ще убиете ли императора?
Отговорът беше усмивка. Широка, жизнерадостна усмивка, а после негово височество каза укорително:
– Ари-Ари, наистина ли мислите, че мога да убия собствения си баща?
Сигурно съм мислила, че ще го направи. Още по-приятно беше да чуя такъв въпрос и да се уверя, че принцът не е толкова кръвожаден, колкото се говореше за него.
Уви, напразно бях вярвала във великодушието на черния магьосник!
– Не е целесъобразно, лейди отон Грейд. – продължи принц Теодор със същата усмивка – Убийството на императора би довело до много трудности, както външни, така и вътрешни, които ще трябва да реша набързо, използвайки определени ресурси.
Задържайки дъха си за момент, аз попитах с ужас:
– Това ли е единствената причина?
– Вие съмнявате ли се? – сега усмивката приличаше повече на гримаса – Ние сме тъмни магове, лейди отон Грейд и съжалението не е в природата ни.
Звучеше уверено. И в същото време си спомних как, след като едва ме остави на покрива, принцът се бе притекъл на помощ на приятеля си, въпреки обещанието си да не го прави. Неволно се усмихнах, кимнах и едва чуто казах:
– Репутацията на черните магове е наистина ужасяваща.
С весело намигване негово височество изрече:
– Дезмънд ви описва съвсем правилно, вие сте изключително интелигентна.
Смутих се от похвалата, но принцът добави:
– А също и изключително наивна. Очарователна комбинация.
И тогава магьосникът, който седеше до Негово височество, заговори:
– Чудно е, че дамата изобщо може да говори. Доколкото виждам, тя е била изложена на доста неща.
Бледа, едва дишах, докато гледах шокирано възрастния мъж.
– Два пъти. – потвърди принц Теодор – Първия път доста грубо и веднага след отвличането, втория път по-дълго, но много по-нежно от страна на Йоланта. Но си напълно прав, Рейн, чудно е, че дамата може да говори. Предполагам обаче, че това е следствие от вътрешно благородство, жив ум и вярност към собствените ѝ идеали.
След думите му не издържах и казах доста рязко:
– Смятам, че е изключително невъзпитано да обсъждате една дама в нейно присъствие, сякаш тя не съществува!
Магът, който седеше до мен, каза ядосано:
– Монашеско възпитание.
Исках да отговоря, но в гласа му сякаш имаше повече горчивина, отколкото гняв. И това, което беше поразително, беше, че нито негово височество, нито магът казаха дума, гледаха настрани и се правеха, че не са чули. Но докато гледах лорда, който седеше до мен, забелязах как дланта му с черна ръкавица се стиска в юмрук, колко е напрегнат. И може би трябваше да замълча, но заговорих тихо:
– Това е възпитание, основано на етикета и моралните норми, приети в Империята. И когато една дама е подложена на груби нарушения на етикета и благоприличието, ние го приемаме като знак на неуважение или преднамерена обида и нищо друго.
Негово височество Теодор ме погледна странно, но не каза нито дума, както и останалите. Каретата пътува известно време в мълчание и изведнъж магьосникът, който седеше до мен, каза с тих глас:
– Защо нежеланието да се спазват правилата на етикета е толкова обидно за вас?
Исках да отговоря, но във въпроса се долавяше подтекст, който по-скоро показваше личните отношения на мага, затова отговорих с въпрос:
– И защо неподчинението дори в дребните неща се възприема от черните магове като… – не успях да намеря епитет.
Но предполагам, че бях разбрана.
– Военното образование. – изведнъж отговори негово височество.
И след малко добави:
– В нашата среда отношенията се основават на стриктно спазване на командната верига. Неподчинението е пряко следство на предизвикателство. Предизвикателството трябва да бъде посрещнато с изключителна бруталност и бързина, в противен случай има вероятност да се загуби господстващото положение.
Потръпнах неволно, като си спомних реакцията на лорд Грейд на опитите ми да възразя.
И тогава лордът, който седеше до мен, каза тихо:
– Преди шест месеца моята съпруга избяга в манастира на Дева Есмера и прие монашеството си, преди да успея да я намеря двадесет и четири часа по-късно. Не ми останаха наследници, а тъй като е имало родов брак, няма възможност, като взема друга жена за съпруга, да се сдобия със законни наследници. Няколко дни преди отвличането ви получих предложение от местен свещеник, който ми съобщи, че в замяна на съдействието ми за вашето „спасяване“ църквата ще ми предостави смъртния акт на съпругата ми, което ще ми позволи да се оженя за друга дама след тригодишен траур. Аз съм на повече от седемдесет години, подобна сделка е обидна за честта ми и безполезна за бъдещето ми. Отказах, но самият факт на предложението и опитът за изнудване… Ние сме черни магове, лейди отон Грейд, не търпим опити да ни манипулират.
Шокирана от разказа му, аз седях известно време ужасена от чутото, но после:
– Монашеството не може да бъде прието в рамките на двадесет и четири часа, – казах уверено и продължих – необходими са поне три години послушание, едва след което послушницата може да бъде ръкоположена с благословията на майката настоятелка, но обикновено периодът на послушание трае поне пет години.
Лордът изведнъж се изправи, после се обърна към мен и в полумрака на каретата очите му заблестяха странно. След това ми зададе един приглушен въпрос:
– Сигурна ли сте, ваша светлост?
– Абсолютно.
Магът премести поглед към негово височество. Принц Теодор каза замислено:
– Не сте виждали подстриганата ѝ коса, нали? А духовниците умеят повече от всеки друг да представят желанията си за действителни.
Магьосникът се облегна назад в седалката и стисна зъби.
Навън дъждът се усилваше, но небето вече не гърмеше, а само се стичаха потоци вода, които се удряха в покривите на къщите, шумоляха по клоните на дърветата, блъскаха се в прозорците и се изливаха като река под колелата на каретата. И страхът, неясен, неразбираем, бавно се прокрадва в душата…
– Лейди отон Грейд, няма за какво да се тревожите. – повтори негово височество.
Нервно кимнах, без да мога да намеря сили да отговоря с учтивата фраза.
Изведнъж през шума на дъжда се чу писък. Силен, отчаян, предсмъртен писък.
Втурнах се към прозореца, дръпнах завесата и видях как бавно всичко около мен започва да свети с призрачна синкава светлина…
– Ариела – завесата беше дръпната назад – седнете! – принцът прозвуча раздразнено – И престанете да се суетите, вие и така сте имали повече неприятности, отколкото крехкото ви здраве може да понесе!
Предпазливо се спуснах на седалката… От всички пукнатини каретата се изпълни с призрачна и вече синкава светлина… Междувременно дъждът ставаше все по-силен… Но дори и през шума на падащите потоци вода се чуваха нечии тракащи стъпки, стържене, вой…
– Какво се случва? – гласът ми трепереше.
Принц Теодор се усмихна, обърна се, но после изведнъж, като обърна рязко глава, ме погледна в очите и попита:
– Какво мислите лейди отон Грейд, кое би могло да дискредитира властта на църквата дотолкова, че да позволи на нас, черните магове, силата на империята, да вземем връх?
Поглеждайки към светлината от улицата, която вече затъмняваше блясъка на лампата на каретата, си спомних за полета ни с Дезмънд, за алармата, която се беше разнесла в църквата, за звъна на камбаните, за процесията, която се втурна към градското гробище и отговорът дойде от само себе си.
– Вие имитирате нападение на неживи! – възкликнах, но някак си с уплашен шепот.
Негово височество леко наведе глава, потвърждавайки предположението ми, и добави:
– Не точно имитираме, по-правилната формулировка би била – организирахме. Освен това една бариера от мъртъвци ще бъде непреодолима преграда за верните войски на баща ми.
Друг зловещ писък отекна в изпълнената с дъжд нощ.
Стиснах ръба на седалката си със студени пръсти и се вгледах с ужас в принц Теодор. Черният маг се усмихна и обясни:
– Пробивът започна веднага щом ви открихме, лейди отон Грейд. В този момент сиянието на свещената сплав във всички храмове и църкви предупреждава духовниците за надвисналата заплаха. Естествено, дълг на Църквата е да защити хората в столицата от въстаниците, но… – усмивката на принца отново стана жестока – синята магия, магията на емпатите, не може да навреди на онези, които не усещат нищо, а със сигурност не и емоции или разум.
Преглъщайки нервно, аз прошепнах:
– Ами хората?
– Нощ е, – напомни ми очевидното Негово височество – добрите граждани спят по домовете си и ако видят сиянието на свещената сплав, предупреждаваща за неживите, няма да излязат от домовете си, така че само бездомниците, престъпниците и жените с особено поведение… хм… Само престъпниците ще пострадат.
Задържах дъха си за няколко секунди и добавих гневно:
– И служителите на църквата, които се втурват в защита на града!
Негово височество пристъпи напред и каза много спокойно:
– Ариела, скъпоценна, кажи ми кои институции в столицата имат най-високите и непревземаеми стени, а?
Почти въздъхнах, когато осъзнах намека на принца.
– И да – Теодор се облегна назад в стола си – духовниците добре знаят, че всичките им усилия са безполезни срещу вълна от неживи. Те все още са в състояние да убият един или трима бунтовници с помощта на свещена сплав, но не повече – не са достатъчно силни. И така ще се получи чудесна ситуация, в която църквата плахо ще се крие зад стените и няма да може да направи нито една дяволия.
Още един вик. И още един. После един писък: „Помощ!“
Но никой от моите спътници дори не помръдваше, запазвайки каменно, дистанцирано изражение на лицата си. И дъждът започна да стихва.
– Седни спокойно. – нареди хладно принцът – Във всеки случай се надявам, че осъзнаваш, че никой няма да ти позволи да напуснеш каретата.
– Това е жестоко. – изстенах аз и се разтреперих, когато в далечината се чу нов писък.
– Това е отличен начин да се разреди броят на просяците, пияниците, убийците, крадците и в същото време да се демонстрира слабостта, провала и малодушието на духовниците.
Той говореше спокойно, с известна доза презрение към тези нещастни хора, които сега умираха в борбата между черните магьосници и Църквата!
А после седящият до мен маг също убийствено спокойно добави:
– Наивно е да се мисли, че развалящите обществото ще имат различна съдба от тази да умрат под нечие отмъщение. Сега смъртта им има смисъл. Но искрено съжалявам, че Негово Величество не сметна за необходимо да скрие от вас тази част от плана. С вашия морал всичко това изглежда чудовищно.
– А с вашия не е така? – не можех да не възкликна.
– Не. – усмихна се магът, като леко извърна глава – Това население рано или късно загива в пиянски кавги и няма бъдеще.
– Ти си много млада и наивна – допълни вторият маг – и не осъзнаваш например необходимостта от това една вълча глутница да убие горски елен. Но не мисля, че трябва да продължаваме тази тема.
Черни магове! Невероятно, чудовищно жестоки черни магове!
Изведнъж негово височество заговори:
– Напредъкът на неживите през града се контролира от Дез и хората му, лейди отон Грейд, естествено, ненужните смъртни случаи ще се опитаме да избегнем.
И ме порази ужасното осъзнаване, че един от предсмъртните писъци можеше да принадлежи на…
– Ариела! – извика принц Теодор – Престанете, Дезмънд не се страхува дори от лич, какво ще му направят пет хиляди мъртви твари!
Назад към част 32 Напред към част 34