ЛЕОН
Когато издирих и убих всеки предател на Оскура, който успях да открия, се запътих обратно към Дяволския хълм и тръгнах на лов за моите лъвици. Сърцето ми гореше от нуждата да се съберем отново и да видя, че и четирите са добре. Не бях виждал Елис, откакто беше отвела Роза на безопасно място, и нямах търпение да я държа отново в прегръдките си.
Намерих анцуга си в гората, прехвърлих се и го обух, преди да побързам да се върна на окървавения хълм. Гейбриъл се приземи пред мен, наблюдавайки Данте на хълма, заобиколен от глутницата си, докато те търкаха ръце по плътта му и се втренчваха в него. Сърцето ми се изпълни с радост, когато видях, че той най-накрая се е освободил от кошмара, който беше Феликс. Чичо му не заслужаваше нищо по-малко от брутален край, а и всички коварни оцелели нямаше да посмеят да предизвикат истинския крал, след като бяха видели силата, която той притежаваше на този склон на хълма. Но Данте не би могъл да се справи сам. Когато видях Райдър да му се притичва на помощ, ми се прииска да се разплача. Открай време знаех, че могат да намерят общ език. Добре де, може би не през цялото време. Но бях в ъглите и на двамата от много време и моите предчувствия явно бяха толкова добри, колкото и звездните видения на Гейбриъл, благодаря ви много.
Нахвърлих се върху Гейбриъл, прегърнах го силно и се изненадах, когато той ме хвана обратно също толкова здраво, въздъхвайки с облекчение. Забелязах Райдър да се спуска от Дяволския хълм към лунарите и сърцето ми се сви от вълната на несигурност, преминаваща между редиците им.
– Феликс беше нашата цел! Тази вечер няма да има повече битки, излекувайте нашите ранени и се върнете по леглата си. Войната е приключила за днес – призова ги Райдър с гръмък авторитет в тона си.
Итън излая на вълците си, като остана в орденската си форма, и те се обърнаха на пети и побягнаха. Но аз видях колебание в някои от тях и останалите лунари последваха примера им, като между тях се разнасяше мърморене. Брайс се забави най-дълго, преди да последва бандата си обратно към спалните помещения с мрачно изражение на лицето.
Раменете на Райдър спаднаха все така леко и аз се страхувах, че той ще трябва да отговаря за тази вечер. Но засега можех само да се радвам, че всички сме се справили живи.
Пуснах Гейбриъл и се запътих към Райдър, протягайки ръце за прегръдка, но преди да стигна дотам, отчаян вой ме накара да се обърна. Страхът ме дърпаше отвътре, когато Розали се появи откъм Алтаир Халс, стискайки от болка страната си и викайки отчаяно към Данте на хълма.
– Къде е Елис? – Изръмжах веднага и сърцето ми се разтуптя, докато тичах напред, за да я пресрещна. – Роза! Какво става?
Роза се сблъска с мен, хващайки ме за ръцете, докато Данте тичаше по хълма зад мен. Гейбриъл забърза до мен, а Райдър се появи отвъд него.
– Имаше някой с наметало, не можех да видя лицето му и всеки път, когато говореше, гласът му се променяше. Взе Елис – не можах да го спра – полуизплака Роза и се вкопчи в ръцете на Данте, докато паниката се бореше в гърдите ми.
– Но звездите не ме предупредиха – задъха се Гейбриъл, като драпаше по косата си.
Роза погледна към него, докато Данте се бореше да я задържи неподвижна и се опитваше да я излекува.
– Не са могли да знаят, че ще се сблъскаме с това. Беше случайно. Но кой е това?
– Кинг – изтръпнах в отговор, докато ужасът се разливаше във всяка част на съществото ми и аз погледнах към тримата мъже, които притежаваха сърцето на Елис, също толкова силно, колкото и аз. Които щяха да се борят с демоните на ада, за да я върнат на сигурно място, дори това да им струваше кръвта, плътта и душите им.
– Той е взел нашето момиче.
______________________________
Ейййй, как върви? Накрая стана малко напечено, нали? Хареса ли ви онова малко видение на Гейбриъл, в което Райдър беше накълцан на парчета? Това беше всичко на Каролин, така че не ме обвинявай – опитах се да я разубедя. Или, като се замисля, може би я подканях…
Така или иначе, всичко се получи добре, нали? Тоест, не толкова за Елис, а и предполагам, че Леон е доста покрусен от всичко това. Гейбриъл сигурно се обвинява, че не е предвидил това (за какво ти е да имаш Зрението, ако не можеш дори да предвидиш, че единственият човек, когото обичаш, ще бъде отвлечен от психопат?) Предполагам, че победата на Данте над Феликс е оставила горчив вкус в устата му, след като Роза е белязана за цял живот, а Елис я няма. Но поне Райдър е свикнал да мрази живота, нали? Така че за него това наистина е просто още от същото. Искам да кажа, че предполагам, че можеше да има надежда, че тези момчета биха могли да се придвижат напред към по-щастливи времена до този момент от поредицата и може да се твърди, че определена двойка автори са безсърдечни чудовища за това, че непрекъснато изтръгват сърцата ти и те хвърлят с главата напред през скалата.
От друга страна, може да се твърди, че сте жадни за наказание, ако оставате с нас толкова дълго, и в този случай ви поздравявам. И ви обещавам едно – ще има ФИНАЛ! (За всички герои, които оцелеят, ако изобщо оцелеят) И ще ви напишем хубав епилог, който да успокои болната ви душа в края на следващата книга, защото познайте какво – следващата е последната от тази поредица!!! Така че няма да е еднозначна и ще получим отговори на много въпроси, като например дали на Юджийн някога ще му пораснат чифт големи стари плъши топки и ще се изправи сам срещу себе си? Ще се отправи ли Синди Лу към Черната дупка за специалния Дракон Ч от Лайънъл Акрукс? Ще организират ли Киплингите чаено парти и ще поканят ли всички на торта? (Между другото, съжалявам за това, не знам какво си мислех, когато го написах, и все още съм ужасена от себе си и не съм сигурна дали някога ще погледна по същия начин на тортата „Виктория“). Несъмнено ще има отговори и на някои други наболели въпроси, като например кой е онзи шибан крал, какво, по дяволите, се е случило с Гарет и дали Елис ще танцува танца на четирите Ч без панталони?