ЗОДИАКАЛНА АКАДЕМИЯ – Голямото ВСО парти – НОВЕЛА 5,5 – част 4

Много месеци по-късно

ДЖЕРАЛДИН

Този ден щеше да бъде най-прекрасният ден, на който Солария някога е ставала свидетел. С пружинираща крачка напуснах Земната територия през криволичещите тунели, които дълбаеха дълбоко под земята, и пристигнах горе под блестящите слънчеви лъчи на лятото. Ах, лятото, най-дивият и чуден сезон. Пролетта беше превърнала лейди Петуния в истинска блудница, която искаше да примами много нежни момчета в слабините си. Но сега, когато лятото беше дошло, тя искаше да намери един-единствен ухажор, с когото да прекара най-романтичния сезон от всички. Това беше нейният начин – винаги да се люшка на вятъра като ветропоказател.
Тръгнах през пролетната морава към Кълбото, усещайки пръските възможности във въздуха.
Тъй като беше събота, моите дами нямаше да закусват с мен тази сутрин. Но аз щях да се погрижа да им донеса пиршество в стаите в този най-специален ден. Денят, в който звездите избраха да родят моите принцеси като два безценни диаманта, поставени на гърдите на кралицата. Тяхното идване на този свят не би било нищо друго, ако не беше божествено. Момент, за който много пъти бях мечтала и ми се искаше да съм достатъчно голяма, за да присъствам. Но да имаш една и съща година на раждане с близначките Вега беше подарък само по себе си. Никога не бих пренебрегнал такова предложение от звездите.
Широката ливада се спускаше пред мен, докато се насочвах към Кълбото, и когато пристигнах, се оказах първа там. Това не беше изненада за мен. Често ставах и бях готова да си проправя веселия път към закуската още на разсъмване, за да съм сигурна, че маслените ми багети са горещи за моите кралици. Днес имах още една причина да ставам със слънцето като пойна птичка, излязла за сочен червей, трябваше да се подготвя за този най-значим повод. Единадесетият ден от шестия месец, о, какви числа! Те бяха родени в един чудно силен ден. Единайсет беше олицетворение на силата, предсказание за предстоящи величествени вести. Съдбата им се е шепнела от звезда на звезда, а лъскавите им, пухкави детски дупета са били подготвени за седене на трон още от деня на раждането им.
Влязох в „Кълбото“, приготвяйки си кафе, за да раздвижа пъпките си и да се заредя с енергия. Супер, о, супер, насладих се на добър кофеинов удар в гърба, беше толкова хубаво, колкото да се потопя в полярните езера на Севера, докато ям ледена боровинка. Извадих атласа си и се канех да извадя файловете си с днешните събития, когато на вратата се появи една досадна змиорка с усмивка на Казанова на лицето.
– Помислих си, че може да си тук, Джери – каза Макс и прокара ръка по чудесната си коса. – Имаме нужда от помощта ти за нещо.
– Предполагам, че под „ние“ имаш предвид теб и хитроумното трио, което наричаш приятели – изсумтях аз.
– Е, да. Но става въпрос за Вега – каза той изкусително. – И за рождения им ден.
– Защо, в синьото и вечно небе на небето, ти и онези палави Нептуни ще се интересувате от рождения ден на Вега? – Трудно беше да се пренебрегне колко дяволски изглеждаше днес в прилепналата риза с цвета на делфин, който се носи по океанската вълна под сребристата светлина на луната.
– Защото Дариус иска да впечатли Тори, а Дарси има нужда от разведряване. Дариус вече е започнал да получава украсата у…
– Моля ти се за твоята морска свиня? – Задъхах се. – Декорации? Какви декорации? Моля те, кажи ми този миг, Макс Ригел, че Дариус, подлият дракон, не се е заел да организира П.А.Р.Т.И. за Вега. За моите кралици.
– Е, да, заел се е. Какъв е проблемът?
Свлякох се назад върху масата зад мен, имах нужда от опора, тъй като главата ми се въртеше главоломно.
– Господине, грозде на влака с гъгрици, това не може да се случи.
Ръцете на Макс се плъзнаха около мен и лейди Петуния вдигна глава, докато той ме придържаше. О, боже, той беше доста секси сьомга и ако не се лъжа, мечовете му ме провираха през дънките му. Това беше риба, която неведнъж исках да преборя в прегръдката си и да извадя на брега, макар че не смеех да му го призная. Ако знаеше как поливаше моята лейди Петуния и я караше да разцъфтява само за него, щеше да има наистина могъща власт над мен.
Днешният ден беше твърде важен за мен, за да се разсейвам с Макс и неговия дълъг Шърман. Но ако това, което каза, беше вярно, трябваше да го проуча.
– Къде е това предполагаемо парти?
– В Кралската дупка. – Засмя се Макс. – Наистина ли това е толкова голяма работа, Джери?
– Голяма работа? Днес е най-великият ден, който някога е бил в Солария и някога ще бъде. Разбира се, че е голяма работа. Превъзхожда деня, в който Джедидая Норингтън изпрати своя квивелфиг в Космоса само на кумбер-балон!
– Какво, по дяволите, е квивелфиг? – Измърмори той, когато го избутах настрани и побързах да изляза от Кълбото.
Нямаше да търпя някакъв дрънчащ дракон да се меси в плановете ми днес. Бях планирала това от хиляди луни, чаках този чуден ден, мечтаех за него всяка нощ, откакто се запознах с истинските кралици. Бях заслужила това право, както баща ми беше заслужил правото си да служи на Вега. Това беше в кръвта ми, чак до плодовете на утробата!
Тръгнах през кампуса, усещайки, че имам любопитен сом на буксир. Макс можеше да ме следва колкото си иска и да проверява подскачащата ми задница до насита, но аз нямаше да му обърна внимание. Имах Дракон, който да поставя на неговото място, и възнамерявах да му направя стария номер. Нямах нищо против да го ударя с обувката си, ако това се налагаше. Разбира се, Драконът можеше да се нуждае от малко повече псувни и закани, подхлъзване и шамар, ако исках да го накарам да се отдръпне, но аз бях готова за предизвикателството, ако се наложи.
Стигнах до Кралската дупка в гората – досега няколко пъти я бях забелязвала във формата на ордена си, така че знаех точно къде се намира – и се втурнах към вратата, вградена в ствола на дървото. Това място допускаше само силни феи. Феи като мен, които имаха страховити огньове във вените си и бурни морета в гащите си. Може и да не бях наследник или дракон, но бях цербер със земна и водна магия, които кипяха в тъканта на самата ми душа. Можех да запратя това подло драконово момче на твърдия му гръб, ако ми се изпречеше. Особено днес от всички дни. С мен не биваше да се шегуват.
Изкачвах стъпалата, като се провирах през тясното стълбище, докато стигнах до първото ниво, и се вмъкнах през вратата. Макс беше горещ по петите ми и усещах дъха му върху врата си, от който цялата се разтрепервах и потръпвах. Проклето да е това зверско момче с неговия похотлив аромат и горещата му шоколадова кожа, от която на моята лейди Петуния ѝ се искаше да цъфне и да посрещне хобота му, за да я опрашва цяла нощ.
Спрях на място, докато разглеждах най-обикновената украса, украсяваща стените, и тортата на масата, която не беше нищо друго освен безвкусна бяла гъба. Гъба. С нищо друго освен ягодов пълнеж в сърцето си. Дариус беше зает да поставя свещички в горната ѝ част, сякаш тази торта някога щеше да бъде поставена под деликатните носове на Вега. Аз щях да умра първа. Щях да умра от хиляди смъртни случаи в хиляди битки, за да се уверя, че тази торта никога, ама никога няма да се озове при Вега в деня на тяхното раждане. Това беше обида. Отвратително. Скандал, който чака да се случи. Тази торта не беше тортата, която трябваше да се предлага на някоя фея на рождения и ден. Това беше торта, която повече подхождаше за небрежен следобеден чай в неделя с агресивен затворник от затвора Даркмор. Не биваше да вижда бял свят на единадесети юни, най-важния ден от всички дни.
Сет и Кейлъб се споглеждаха от дивана с поглед, който казваше, че знаят, че съм на път да се издъня, и че е по-добре да са подготвени като миди.
– Как можа да го направиш? – Попитах Дариус, исках да разбера защо е решил да обиди Вега на рождения им ден, когато си мислех, че се опитва да се помири с тях. Нима той не желаеше Тори, нима не искаше да ѝ покаже дълбините на чувствата си, като я заведе на най-прекрасното парти за рождения ѝ ден, което някога можеше да си представи? Нима не разбираше, че аз мога да му осигуря това? Че съм планирала точно такова нещо от месец на месец?
– Е, опитах се да пека. И момчетата ми помогнаха. Сет направи глазурата. Но аз разпределих ягодовия пълнеж така… – Дариус сви рамене. Повдигайки ръце!
– О, моите черешови връхчета в кутията с куршум, не мога да се справя. Обижда очите ми. Не мога да я гледам директно. Моля ви, някой да я махне! – Извиках, препънах се назад, докато ми се виеше свят, а момчето Макси ме крепеше. Сет се ухили, а Кейлъб притисна лице във възглавницата, очевидно обзет от емоции колко ужасна работа е свършил тук.
– Работихме дяволски здраво върху това – каза Сет със странична усмивка. – Направих глазурата от нулата.
– Не си го направил – каза Дариус и аз завиках като банши. – Купена от магазина глазура? Как можеше да стане по-лошо?
– Успокой се, Джери, това е просто торта – каза Макс в ухото ми, докато обвиваше ръката си около кръста ми. О, боже, не бях подготвена за силното му докосване и за начина, по който гащите ми пламнаха от слънчевите лъчи. Трябваше да се концентрирам!
– Само една торта? Как можеш да кажеш това? Ако тази торта беше подарена на Вега, щях да се стопя от срам. Тялото ми щеше да се превърне в пепел и щях да бъда захвърлена от вятъра, щеше да чуваш писъците ми, които завинаги щяха да отекват в нощта. – Вдигнах ръка, изричайки заклинание, целящо да взриви тази обидна торта на пух и прах, но Дариус изръмжа опасно и пристъпи напред, като пресече лианите ми и ги превърна в прах с огнената си магия.- Как смееш, Дариус Акрукс?
– Просто исках да направя нещо хубаво за тях – изръмжа той като пума, притисната в ъгъла. – Исках да видя Рокси да се усмихва, а Дарси… ебаси, тя и без това се занимава с достатъчно гадости. Исках просто един добър ден. Може да не е шибана приказна страна на чудесата тук, но е място, където всички можем да забравим света за известно време. – Дариус сви внушителните си рамене и аз въздъхнах тежко, като тръгнах към него с широко разперени ръце.
– Беден, тъжен саламандър. – Прегърнах го, а той се скова като маслена баклава, оставена да съхне в гореща фурна. – Разбира се, че ще имат хубав ден. Най-прекрасният ден на бъбрив гъсок! Защото ги очаква истинска приказна страна на чудесата, а не някоя скромна колиба в Плачещата гора, защо ли моите кралици биха искали да дойдат тук в деня, в който са слезли от звездите и са кацнали на нашата най-скромна земя, чакайки всички нас да се поклоним пред техните…
– По-малко за кралиците, Джери. Това никога няма да се случи – изръмжа Макс с тон, който беше похотлив и капризен. О, този упорит морски вълк, кога ли щеше да прозре, че никога не му е било писано да седне с фините си и мускулести задни части на трона на Вега? От него би излязъл такъв прекрасен съветник, който би могъл да присъства в двора им и да прекланя красивата си глава пред тях. Но той нямаше да управлява. Това беше нелепо. Само като си помисля, че това е така, мога да стрижа овцете си! Но съдбата имаше свой начин да изкара на показ трохите и съвсем скоро наследниците щяха да получат солидна порция от тях от самата госпожа Зодиак.
Въздъхнах, потърках веждите си, докато се събирах. Имаше един прост начин да поправя това.
– Реших да не пращам покани на теб и на другите Наследници, и разбира се, на всеки нещастник от ХОРАТА, който може да дойде да се шмугне около моите празненства – които, разбира се, бяха изпратени от гълъб и ръчно отпечатани върху най-чиста калайджийска коприна. – но може би бих могла да направя изключение за вас, четирима разпуснати плейбои, ако обещаете да държите скитащите си кълвачи в гнездата им. Това е събитие за истинските кралици, а не за игра в някоя барака в короните на дърветата.
– Сарай? – Изръмжа Кейлъб, докато Дариус изглеждаше готов да ми обясни какво и как. Но аз нямах време да се бавя тук. Трябваше да организирам партито на века. Трябваше да събера войниците и да делегирам задължения на другарите си.
– Добър ден и на вас. Моля, увери се, че това чудовище на тортата ще бъде изгорено, Дариус, оттук нататък ще прекарам няколко часа, за да изтривам образа му от ретината си.
Преминах покрай Макс, прокарвайки ръка по обтегнатите му гърди, а моята лейди Петуния го извика в този момент и накара дъждовете да се изсипят като потоп върху моравата ѝ. Като накиснаха зеленчуковата ми леха, отслабнах от тази лисича фльорца. Тази вечер ще трябва да държа свирките си настрана от този либиден лишей!

Назад към част 3                                                        Напред към част 5

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!