Каролайн Пекам – Безмилостни момчета от зодиака – Разбита фея – Книга – 4 – Част 45

ЕЛИС

Тръгнах през кампуса с Розали, преметната през рамо, звукът от борбата зад мен караше сърцето ми да се свива от паника, а плътта ми да ме боли от желанието да се върна при моите крале и да им помогна. Но трябваше да я измъкна. Тя не беше Пробудена, така че нямаше магия, а и беше прекалено твърдоглава за собственото си добро. Знаех само, че ако не я отведа на безопасно място, тя ще избяга обратно, за да се включи в битката, преди да успея да я спра.
– Сложи ме, Стронзо! – Извика Розали, удряйки с юмруци по гърба ми, докато риташе, мяташе се и се опитваше да ме накара да я пусна.
Изстреляхме се през вратите на Алтаирските зали и аз стиснах зъби срещу жестокостта на ударите ѝ. Защо, по дяволите, едно четиринайсетгодишно момиче може да удря толкова силно?
Завих зад ъгъла, за да намеря класна стая, в която да я заключа на сигурно място, но когато се стрелнах в празния коридор, се сблъсках с плътна въздушна стена, която разпръсна болка по тялото ми и ме повали на задника.
Розали съскаше от болка, докато се удряше в земята, и се търкаляше далеч от мен, а падането разкъса раните, които Феликс ѝ беше нанесъл. Но не можах да ѝ отправя поглед, защото страхът ме беше парализирал и погледът ми беше прикован към застаналата пред нас маскирана фигура.
– Изглеждаш изненадана да ме видиш, Елис – заговори Кинг с дълбокия и ръмжащ тон на мъж, но лицата в качулката бяха забулени в сянка, така че изобщо не можех да ги различа. – Но какво очаквахше да се случи, когато ме окраде? – Скочих на крака с бърза крачка, очите ми бяха диви, докато отстъпвах крачка назад и събирах колкото можех повече магия в ръцете си.
– Какво откраднах? – Изсъсках, като забелязах в периферията си как Роза откъсва лианата от глезените си и се изправя на крака. Но все още не можех да откъсна погледа си от чудовището, което толкова дълго бе преследвало сънищата ми.
– Бях снизходителен към теб, защото вярвам, че искаш същото, което и аз. Един по-добър свят. По-справедлив свят. Където не властват банди и смъртта не се приема с лека ръка. Където тези, които са по-слаби в магическо отношение, но по-силни в сърцето и душата си, не са отхвърлени като нищо.
– И как убийството на невинни феи и кражбата на магията им помагат за изграждането на по-справедлив свят? – Попитах, като отстъпих крачка назад и махнах на Роза зад гърба си, докато от устните ѝ се изтръгна ръмжене.
Кинг дори не и хвърли поглед.
– Жертвите са доброволни, а смъртта им е възнаградена със знанието, че ще използвам магията им, за да изградя свят, в който техният вид няма да трябва да страда повече. Където има цена за насилието и дълговете за кръв ще бъдат изплатени изцяло.
– Не търся реклама на твоя култ от психопати с промити мозъци – изръмжах аз. – И все още не си ми казал какво съм откраднала.
– Имаше един човек, когото пазех, чиято кръв беше много важна за работата ми. Човек, чиято самоличност беше разкрита от персонала на болницата, в която така любезно го захвърли, и сега ще бъде невъзможно да бъде възстановена.
– За какво говориш? – Попитах, докато увеличавах силата в ръцете си, докато не почувствах, че горят. Но щях да имам само един шанс, защото знаех, че Кинг е твърде могъщ, за да се справя сама с цялата си открадната магия.
– Не обиждай интелигентността ми. Знам, че това си ти. Но за твое щастие, всичко, от което се нуждая, е един могъщ вампир. А ти наистина си дъщеря на баща си…
– Какво? – Изсъсках, умът ми се завъртя при думите му. Дори не знаех името на баща си. Само че беше изчезнал, преди да се родя, и това беше последната капка, която сломи духа на майка ми.
– Иска ми се само да не се стигаше дотук – продължи Кинг, пренебрегвайки въпроса ми. – Но ще ти дам възможност да се присъединиш към мен доброволно, вместо да бъдеш в клетка. Аз съм фея на думата си и вярвам, че ти притежаваш много качества, които ценим в Черната карта.
Разтворих устни, сякаш исках да кажа още нещо, но вместо това се обърнах в миг на бързина, насочих силата си като стрела от арбалет, като я впрегнах цялата в удар срещу една малка област от щита, който беше изграден около нас в гърба ми.
В мига, в който усетих, че това парче магия се разбива, се стрелнах към Розали, вдигнах я и я хвърлих с цялата си усилена сила към дупката.
Тя изкрещя от изненада, докато се премяташе през нея, въздушната ми магия я запрати в края на коридора, а аз се изстрелях след нея с прилив на скорост.
Кинг успя да затвори пролуката в щита секунда преди да се сблъскам с него и силен пукот изтрещя право в черепа ми, тъй като носът ми се счупи, а от силата на сблъсъка бях повалена обратно на задника си.
– Бягай! – Изкрещях на Роза и за миг зърнах дивите ѝ очи, преди да се обърне и да потегли.
– Ще потърся помощ! – Извика тя обратно, точно когато дълбока сянка падна върху мен и аз се озовах с поглед в мрака под качулката на Кинг.
– Това ме разочарова, Елис – каза Кинг и поклати глава, докато ме гледаше надолу, а около китките ми се извиваха лиани, които ги свързваха пред гърдите ми, докато все още лежах на пода на неговата милост.
Бях използвала всяка капка магия в тялото си, за да се опитам да избягам, и бях останала уязвима, докато се взирах в него.
– Не ми пука, че ще те разочаровам – изплюх, а собствената ми кръв оцвети езика ми от счупения ми нос. Но болката от това беше нищо. Нищо в сравнение с яростта, омразата и насилието, които се натрупваха в плътта ми, жадувайки за възможността да унищожа това гнусно чудовище пред мен.
– Е, все още има време да промениш мнението си за това.
Ритах и се мятах, докато лианите, които връзваха китките ми, ме издърпаха нагоре и бях принудена да погледна дълбоко в качулката, която закриваше очите на Краля.
За миг, сред ужаса и страха от това да съм толкова близо до фея, за която можех да мисля само като за демон, можех да се закълна, че разпознах очите, които се взираха дълбоко в моите, сякаш виждаха всеки сантиметър от изтерзаната ми душа. Сякаш и те ме познаваха.
– Съжалявам – издиша Кинг и с щипка болка в горната част на ръката ми ме обгърна мрак, а аз се изгубих.

Назад към част 44                                                           Напред към част 46

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!