КЕЛИ ФЕЙВЪР – Всяка негова защита – книга 10- част 16

***

След като приключиха поздравите, Макс Вайсман отиде и зае място зад огромното си бюро, което беше заобиколено от награди, статуетки и купища сценарии. Зад него имаше снимки на Макс с различни знаменитости: Макс е на червения килим с Джулия Робъртс, Макс е в ресторант с Джордж Клуни, Макс разговаря с Уди Алън. Имаше дори снимка на Макс, който разговаря с Бил Клинтън, сякаш са най-добри приятели.
Самият Макс беше едър, на границата на затлъстяването, с тъмночерна коса, къдрава, гъста брада, червени бузи и изпъкнал нос. Носеше тъмночерна риза с разкопчани две горни копчета, от която стърчеше плашещо количество косми по гърдите.
Кали, Хънтър и Брайсън седяха на някакви вретеновидни дървени столове. Столът, на който седеше, я накара да се почувства като дете в директорския кабинет. Може би това беше целеният ефект.
– Харесва ми сценарият – каза Макс, като започна разговора с ентусиазирана усмивка. – Просто го обичам. Благодаря ти, че ми го представи, Кали.
– За мен е удоволствие – каза тя.
Макс погледна Хънтър.
– Ние с теб никога не сме имали удоволствието да се срещнем лично, но съм добре запознат с твоята продуцентска компания. Прожектирах „Посетителите“ на частно парти за Хелоуин в дома ми и всички се изкефиха на него. Така че знам, че сте добри. И онзи малък филм, който направиха по романа ти, също не беше толкова лош.
Хънтър кимна и оправи сакото си.
– Нямам никакъв интерес да правя филми с ниско качество, Макс. И смятам, че този сценарий може да бъде поредният от дългия списък с успешни филми и за твоята компания.
– Това е идеята – каза Макс. Той отпи глътка вода. Ръцете му бяха дебели и космати, а на пръстите си носеше големи пръстени. – Но правенето на филми също е коварна работа. Това е сътрудничество и започвайки отначало, трябва да съм сигурен, че съм на едно мнение с хората, с които работя. Ето защо поканих всички вас тук.
– Готови сме да направим всичко, което е необходимо – каза Хънтър.
Макс повдигна вежди.
– Това винаги е приятно да се чуе, но малко ме плаши. Всъщност момчетата, които ми казват това в началото, обикновено са същите, които по-късно ме побъркват с изискванията си.
– Ние нямаме никакви безумни изисквания – казва Брайсън. – Аз съм барман, който е написал сценарий и иска да го види как се превръща в реалност. Това е моята мечта.
Хънтър го погледна.
– А аз съм продуцент с един голям хит зад гърба си, но искам да се разклоня и да окажа влияние извън жанра на ужасите.
Макс кимна.
– А вие какво ще кажете, млада дамо? Какъв е вашият дял във всичко това?
Тя се усмихна.
– Искам просто да видя как един брилянтен сценарий се превръща във филма, който е трябвало да бъде.
Изглежда, че това се хареса на Макс. Очите му светнаха.
– Да, точно затова всички ние започнахме да се занимаваме с този бизнес, дори и отдавна да сме го забравили.
– С удоволствие бихме били партньори в това начинание с вас – каза Хънтър. – Знаем, че се нуждаем от вас, за да го направим по правилния начин.
– А какво ще кажете за таланта? Имате ли предвид някого за мъжките и женските главни роли? – Попита Макс.
Хънтър сви рамене.
– Имам чувството, че може би познаваш някои хора, които биха имали интерес към такъв тип филми.
– Имам – каза Макс, стана, вдигна огромното си тяло от стола и заобиколи бюрото си. Вече дишаше тежко през устата си. – Мисля, че Рийз търси такъв филм – нещо, което да я върне на върха. Може би и Рейчъл МакАдамс. За главната мъжка роля може би Марк Ръфало. Но това трябва да са актьори, които могат да играят комедия и драма. Всъщност мисля, че за ролите, които си написал, Брайсън, може да се наредят много от най-добрите и най-умните.
– Това би било невероятно. За мен ще бъде чест, ако някой от тези хора, които изброихте, участва в този филм – отвърна Брайсън.
– А що се отнася до режисьорите – каза Макс. – Случайно знам със сигурност, че Джон Фавро активно търси такъв филм, който да направи в близко бъдеще.
Кали усети болка в сърцето си, когато Макс каза това, и дори не можа да погледне Брайсън.
Хънтър въздъхна.
– Е, това ни води до една област, в която сме много силни – каза той. – Според нас Брайсън Тейлър трябва да режисира този филм.
След като той заговори, стаята изпадна в едно от най-неудобните мълчания, които Кали някога е изпитвала.
С ъгълчето на окото си тя видя шокираното изражение и бледото лице на Брайсън.
Но реакцията на Макс беше от значение. Той се вгледа в Хънтър и лицето му започна бавно да става лилаво.
– Ти сбъркан ли си, по дяволите, ума ли си загуби? – Изкрещя той със задушен глас.
Кали изпитваше толкова смесени емоции – страхуваше се, че със сигурност ще загубят сделката, и се смущаваше, че Макс им е толкова ядосан. Но преобладаващата емоция, която изпитваше, беше радост. Защото знаеше, че Хънтър е направил това за нея. Беше поставил на карта врата и репутацията си за нещо, с което дори не беше съгласен, защото това имаше значение за нея.
– Не съм изгубил ума си, при цялото ми уважение – каза Хънтър.
– Дошъл си чак тук, само за да ми се изпикаеш в шибаното лице – каза Макс и цялото му гигантско тяло се разтрепери от ярост. – Пикаеш в лицето ми. Как смееш да го правиш?
Хънтър беше толкова спокоен, колкото Кали не го беше виждала – почти като че ли колкото по-разярен ставаше Макс, толкова по-спокойно се държеше Хънтър в отговор.
– Ако това изглежда така, се извинявам. Но фактът е, че този човек е написал отличен сценарий и има визия за него.
– Майната му на визията. Какъв е неговият опит? С какво ни помага да сложим задници на седалките в киното? С какво? – Каза Макс, а от устата му се изсипа плюнка. – Говоря за наемането на Рийз Уидърспун и Чанинг Тейтъм…
– Мисля, че казахте Марк Ръфало, за да бъда честен – каза Хънтър.
– … и защо някой от тях би се доверил на човек, който, честно казано, е пълно нищожество в този град?
– Ще го направят заради авторитета, името и престижа, които носиш на проекта – каза Хънтър. – Ще го направят, защото вярват във вас.
– Вярват в мен, защото не ги поставям при режисьори, които работят за първи път. Как ще управлява бюджета, който ще бъде заложен тук? Това е лудост. Това е обидно.
– Беше ли обидно, когато Силвестър Сталоун поиска да се снима в сценарий, който е написал по времето, когато никой не знаеше кой е той? Или какво щеше да стане, ако Тарантино не беше режисирал „Кучетата от резервата“? – Попита го Хънтър.
Кали потисна усмивката си.
Макс се вгледа в Хънтър и за кратък миг Кали си помисли, че малката реч на Хънтър е обърнала хода на събитията. Но после Макс заговори.
– Махайте се от кабинета ми – каза той и размаха ръце към тях. – Излизайте веднага.
Хънтър се изправи и погледна Кали, а после и Брайсън.
– Чухте човека. Хайде да вървим.
Когато Брайсън се изправи, той започна да говори на Макс.
– Слушай, готов съм да…
– Замълчи – каза му Хънтър. – Тръгваме.
Кали едва успя да диша. Тя тръгна първа, а Хънтър и Брайсън бяха плътно зад нея. Ако това беше посещение в директорския кабинет, то със сигурност щяха да бъдат изключени от училище.
Пред кабинета Брайсън се обърна към Хънтър.
– Мисля, че трябва да се върнем и да му кажем, че не искам да режисирам – каза той. – Искам да кажа, че това беше просто лудост.
Хънтър спря да върви и се изправи пред него.
– Ти каза, че това е била твоята мечта. Каза ни, че това е, което наистина искаш. Нима всичко това беше просто някаква глупост, която ми даваше?
Брайсън поклати глава.
– Не.
– Тогава защо се отказваш сега? Все пак ще направим филма ти. Ще го заснемем някъде другаде. По дяволите, може би аз ще направя няколко кръга на инвестиране и ще го направя сам. Ако искам, мога да се обадя на Рийз Уидърспун.
Започнаха да вървят отново.
Кали изпитваше такава любов към Хънтър, който беше готов да направи всичко, за да я направи щастлива – човек, който не позволяваше на нищо да го спре, щом знаеше какво иска.
Излизаха от външния офис, когато секретаря на Макс Вайсман се изправи и ги извика.
– Извинете ме! Извинете ме! Господин Вайсман иска да ви види в кабинета си още този момент.
– Сигурен ли сте? – Каза Брайсън: – Защото току-що ни изгони.
– Сигурен съм. Той ми каза да ви изпратя обратно. Няма да ви кажа как ви нарече, но знам, че иска да се върнете там сега.
Всички се погледнаха един друг. Кали не можеше да си представи в какво са се впуснали.
– Ще му кажа, че съм отворен за всичко, което предложи – каза Брайсън. – Не мога да бъда отговорен за спирането на този филм.
– Просто си дръж устата затворена и остави мен да говоря – каза Хънтър.
Така те се обърнаха, върнаха се по коридора и отново влязоха в кабинета на Макс.
Той ги чакаше, като пиеше вода на бюрото си. Лицето му беше възвърнало нормалния си цвят.
– Добре – каза той. – Вие спечелихте.
Хънтър скръсти ръце.
– Ще оставиш момчето да ръководи?
Макс потърка с ръка лицето си и поклати глава.
– Ако не обичах толкова много този проклет сценарий, който е написал, с удоволствие щях да ви изпратя тримата, без да се замислям. – Той въздъхна. – Но въпросът е, че аз обичам този сценарий. А човекът, който го е написал, е талантлив – и ако ми кажеш, че можеш да режисираш, тогава съм готов да заложа на теб. – Обърна се той към Брайсън.
– Няма да те подведа – каза Брайсън, а очите му не трепнаха.
Макс излезе иззад бюрото си и стисна ръката на Хънтър.
– Мисля, че току-що сключихме сделка за този филм. Ще се свържа с теб с повече новини по-късно тази седмица.
– Ще бъде забавно – каза Хънтър.
Макс стисна последователно ръцете на Брайсън, а след това и на Кали. Когато се стигна до Кали, той се усмихна весело.
– Съжалявам за целия цветист език. Понякога темпераментът ми се изплъзва.
– Извинението се приема. Просто съм благодарна, че продължаваме напред.
– Със скоростта на светлината – каза той. – И мисля, че всички ще спечелим много пари – каза той и се усмихна широко.

Назад към част 15                                                          Напред към част 17

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!