***
Тълпата започна да се разпръсква, но Сет изтича да се присъедини към нас, а тъмнината под очите му ми подсказваше, че не е спал много.
– Здравей – каза той при пристигането си, като постави ръка на рамото ми, преди да хване и рамото на Тайлър и да кимне на София. – Трябва да поговоря с всички вас насаме. Имам тайна в джоба си, която всички трябва да видите.
– Ех, ти ни се натрапваш? – Смръщи нос София.
– Звезди, не – отвърна Сет. – Аз съм влюбен в… – той се задави с тези думи. – Луната.
Е, това се потвърди.
– Хайде. – Той подръпна брадичка в посока на замъка на Б.М.П.Б. – Движи се.
Докато вървяхме към замъка, той не отговори на нито един въпрос за каквато и да е тайна, скрита в джоба му, въпреки че хвърлих балон за заглушаване и го уверих, че никой няма да ни чуе.
– Това е строго секретно – продължаваше да повтаря той. – Много важно. Може да се каже, че е най-важната задача в историята.
Най-накрая стигнахме до нашата стая и аз използвах магическия си подпис, за да отворя вратата, като въведох останалите вътре.
– И какво става, пич? – Попита Тайлър, но Вълкът се затича из стаята, дръпна завесите и намали осветлението, докато то почти напълно изгасна.
– Какво правиш? – Попита объркано София, докато Сет тичаше обратно покрай нея към вратата, проверявайки три пъти дали е заключена, преди да я завърже с лиани, заедно с въздушна стена.
– Мисля, че драматизира – казах аз с конско подсмърчане на забавление.
Сет скочи на леглото, пъхна ръка в джоба си и ни подкани да се приближим.
– Абсолютно, сто процента ли сме сигурни, че няма да си извади члена? – Прошепна ми София.
– Със Сет никога не можем да бъдем сигурни на сто процента – признах аз. – Но аз съм убеден на осемдесет процента.
Сет извади ръката си от джоба, юмрукът му беше стиснат около нещо и той хвърли над нас Фейлийт, като промени цвета ѝ в лилаво, така че зловещо сияние изпълни стаята.
– Ксавие Акрукс, Тайлър Корбин и София Сигнет – каза Сет загадъчно и размаха свободната си ръка над юмрука си, сякаш се готвеше да направи магически трик. – Предстои ми да ви поставя задача, която може да промени съдбата на тази война. Това е най-важното нещо, което някога ще направите. Всъщност, след като я изпълниш, може би никога повече няма да се почувстваш истински удовлетворен от нещо в живота. Дори един от друг.
– Пич – засмя се Тайлър и Сет посегна надолу, стискайки бузите му, така че устните на Тайлър се изкривиха неловко.
– Аз не съм твоят пич. Аз съм господарят на съдбата, тъкачът на съдби – издиша той. – Това, което ще се случи в тази стая, ще остане в историята завинаги.
– Определено ще си извади члена – прошепна София и от мен се изтръгна още едно подсмърчане.
– Мълчи, кобилке! – Провикна се Сет, като освободи Тайлър и посочи с пръст София. – Не омаловажавай този момент с мърморенето си за пишки.
Забавлението ми премина в пълен смях, а Сет махна с ръка и на порив на въздуха донесе багета от кошницата, която Джералдин беше оставила за нас тази сутрин. Той ме зашлеви с нея и аз отворих уста, за да го наругая, но той пъхна багетата в нея, за да ме накара да замълча. По дяволите, тази багета имаше мазен вкус. Ооо, а дали беше добавила малко настърган морков?
– Всички вие не приемате това достатъчно сериозно. Искам най-сериозните ви физиономии или няма да ви покажа какво се крие в панталоните ми и ви чака.
София ме погледна с поглед, който ми подсказваше, че все още е убедена, че Сет ще извади члена си в някаква странна шега, но аз поклатих глава. Той нямаше да дойде тук и да се изложи пред малкия брат на мъртвия си най-добър приятел… нали?
Преглътнах парче от багетата и извадих остатъка от устата си, докато Сет наблюдаваше израженията ни.
– По-сериозно – поиска Сет и завъртя пръст, така че към нас полетяха още багети, които отскачаха от главите ни, докато се борехме да закрепим все по-тъмни изражения на лицата си. В този момент се забавлявах от чисто любопитство, а бях сигурен, че и другите са така.
– Добре, така ще стане – каза Сет накрая, след което приближи юмрука си към нас. – Вижте… подарък от Дарион.
– Кой е Дарион? – Въздъхнах, а Сет се изправи, като отново дръпна юмрука си от нас с подсмърчане.
– По луната, ти дори не знаеш нищо, нали? Дарион. Като в Дарси и Орион. Дар-ион. Това е името на двойката им. Както вие бихте били… Ксатафия. А Тори и Дариус са Ториус… – Изражението му стана напрегнато и той продължи. – Джералдин и Макс са Максалдин. И добре, очевидно не сме двойка и никога няма да бъдем или нещо подобно, но просто за щяло и нещяло, тъй като сме единствените, които са останали, Кейлъб и аз ще бъдем Селъб. Всички вече ли са наваксали? – Попита той разочаровано и ние кимнахме като един.
Той изпъна юмрук, лицето му отново стана напрегнато и върху него падна замислен поглед.
– Надуваш се? – Закани се София и Сет отново дръпна юмрука си назад, което накара Тайлър да изстене нетърпеливо.
– Не се надувам. Просто съм напрегнат и заинтересуван, София – каза Сет. – Правя момента по-мистичен.
– Можем ли просто да видим какво имаш, човече? – Натиснах го.
– Разваляш магията на всичко това – оплака се Сет. – Този път не ме прекъсвайте.
Замълчахме в знак на съгласие, като всички явно искахме това да свърши, за да можем просто да видим каквото по дяволите криеше той.
– Представям ви най-очарователното, променящо света нещо, което някога сте виждали – започна Сет.
О, дяволите, може би щеше да си извади члена.
– Вижте! Пръстенът на съдбата. – Той отвори ръката си, разкривайки в центъра на дланта си обикновен кръг от сребрист метал, който изглеждаше невзрачен и съвсем безинтересен.
– Това ли е то? – Намръщих се и София протегна ръка, за да го побутне, но той не направи нищо при допира ѝ.
Сет отново го отдръпна, като поклати глава.
– Ти не разбираш мащаба на това. Сложих го тази сутрин, докато бях под душа, и ти нямаш представа – никаква представа – какво има в него.
– Това е, защото не си ни казал – каза Тайлър с подсмърчане.
– Ти! – Сет се нахвърли върху него, като посочи с пръст право в лицето на Тайлър. – От този ден нататък ще бъдеш известен като Вестителя на истината. Ще ти трябват одежди, жезъл и някаква причудлива шапка. Вероятно е най-добре да си пуснеш брада и да се увериш, че тя е сива и достатъчно дълга, за да я прибереш в колана си. И ще разкажеш на целия свят за храбрия и красив върколак, който ти донесе този пръстен, полумъртъв от пълзенето си из земята на счупени крака само с една ръка…
– Мислех, че съм вестител на истината, защо да лъжа? – Сгъна ръце Тайлър.
– Можем да уточним подробностите по-късно. – Сет махна с ръка. – Ето. – Той хвана ръката на Тайлър, скочи от леглото и пъхна пръстена в нея. – Сложи го. Това е спомен за живота, принадлежащ на Франческа Скай.
– Приятелката на Орион от FIB? – Попитах, като смътно си спомних за нея.
– Тя не беше негова приятелка, Ксавие. Тя беше негова най-добра приятелка, СОМ приятелка. – Той ми намигна с мирен знак, сякаш това означаваше нещо, след което продължи. – Както и да е, за съжаление, тя почина. Лайънъл я е убил наистина лошо, но тя е получила всички тези спомени, докато е била в FIB. – Лицето му помръкна. – Ужасно е. Смразяващо кръвта, всъщност. Но светът трябва да го види. Тя е влязла в главата на Лайънъл и е видяла толкова много от това, което той е планирал през всичките тези години. Видяла е всичко, което той иска да скрие от света, и то е точно тук.
Челюстта ми падна, осъзнавайки, че Сет изобщо не се е шегувал. Това беше сериозно. Нещо, което наистина можеше да промени цялата съдба на войната.
– О, мои звезди – издиша Тайлър и обърна пръстена в ръката си.
Сет го потупа по бузата, като го накара да го погледне.
– Изкарай всичко навън. Нека светът види кой е той в действителност, Тайлър.
Тайлър кимна, очите му блестяха, а устните му се повдигнаха от обнадеждаваща усмивка.
– Захващам се с това. Веднага ще кача спомените в моя атлас.
Сет събра всички ни в групова прегръдка и ме напусна едно изпълнено с бунт хленчене, звукът отекна от моите Подвласници, докато Вълкът виеше.
Когато притихнахме, Сет се усмихна демонично от ухо до ухо и погледна между всички ни.
– Да напъхаме тази граната в задника на фалшивия крал и да дръпнем щифта.
***
Ужасяващи доказателства излизат наяве, след като героичен агент на FIB е брутално убит от Лайънъл Акрукс.
Дните на спекулациите свършиха. Истината ще излезе наяве и това време е настъпило. Вестник „Дейли Солария“ наскоро се сдоби с цикъл на паметта, принадлежал на талантливия агент на FIB Франческа Скай, след като тя бе убита от лъжекраля. За Скай се очертава картина на дързост и смелост, каквато никой друг не е имал, след като спомените бяха открити в пръстена, който тя е използвала, за да ги съхранява, владеейки способностите на своя Циклопски орден по време на робството си при краля.
Скай не само спасява повече от седемдесет и осем феи от изпращане в центровете на Небуларната инквизиция, но и успява да разкрие тайните, скрити зад стените на тези центрове. И това не е за хора със слаби сърца – кликнете тук, за да видите спомените за центровете, които Скай е посетила по време на царуването на краля.
Освен това, в спомените, откраднати от самия крал, са разкрити шокиращи разкрития. В последните мигове на Скай тя използва дарбите си на циклоп, за да проникне в съзнанието му и да потърси истината, за да я видят всички…
Дълбочината на заговорите на Лайънъл Акрукс не познава граници от много години, а истината, която ще ви разкрия, ще пренапише самата история.
В смразяващите моменти, видени през очите на Лайънъл Акрукс, тук могат да се видят безброй спомени за това как той използва забранена магия, наречена „Тъмна принуда“, върху самия Див Крал, Хейл Вега. Изглежда, че Дивият крал изобщо не е бил див, а жертва на манипулацията на Лайънъл Акрукс, който злоупотребява с тъмна магия, за да обвързва хората с волята си. Хейл Вега не е първата жертва на лъжливия крал и в никакъв случай не е последната. Спомените, съдържащи се в съзнанието на Лайънъл, разкриват нови истини, които ще разклатят основите на неговото управление.
Става ясно, че Лайънъл е отговорен за смъртта на по-големия си брат Радклиф – Наследник, който е бил предопределен за величие и е бил откраднат в бездушен акт на нефейско малодушие. В един потресаващ спомен, който виждаме тук, Лайънъл улавя норианска оса на гърдите на Радклиф по време на съня му и я държи там, задържайки брат си с въздушна магия, докато той не се поддава на смъртоносното въздействие на жилото ѝ.
Това е първото убийство на Лайънъл, но не и последното. Повече за жестокостта му можете да видите тук, а списък на жертвите му – тук, като изказваме най-дълбоки съболезнования на семействата на жертвите му – надяваме се, че поне малко спокойствие може да бъде намерено в узнаването на истината. Моля, имайте предвид, че някои от тези спомени са трудни за гледане и са оставени без цензура, за да се гарантира, че нищо от истината няма да остане неразкрито.
Трябва да се спомене, че цикълът от спомени успя да се появи при нас благодарение на двама смелчаци, които в момента са затворници на самия фалшив крал. Спомените от небето показват Дарси Вега и нейния Елисейски партньор Ланс Орион, хванати в клетка от нощно желязо в тронната зала на Двореца на душите, а призрачният поглед в очите им говори за това, което са преживели по време на затвора. Молим се на звездите да останат в безопасност и скоро да намерят начин да се освободят от пленничеството на фалшивия крал.
С хилядите спомени, които трябва да обработим, екипът на „Дейли Солария“ вероятно ще открие още тайни. И вие, разбира се, ще бъдете първите, които ще научат за тях. Извиняваме се за всяко огорчение, което тази статия може да причини, но наш дълг е да разкрием истината и няма да се успокоим, докато не видим лъжекраля да пада.
Време е да възкръснеш, Солария. За доброто на нашето кралство.
Да живеят кралиците Вега.
-Тайлър Корбин
Назад към част 82 Напред към част 84